Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.09.2013 г.

Протестът, енергията, посоката

Противниците на протеста срещу правителството на Пламен Орешарски с все по-голямо удоволствие намират поводи да изтъкват как протестът се е изхабил, как е загубил енергия и посока. Че как няма да се изхаби - възможно ли е в продължение на 107 и повече дни да повтаряш едно и също елементарно нещо на фона на помия, която всекидневно се излива върху теб с помощта на държавно-корпоративно-медийната пропагандна машина, и да не се изтощиш и демотивираш? И да не "закицлиш" в кръг?

А елементарното нещо е, че настоящото управление не става за нищо, освен да прокарва корпоративни интереси, и затова трябва да си ходи. Дори да изключим казуса с Пеевски, който катализира протеста, ето какво ми хрумва, без дори да се замислям за повече примери:

  • парламент, който на практика не може да функционира и зависи от една неонацистка партия, която вече дори нацитата не вземат на сериозно;
  • премиер, министри и депутати, които никъде не могат да се покажат, без да бъдат освиркани;
  • здравен министър, който лобира за пушене в заведенията и който казва, че болните от рак "просят" от държавата;
  • държава, която не може да изпълни минималното международно изискване за бежанците - предоставяне на подслон и храна, но твърди, че харчи между 1100 и 1400 лева на бежанец на месец;
  • културен министър, който обмисля мерки за наказване на театрите за това, че са пълни със зрители;
  • министър на инвестиционното планиране, който планомерно е инвестирал френските си социални помощи за безработица, докато работи в България;
  • репресии над журналисти...

И т.н. и т.н., не си поставям за цел да бъда изчерпателна.

Давам си сметка, че позицията ми не е популярна, но смятам, че единственият начин протестът да не се маргинализира напълно е той да се политизира, да бъде припознат политически субект, който да показва ясни посоки за промяна, които да се осъществят в рамките на едно бъдещо управление.

Като се има предвид масовото разочарование от политиката в България, вкл. сред протестиращите, този политически субект ще трябва да прояви достатъчно смелост, за да убеждава гражданите - не само протестиращите, а и онези, които не знаят за кого да гласуват - в смисъла на политиката. Да задава посока. Да дава отговори.

Не казвам, че това непременно трябва да бъде Реформаторският блок. Но засега комай единственият политически субект, в когото се разпознават част от протестиращите, е Реформаторският блок, ала на този етап нямам впечатления той да прави нещо такова. По-скоро имам впечатления, че Реформаторският блок не знае какво да прави. На пръв поглед идеята за Гражданския съвет към него изглежда много симпатична и демократична. Според мен обаче е по-скоро проява на липса на политическа воля и бягство от отговорност. Никакво решение не може да бъде взето от Реформаторския блок, ако не бъде прието от Гражданския съвет с консенсус. Това е изключително тромава процедура и при наличието на дори един несъгласен член на Гражданския съвет е възможно Реформаторският блок да не може да вземе никакво решение за нищо. А е много важно да се действа бързо, да се предлагат политики, да се очертават хоризонти.

Аз например настоявам да знам:


  • Какво смята и какво предлага Реформаторският блок по отношение на бежанците?
  • Какво решение предлага Реформаторският блок, за да не бъдат повече хора обричани на смърт поради малоумни процедури за отпускане на лекарства?
  • Как Реформаторският блок предлага да се финансират театрите?

И т.н., и т.н.

Преди няколко седмици попитах във Facebook каква е позицията на Реформаторския блок за бежанците, като "тагнах" контактите си, за които знам, че са в Реформаторския блок и/или в Гражданския съвет към него. Сред тях има и хора, които смятам за приятели и знам, че се борят за правата на бежанците. Получих отговор - да, такава позиция е нужна, ще направим нещо по въпроса. И... нищо.

В същото време, сред протестиращите има човек с плакат как можело държавата да отпуска на бежанците по 1100 лева. Опитах се да му кажа, че това не е вярно, че огромната част от тези пари се връщат в държавата под формата на заплати и т.н., че отиват за поддръжка на сгради, отопление, ток и че бежанците получават от тях максимум по 65 лева на месец, но той не ми повярва - неговата информация била официална, която съм била аз да споря - искал минималната заплата на българите да стане колкото вземали бежанците. Този мъж вярва на държавата, срещу която протестира. Кой е политическият субект, който би поел отговорност да му каже каква е истината?

Вместо да очертава хоризонт и да задава посока, това, което прави Реформаторският блок, е основно да се крие зад протеста. Който протест неумолимо губи енергия, което логично ще се случва и с електоралната подкрепа за Реформаторския блок.

Ако в настоящата ситуация една политическа сила успее да спечели доверието на недоволните от настоящото управление, които не знаят за кого да гласуват, тази политическа сила има шанс не просто да влезне в парламента, ами и да спечели изборите и да управлява. Тази политическа сила обаче трябва да има кураж да се бори за общественото доверие. Вместо това има един аморфен Реформаторски блок, който не изглежда да си поставя по-сериозна цел от това да влезне в парламента.

Ако няма политическа сила, която върши това, и Протестната мрежа може да се захване с очертаване на хоризонти и посоки, макар да не ѝ е точно това работата. Но предполагам, че ясни позиции и предложения за бежанците, културата, отпускането на лекарства и т.н. биха имали повече ефект от художествените акции, на които, освен авторите им, се радваме най-вече арт изкушените им приятели. А и да се радваме, какво от това - тая радост все повече прилича на марихуаната, която облекчава болките на умиращите от рак.

Протестиращите трябва да разберат, че призивите протестът да не се политизира обслужват настоящото управление. При сегашната ситуация, дори правителството да падне, има немалка вероятност следващият парламент да е подобно абсурден. И да е научил уроците на сегашния - и да протестират хората, ако нямаме достойнство и изпълняваме поръчките, за които сме купени, всичко е наред.

Съжалявам, ако звуча песимистично. Но смятам, че има алтернативи и че те се пропиляват - само исках да обърна внимание върху тях. За да можем да казваме след години, че е имало смисъл от този протест.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

3 коментара :

  1. Светла, чудесно и смислено написано. Само една доброжелателна забележка - не използвайте "влезНе", че става като мухата в меда. Желая Ви искрено успех.

    ОтговорИзтриване
  2. Отговорът от Министерския съвет:

    https://picasaweb.google.com/116296697630082470568/Government?authkey=Gv1sRgCPzW09b1iZqZsAE#5930911644187277650

    ОтговорИзтриване