Преди малко изгледах интервюто с Борис Ангелов в сутрешния блок на Нова телевизия благодарение на линка, предоставен в блога на Симеон Патеев. И в главата ми се намърда един спомен. Няма да кажа името на преподавателя - не от страх, а защото не мога да го докажа. Ето случката, предавам разговора дословно:
Аз: (влизам в кабинета за изпит, поздравявам)
Х.Х.: Заповядайте, съблечете се.
Аз: (свалям палтото си)
Х.Х: Когато ходите на лекар, така ли се събличате?
Аз: (правя се, че нищо не съм чула)
Х.Х.: Какво ще правим сега?
Аз: Дошла съм на изпит.
Х.Х.: И какво ще правим?
Аз: Превела съм 50 страници.
След което Х.Х. просто ми написа шестица, без да ме изпитва. Аз се вбесих и го попитах защо не ме е изпитал, след като аз съм положила усилия да се подготвя за този изпит. Той отговори "Ако искаш, да ти напиша тройка" и че това дали съм се подготвила или не, си било за мен, за мое лично обогатяване, не за оценка.
В интерес на истината, чак като напуснах кабинета осъзнах смисъла на въпроса "какво ще правим". Бас държа, че Х.Х. би отрекъл да е упражнил "сексуален тормоз" върху мен, като би изтъкнал, че ако е искал да ме тормози, не би ми писал шестица. Може би това е било "приятелска шега" с цел "да ме предразположи", хм, да...
Не казвам, че е искал да спи с мен. Казвам само, че беше унизително. За който би предположил, че аз съм го провокирала с външния си вид, подчертавам, че тогава трябва да съм била без грим и облечена с дънки, дебел пуловер, обувки без токчета и да съм изглеждала по-скоро безформено. Но не е там работата, нали?
Много хора смятат, че жените са априори виновни за сексисткото отношение към тях. Ето, дори състудентките на момичето, заснело скритата камера с Борис Ангелов смятат, че тя трябва да го е била предизвикала с нещо. Голяма част от моите студенти, включително и момичета, смятат, че ако едно момиче или жена се облича предизвикателно, то "си го проси". Вчера дори няколко първокурснички ме убеждаваха, че ако 14-15 годишно момиче танцува в дискотека в полу-разголен вид, то тя или е проститутка, или се опитва да стане такава (а като имам предвид колко са разголени голяма маст от студентките в университета, предполагам, че в дискотеката е логично да са още по-разголени - по тази логика всички искат да бъдат проститутки). "Съобщиха" ми също, че всички проститутки стават такива "по желание".
Колкото и да ме дразни екстремният феминизъм (който се проявява най-вече в Америка, понякога и в Западна Европа), остатъците от патриархални нагласи, според които жената е виновна по дефиниция и сексисткото унижение е само "дружелюбна шега", понякога ми идват в повече.
Тези нагласи са едната страна на монетата в продължението на историята със скритата камера. Другата страна? Липсата на стандарти за академична етика в българските университети, подмяната им с лоялност към "гилдията" (с цел собственото оцеляване), оттам, разбираемият страх у немалка част от студентите, който ги кара да заемат позицията на институцията.
Тук е мястото да кажа, че изключително се възхищавам на начина, по който Симеон Патеев изразява публичната си позиция за това, което става в неговия университет и в неговата специалност.
Завършвам с още един спомен. Преди почти десет години, обсъждам с един преподавател професионалното си бъдеще в кабинета му. Влиза друг преподавател.
Преподавател 2 (многозначително): Удобно ли е да остана?
Преподавател 1: Заповядайте, ние водим неформален разговор.
Преподавател 2 (подсмихва се): Ами да, те, разговорите след пет, обикновено са неформални...
Аз: (влизам в кабинета за изпит, поздравявам)
Х.Х.: Заповядайте, съблечете се.
Аз: (свалям палтото си)
Х.Х: Когато ходите на лекар, така ли се събличате?
Аз: (правя се, че нищо не съм чула)
Х.Х.: Какво ще правим сега?
Аз: Дошла съм на изпит.
Х.Х.: И какво ще правим?
Аз: Превела съм 50 страници.
След което Х.Х. просто ми написа шестица, без да ме изпитва. Аз се вбесих и го попитах защо не ме е изпитал, след като аз съм положила усилия да се подготвя за този изпит. Той отговори "Ако искаш, да ти напиша тройка" и че това дали съм се подготвила или не, си било за мен, за мое лично обогатяване, не за оценка.
В интерес на истината, чак като напуснах кабинета осъзнах смисъла на въпроса "какво ще правим". Бас държа, че Х.Х. би отрекъл да е упражнил "сексуален тормоз" върху мен, като би изтъкнал, че ако е искал да ме тормози, не би ми писал шестица. Може би това е било "приятелска шега" с цел "да ме предразположи", хм, да...
Не казвам, че е искал да спи с мен. Казвам само, че беше унизително. За който би предположил, че аз съм го провокирала с външния си вид, подчертавам, че тогава трябва да съм била без грим и облечена с дънки, дебел пуловер, обувки без токчета и да съм изглеждала по-скоро безформено. Но не е там работата, нали?
Много хора смятат, че жените са априори виновни за сексисткото отношение към тях. Ето, дори състудентките на момичето, заснело скритата камера с Борис Ангелов смятат, че тя трябва да го е била предизвикала с нещо. Голяма част от моите студенти, включително и момичета, смятат, че ако едно момиче или жена се облича предизвикателно, то "си го проси". Вчера дори няколко първокурснички ме убеждаваха, че ако 14-15 годишно момиче танцува в дискотека в полу-разголен вид, то тя или е проститутка, или се опитва да стане такава (а като имам предвид колко са разголени голяма маст от студентките в университета, предполагам, че в дискотеката е логично да са още по-разголени - по тази логика всички искат да бъдат проститутки). "Съобщиха" ми също, че всички проститутки стават такива "по желание".
Колкото и да ме дразни екстремният феминизъм (който се проявява най-вече в Америка, понякога и в Западна Европа), остатъците от патриархални нагласи, според които жената е виновна по дефиниция и сексисткото унижение е само "дружелюбна шега", понякога ми идват в повече.
Тези нагласи са едната страна на монетата в продължението на историята със скритата камера. Другата страна? Липсата на стандарти за академична етика в българските университети, подмяната им с лоялност към "гилдията" (с цел собственото оцеляване), оттам, разбираемият страх у немалка част от студентите, който ги кара да заемат позицията на институцията.
Тук е мястото да кажа, че изключително се възхищавам на начина, по който Симеон Патеев изразява публичната си позиция за това, което става в неговия университет и в неговата специалност.
Завършвам с още един спомен. Преди почти десет години, обсъждам с един преподавател професионалното си бъдеще в кабинета му. Влиза друг преподавател.
Преподавател 2 (многозначително): Удобно ли е да остана?
Преподавател 1: Заповядайте, ние водим неформален разговор.
Преподавател 2 (подсмихва се): Ами да, те, разговорите след пет, обикновено са неформални...
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
