Скъпи читатели на Неуютен блог, трябва да направя едно признание.
Да, соросоид съм.
Още когато напуснах Югозападен университет преди четири години и нещо, анонимни бивши колеги започнаха да разпространяват из нета тази истина за мен. А напоследък името ми излезе във виден анонимен списък, редом с други видни соросоиди, между които например "байчото" (домакинът, един вид) в организацията, в която работя.
Някой може да се запита защо съм соросоид, след като се занимавам само с проекти, финансирани от Европейската комисия, не и от Отворено общество. Ето каква е истината:
Беше към края на миналото хилядолетие, а аз бях млад асистент по социология, когато с преподаватели и студенти от още три университета кандидатствахме с проект за социологическо изследване на образованието по социология. И взехме, че го спечелихме. За да полея събитието, изгълтах един литър боза почти на екс, понеже друг алкохол не пия. Проектът се финансираше от Отворено общество - в онези времена нямаше други чуждестранни фондове, които да насаждат продажно не-българско съзнание чрез кандидатстване по проекти (то и български нямаше, но това е друга тема).
В рамките на проекта правихме интервюта, анкета, анализ... С количествените методи в социологията се запознах в "челен сблъсък" - без да съм ги учила, ми се наложи да прочета към хиляда страници таблици с двумерни разпределения. (Хиляда, защото момичето, което ги разпечата, не било толкова навътре в настройките на SPSS и една таблица излизаше на четири листа, освен това бяхме направили километрична анкета с 60 въпроса и после "кръстосахме" всичко, което ни хрумна.)
Вече не помня дали се водех ръководител на проекта или на изследването, но другият ръководител взе хонорар от 200 лева за цялата работа, а аз - 90.
С част от тези 90 лева, с които Сорос ме купи, се уредих с прахосмукачка - Daewoo, 1400 вата. Зелена. Съдбата на останалата част от парите ми се губи - в онези бедни години най-вероятно са били безсрамно изядени.
Прахосмукачката отдавна не смуче добре, но упорито не я сменям - нали ми е от Сорос!
Станеш ли веднъж соросоид - то е завинаги. И рано или късно излиза наяве. Тази вечер се погледнах в огледалото и забелязах, че с възрастта прогресивно заприличвам на Джордж Сорос. Прилагам снимка.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Чаровен текст! само един истински соросоид може да пише така хубаво! :)
ОтговорИзтриванеСветле <3
ОтговорИзтриванеАми да, не стават без прахосмукачка тия работи.
ОтговорИзтриванеО, Бени, още ли ме обичаш след това признание?
ОтговорИзтриванеИ теб, и прахосмукачката ти.
ОтговорИзтриванеТова демонизиране на Сорос на фона на родните тюфлеци ми е дошло до козирката. Текстът ти е супер.
Другарко Енчева, аз винаги съм подозирал, че сте соросоид. Възму́тен съм, че има такъви граждани. Сега признавате за един деветдесет лева, които сте получила преди години. Колко години трябва да минат, за да признаете десетките левове, които прибирате протестирайки през 2013 година. Наистина съм възму́тен. :)
ОтговорИзтриванеИмате основание да се възмущавате, товарищ Стоев!
ОтговорИзтриванеТолкова съм възмутен, че дори не сложих въпросителен знак. Ама Вие, уважаема, все така ли няма да отговорите на въпроса ми? :)))
ОтговорИзтриванеПозволете първо да Ви върна усилвателя, драги, после ще говорим.
ОтговорИзтриване