Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

14.06.2010 г.

Отворено писмо до Мартин Димитров

(Джавед Нури и Давид Арутюнян - "нелегални имигранти")

Уважаеми господин Димитров,

Обръщам се с отворено писмо към Вас, защото съм гласувала за Синята коалиция и защото Ви имам доверие. Навремето заложих на Вас и сега смятам, че сте най-добрият председател на СДС от много години насам. Признавам си, че след последните парламентарни избори имах известни притеснения, че може да се изкушите да участвате в управлението на всяка цена, но поведението Ви в парламента ясно показва, че има неща, с които не бихте направили компромис. А те са принципите Ви и стремежът Ви да защитавате интересите на гласоподавателите си, както и на гражданското общество (например при обсъждането на Закона за електронните съобщения, отмяната на забраната за тютюнопушене на обществени места и др.).

Има отделни пунктове, в които не споделям принципите Ви, но съм убедена, че това, за което Ви призовавам да вземете отношение, е в съответствие с тях. Защото, господин Димитров, Вие защитавате ценностите на индивидуалната свобода и отговорност, правото на живот, правото на собственост, равенството пред закона, конкуренцията, семейството.

Замислям това писмо отдавна и се притеснявам да не съм закъсняла с него. Събитията от изминалите дни ясно показват, че когато определени проблеми не стават тема на грамотно, демократично и цивилизовано политическо говорене от страна на легитимни политически субекти, определени групи решават да "вземат нещата в свои ръце". Не само отвъд закона, а и отвъд основополагащото за съвременния демократичен свят разбиране за елементарни човешки права.

Уважаеми господин Димитров, на 06.06 2010 г. пред центъра за задържане на чужденци в Бусманци се проведе митинг в защита на правата на чужденците в България. За повече подробности, моля да се запознаете с исканията на инициативния комитет, зад които застанаха граждани с разнообразни полтически убеждения, и с петицията за регулиране на статута на нелегалните имигранти.

Когато се говори за нелегални имигранти, повечето хора си представят разни престъпници и терористи. А много от тези хора всъщност са прекарали голяма част от живота си в България, понякога 20 или 30 години, получили са тук висше образование, сред тях има интелектуалци, развивали са бизнес, плащали са си данъците, наемали са на работа български граждани, допринасяли са за икономиката на страната. Изпаднали са в негелалност най-често по нелепи административни причини - не са платили навреме някаква такса или пък не са били в състояние да наемат на работа десет български граждани, или е възникнал проблем с подновяването на документите им от страната им на произход... Други са дошли да търсят бежански статут или хуманитарна закрила, отказан им е статут, но не са върнати в страните им по произход, а са оставяни да живеят без документи. Трети пък са имали лошия късмет да се родят деца на нелегални имигранти. Те са нелегални по рождение.

За съжаление, практически липсват процедури един нелегален имигрант да стане легален, дори и да е изпаднал в нелегалност по съвсем дребна или независеща от него причина. Известно ми е, че се подготвят промени в Закона за чужденците, но и в тях този въпрос не ми изглежда много добре уреден. Там се предвижда предоставяне на статут (чл. 25, т.12) на чужденците, които са дошли на територията на България (и не са я напускали) до 27 декември 1998 г. Това е преди 12 години. Значи може някой от 10 години да е в България, да не е извършвал никакво престъпление, и да продължава да е нелегален. По-притеснителното е, че тази дата се фиксира със закон. След 10 години хората, които сега са нелегални от 10, ще бъдат нелегални от 20 години.

Господин Димитров, можете ли да си представяте на какво няма да имате право в България, ако не притежавате документи за самоличност? Не само нямате право на легален труд и на здравно и социално осигуряване, ами нямате право на собственост, дори на мобилен телефон на Ваше име. Нямате право да живеете никъде, нямате право на образование, нямате право на собственост, нямате право дори да се ожените (може би Ви е известен случаят на бременното арменско момиче, което вече няколко месеца е затворено в Бусманци, просто защото иска да се омъжи за човека, когото обича, а той е нелегален имигрант... и това съвсем не е изолиран случай). И във всеки един момент могат да Ви затворят и да Ви държат година и половина в стая с още двадесетина човека и без достъп до тоалетната нощем. За сравнение, в Испания максималният срок на задържане е 45 дена.

Ако държавата не може да прецени дали да върне голяма група от хора в страните им по произход, или не, няма ли да е по-добре за всички, ако на тези хора се позволи да работят легално, да плащат данъци, да създават семейства, да дават образование на децата си? Според директора на Дирекция "Миграция" към МВР, издръжката на един чужденец в центъра за задържане в Бусманци струва 1000 лева на месец (какво получават самите чужденци за тези пари като битови условия, храна и хигиена, е отделен въпрос). Доскоро чужденците, затворени там, бяха около двеста, а сега са около стотина. Бихте ли пресметнали, господин Димитров, за каква сума става въпрос на година? И това са парите на данъкоплатците - все едно европейски, или български.

Господин Димитров, гледали ли сте филма на Иван Кулеков "Българският Гуантанамо"? Ако не, сега можете да го направите.

Господин Димитров, за съжаление, далеч не само нелегалните имигранти в България са дискриминирани от закона - това важи в огромна степен и за голяма част от чужденците със статут на дългосрочно пребиваване (освен ако не са от Европейския съюз или няма специални междуправителствени спогодби). Става въпрос за хора, дошли да работят в България за известен период от време, или хора, които са на практика имигранти, от дълги години в страната, но не са получили статут на постоянно пребиваване, противно на всякакъв здрав разум. Знам за чужденци, които са със статут на дългосрочно пребиваване от 30 години. Тези хора всяка година подновяват личните си карти за сумата от 500 лева, минавайки през едни и същи кошмарни бюрократични процедури. Въпреки че работят и плащат данъците си в България, те нямат право на социално и здравно осигуряване. Не разбирам основанията за това. Не е ли редно, ако работиш някъде и си плащаш данъците, да имаш право и на здравно осигуряване? Още по лошото е, че децата им нямат право на безплатно средно образование, а трябва да плащат, примерно, по 1000 евро на година. Затова много родители, особено такива, които идват от по-бедни страни, са принудени са спират децата си от училище. Господин Димитров, всички сме имали приятели, чиито родители са работили в чужбина и приятелите ни са учили в местните училища. Сещате ли се за някой свой приятел, който е нямал право на безплатно образование, докато родителите му са работели в чужбина?

Господин Димитров, вероятно знаете, че според статистиката около 14% от българските граждани са висшисти. Не знам дали знаете, че според правени изследвания висшистите сред чужденците в България са около 25%. Но със сигурност знаете, че истинската политика се прави не само с мисъл за това как да "скърпим" настоящето, а и с поглед към бъдещето. Засега разполагаме с образована имиграция, която не създава проблеми, каквито имат други страни с имигрантите. Но расте, господин Димитров, поколение необразовани имигранти, част от тях и нелегални. Не е ли сега моментът, когато да вземем мерки, за да си нямаме проблеми след 10 или 20 години? Защо да създаваме маргинализирани групи, защо да подхранваме сивата икономика?

Господин Димитров, у нас параноята по отношение на притока на чужденци е безпочвена. България е най-бедната страна в ЕС, в обозримо бъдеще няма да се нареди сред най-богатите, предоставянето на социални услуги е по-скоро символично, логично и притокът на чужденци изобщо не е голям. Но аз дори не говоря за предоставяне на достъп в страната на повече чужденци. Призовавам за спазването на елементарните човешки права на тези чужденци, които вече са в България. В период, когато българското население застарява и се чудим откъде да намерим работна ръка, вместо да се чудим да убеждаваме българите как да правят деца, нека се замислим и за тези чужденци, които са в страната ни, искат да работят легално и да си плащат данъците. И за децата им - дали да им позволим да получат образование и да се реализират като пълноценни граждани, които допринасят за икономиката, или ги обричаме на маргинализация и обричаме и държавата да плаща, за да ги храни и/или затваря.

Господин Димитров, призовавам Ви да изразите позиция по тези въпроси. Надявам се и на ясна и публична позиция от страна на Синята коалиция. Не настоявам позицията Ви (или тази на Синята коалиция) да съвпада с моята. Но съм убедена, че тя ще е основана на демократични ценности. А това е много важно, за да се даде цивилизована алтернатива на расисткото и ксенофобско говорене, което е толкова популярно в България и което оправдава насилието срещу всички, които по един или друг начин са различни.

Защото се надявам, че ще се съгласите, за да си истински гражданин в България, не е достатъчно да си етнически българин, важното е какво си направил за страната. Все едно дали си българин, ром, от Близкия Изток, Африка или Азия.

С уважение,
Светла Енчева


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Няма коментари :

Публикуване на коментар