От известно време насам близки и познати ми разправят за някаква чудодейна лечебна тибетска гъба. Слагаш я в мляко, тя почва да се множи, а млякото, в което е била, лекува практически всичко. Пише го в интернет! И в Уикипедия го пише даже! В един момент, дали защото беше скоро след девети септември, дали поради "женска интуиция", дали защото имам натрупващи се наблюдения от известно време насам, дали поради рефлекси, изработени в резултат на дългогодишни занимания със социология на религията, заподозрях, че в основата на това тибетско чудо стои руският маркетингов гений.
Първо беше Кашпировски, който хипнотизираше по телевизията и целокупният български народ ронеше пречистващи сълзи пред екрана.
После беше какво ли не.
Например ирисова диагностика (мои познати викат, че работело, аз нямам впечатления, нито желание да опитам).
Или биорезонанс - как ли ще повярвам, че един апарат може да диагностицира всички здравословни проблеми и да каже какви бактерии имате, само посредством измерване на резонанса на органите ви. Представяте ли си що за база данни трябва да има в такъв апарат?
Или тая дивотия със структурираната вода, дето се влияела от начина, по който мислим. Наливаш си една чаша вода и й мислиш хубави неща, след което я изпиваш и хубостите, които си мислел, стават реалност.
По време на криза се множат всякакви "алтернативни" начини за обяснение на света и справяне с него. Преди 20-тина години бяха хит полтъргейстите, а при настоящата криза ми прави впечатление, че в България се изсипват странно много руски шарлатани. Чудя се доколко е вярно това, което бях чувала преди време, че произходът им има дълбока връзка с КГБ. Не знам, но тия хора имат сериозни пари, с които правят цели клиники, институти, апарати, че и пътуват до братска България, за да ни разкриват истината. (А и май се оказва, че родните ни врачки не е да не са били без връзка с ДС.)
Та, изпълнена с горните мисли в главата, реших да проуча в интернет каква е тази тибетска гъба.
На български език за "тибетска гъба" ми излязоха 4130 резултата. В родната Уикипедия пише, че въпросната гъба участва в производството на кефира. Аха, казвам си. Като човек от последното поколение, което четеше руски книги, си спомням, че кефирът беше популярно питие в Русия и някои републики на тогавашния Съветски съюз. Първа победа за интуицията ми. Продължавам търсенето.
На английски език - "Tibetan mushroom" има само 2130 резултата и сред тях нито един не вдъхва достатъчно доверие, поне в началото (а е известно, че има определена логика, по която Google подрежда резултатите, така че се отказвам да проверявам всичките 2130). Защо ли не съм изненадана? В Wikipedia пък по въпроса няма нищичко. Като напиша "kefir", нещата коренно се променят - 5100000 резултата, от тях на английски - 1040000. И сериозна статия в Wikipedia. От тази статия човек може да научи, че кефир се пие, освен в Русия и бившите съветски републики, и в голяма част от Източна Европа, както и в Скандинавия - там, където има руски и естонски малцинства. Пренесен е от мигранти от Източна Европа и на територията на Северна и Южна Америка. Дори съседите ни в Румъния и Сърбия си пийват кефир.
Предполагам, че у нас това благо не се е разпространило поради популярността на айрана (подобен на вкус на кефира). Въпреки че сме били най-верният сателит на СССР, ориенталският ни вкус е надделял над кавказкото изкушение.
Колкото и да търсите в статията за кефира в Wikipedia на английски обаче, няма да откриете, че кефир се пие в Тибет, Индия или Япония. И че има каквато и да връзка с тибетската медицина, камо ли с йогите.
Що се отнася до въпросната "гъба", тя няма нищо общо с Тибет, а произходът й е някъде от Кавказ. И не е гъба, а смес от бактерии, ферменти, протеини и прочее, които образуват т.нар. кефирени зърна със структура, наподобяваща карфиол. Предполага се, че първоначално кефир се е образувал в кожените мехове, в които се е пренасяло млякото и впоследствие е извлечен ферментът. Така, както се смята, че феноменът на подсирването е забелязан за пръв път в корема на убити животни, пили мляко. И в резултат била изолирана маята за сирене.
Всъщност и родните източници не настояват, че гъбата е наистина гъба, но явно руският маркетингов гений е решил, че "гъба" звучи по-лечебно и по-достойно за душата от "кефирени зърна".
Не оспорвам здравословните качества на кефира, както и на много други хранителни продукти, впрочем - например чесъна, киселото мляко, водораслите "морско зеле" и още хиляди и хиляди. Сигурно е наистина полезен и дори бих го пробвала, може и да ми хареса. Само леко ме съмнява свойството му да лекува от алкохолизъм, имайки предвид разпространението на това заболяване сред руснаците. Не бих разчитала на кефир и за лечение от рак, СПИН и други болести. Не отричам, че като добавка към съществуваща терапия е възможно да оказва и добро въздействие, но чак пък да лекува... Кефирът е преди всичко хранителен продукт.
Дразни ме обаче, когато ни третират като идиоти и ни пробутват откровени лъжи, за да ни накарат да пием обикновен кефир. А още повече ме дразни, че хората се връзват, вместо да проверяват.
Трябва да мине много време, преди да започна да имам доверие на българската Wikipedia. Не искам да бъда разбрана погрешно - уважавам труда и отдадеността на тези, които участват в правенето й. Просто - каквото обществто, такава и уикипедията...
п.п. В резултат на този пост статията за кефира в българската Уикипедия беше спешно лишена от някои от глупостите в нея :-).
Първо беше Кашпировски, който хипнотизираше по телевизията и целокупният български народ ронеше пречистващи сълзи пред екрана.
После беше какво ли не.
Например ирисова диагностика (мои познати викат, че работело, аз нямам впечатления, нито желание да опитам).
Или биорезонанс - как ли ще повярвам, че един апарат може да диагностицира всички здравословни проблеми и да каже какви бактерии имате, само посредством измерване на резонанса на органите ви. Представяте ли си що за база данни трябва да има в такъв апарат?
Или тая дивотия със структурираната вода, дето се влияела от начина, по който мислим. Наливаш си една чаша вода и й мислиш хубави неща, след което я изпиваш и хубостите, които си мислел, стават реалност.
По време на криза се множат всякакви "алтернативни" начини за обяснение на света и справяне с него. Преди 20-тина години бяха хит полтъргейстите, а при настоящата криза ми прави впечатление, че в България се изсипват странно много руски шарлатани. Чудя се доколко е вярно това, което бях чувала преди време, че произходът им има дълбока връзка с КГБ. Не знам, но тия хора имат сериозни пари, с които правят цели клиники, институти, апарати, че и пътуват до братска България, за да ни разкриват истината. (А и май се оказва, че родните ни врачки не е да не са били без връзка с ДС.)
Та, изпълнена с горните мисли в главата, реших да проуча в интернет каква е тази тибетска гъба.
На български език за "тибетска гъба" ми излязоха 4130 резултата. В родната Уикипедия пише, че въпросната гъба участва в производството на кефира. Аха, казвам си. Като човек от последното поколение, което четеше руски книги, си спомням, че кефирът беше популярно питие в Русия и някои републики на тогавашния Съветски съюз. Първа победа за интуицията ми. Продължавам търсенето.
На английски език - "Tibetan mushroom" има само 2130 резултата и сред тях нито един не вдъхва достатъчно доверие, поне в началото (а е известно, че има определена логика, по която Google подрежда резултатите, така че се отказвам да проверявам всичките 2130). Защо ли не съм изненадана? В Wikipedia пък по въпроса няма нищичко. Като напиша "kefir", нещата коренно се променят - 5100000 резултата, от тях на английски - 1040000. И сериозна статия в Wikipedia. От тази статия човек може да научи, че кефир се пие, освен в Русия и бившите съветски републики, и в голяма част от Източна Европа, както и в Скандинавия - там, където има руски и естонски малцинства. Пренесен е от мигранти от Източна Европа и на територията на Северна и Южна Америка. Дори съседите ни в Румъния и Сърбия си пийват кефир.
Предполагам, че у нас това благо не се е разпространило поради популярността на айрана (подобен на вкус на кефира). Въпреки че сме били най-верният сателит на СССР, ориенталският ни вкус е надделял над кавказкото изкушение.
Колкото и да търсите в статията за кефира в Wikipedia на английски обаче, няма да откриете, че кефир се пие в Тибет, Индия или Япония. И че има каквато и да връзка с тибетската медицина, камо ли с йогите.
Що се отнася до въпросната "гъба", тя няма нищо общо с Тибет, а произходът й е някъде от Кавказ. И не е гъба, а смес от бактерии, ферменти, протеини и прочее, които образуват т.нар. кефирени зърна със структура, наподобяваща карфиол. Предполага се, че първоначално кефир се е образувал в кожените мехове, в които се е пренасяло млякото и впоследствие е извлечен ферментът. Така, както се смята, че феноменът на подсирването е забелязан за пръв път в корема на убити животни, пили мляко. И в резултат била изолирана маята за сирене.
Всъщност и родните източници не настояват, че гъбата е наистина гъба, но явно руският маркетингов гений е решил, че "гъба" звучи по-лечебно и по-достойно за душата от "кефирени зърна".
Не оспорвам здравословните качества на кефира, както и на много други хранителни продукти, впрочем - например чесъна, киселото мляко, водораслите "морско зеле" и още хиляди и хиляди. Сигурно е наистина полезен и дори бих го пробвала, може и да ми хареса. Само леко ме съмнява свойството му да лекува от алкохолизъм, имайки предвид разпространението на това заболяване сред руснаците. Не бих разчитала на кефир и за лечение от рак, СПИН и други болести. Не отричам, че като добавка към съществуваща терапия е възможно да оказва и добро въздействие, но чак пък да лекува... Кефирът е преди всичко хранителен продукт.
Дразни ме обаче, когато ни третират като идиоти и ни пробутват откровени лъжи, за да ни накарат да пием обикновен кефир. А още повече ме дразни, че хората се връзват, вместо да проверяват.
Трябва да мине много време, преди да започна да имам доверие на българската Wikipedia. Не искам да бъда разбрана погрешно - уважавам труда и отдадеността на тези, които участват в правенето й. Просто - каквото обществто, такава и уикипедията...
п.п. В резултат на този пост статията за кефира в българската Уикипедия беше спешно лишена от някои от глупостите в нея :-).
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
ахахахахаха лекува спин ли ве
ОтговорИзтриванебългарската уикипедия наистина е доста зле на места, засичал съм доста исторически глупости.
статията за кефира там очевидно е копирана от някой "здравословен" сайт.
поизтрих най-нелепите твърдения, които няма как да са верни просто, както и квалификациите, които нямат място в уикипедия
Радвам се, че съм допринесла за подобряването на българската уикипедия :-)
ОтговорИзтриванеПроблемът не е, че просто статията е копирана, а че като че ли тенденциозно е копирана, както и че са преведени някои неща от английската, но доста избирателно. Това се вижда и в картинките - в нашата версия са сложили с снимката на "гъбата", но не и снимката на опаковките с кефир, надписани на чист руски :-).
Хубаво е човек първа да пробва нещо (прим. кефир), а после да дава оценки... ))))
ОтговорИзтриванеРаботата е там, че колкото и да пробва човек кефир, не може да разбере дали произходът му е от Тибет, нито дали това бялото е гъба. Та ако иска не само да пробва, а да знае, добре е човек и да чете. А иначе, не се съмнявам, че е вкусно, но това вече е off topic ;-)
ОтговорИзтриванеЗнам,че няма смисъл да го пиша...но - с две думи "без коментар" ;))
ОтговорИзтриванеА, що? Много приятен коментар :-)
ОтговорИзтриванеОт доста време си правя кефир вкъщи, не заради някакви лечебни свойства, а просто така, защото е вкусно. За пръв път научавам, че в България е известно като "тибетска гъба", лекуваща всички болести. Умрях от смях!!!
ОтговорИзтриванеБългарщина... има ли значение, от къде е..., щом лекува, ама това е то, никога няма да си признаем, че някой е по-добър от нас, ужасна нация сме. Пожелавам Ви, никога да не ви се налага, да изпитвате отчаянието на болен човек, търсещ изцеление, когато традиционната медицина не помага, тогава човек наистина открива, че чудодейни илачи съществуват и понякога са спасение, по-всемогъщи от традиционната медицина! Лек ден!
ОтговорИзтриване