Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! - ето това е девизът на Просвещението.
Имануел Кант, Отговор на въпроса „Що е Просвещение?“
превод: Димитър Денков
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Интересно!
ОтговорИзтриванеНай ми хареса идеята да не се бориш със съществуващия ред или позиция като им се противопоставяш, а като караш хората сами да се замислят. Поне така го разбрах. Тоя принцип май важи и сега, макар по-времето на Кант обществото повече да е подтискало индивида, но дали е така или просто косвената власт е заменена с условна. Не знам.
Благодаря! Всъщност смятам, че едното - да карам хората да се замислят, не изключва другото - да се противопоставям да съществуващия ред.
ОтговорИзтриванеТози пост е резултат от едно мое решение, което е свързано с редица рискове. Засега не мисля, че е удачно да кажа повече по въпроса в блога си, но и това може да стане някой ден, кой знае.
Що се отнася до Кант, в редица отношения е бил по-свободен от нас, днес тук в България. В света, в който е живеел, законите са се спазвали и се е ценяла свободата на словото. Кантовият "Отговор на въпроса "Що е просвещение?" е класиран на второ място на анонимен конкурс на Пруската кралска академия (първо място печели Мозес Менделсон, приятел на Кант, за който днес знаят май само онези, които сериозно са изучавали Кант). Ако прочетеш целия "отговор" на Кант, ще видиш в каква степен свободомислието се е поощрявало от самия кралски двор!