Използвах доста радикален начин, за да се присъединя към протеста срещу SOPA/PIPA. Blogger дава възможност изтритите блогове да бъдат възстановени с един клик до 90 дена от изтриването си, а за всеки случай го бях и експортирала. Изтриването обаче - дори и временно - ми причини почти физическа болка и едвам изтраях до полунощ, когато го върнах към живот.
От създаването на този блог не ми е и минавало през ум да го премахна. Но като че чак вчера осъзнах колко важна част от мен е той, какво означава за мен да бъда себе си чрез него и да общувам чрез него. Социалните мрежи не могат да заменят това, поне за мен. Ако те са агора, блогът е личен клуб, в който сте поканени.
Не знам дали блогването е мъртво, но моя блог го искам жив. На този етап единственото, което може да ме накара да го затворя, е ако вече никой не го чете.
Със затварянето на блога се опитах да направя експеримент. Беше ми интересно колко хора биха предприели подобен жест, без да има изричен призив за това. Предпочитам да използвам призиви само в краен случай и да разчитам на способността за самостоятелно мислене и вземане на решения.
Ето списък на български блогове и сайтове с различна степен на популярност (поне на тези от тях, които успях да установя и по реда, в който установих), които по един или друг начин участваха в стачката срещу SOPA/PIPA:
http://blog.ulalume.net/
http://benikki.tumblr.com/
http://www.asengenov.com/
http://yovko.net/
http://temelkoff.blogspot.com
http://brambazuk.eu/
http://blog.peio.org/
http://alia.tropot.net
http://900px.tropot.net/
http://shaio.wordpress.com/
http://blog.doncho.net/
Разбира се, нито нямам претенции именно аз да съм провокирала всички тях за това (някои съм, други - едва ли), пък и не съм си поставяла такава цел. Важното е, че нямаше изричен призив какво точно да се прави.
Чуха се гласове, че едва ли някой ще се интересува какво правят няколко дребни български блогчета и сайтчета. Не сме Wikipedia, да. Но доколкото това, което се случва с Интернет, засяга и нас, сме част от едно общество и с действията можем да влияем, макар и в малка степен, на това общество.
Имам си блог, ура!
От създаването на този блог не ми е и минавало през ум да го премахна. Но като че чак вчера осъзнах колко важна част от мен е той, какво означава за мен да бъда себе си чрез него и да общувам чрез него. Социалните мрежи не могат да заменят това, поне за мен. Ако те са агора, блогът е личен клуб, в който сте поканени.
Не знам дали блогването е мъртво, но моя блог го искам жив. На този етап единственото, което може да ме накара да го затворя, е ако вече никой не го чете.
Със затварянето на блога се опитах да направя експеримент. Беше ми интересно колко хора биха предприели подобен жест, без да има изричен призив за това. Предпочитам да използвам призиви само в краен случай и да разчитам на способността за самостоятелно мислене и вземане на решения.
Ето списък на български блогове и сайтове с различна степен на популярност (поне на тези от тях, които успях да установя и по реда, в който установих), които по един или друг начин участваха в стачката срещу SOPA/PIPA:
http://blog.ulalume.net/
http://benikki.tumblr.com/
http://www.asengenov.com/
http://yovko.net/
http://temelkoff.blogspot.com
http://brambazuk.eu/
http://blog.peio.org/
http://alia.tropot.net
http://900px.tropot.net/
http://shaio.wordpress.com/
http://blog.doncho.net/
Разбира се, нито нямам претенции именно аз да съм провокирала всички тях за това (някои съм, други - едва ли), пък и не съм си поставяла такава цел. Важното е, че нямаше изричен призив какво точно да се прави.
Чуха се гласове, че едва ли някой ще се интересува какво правят няколко дребни български блогчета и сайтчета. Не сме Wikipedia, да. Но доколкото това, което се случва с Интернет, засяга и нас, сме част от едно общество и с действията можем да влияем, макар и в малка степен, на това общество.
Имам си блог, ура!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Най-позитивното и успокоително четиво - е мое мнение за този пост. А дългосрочният план е най-истинският дългосрочен план правен някога от някого! Без твоята страница, бублично-лична, не зная какво бих правил в интернет изобщо!
ОтговорИзтриванеСилни думи, Г да речем. Човек, така като си пише, трудно може да си представи какви точно хора го четат и какво предизвикват писанията му у тях.
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Скъпа Светла, искам да те уверя, че тук в това пространство (а може би измерение), не се чувствам излъган. Почти бях заключил, че тоя горният коментар няма да бъде приет сериозно, та започвах и да се упреквам вече, за неспособността ми да изразя вълнение и радост в думи. Трябва да се упражнявам повече в изложението на кратки, категорични :) и насърчителни мнения, които да будят усмивка и лекота. Облекчение от думи, както моето от твоите, когато те чета. Или най-просто - да бъде разбираемо :) Този блог е за мен. Защото се пише от човек. Едни правят деления със социалисти и капиталисти, други впрягат демократи и фашисти, нищо повече от едни опредления и догми, а при теб цари човешкото. Това, че някой (или мнозинството) е изгубил/о човешки облик не може да убие вярата в мен, че ние сме добри и нежни същества. Малко хора от родните блогъри могат да се конкурират с теб за моето внимание. Кажи-речи нищожна част - тя е надежда. И е красива. Предполагам, първо трябва да се научат да не бъдат толкова арогантни и елементарни като полезни идиоти нашите мили блогуващи, а преди това да бъдат честни, разбира се. Почтени. Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеАми аз не виждам причини предният коментар да не бъде разбран :-). И да, старая се човешкото отношение (един приятел го наричаше "хуманизъм", поради което преди години, спомням си, проведохме спор на територията на неговия блог, защото "хуманизъм" може да значи много неща) човешкото отношение да е на първо място в този блог. Включително и към непознатите читатели. Радвам се, ако според някои успявам. И пак да, според мен това стои над всякакви доктрини и идеологии, въпреки че неизбежно се формулира според такива, повече или по-малко.
ОтговорИзтриванеСтарая се и да се боря с изкушенията да "осребрявам" блогването - да печеля от скрити или явни реклами, да си правя актив, да се бутам по конкурси и награди и пр. Неизбежно от него все пак печеля много, но гледам да печеля неща като срещане на прекрасни хора, някакво влияние върху част от общественото мнение и т.н.
Но не бих нарекла останалите ни блогъри "полезни" или каквито и да е "идиоти", сред тях има много читави, смели, чувствителни, интелигентни, интересни и - не на последно място - честни хора.