Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

22.12.2008 г.

Честито на Мартин!




Е, ами честото на Мартин :-)!

Преди 11 години участвах в студентските протести, бях част от една група студенти предимно по социология и политология, които бяхме нарекли себе си "БСП" - безсрочен студентски протест ;-). Когато правителството на Жан Виденов падна, се нарекохме БГА (безсрочна гражданска активност). Тогава събрахме умотворенията, които разлепвахме по стените и пращахме по институции, и ги издадохме в книга, наречена "БСП с/у БСП". В едно от умотворенията се казваше следното:

Господин Костов, благодарим Ви, че подкрепихте гражданското общество!!!

Но Ви напомняме, че от високо се пада най-лошо!


Е, Костов не се вслуша и виждаме резултата. В това отношение Мартин Димитров е облагодетелстван, понеже СДС много по-надолу от това, което е, не може да падне (освен ако съвсем не се разпадне - възможност, която не е за пренебрегване и ако стане, с това няма да се свърши светът). От друга страна обаче, сега върху Мартин са концентрирани големи очаквания, които той ще трябва да се опита да оправдае в изключително неизгодна ситуация. Не ги ли оправдае, това доста вероятно ще е краят на политическата му кариера.

Лично на мен ми се ще Мартин Димитров да заложи, освен на икономически либерализъм, и на типично демократични ценности. Перспективата на бойкосидерасатевизация ме плаши. Ще ми се и да не се предоверява на готови идеологически щампи (в стил фондация "Конрад Аденауер"), а да проявява разбиране към спецификите на българското общество и култура. И спрямо тях да търси най-адекватните модели за реализация на идеите си. Така, както правеше по повод акциза за домашната ракия ;-).

И да си знае, че блогърите ще го следим изкъсо!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2 коментара :

  1. Ето, Светла, виждаш ли? Нарочно изчаках, преди да напиша мнение по въпроса.

    На никого не му пука! Същото беше и през 1989 г., когато някои хора вървяхме из София и страната, и търсехме подкрепа за каузата против тогавашната власт. Срещаш само незнаещи и неразбиращи погледи. Един колега, като му показах апела за освобождаване на хвърлените в затвора членове на "Подкрепа", се изсмя: "Я не ме занимавай с глупости!" И тръгна да пресича улицата. Няколко месеца след 10.11 написа статия във вестник какъв голям подкрепаджия е!

    Българинът сега - и винаги - е зает с това, да мисли дали са му добри ракийцата и салатката, дали му е станало зелето, каква далаверка да завърти и пр.

    Виждаме, че типични българи са, разбира се, и твоите колеги в университета в града с "прекрасно име". Това е положението. Повече от тъжно.

    Е, все пак:

    Весели празници, здраве и успехи - за нормалните тук (психично здрави, некомунисти), незаети единствено с мисли за салатката и ракийцата!

    ОтговорИзтриване
  2. Знам си аз, че нарочно изчакваше, но не си съвсем прав. Вчера блогът ми отчете рекордна посещаемост за последните месеци. Блогът ми дори е избран за блог на деня в "Свежо", и то без никакво мое участие. А че хората не коментират, си е тяхно право, и аз не коментирам в повечето блогове, които чета. Важното е, че блогът на Мартин Димитров събра доста коментари.

    Весели празници и на теб (аз ракия не пия, а откакто боледувах миналия месец и салатката не ми е съвсем безпроблемна)!

    ОтговорИзтриване