Що е Интернет социална мрежа?

Преди доста време Един Gregg попита "Коя е първата социална мрежа, която сте ползвали?". Преобладаващият отговор като че беше "IRC". Но когато наскоро попита: Що е то "социална мрежа"?, никой не му отговори. "Всички ползват социални мрежи - заключи Gregg - но никой не може да каже кога една услуга се превръща в социална мрежа." Като не можем да кажем, не е толкова учудващо, че никой тук не се сеща, че идва Седмицата на социалните медии...

От няколко дена сериозно мисля върху въпроса на Gregg и за себе си нямам категоричен отговор. Клоня обаче към позицията, че чат каналите и форумите отпреди десет и малко повече години не са социални мрежи. Стигнах до този (не окончателен) извод, мислейки за... историята на социологията. Има едно такова нещо в родната традиция за изучаване на история на социологията (и не само в родната, но по света начините на изучаването й са по-шарени, включително има и възгледи, че такова животно като "история на социологията" няма), което се нарича "протосоциология". Накратко, това понятие е израз на разбирането, че можем да търсим и намираме социологически идеи във времена и епохи, преди социологията да е била обособена като наука. Например, в творчеството на Монтескьо и Макиавели, Платон и Аристотел, Лао Дзъ, Буда, ако щете и при Мойсей, че и при маите.

Подобно широко разбиране за социология е достойно за душата (на социолозите), но въпросът е дали в познавателно отношение повече губим, или повече печелим, от него. За мен, по-скоро губим. Поне по две причини. Първо, така се размива спецификата на социологията, която неслучайно е възникнала в определен исторически период, в който именно период "обществото" се е превърнало в нещо, което да се нуждае от специално научно разбиране. Второ, но не по значение, ако сме научени да гледаме на Платон, Монтескьо и т.н. като на социолози и да интерпретираме съвременната социална реалност чрез някакъв осъвременен вариант на техните възгледи, това вреди както на разбирането на съответните мислители, така и, особено, на разбирането на съвременноста. Бях свидетел как поколения млади социолози пред очите ми бяха професионално погубени и така и не разбраха какъв е смисълът от теоретичната социологическа грамотност, понеже за тях тя се свеждаше до отговори на въпроси като: "Прилича ли ви Ахмед Доган на лисица?".

Та да се върна на социалните мрежи.

Не че не можем да кажем, че IRC каналите и форумите са социални мрежи, но проблемът е, че можем да го кажем единствено пост фактум, след като вече имаме понятието за "социална мрежа" и на интуитивно равнище смятаме, че "знаем" какво е социална мрежа. Никой не е "знаел" преди 10 години, че IRC е социална мрежа. Смятам, че за да разберем социалните мрежи (а и каквото и да е), първо трябва да сме в състояние да можем да направим разликата и чак след това вече да търсим подобията.

На техническо равнище съм неграмотна, но ще се опитам да отговоря на Gregg, що се отнася до социалните измерения на "социалните мрежи". Има същностна разлика в структурирането на социалното пространство при чат каналите и форумите, от една страна, и "социалните мрежи", от друга. При форумите и чат каналите отношенията са по правило йерархични. Тоест, има модератори/администратори, които "колят и бесят" и "обикновени" потребители, които спазват "правилата на играта" или биват натирени, ако ги нарушават. Отношенията, значи, са на власт и подчинение - типични за една класическа "институция".

Като се замисля, през 2005 създадох първия си блог (който просъществува до 2009), понеже бяха почнали много да ме дразнят демонстрациите на власт в интернет форумите и възжелах да съм независима. После покрай интернет приятели станах член на иначе доста глупавата (логично - вече покойна) мрежа Yahoo 360°, в която човек си имаше профил, контакти, можеше да поддържа някакво жалко подобие на блогче, да участва в групи и т.н. При цялата си недомисленост и бъгавост, Yahoo 360° имаше за мен това предимство спрямо форумите, че осигуряваше хоризонтална, независима от ничия властова амбицийка, комуникация.

Та, според мен, ако при чат каналите и форумите на първо място е властово удържаната институционалност, при социалните мрежи на първо място е персоналността и нейната свързаност с други персоналности. Разбира се, и при форумите и чат каналите се осъществява връзка между персоналности, както и при социалните мрежи има граници на употреба и власт, което ще разберете, ако волно или неволно нарушите правилата на даден сайт - социална мрежа. (Така например наскоро бяха изтрити от facebook доста добри актови снимки на моя контактка; някои от любимите ми фотографи във Flickr редовно биват цензурирани там по същите причини.)

Границата между социални мрежи и не-социални мрежи е тънка (трудно ми е да отговоря, например, дали Flickr е социална мрежа) и двете неща едва ли съществуват "в чист вид", по-скоро в едните можем да намираме елементи от другите и обратно. Но е важно да поставим акцента върху най-важните отличителни характеристики, за да знаем за какво говорим.

п.п. Между другото, трите въпроса, които зададох наскоро в края на този пост, продължават да стоят неразрешени.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Валерия Иларева е моят Човек на годината

Не съм нито първият, нито последният човек, който от началото на септември номинира адвокат Валерия Иларева за наградата на Български Хелзински комитет "Човек на годината". Трудно се вместих в лимита от 250 думи, за да обоснова номинацията си, затова тук пускам пълния й текст:

"Аз съм от тези адвокати, които вярват, че призванието им е с индивидуалните си действия да постигат социална справедливост. Може би това е причината да не може да се каже, че се ползвам с „благоволението” на властимащите служители. Вместо да отида на една лична среща с хората, да ги убедя с „практически” аргументи защо трябва да направим изключение за този човек, аз взема, че все им създавам „проблеми” – все искам да признават ПРАВА." (Валерия Иларева)

Темата за правата на малцинствата в България все още е твърде непопулярна. Много от чужденците у нас са лишени от основни права със закон, в противоречие с Конституцията и международното законодателство. Адвокат Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти е посветила 1/3 от живота си на борба за правата на бежанците и имигрантите. Валерия работи практически без финансиране, в голяма част от случаите - безвъзмездно. Още няма 30 години, когато вече е създала и школа от възпитаници. Заедно с възпитаничката си Диана Даскалова, Валерия Иларева успя да извоюва прецедент в европейското право по случая "Саид Кадзоев". Професионализмът й, свързан с дълбоко усещане за призвание, са предпоставка и за няколко прецедента и в Българската съдебна практика през последната година, в разстояние на само няколко месеца - например Определение №6983 от 27 май 2010г. по случая на Уинфред, който живее от 30 години в България,  решението на Административния съд в Монтана за отмяна на заповедта за депортиране на Давид Арутюнян, освобождаването на Аревик Шмавонян от центъра за задържане в Бусманци.

В резултат на дългогодишните усилия на Валерия Иларева беше постигнато и това, че чрез случая с "арменските Ромео и Жулиета" Аревик и Давид за първи път правата на чужденците в България се превърнаха в тема и на гражданското общество (а не само на отделни активисти) и на медиите. Групата в защита на Аревик във Facebook има близо 9500 членове, а онлайн подписката за регулирането на статута на нелегалните имигранти и подкрепена от над 1000 души. Проведе се митинг в защита на правата на чужденците в България.

Ако българското законодателство започне да спазва елементарни стандарти в областта на правата на чужденците, това ще се дължи не толкова на външен натиск, колкото на резултатите от усилията на малцина, на първо място от които е адвокат Валерия Иларева.

***

Затова благодаря на Лиляна Цьош, че ме е номинирала за Човек на годината, но си правя отвод. 

Идеята за митинга пред центъра за задържане на чужденци в Бусманци не беше моя, а организацията щеше да е невъзможна без много хора, повечето от които предпочитат да останат анонимни. Самата аз имам вина за превратното медийно отразяване на побоя в трамвая поради едно нелепо недоразумение (отделно, че сигурно цял живот ще изпитвам вина и за това, че не погледнах сериозно на вероятността да се случи подобен инцидент и не взех достатъчно мерки за избягването му). 

Медийното отразяване на случая на Аревик също не може да се нарече моя заслуга. Преди всякаква моя намеса случаят получи отзвук в "Хоризонт до обед" благодарение на Ирина Недева. Впоследствие постът ми по темата беше препубликуван от e-вестник, което увеличи популярността му многократно. После Росица Узунова създаде групата във facebook, чиято популярност стигна чак до медиите. Въпреки напредналата си бременност, Лидия Стайкова се занимаваше с отразяване на историята практически до раждането на втория си син. Роди деня след митинга и същия ден е публикувала пост по темата; вероятно е била с контракции, докато го пише. Силвър Бийт Колектив от лейбъла на Виктор Лилов посветиха песен на Аревик. И т.н. и т.н. Всъщност аз се оказах под медийните прожектори малко по случайност - Валерия беше на някакво обучение в Бургас и трябваше някой да "покрие" темата в TV7. 

