Туитър, Туитъри (пролегомени към ненаписаната статия "Туитър културата")

Избягвам reply понеже някои tweets остават извън контекст за останалите, които четат фийда. В този смисъл във Фейсбук се получава по-добре.Tue Dec 14 09:12:29 via weblyd
lydblog

Ето, че най-сетне се включвам и аз в дискусията за същността на Туитър между Лидия Стайкова и Димитър Цонев.

Спотайвах се, за да видя как ще се развият нещата, въпреки че именно аз станах повод за тази дискусия, като в лична кореспонденция с Лидия вметнах, че не виждам смисъл да се прави Туитър акаунт на нещо, ако поддържащия акаунта не го използва за общуване. Така че в спора съм очевидно по-скоро на страната на Димитър. И все пак, позицията ми е по-умерена, бих казала.

Признавам си - само до преди няколко месеца Туитър изобщо не ме привличаше. Изглеждаше ми безсмислено допотопна система за писане на неща от 140 знака, в която някакви хора се правят на оригинални, а други (или същите) си приказват публично, без трети човек да може да схване контекста на разговора. В сравнение с това, кичозно претрупаният Фейсбук ми изглеждаше по-удобен - може да придобиеш много по-пълна представа за човека срещу теб, да проследяваш дискусии, да участваш в групи, да правиш и да разглеждаш албуми със снимки и т.н. Едва ли щях да си направя акаунт в Туитър, ако не беше Борислав, който възторжено го пропагандираше и дори смяташе да напише статия "Туитър културата" за вестник "Култура". Та си казах - защо пък да пробвам да разбера, какво толкова намира този Много Умен Човек в Туитър.

@svetlaen Чак толкоз богат не съм станал, но ми стига това богатство някой готин и умен приятел да се радва на блога ми. Мерси! :)Sat Dec 11 12:04:01 via webБорислав Борисов
borislavb

Борислав наричаше Туитър "рафинирана хипарска комуна", беше съгласен със съоснователя му, че посредством Туитър светът става по-емпатичен, твърдеше, че там се срещат "умни, добронамерени и отзивчиви хора". Обичаше да повтаря (това беше една от тезите на ненаписаната му статия), че всеки има "своя Туитър". Имаше предвид не просто различните контакти, а възможностите на Туитър да бъде ползван по различни начини.

От тази гледна точка, Лидия също има "своя Туитър"; и има правото да си го има. В "нейния Туитър" като че няма противоречие - пишейки от дъжд на вятър и не отговоряйки на туитове, тя има пъти повече последователи от мен (която доскоро имах заключен акаунт и държах да запазя малък брой последователи, защото във Фейсбук контактите ми станаха плашещо много), което й дава основание да се чувства обективно права в стратегията си. "Нейният Туитър" просто "работи" :-). Друг е въпросът, дали при нейния тип активност Лидия щеше да има толкова последователи, ако не беше известен блогър и нямаше връзка към Туитър акаунта й на видно място в нейния блог (каквато аз умишлено нямам).

От една по-"обективистична" гледна точка, тази на Klout, начинът на употреба на Туитър може да бъде анализиран и оценяван. По скалата на Klout тримата с Лид и Димитър се подреждаме така:

http://klout.com/lydblog
http://klout.com/svetlaen
http://klout.com/dtsonev

Въпреки че тази подредба определено е в моя полза в спора ми с Лидия, не я фаворизирам. Доколкото съм социолог, много добре знам, че зад всяка система за оценка има скрита друга система - от ценности. И че тези ценности не са нещо абсолютно - те биха могли да бъдат и други и тогава и оценката ще е различна.

И все пак, Туитър е на първо място социална мрежа - начин хората да се свързват и да комуникират, да обменят мисли, връзки, асоциации и не на последно място - информация. Обменената по подходящ начин информация в Туитър обаче има свойството мълниеносно да се мултиплицира, без да се губи автентичността на произхода й. Това мултиплициране се случва не механично, а поради живи хора, които проявяват човешки интерес и споделят помежду си. Ето защо тези от активните потребители, които възприемат Туитър като общност (а те са "ядрото" на Туитър), реагират негативно на използването му като чисто механично подаване на информация, особено, когато това става и автоматизирано.

@svetlaen понякога темата и авторът си заслужават изключението :-)Wed Feb 09 12:45:15 via Seesmic DesktopDimitar Tsonev
dtsonev

На второ място, Туитър е мрежа за "моментална комуникация" в много по-голяма степен, отколкото, примерно, Фейсбук. Потребителят вижда туитовете като поток и в повечето случаи веднага решава дали да реагира (с отговор, с ретуит), или не. Докато във Фейсбук центърът е самият потребител (неговите връзки, интереси, линкове, статуси, снимки и т.н.), в далеч по-минималистичния Туитър основното е съдържанието, което потребителят генерира и комуникациите, в които влиза. Преценявате дали да следвате някого, или не, основно на базата на поведението му (освен ако мотивът ви не е, че потребителят ви е известен от другаде). Въпреки това, съвсем не е невъзможно да се проследи разговор между двама и повече потребители - като цъкна на балончето вдясно на туита (ползвам Туитър през уеб интерфейс), виждам съобщението, на което е отговор (ако събеседникът не е със заключен акаунт) и евентуално предишния туит, на който е отговорено и т.н., и така успявам да проследя диалога.

 

(кликнете върху снимката, ако искате да я видите в пълен размер)

Да, съгласна съм - Туитър не изглежда като Фейсбук и това може да бъде объркващо за човек, който не е свикнал (особено, ако няма мотивацията да свикне). Но, ако се замислим, и Фейсбук не изглежда като роман, дори не и като разказ :-), но това не ни е попречило да свикнем с него. И вестниците не са структурирани като книги, но това не е попречило на хората преди няколко века да започнат да ги четат. Сещам се за онзи момент преди много години, когато за пръв път си направих електронна поща. В началото не можах да разбера, защо новите писма се слагат отгоре - та нали всеки "нормален" текст върви отгоре надолу (не ми се смейте - беше миналото хилядолетие, все пак)? Затова веднага промених тази опция и новите писма ми се показваха отдолу. До момента, в който първата страница на пощата се запълни - тогава разбрах защо е препоръчително новите писма да са отгоре :-).

На трето място, Туитър е платформа за обмен на кратки съобщения. От една страна, можем да възприемем това като регрес и опростяване на словото. От друга страна, малкият обем концентрира върху смисъла - авторите на хайку знаят най-добре :-). Освен това, краткият обем и типът комуникация са препятствие срещу влизането в пререкания. Не че не може двама души да се скарат в Туитър, но във Фейсбук е далеч по-вероятно това да стане. Обстановката в Туитър в много по-голяма степен предразполага към сътрудничество и симпатия, отколкото към клюкарство, интриги и кавги.

Добре е да удържаме в съзнанието си, че от една страна има хора (и медии, марки и т.н.), от друга страна има начини на комуникация между тях - били те личен контакт, сайт, блог, телефон, социална мрежа или нещо друго. Някои (и медии, марки и т.н.) използват едни начини на комуникация по-успешно, други - други.

- Някой може да ми е добър приятел във Фейсбук, чудесно да се разбираме на живо, в писма и по телефона, но в Туитър непрекъснато и некомуникативно да ме бомбардира с линкове, поради което да престана да го следвам там (имах такъв случай).
- Друг може внимателно да следи всичко, което правя във Фейсбук, но да не се намесва, да не отговаря на писма и ако има да ми каже нещо, да ме търси по телефона (имам и такъв случай).
- Туитър акаунтът на Webcafe пък публикува само линкове към нови статии - безмислено е да го следвам, абонирана съм за RSS емисията на Webcafe.

Шефът на@LEKI_BG веднага да им повиши заплатата заради това: RT @boyanski Ще я пробвам тая шунка накрая :)))) Толкова слушах за нея :)Sat Feb 12 10:26:14 via webСветла Енчева
svetlaen

- Не обичам кренвирши и инстинктивно не изпитвам особено доверие към марката "Леки", но единствено заради симпатичното, общително и човешко присъствие на LEKI_BG в Туитър на два пъти си купих пуешка шунка "Леки". И я изядох с апетит :-)!
- Единственият шанс да не престана да следвам някого, който само подава информация без да общува с останалите, е той или тя да го прави... рядко. Тогава не е дразнещо. Като Дейвид Линч (всъщност, той общува понякога, дори даде цяло интервю в Туитър, което проследих в реално време, преливаща от еуфория). Или като Лидия Стайкова ;-).

Сериозният въпрос, според мен, не е дали Туитър се използва за диалог или за монолог - нормално се случва и едното, и другото. Някой изръсва интересна мисъл или подава линк, друг му отговаря и т.н. Ако хората само си отговаряха, нямаше да има на какво. Сериозният въпрос е - дали Туитър е просто канал за информация (като новинарските сайтове, RSS емисиите и т.н.), или е социална мрежа. Ами - социална мрежа е. 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог