Използвах доста радикален начин, за да се присъединя към протеста срещу SOPA/PIPA. Blogger дава възможност изтритите блогове да бъдат възстановени с един клик до 90 дена от изтриването си, а за всеки случай го бях и експортирала. Изтриването обаче - дори и временно - ми причини почти физическа болка и едвам изтраях до полунощ, когато го върнах към живот.
От създаването на този блог не ми е и минавало през ум да го премахна. Но като че чак вчера осъзнах колко важна част от мен е той, какво означава за мен да бъда себе си чрез него и да общувам чрез него. Социалните мрежи не могат да заменят това, поне за мен. Ако те са агора, блогът е личен клуб, в който сте поканени.
Не знам дали блогването е мъртво, но моя блог го искам жив. На този етап единственото, което може да ме накара да го затворя, е ако вече никой не го чете.
Със затварянето на блога се опитах да направя експеримент. Беше ми интересно колко хора биха предприели подобен жест, без да има изричен призив за това. Предпочитам да използвам призиви само в краен случай и да разчитам на способността за самостоятелно мислене и вземане на решения.
Ето списък на български блогове и сайтове с различна степен на популярност (поне на тези от тях, които успях да установя и по реда, в който установих), които по един или друг начин участваха в стачката срещу SOPA/PIPA:
http://blog.ulalume.net/
http://benikki.tumblr.com/
http://www.asengenov.com/
http://yovko.net/
http://temelkoff.blogspot.com
http://brambazuk.eu/
http://blog.peio.org/
http://alia.tropot.net
http://900px.tropot.net/
http://shaio.wordpress.com/
http://blog.doncho.net/
Разбира се, нито нямам претенции именно аз да съм провокирала всички тях за това (някои съм, други - едва ли), пък и не съм си поставяла такава цел. Важното е, че нямаше изричен призив какво точно да се прави.
Чуха се гласове, че едва ли някой ще се интересува какво правят няколко дребни български блогчета и сайтчета. Не сме Wikipedia, да. Но доколкото това, което се случва с Интернет, засяга и нас, сме част от едно общество и с действията можем да влияем, макар и в малка степен, на това общество.
Имам си блог, ура!
От създаването на този блог не ми е и минавало през ум да го премахна. Но като че чак вчера осъзнах колко важна част от мен е той, какво означава за мен да бъда себе си чрез него и да общувам чрез него. Социалните мрежи не могат да заменят това, поне за мен. Ако те са агора, блогът е личен клуб, в който сте поканени.
Не знам дали блогването е мъртво, но моя блог го искам жив. На този етап единственото, което може да ме накара да го затворя, е ако вече никой не го чете.
Със затварянето на блога се опитах да направя експеримент. Беше ми интересно колко хора биха предприели подобен жест, без да има изричен призив за това. Предпочитам да използвам призиви само в краен случай и да разчитам на способността за самостоятелно мислене и вземане на решения.
Ето списък на български блогове и сайтове с различна степен на популярност (поне на тези от тях, които успях да установя и по реда, в който установих), които по един или друг начин участваха в стачката срещу SOPA/PIPA:
http://blog.ulalume.net/
http://benikki.tumblr.com/
http://www.asengenov.com/
http://yovko.net/
http://temelkoff.blogspot.com
http://brambazuk.eu/
http://blog.peio.org/
http://alia.tropot.net
http://900px.tropot.net/
http://shaio.wordpress.com/
http://blog.doncho.net/
Разбира се, нито нямам претенции именно аз да съм провокирала всички тях за това (някои съм, други - едва ли), пък и не съм си поставяла такава цел. Важното е, че нямаше изричен призив какво точно да се прави.
Чуха се гласове, че едва ли някой ще се интересува какво правят няколко дребни български блогчета и сайтчета. Не сме Wikipedia, да. Но доколкото това, което се случва с Интернет, засяга и нас, сме част от едно общество и с действията можем да влияем, макар и в малка степен, на това общество.
Имам си блог, ура!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
