Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.12.2007 г.

Публичността като форма на граждански контрол

Онази вечер, както винаги, телевизорът работеше фоново, а аз правех нещо на лаптопа. Текат някакви късни новини, за жалост не помня по коя телевизия. Изведнъж чувам познат глас, който не бях чувала от отдавна. Да, това беше самият Мартин Заимов! Веднага наострих уши. Първото, което Мартин Заимов каза, е че не го привлича работата на депутат. Ами хубаво, щом не го привлича. И мен не ме привлича :-). Някои хора обаче ги привлича. Всеки с нрава си. Второто, което каза, е че много му се иска София да се промени в близките години, но не вярва това да стане.

Какво?! А ние тогава защо го избрахме за общински съветник? На всичко отгоре и заместник-председател на СОС стана, и комисия оглави. Ако смята, че нищо не е способен да промени, най-честно да се откаже от поста на общински съветник и да върши само онова, от което би имало някакъв ефект.

Знам, че някои от вас биха се опитали да го защитят. Да, едва ли е очаквал Алианс за София да се разпадне по такъв начин. Да, може би е в изолация. Да, може би го саботират. Да, може да е жертва на мръсни интриги.

Но.

Той би могъл да направи поне едно нещо - да ГОВОРИ. Да се опитва да убеждава, ако не общинския съвет, то гражданите на София, в идеите си. Да разширява дискурса за града (да не забравяме, че повечето хора от него научиха какво е "компостер" например). Да канализира обществена подкрепа. Да провокира активността на велосипедисти и/или еколози. И изобщо на граждански активни хора. За какво му е целият "западен" бекграунд, ако не му е ясно, че общественият натиск и обществената воля за промяна са много по-важни от управленските решения и затова е от огромно значение общественото мнение да бъде просвещавано? Защото знаем и за много тъпи решения, резултат от обществен натиск.

Като говоря за просвещаване, нямам предвид това, което казваше Иван Костов навремето - "трябва да обясняваме на хората", а създаване на "просветена" или "образована" публика, в смисъла на Кант и Хабермас. Едно е да имаш претенцията да сведеш "истината" до ушите не "лаиците" отвисоко, друго е да провокираш гражданите (не "хората") да мислят, да имат идеи, да бъдат отговорни, да си дават сметка за възможните последствия от действията си, да вярват, че нещо могат да променят. Мартин Заимов даде заявка, че е способен на това. Едно е обаче претенцията, друго е да можеш да я удържиш. Освен харизма, трябва си и постоянство.

Единствената причина, поради която поддържам този блог, е осъзнаването, че публичността е базисно средство за граждански контрол. Блогът е комай най-адекватният съвременен начин да изразяваш позицията си. Няма пак да повтарям колко е тъпо, че Мартин Заимов заряза блога си. Но това не ми пречи да го държа отговорен до дупка, понеже съм гласувала за него и изразила подкрепата си публично.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6 коментара :

  1. Демотивиран е Мартин, това можеше да се очаква...
    А за Хабермас родните политици не са чували, няма и да чуят. Вълнуват ги други, далече по-възвишени теми: пари, жени (мъже), коли, имоти, випаджийство, още жени (мъже), имоти... Пари споменах ли? :)
    Да не забравяме и мистериозните наказателни операции, които не според мене, а според родната преса (управлявана от същите тези политици), се провеждат тихомълком срещу всеки, дръзнал да каже истината и да свърши някаква работа в полза на гражданите, които са го избрали.
    По-лошото е, че българските политици гледат с насмешка и презрение на онези, дето са чели Хабермас и подобни. Просто те знаят много по-лесен начин да се почувства човек велик и да стане богат - продават се веднъж, но завинаги. Без да им се налага да четат.
    Пробвах аз навремето, като дойде Хабермас тука, питах няколко познати политици знаят ли, че е дошъл такъв елитен интелектуалец у нас. Естествено, погледнаха ме със съжаление и състрадание, защото решиха, че съм някакъв заблуден сектант.
    Няма за тях публичност, те от непубличността живеят. И мога да ви уверя - изключително щастливи са.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара :-)

    Психологически, механизмът на следизборното демотивиране е ясен, разбира се. Но не мисля, че това е оправдание. Ако е пробвал да постигне нещо в качеството си на общински съветник в продължение на години и се е "блъскал в стена", тогава ще съм по-склонна да му вляза в положението, ала мандатът му е едва-що започнал и той - демотивиран!

    За Хабермас - споменаването на идването му тук ми навя едни ми ти спомени - как с една приятелка го "отразявахме" за "Социологически проблеми", а аз по онова време не увирах от жанра "отзив за конференция" и се бях заровила в Аристотел и Рикьор, за да го напиша... тексът стана десетина страници, вместо три... после от редакцията естествено се караха, че това не е"отзив" и го публикуваха като статия ;-). И Хабермас си спомням, и Рикьор - основното ми впечатление беше как Рикьор беше толкова щастлив, че се среща с Хабермас за пръв път от толкова години, а Хабермас пък беше щастлив каква гледка се разкривала от хотелската му стая на висок етаж. Символично.

    Че повечето от родните политици не са чували за Хабермас (освен някои членове на ДСБ - философи, социолози, културолози, политолози - то те могат да се изброят поименно), не е за учудване. За мен обаче не е от кой знае какво значение какво родните политици са чели. Думата ми беше за това, че гражданското общество следва да ограничава политиката в претенциите й да бъде не-публична. Всяка една политическа система, върху която не се упражнява контрол, се окопава в не-публичност. Аз не бих се определила като симпатизант на която и да е партия (дори и буквално - не са ми симпатични), аз съм тук единствено в качеството ми на "активен гражданин", който се опитва да е смислено активен.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво за постинга, Светла!
    Включително, благодаря и за информацията, че "някои са се събудили"!
    Поздрави, Таня С.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Таня! Радвам се, че постингът ти е харесал :-)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря! Все пак обаче, не съм го писала, за да е хубав...

    ОтговорИзтриване