Колкото и глобална да е една криза, тя се усеща най-ясно във всекидневния живот на хората. Същото важи и за некадърността на дадено правителство - лошото управление влошава различни измерения на онова, което се нарича "качество на живота".
До преди няколко дни съдех за това, че се задава криза, само от медии и блогове. Онзи ден обаче научих, че една приятелка е съкратена на основание глобалната икономическа криза и спрените европари за България. На следващия ден след като ни спряха парите, шефът на приятелката ми привикал екипа и със съжаление казал, че поради горните трябва да се раздели с някои служители.
Приятелката ми е архитект, занимава се основно с проектиране на молове. Рязкото намаляване на чуждестранните инвестиции означава и замразяването на проекти за молове, а влошеното икономическо състояние на населението пък от своя страна води до по-малка покупателна способност, по-малко шопинг из моловете, значи.
Поне засега, приятелката ми приема факта, че е съкратена, позитивно. Получила е четири заплати обезщетение. Любимият й човек й оказва подкрепа и я съветва да не бърза да си намери нова работа, да се възстанови малко от стреса, на който е била подложена. В резултат тя преоткрива значението на дребни удоволствия като да се излежаваш до късно в леглото с любимия човек, да сготвиш на спокойствие, да поканиш гости...
И макар да е жертва на кризата, предпочита да говори за положителните й измерения - безразборното строителство ще намалее по естествен път, хората започват да преоткриват типично "човешки" ценности - да бъдат със семейството си, да си обръщат внимание, да правят неща, за които не са нужни (много) пари.
Да, тя говори за положителните измерения на кризата, но е млад, образован и перспективен специалист. Няма деца. Може да си позволи лукса да направи пауза. Макар и стеснено, полето на реализация за архитектите е все още широко. Има обаче много хора, за които кризата ще бъде голямата лична трагедия в живота им. Има семейства с деца, в които и двамата родители са металурзи. Има шивачки, сезонни строители и много други, за които не се очертава работа в обозримо бъдеще. Много от тях могат да се окажат сред социално изключените.
Имате ли близки и познати, на които кризата вече е успяла да промени живота по един или друг начин? В какво се изразява промяната? Описването на такива случаи в блоговете ни би способствало за обогатяване на знанието за това, което се случва. Дори вникването в "абстрактните" икономически механизми не е безотносително към разбирането на плътността на всекидневния живот.
П.п. Извинявам се за лошото качество на снимката, която съм правила с елементарната камерка на мобилния си телефон. Но как човек да се сдържи да не снима тази гледка?
П.п. 2. Примери.
1. Примерът на gregory.
До преди няколко дни съдех за това, че се задава криза, само от медии и блогове. Онзи ден обаче научих, че една приятелка е съкратена на основание глобалната икономическа криза и спрените европари за България. На следващия ден след като ни спряха парите, шефът на приятелката ми привикал екипа и със съжаление казал, че поради горните трябва да се раздели с някои служители.
Приятелката ми е архитект, занимава се основно с проектиране на молове. Рязкото намаляване на чуждестранните инвестиции означава и замразяването на проекти за молове, а влошеното икономическо състояние на населението пък от своя страна води до по-малка покупателна способност, по-малко шопинг из моловете, значи.
Поне засега, приятелката ми приема факта, че е съкратена, позитивно. Получила е четири заплати обезщетение. Любимият й човек й оказва подкрепа и я съветва да не бърза да си намери нова работа, да се възстанови малко от стреса, на който е била подложена. В резултат тя преоткрива значението на дребни удоволствия като да се излежаваш до късно в леглото с любимия човек, да сготвиш на спокойствие, да поканиш гости...
И макар да е жертва на кризата, предпочита да говори за положителните й измерения - безразборното строителство ще намалее по естествен път, хората започват да преоткриват типично "човешки" ценности - да бъдат със семейството си, да си обръщат внимание, да правят неща, за които не са нужни (много) пари.
Да, тя говори за положителните измерения на кризата, но е млад, образован и перспективен специалист. Няма деца. Може да си позволи лукса да направи пауза. Макар и стеснено, полето на реализация за архитектите е все още широко. Има обаче много хора, за които кризата ще бъде голямата лична трагедия в живота им. Има семейства с деца, в които и двамата родители са металурзи. Има шивачки, сезонни строители и много други, за които не се очертава работа в обозримо бъдеще. Много от тях могат да се окажат сред социално изключените.
Имате ли близки и познати, на които кризата вече е успяла да промени живота по един или друг начин? В какво се изразява промяната? Описването на такива случаи в блоговете ни би способствало за обогатяване на знанието за това, което се случва. Дори вникването в "абстрактните" икономически механизми не е безотносително към разбирането на плътността на всекидневния живот.
П.п. Извинявам се за лошото качество на снимката, която съм правила с елементарната камерка на мобилния си телефон. Но как човек да се сдържи да не снима тази гледка?
П.п. 2. Примери.
1. Примерът на gregory.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
