Не съм нито първият, нито последният човек, който от началото на септември номинира адвокат Валерия Иларева за наградата на Български Хелзински комитет "Човек на годината". Трудно се вместих в лимита от 250 думи, за да обоснова номинацията си, затова тук пускам пълния й текст:
"Аз съм от тези адвокати, които вярват, че призванието им е с индивидуалните си действия да постигат социална справедливост. Може би това е причината да не може да се каже, че се ползвам с „благоволението” на властимащите служители. Вместо да отида на една лична среща с хората, да ги убедя с „практически” аргументи защо трябва да направим изключение за този човек, аз взема, че все им създавам „проблеми” – все искам да признават ПРАВА." (Валерия Иларева)
Темата за правата на малцинствата в България все още е твърде непопулярна. Много от чужденците у нас са лишени от основни права със закон, в противоречие с Конституцията и международното законодателство. Адвокат Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти е посветила 1/3 от живота си на борба за правата на бежанците и имигрантите. Валерия работи практически без финансиране, в голяма част от случаите - безвъзмездно. Още няма 30 години, когато вече е създала и школа от възпитаници. Заедно с възпитаничката си Диана Даскалова, Валерия Иларева успя да извоюва прецедент в европейското право по случая "Саид Кадзоев". Професионализмът й, свързан с дълбоко усещане за призвание, са предпоставка и за няколко прецедента и в Българската съдебна практика през последната година, в разстояние на само няколко месеца - например Определение №6983 от 27 май 2010г. по случая на Уинфред, който живее от 30 години в България, решението на Административния съд в Монтана за отмяна на заповедта за депортиране на Давид Арутюнян, освобождаването на Аревик Шмавонян от центъра за задържане в Бусманци.
В резултат на дългогодишните усилия на Валерия Иларева беше постигнато и това, че чрез случая с "арменските Ромео и Жулиета" Аревик и Давид за първи път правата на чужденците в България се превърнаха в тема и на гражданското общество (а не само на отделни активисти) и на медиите. Групата в защита на Аревик във Facebook има близо 9500 членове, а онлайн подписката за регулирането на статута на нелегалните имигранти и подкрепена от над 1000 души. Проведе се митинг в защита на правата на чужденците в България.
Ако българското законодателство започне да спазва елементарни стандарти в областта на правата на чужденците, това ще се дължи не толкова на външен натиск, колкото на резултатите от усилията на малцина, на първо място от които е адвокат Валерия Иларева.
***
Затова благодаря на Лиляна Цьош, че ме е номинирала за Човек на годината, но си правя отвод.
Идеята за митинга пред центъра за задържане на чужденци в Бусманци не беше моя, а организацията щеше да е невъзможна без много хора, повечето от които предпочитат да останат анонимни. Самата аз имам вина за превратното медийно отразяване на побоя в трамвая поради едно нелепо недоразумение (отделно, че сигурно цял живот ще изпитвам вина и за това, че не погледнах сериозно на вероятността да се случи подобен инцидент и не взех достатъчно мерки за избягването му).
Медийното отразяване на случая на Аревик също не може да се нарече моя заслуга. Преди всякаква моя намеса случаят получи отзвук в "Хоризонт до обед" благодарение на Ирина Недева. Впоследствие постът ми по темата беше препубликуван от e-вестник, което увеличи популярността му многократно. После Росица Узунова създаде групата във facebook, чиято популярност стигна чак до медиите. Въпреки напредналата си бременност, Лидия Стайкова се занимаваше с отразяване на историята практически до раждането на втория си син. Роди деня след митинга и същия ден е публикувала пост по темата; вероятно е била с контракции, докато го пише. Силвър Бийт Колектив от лейбъла на Виктор Лилов посветиха песен на Аревик. И т.н. и т.н. Всъщност аз се оказах под медийните прожектори малко по случайност - Валерия беше на някакво обучение в Бургас и трябваше някой да "покрие" темата в TV7.
Никой от споменатите, от неспоменатите и от анонимните, които са допринесли за публичността на случая с Аревик, не заслужава да бъде Човек на годината по-малко от мен. Много мило ми стана, че съм номинирана, но е излишно - каузата само ще загуби, ако гласовете се разпиляват в различни кандидатури.
Ето защо горещо моля, ако съвсем случайно има някой, който би гласувал за мен (освен Лиляна Цьош и неколцина близки и роднини), да подкрепи Валерия Иларева - с номинация и после, което е по-важно - с гласуване. Аз просто вдигах шум, а Валерия премести планини през последната година. Ако Валерия спечели, това ще означава победа не само за нея. Ще означава, че най-вече темата за правата на чужденците в България е станала значима в публичното ни пространство.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар