Междувремие

Вчера обещах на един човек да не пиша в блога си за каузата Hercules vs PIF, докато не мине петък. Ще удържа на обещанието си и ще кажа две други неща, които нямат особена връзка помежду си.

Първо, напоследък получих по email линк към петиция за реформа в българското образование. Прочетох я, съгласих се и я подписах. Виждам, че е подписана и от представители на социологическата общност, неправителствени организации, някои мои приятели, а от блогърските ми контакти я е подписала Яна Домусчиева.

Второ, тази сутрин в пощата си видях писмо, че Борислав Борисов закрива блога си :-(. Много тъжно ми стана. Както споделих преди време, интерференцията с блога на Борислав в огромна степен повлия на моята собствена идентичност като блогър. Заради подчертаната му хуманитарност / хуманистичност, некомерсиалност, критичност, рефлексивност, виртуозно-изящната ирония, дори когато стигаше до сарказъм, заради умението (което на мен ми липсва) да казва много с малко думи. Утешението ми е, че ще продължавам да си чета старите му постове в Google Reader, но с кой блог сега ще правя такива "културношокови" заигравки? Към кого ще отправям онези тайни и не толкова тайни блогови намигания?

Вярно, че напоследък намерих нови блогърски приятели. Но присъствието на един (или много) не компенсира липсата на друг.

Опитах се да изтрия от блогрола блога на Борислав, тъй като той вече не съществува, но се оказа, че не съм способна. Ако го бях направила, щях да се чувствам, сякаш откъсвам парче от себе си. Ще си държа невалидните линкове и ще чакам Борислав да "възкръсне" с нов блог, дори и да не е "личен"; и тогава направо ще сменя адреса на връзката.

Wish you were here.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог