Преди доста време Един Gregg попита "Коя е първата социална мрежа, която сте ползвали?". Преобладаващият отговор като че беше "IRC". Но когато наскоро попита: Що е то "социална мрежа"?, никой не му отговори. "Всички ползват социални мрежи - заключи Gregg - но никой не може да каже кога една услуга се превръща в социална мрежа." Като не можем да кажем, не е толкова учудващо, че никой тук не се сеща, че идва Седмицата на социалните медии...
От няколко дена сериозно мисля върху въпроса на Gregg и за себе си нямам категоричен отговор. Клоня обаче към позицията, че чат каналите и форумите отпреди десет и малко повече години не са социални мрежи. Стигнах до този (не окончателен) извод, мислейки за... историята на социологията. Има едно такова нещо в родната традиция за изучаване на история на социологията (и не само в родната, но по света начините на изучаването й са по-шарени, включително има и възгледи, че такова животно като "история на социологията" няма), което се нарича "протосоциология". Накратко, това понятие е израз на разбирането, че можем да търсим и намираме социологически идеи във времена и епохи, преди социологията да е била обособена като наука. Например, в творчеството на Монтескьо и Макиавели, Платон и Аристотел, Лао Дзъ, Буда, ако щете и при Мойсей, че и при маите.
Подобно широко разбиране за социология е достойно за душата (на социолозите), но въпросът е дали в познавателно отношение повече губим, или повече печелим, от него. За мен, по-скоро губим. Поне по две причини. Първо, така се размива спецификата на социологията, която неслучайно е възникнала в определен исторически период, в който именно период "обществото" се е превърнало в нещо, което да се нуждае от специално научно разбиране. Второ, но не по значение, ако сме научени да гледаме на Платон, Монтескьо и т.н. като на социолози и да интерпретираме съвременната социална реалност чрез някакъв осъвременен вариант на техните възгледи, това вреди както на разбирането на съответните мислители, така и, особено, на разбирането на съвременноста. Бях свидетел как поколения млади социолози пред очите ми бяха професионално погубени и така и не разбраха какъв е смисълът от теоретичната социологическа грамотност, понеже за тях тя се свеждаше до отговори на въпроси като: "Прилича ли ви Ахмед Доган на лисица?".
Та да се върна на социалните мрежи.
Не че не можем да кажем, че IRC каналите и форумите са социални мрежи, но проблемът е, че можем да го кажем единствено пост фактум, след като вече имаме понятието за "социална мрежа" и на интуитивно равнище смятаме, че "знаем" какво е социална мрежа. Никой не е "знаел" преди 10 години, че IRC е социална мрежа. Смятам, че за да разберем социалните мрежи (а и каквото и да е), първо трябва да сме в състояние да можем да направим разликата и чак след това вече да търсим подобията.
На техническо равнище съм неграмотна, но ще се опитам да отговоря на Gregg, що се отнася до социалните измерения на "социалните мрежи". Има същностна разлика в структурирането на социалното пространство при чат каналите и форумите, от една страна, и "социалните мрежи", от друга. При форумите и чат каналите отношенията са по правило йерархични. Тоест, има модератори/администратори, които "колят и бесят" и "обикновени" потребители, които спазват "правилата на играта" или биват натирени, ако ги нарушават. Отношенията, значи, са на власт и подчинение - типични за една класическа "институция".
Като се замисля, през 2005 създадох първия си блог (който просъществува до 2009), понеже бяха почнали много да ме дразнят демонстрациите на власт в интернет форумите и възжелах да съм независима. После покрай интернет приятели станах член на иначе доста глупавата (логично - вече покойна) мрежа Yahoo 360°, в която човек си имаше профил, контакти, можеше да поддържа някакво жалко подобие на блогче, да участва в групи и т.н. При цялата си недомисленост и бъгавост, Yahoo 360° имаше за мен това предимство спрямо форумите, че осигуряваше хоризонтална, независима от ничия властова амбицийка, комуникация.
Та, според мен, ако при чат каналите и форумите на първо място е властово удържаната институционалност, при социалните мрежи на първо място е персоналността и нейната свързаност с други персоналности. Разбира се, и при форумите и чат каналите се осъществява връзка между персоналности, както и при социалните мрежи има граници на употреба и власт, което ще разберете, ако волно или неволно нарушите правилата на даден сайт - социална мрежа. (Така например наскоро бяха изтрити от facebook доста добри актови снимки на моя контактка; някои от любимите ми фотографи във Flickr редовно биват цензурирани там по същите причини.)
Границата между социални мрежи и не-социални мрежи е тънка (трудно ми е да отговоря, например, дали Flickr е социална мрежа) и двете неща едва ли съществуват "в чист вид", по-скоро в едните можем да намираме елементи от другите и обратно. Но е важно да поставим акцента върху най-важните отличителни характеристики, за да знаем за какво говорим.
п.п. Между другото, трите въпроса, които зададох наскоро в края на този пост, продължават да стоят неразрешени.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
През цялото време имам усещането, че знаеш отговорите, но някак се въртиш около тях, както тук, така и в разменените съобщения в Twitter, без да ги назоваваш конкретно.
ОтговорИзтриванеСпоред мен, дала съм отговори. Дори по-категорично, отколкото ми се искаше. От преподавателската практика ми е останало да давам отговорите под формата на насоки за мислене и да не обичам готовите им формулировки.
ОтговорИзтриванеА ако си очаквал точно определен отговор, извинявай...
Харесва ми и така, дава интересни насоки за мислене, макар в един момент да си започнала да се отдалечаваш от отговора в размислите си.
ОтговорИзтриванеДа разбирам ли, че за теб въпросът има точно определен (правилен) отговор?
ОтговорИзтриванехубавото е, че всеки може да тълкува нещата както иска и да ги пречупва през собствения си мироглед. Няма един конкретен правилен отговор, но основните неща, характеризиращи социалните мрежи, няма как да са (много) различни за всеки.
ОтговорИзтриванеНо ако ме питаш дали знам някакъв отговор (или част от отговора) и въпреки това питам - да, мислил съм по въпроса и ми беше интересно как мислят българските потребители. Всъщност зададох въпроса и в Quora, но и там въпросът не се радва на успех и отговори (към момента - 0) :-)
Проблемът, според мен, е и в това, че при изследване на социалните мрежи имаме по един екземпляр от вид. Т.е. правим класификации върху много ограничен брой обекти. За мен цялата мрежа е „социална“ в момента, а индивидуалните инструменти нямат чак такова значение
ОтговорИзтриванеМммм, много обичам да чета социологически анализи тук :)
ОтговорИзтриванеПък те рядко се случват... Между другото, докато пишех този текст, си говорех с Крис за това, че би бил интересен на двама-трима души, между които споменах и теб :-).
ОтговорИзтриванеПък аз се чудех защо ме сърби ухото :)
ОтговорИзтриванеПо въпроса за протосоциологията и причисляването на примерно Платон към братството на социолозите, мисля, че не е толкова фатално съвременната такава да ползва идеи от, хайде, философа Платон. Не знам де, аз като несоциолог не съм в състояние да съдя доколко това е фатално, все пак всеки класик, дори и по-съвременен, може да бъде полезен като класик, тоест с уговорката, че е надживян, надграден и така нататък
Но при мeн пък има обратния проблем. Може ли човек да разчепква минали общества и тяхната култура/литература с теоретичните инструменти на много по-късни епохи. Някои го правят. Други роптаят срещу това и държат да изследват политическите тенденции на 15-16 век само през призмата на Макиавели например. Аз съм по-скоро от първите, в рамките на разумното :)
То едно е да се ползват идеи, в което няма нищо лошо, друго е да не се прави разлика между това и собствено социологически методи. Проблемът е, когато се преподава така, че се губи спецификата и анализът се превръща в прилагане на назубрени без разбиране дефиниции на мислители, които са казали, каквото са казали, в съвсем друг контекст.
ОтговорИзтриванеОбратният проблем също си е проблем, и то, според мен, фундаментален проблем на човешкото познание. Защото не можем напълно да излезем от собствените си съвременни "форматирания" на мисленето си - не само методологически, а и (основно) ценностни. Дори самият подтик на един антрополог да изследва, да кажем, някое племе, е вече достатъчно ценностно пред-структуриран, понеже племето вероятно няма никакъв ищах да изследва, пък дори и само да наблюдава, самото себе си :-).
Та затова, и в социологията, и в антропологията, добре е методите и ценностите да са в максимална степен осъзнати, а за останалото - поне да си даваме сметка, че сме изначално предструктурирани.