Никой от споменатите, от неспоменатите и от анонимните, които са допринесли за публичността на случая с Аревик, не заслужава да бъде Човек на годината по-малко от мен. Много мило ми стана, че съм номинирана, но е излишно - каузата само ще загуби, ако гласовете се разпиляват в различни кандидатури.

Ето защо горещо моля, ако съвсем случайно има някой, който би гласувал за мен (освен Лиляна Цьош и неколцина близки и роднини), да подкрепи Валерия Иларева - с номинация и после, което е по-важно - с гласуване. Аз просто вдигах шум, а Валерия премести планини през последната година. Ако Валерия спечели, това ще означава победа не само за нея. Ще означава, че най-вече темата за правата на чужденците в България е станала значима в публичното ни пространство.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Освобождаването на Аревик, или 1 срещу 80

Аревик Шмавонян - арменското момиче, покрай случая на което в България за първи път се заговори за чужденците в България и техните права на по-масово равнище, беше освободена от центъра за задържане в Бусманци вчера в 18 часа и 2 минути (според данните за заснемането на тази снимка). Благодаря на Валерия Иларева, адвокатът на Аревик и на Давид - бащата на детето в корема й, че ми се обади да ми каже, че има вероятност да я пуснат. Това ми даде възможност да отида на място в Бусманци, да се запозная с Аревик и да снимам събитието.

Ето галерия със снимките от освобождаването на Аревик.

Въпреки че Аревик загуби делото за хуманитарния си статут, все пак спечели това за незаконното си задържане. В момента е в процедура по предоставяне на статут на убежище.

Лично аз не очаквах, че ще я пуснат толкова бързо. Има редица случаи, когато, въпреки че съдът постановява определен чужденец да бъда освободен от Бусманци, съдебното определение не се прилага, докато адвокатът на чужденеца не положи ред допълнителни усилия. Иска ми се да вярвам, че публичността върху случая с Аревик е основната причина за безпроблемното й пускане. И действително мисля, че е така, но се боя, че "има и други неща" (както се казва в романа "Алкохол" на Калин Терзийски):

Ако сте разгледали галерията, сигурно сте забелязали едни снимки с автобуси. Малко след като освободиха Аревик, докараха с два автобуса и "временно настаниха" в "дома" за "временно настаняване" 73-мата чужденци, които наскоро бяха открити в хладилен камион, превозващ дини. Вестта, че ще пристигнат скоро, се разчу още докато чакахме Аревик. Говорехме си, че може би една от причините да я пуснат толкова лесно е, че разменят един човек за седемдесет и трима. Ако е прав шефът на дирекция "Миграция", че за задържан чужденец се полагат 1000 лева на месец (от които, продължавам да твърдя, много малка част отиват за издръжката на самия чужденец), то автобусът с дините си е направо златна мина. Отделно Аревик, след като излезе, ни разказа, че на сутринта са задържали, пардон, настанили, още 6-7 чужденци, така че стават общо около 80 само за един ден. С което "обитателите" на "дома" се увеличават общо взето двойно. Така че не ме учудват усмихнатите лица на няколко служители и служителки, които видяхме да влизат в "дома" във видимо приповдигнато настроение.

Самите чужденци в автобусите също изглеждаха ведро и дори ми помахаха, когато аз им помахах. Едва ли са били наясно къде точно ги водят. А пък в "дома" едва ли някой говори техните езици, така че, докато се усетят и преди да разберат какви са им правата, ще са минали трите дни, през които могат да обжалват задържането си.

Надявам се да не бъда разбрана погрешно. Това, което искам да кажа, е, че цялата борба за освобождаването на Аревик е борба за защита на човешки права. Дори и някой да се е озовал в България в камион с дини, това не значи, че няма елементарни човешки права. Сред тези хора имаше и (вижте снимката по-горе) деца. Така че се надявам случаите на тези хора да бъдат разрешени по възможно най-бързия начин и да не прекарат максималния срок от година и половина "принудително задържани" и осигуряващи приходи на дирекция "Миграция".

Освобождаването на Аревик е важно събитие - не само заради Аревик, Давид, нероденото им дете и семействата им. И не само, защото групата за защита на Аревик във facebook се превърна в своеобразна мрежа, в която и чужденци, и българи, солидарни с тях, установиха трайни контакти, превърна се в среда на някои чужденци без документи в България и на членове на семействата им и направи съществуването им по-поносимо поне от тази гледна точка. А най-вече, защото даде надежда на гражданското общество, че борбата за човешки права има смисъл. Даването на публичност на подобни казуси рефлектира и върху институциите, поне някои от които, поставени в ситуация на прозрачност, действат много по-отговорно, когато "четат" и родното, и европейското законодателство. Колкото повече прозрачност, толкова повече отговорност.

Затова се надявам, че цялата насъбрана енергия няма да угасне с освобождаването на Аревик.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Мартин Димитров реагира на отвореното писмо

Преди двадесетина дена изпратих отворено писмо на Мартин Димитров във връзка с несъвършенствата на законодателството ни, засягащо чужденците, и някои подготвяни законови промени. Отговор не последва дълго време. Пуснах леко заядлив коментар на страницата му във Facebook и днес забелязах, че Мартин е реагирал в сряда.

Сега очаквам и съдържателен отговор. Не бързам, но предстоят промени в Закона за чужденците и Закона за народната просвета (който вече ще си има по-адекватно име) и е много важно парламентарно представените партии и техните председатели да имат позиции за това, което ще гласуват.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Реалистичен хорър с декор България

Август.

Докато събирате първия си тен на плажа, се отдавате на размисли за живота. Размислите са приятни, защото животът ви се развива добре. Въпреки кризата, успяхте да си намерите работа и по всичко личи, че след изтичане на изпитателния срок ще ви назначат на безсрочен трудов договор. Детето ви е развълнувано от първия си досег с морето, а половинката ви е щастлива, че и тази година можахте да си позволите почивка. Още сте уморени от пътя, но се радвате, че веднага намерихте уютна частна квартира. Хазяйката изглежда мила жена и дори ви предложи обяд.

Четири дни по-късно сте в същото състояние на духа, но вече отпочинали и с лек тен. Докато се наслаждавате на последните часове от съня си, а слънцето изгрява, чувате шум от разбиване на врата. Събуждате се и докато се окопитите, в стаята нахлуват полицаи и събарят на пода вас и половинката ви. Детето реве. Питат ви дали сте си направили временна регистрация на адреса на частната квартира. Вие, разбира се, не сте. Хазяйката обикаля наоколо и кърши ръце. Полицаите искат от хазяйката договор за наем с вас. Естествено, договор няма. Договор нямат и наемателите по другите стаи, но полицията не влиза при тях.

Докато още се разсънвате и се надявате, че всичко е само лош сън, вие и половинката ви се оказвате с белезници. Питате в какво точно сте обвинени. Полицаите грубо ви отговарят да си намерите адвокат и тогава сте щели да разберете.

Закарват ви в полицията. Дълго ви разпитват защо не сте се регистрирали и защо нямате договор за наем. Адвокат не присъства. Настоявате за адвокат, но истината е, че не познавате никого в това курортно градче. След известно време идва някакъв адвокат, който изглежда близък с полицаите. Кара ви да повторите всичко, което сте казали до момента. Питате в какво сте обвинени. Не можете да повярвате, когато чувате "отвличане", "съучастие в данъчни престъпления", "укриване". Та вие сте съвестни данъкоплатци, никого не сте отвличали и никога не сте се крили. Но, обяснава адвокатът, не сте се регистрирали с адреса на квартирата и не сте сключили договор за наем, с което сте помогнали на хазяйката да укрие данъци. А кого сме отвлекли, питате. Детето си - отговаря адвокатът и пояснява, че след като не можете да бъдете намерени на мястото, където сте адресно регистрирани, няма гаранция, че не сте отвлекли собственото си дете с цел трафик. Много деца стават обект на трафик от страна на родителите си.

Идва представител на социалните служби и пред смаяния ви поглед взима детето ви. Казва, че то ще бъде настанено в институция, докато се реши вашият случай. Докато с половинката ви се опитвате да си вдъхнете кураж, грубо ви разделят и ви закарват съответно в мъжкия и женския арест.

На следващия ден медиите разпространяват съобщение със заглавие: "Акция "Крадци на деца": Семейство висшисти отвличат детето си, за да го продадат, участват в данъчни престъпления".

Отказват да ви пуснат от ареста, дори и под гаранция.

Приятелите ви са скандализирани от случая и правят група във Facebook във ваша защита.

Нито срещу хазяйката ви, нито срещу другите й квартиранти, нито срещу който и да е друг турист, почиващ на частна квартира, са предприети каквито и да е действия.

Септември

Вие и половинката ви сте все така в ареста. Отказва ви се да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита бързо набира последователи. Случаят ви става популярен, във ваша защита се включват и редица правозащитници, които дават пространни интервюта относно нарушените ви права в сутрешните блокове на много телевизии.

Междувременно привършват хапчетата на половинката ви, която страда от хронично заболяване. За да получи лекарствата си, трябва да се представи рецепта в аптека, която работи със здравната каса. Отказват да й осигурят лекарствата, защото, за да има достъп до местната здравна каса, трябва да се е била регистрирала в курортния град и да си е избрала временен личен лекар, който да изпише рецептата. Половинката ви се сеща за спасителен вариант - има в себе си европейска здравна карта. България е в Европейския съюз, значи би трябвало да важи. Отново отказват - с аргумента, че европейската здравна карта покрива само спешни случаи, не и хронични заболявания.

Октомври

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита има вече близо 10000 членове.

Изтича срокът на временния ви трудов договор. Шефът ви държи на вас, но работата не може да чака, а е и криза. Вашето място се заема от друг човек, а вие оставате без работа.

Здравословното състояние на половинката ви рязко се влошава поради липсата на лекарства. Получава криза и е приета в болница за няколко дена. След стабилизиране на състоянието й е върната обратно в ареста.

Ноември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита не нараства повече и активността в нея започва да замира. Случаят ви вече не е толкова интересен на медиите.

От първото съдебно заседание по вашия случай ви става ясно, че всъщност полицията, прокурорът, съдията и адвоката ви са си доста близки.

Половинката ви получава нова криза. Отново болница, стабилизиране и връщане в ареста.

Декември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook е почти замряла. Хората са заети с мисли за Коледните празници и почти не се сещат за вас.

Половинката ви получава две кризи, втората от които особено тежка. Посреща Коледа и Нова година в болницата, с полицейска охрана.

Януари

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook не дава признаци на живот.

Половинката ви вече почти не излиза от болницата. Край вратата на болничната стая неотлъчно стои полицейска охрана, въпреки че няма смисъл, защото половинката ви практически не може да става.

Февруари

Продължавате да сте в ареста.

Отнемат ви родителските права, защото не сте потърсили детето си в продължение на шест месеца. Детето ви е предложено за осиновяване.

***

Тази история е измислена, но сценарият е напълно реалистичен. Вдъхновение почерпих от различни случаи и практики.

1. Някои от случаите, послужили за вдъхновение:

Преди един ден стана ясно, че Максим Савов е получил осъдителна присъда от 3 години (пет - изпитателен срок) за 480 лева, които на всичко отгоре не е откраднал - има достатъчно доказателства за това. Паралелът със съименика му Стависки се налага самичък.

Аревик Шмавонян получи отказ за предоставяне на хуманитарен статут. В мотивите си за отказа съдийката признава, че Аревик и Давид са де факто семейство и я съветва да остане в България, като уреди статута си според Закона за чужденците. Което Аревик не може да направи, понеже няма как да се омъжи за Давид - той няма лични документи.

Преди малко повече от две години моят добър приятел беше възстановен на работа в ЮЗУ след второто си уволнение. Появавянето му в Благоевград предизвика ужас сред бившите му колеги, местния съд и други, които имат пръст в съсипването на живота му. Насред разнообразните опити Дошков да бъде "неутрализиран", един беше особено оригинален. Петър беше за няколко дни в Благоевград (не помня дали за квесторство, или за часове) и беше отседнал в преподавателската база. На втория от тези дни го срещнала полиция и му поискала сметка защо още не се е регистрирал в Благоеврад, след като пребивава там. Когато научих това, изпаднах в шок, защото многократно ми се беше случвало да оставам в Благоевград с дни и никога не ми е идвало на ум да се регистрирам. Дошков обаче е печен и отговорил на полицията, че регистрацията се извършва в тридневен срок, а е още вторият ден.

Случаят с читанка.инфо, който е поредният пример, че ако решат да набедят някого, винаги могат да го направят, докато истинските престъпници продължават да се подвизават безнаказано.

2. Някои от практиките, послужили за вдъхновение:

Зачестилите шумни полицейски акции със съмнителен ефект.

Практиките беззащитни и в немалко случаи невинни хора да стават обект на административен (в частност - полицейски) произвол.

Практиката да се нарушават правата на задържания, като не им се предоставя информация за причините на задържането им под предлог, че такава ще бъде предоставена на адвоката им. Това е противозаконно - адвокатът не е нищо повече от законен представител на задържания. Човек може да избере и да няма адвокат, това не означава да не му се предоставя информация.

Практиките хора да бъдат санкционирани заради неща, които не са направили, защото е нямало как да извършат. Примерно, някои от чужденците в Бусманци преди това са били в затвора. Докато са излежавали наказанието си, е изтекла визата им. След освобождаването им от затвора те директно са вкарвани в Бусманци, защото... са с изтекла виза.

Практиките на изписване на лекарства от здравната каса - действително, ако ви свършат лекарствата, докато сте на почивка, трябва да се регистрирате, да си намерите временен личен лекар и т.н.

***

"Такива неща" не се случват само на "другите". Следващият може да е някой от нас.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

На 06.06 да покажем, че не сме ксенофоби!

На 06.06 от 11 до 13 часа пред центъра за задържане на чужденци в Бусманци ще се съберем хора, които искаме правата на хората в България да се спазват. Чужденците са хора и те също имат основни човешки права, които не може да им бъдат отнемани - например правото на свобода, на защита на човешкото достойнство, на образование, на личен и семеен живот.

Събираме се в Бусманци, защото "Българският Гуантанамо" се превърна в символ на нарушаването на правата на чужденците в България. Но целта ни не е само да защитим затворените в "дома", а всички чужденци у нас, чиито права се нарушават поради неуредените и дискриминационни елементи в законодателството ни и многобройните случаи на административен произвол. Искаме да покажем, че не всички в България са ксенофоби и расисти.

Четиримата организатори на събитието - Иван Кулеков, Яна Тавание, Виктор Лилов и аз, го правим в качеството си на личности и граждани. Разчитаме, че и вие ще дойдете като личности и граждани. Категорично не желаем инициативата ни да бъде свързвана с никакви организации, партии, политически или религиозни ориентации. Призоваваме на митинга да няма никакви политически символи и лозунги. Всеки е добре дошъл, включително и политиците, независимо от коя партия, но в качеството им на граждани. Нека оставим политическите си убеждения у дома за два часа.

Защото се събираме, за да защитим правата на чужденците в България. Имаме цели, които са реалистични и изпълними в обозримо бъдеще. Може би сме стигнали до тези тях, водени от различни ценности. Но сега важното е това, което ни събира. Правата на не-българите са все още нещо твърде непопулярно в България, за да си позволяваме лукса да спорим кой ги защитава най-правилно.

Заповядайте и вземете, на първо място, себе си. На второ място - всичко, което ви хрумва, че би създало подходящото настроение на митинга - балони, свирки, кречетала, музикални инструменти, тематични фанелки... На трето място - близки, приятели, съмишленици. Второто и третото не са задължителни :-). Четвърто, добре е да сте с удобни обувки. За всеки случай. Пари не искаме (и не раздаваме), можете да помогнете с разпространение на информация за събитието, с присъствие на митинга, или дори с няколко думи за морална подкрепа.

Добавка: много е важно да си носим личните карти! Разбира се, за тези от нас, които имат лични карти - нелегалните имигранти разполагат в най-добрия случай с едни хвърчащи листчета, а често и това нямат.

Нека не носим със себе си алкохол и всякакви други вещества, които биха попречили на ясната ни преценка и, разбира се, оръжие. В района не помня да видях кофи за боклук, но ще помоля да имате предвид, че след събитието организаторите са длъжни да почистят - надявам се да не ни се налага да има много какво да почистваме ;-).

Нека не провокираме полицията по никакъв начин. Полицаите изпълняват служебните си задължения. Ако случайно се появят ксенофоби, които да провокират събитието, полицията ще е тази, която ще ни защитава.

Точният адрес на мястото, пред което се събираме, е: Бусманци, бул. "Ген. Йосиф В. Гурко" № 65а. Минавате кв. "Дружба" и сте там. Маршрутка №35 може да ви свали съвсем пред "дома". Маршрутка 19 също минава през Бусманци, но не мога да твърдя със сигурност къде точно. Човек за 15-20 минути може да намери мястото, предполагам. До този китен "квартал на София" пътуват и автобуси 8, 10 и 14, които можете да вземете от квартал "Дружба".

Ако възнамерявате да дойдете и имате акаунт във Facebook, можете да се включите в списъка на потвърдилите тук. Ако искате да разпространявате листовки за събитието (виртуално или на хартия), ето една.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Да пишем писма за спасяването на Аревик!

Аревик и Давид - пет години любов по Skype

Давид и Аревик - най-сетне заедно, но не за дълго...

Благодаря на Давид за предоставянето на няколко снимки на Аревик и него. От всички избрах да постна тези две, защото първата по много чаровен начин разкрива тяхната скайп любов, а на втората са щастливи и свободни заедно.

Благодаря и на Мишел, Ани, Жюстин, Енея, Меми и Зелен Кроки за това, че подхванаха темата! Публикувам записа на частта от "Хоризонт по обед" на 15 април, която се отнася до случая на Аверик и Давид:

От записа може да видите колко различно от здравия човешки смисъл може да бъде понякога бюрократичнотото мислене - например, от медицинско свидетелство, в което става дума за наличието на плод в матка, длъжностно лице не може да си направи извода, че притежателката на матката е бременна. Друго длъжностно лице пък смята, че Аревик нарочно ще да е забременяла, за да възпрепятства системата.

Различни хора ме питаха - какво конкретно би могло да се направи, за да спасим Аревик. Вярвам, че ако гражданското общество се организира, ще имаме успех. Междувременно научих, че преди две години бежанецът Саид Кадзоев е бил спасен от депортиране в резултат на стотиците писма, изпратени до различни институции. На Аревик е наложена заповед за депортиране от Областна дирекция на РДВР - Монтана. Затова написах и преди малко изпратих, използвайки тази форма, писмо до директора на тази дирекция, като преди това се постарах да разбера юридическите измерения на казуса. Озаглавих го: "Моля, освободете Аревик Шмавонян!" Ето го текстът на писмото:

До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР - Монтана

Уважаеми комисар Димитров,

В резултат на разпореждане на РДВР - Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ - Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в "дома" в Бусманци в стая с още десетина жени, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.

Комисар Димитров, не бих искала да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.

Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече - семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?

Това не е всичко - според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят "Саид Кадзоев"), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:

- чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи
- Чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по коята България е страна, гласи: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание." Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително.
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ - би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.

Поради гореизложените причини Ви призовавам приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ - Бусманци.

Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР - Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота - на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.

С уважение,
Светла Енчева

Ако и вие намирате идеята за изпращане на писма за добра, чувствайте се свободни да копирате този текст и да го подпишете с вашето име, или да го модифицирате според собствения си вкус. С общи усилия бяха установени три начина да се изпрати писмото - чрез тази форма и на адреси rdvrmon@net-surf.net и police@net-surf.net. За по-сигурно използвах и трите. РДВР - Монтана са оставили и адрес (ако предпочитате да пратите на хартия) и телефон (ако искате лично да ги попитате защо държат Аревик в Бусманци):

ОД"Полиция"- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул."Александър Стамболийски"№2
 
тел.: 096/ 396 396

Това е първата стъпка. Ако нямаме успех, предлагам после да пишем и до други институции. 

UPDATE: Току-що ми се обадиха да ми кажат, че е за предпочитане да се пращат хартиени писма, защото институциите са длъжни да ги заведат с входящ номер и да им отговорят. Затова ще пусна писмото си с обратна разписка и ще помоля и вас за същото.

Update 2: Благодаря на съвсем непознатата Росица, която създаде група за спасяването на Аревик във Facebook. Признавам, бях скептично настроена, но интересът към групата се оказва огромен.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог