Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

9.09.2010 г.

Валерия Иларева е моят Човек на годината


Не съм нито първият, нито последният човек, който от началото на септември номинира адвокат Валерия Иларева за наградата на Български Хелзински комитет "Човек на годината". Трудно се вместих в лимита от 250 думи, за да обоснова номинацията си, затова тук пускам пълния й текст:

"Аз съм от тези адвокати, които вярват, че призванието им е с индивидуалните си действия да постигат социална справедливост. Може би това е причината да не може да се каже, че се ползвам с „благоволението” на властимащите служители. Вместо да отида на една лична среща с хората, да ги убедя с „практически” аргументи защо трябва да направим изключение за този човек, аз взема, че все им създавам „проблеми” – все искам да признават ПРАВА." (Валерия Иларева)

Темата за правата на малцинствата в България все още е твърде непопулярна. Много от чужденците у нас са лишени от основни права със закон, в противоречие с Конституцията и международното законодателство. Адвокат Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти е посветила 1/3 от живота си на борба за правата на бежанците и имигрантите. Валерия работи практически без финансиране, в голяма част от случаите - безвъзмездно. Още няма 30 години, когато вече е създала и школа от възпитаници. Заедно с възпитаничката си Диана Даскалова, Валерия Иларева успя да извоюва прецедент в европейското право по случая "Саид Кадзоев". Професионализмът й, свързан с дълбоко усещане за призвание, са предпоставка и за няколко прецедента и в Българската съдебна практика през последната година, в разстояние на само няколко месеца - например Определение №6983 от 27 май 2010г. по случая на Уинфред, който живее от 30 години в България,  решението на Административния съд в Монтана за отмяна на заповедта за депортиране на Давид Арутюнян, освобождаването на Аревик Шмавонян от центъра за задържане в Бусманци.

В резултат на дългогодишните усилия на Валерия Иларева беше постигнато и това, че чрез случая с "арменските Ромео и Жулиета" Аревик и Давид за първи път правата на чужденците в България се превърнаха в тема и на гражданското общество (а не само на отделни активисти) и на медиите. Групата в защита на Аревик във Facebook има близо 9500 членове, а онлайн подписката за регулирането на статута на нелегалните имигранти и подкрепена от над 1000 души. Проведе се митинг в защита на правата на чужденците в България.

Ако българското законодателство започне да спазва елементарни стандарти в областта на правата на чужденците, това ще се дължи не толкова на външен натиск, колкото на резултатите от усилията на малцина, на първо място от които е адвокат Валерия Иларева.


***

Затова благодаря на Лиляна Цьош, че ме е номинирала за Човек на годината, но си правя отвод. 

Идеята за митинга пред центъра за задържане на чужденци в Бусманци не беше моя, а организацията щеше да е невъзможна без много хора, повечето от които предпочитат да останат анонимни. Самата аз имам вина за превратното медийно отразяване на побоя в трамвая поради едно нелепо недоразумение (отделно, че сигурно цял живот ще изпитвам вина и за това, че не погледнах сериозно на вероятността да се случи подобен инцидент и не взех достатъчно мерки за избягването му). 

Медийното отразяване на случая на Аревик също не може да се нарече моя заслуга. Преди всякаква моя намеса случаят получи отзвук в "Хоризонт до обед" благодарение на Ирина Недева. Впоследствие постът ми по темата беше препубликуван от e-вестник, което увеличи популярността му многократно. После Росица Узунова създаде групата във facebook, чиято популярност стигна чак до медиите. Въпреки напредналата си бременност, Лидия Стайкова се занимаваше с отразяване на историята практически до раждането на втория си син. Роди деня след митинга и същия ден е публикувала пост по темата; вероятно е била с контракции, докато го пише. Силвър Бийт Колектив от лейбъла на Виктор Лилов посветиха песен на Аревик. И т.н. и т.н. Всъщност аз се оказах под медийните прожектори малко по случайност - Валерия беше на някакво обучение в Бургас и трябваше някой да "покрие" темата в TV7. 

Никой от споменатите, от неспоменатите и от анонимните, които са допринесли за публичността на случая с Аревик, не заслужава да бъде Човек на годината по-малко от мен. Много мило ми стана, че съм номинирана, но е излишно - каузата само ще загуби, ако гласовете се разпиляват в различни кандидатури.

Ето защо горещо моля, ако съвсем случайно има някой, който би гласувал за мен (освен Лиляна Цьош и неколцина близки и роднини), да подкрепи Валерия Иларева - с номинация и после, което е по-важно - с гласуване. Аз просто вдигах шум, а Валерия премести планини през последната година. Ако Валерия спечели, това ще означава победа не само за нея. Ще означава, че най-вече темата за правата на чужденците в България е станала значима в публичното ни пространство.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар