Снощи бяхме с Крис и Стефан на представянето на книгите на Александър Везенков "Властовите структури на Българската комунистическа партия 1944-1989" и Мартин Иванов "Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 - 1989 г." в Червената къща. За събитието, организирано от Института за изследване на близкото минало, се писа от Георги Ангелов в Блога за икономика и от Горноджумайската телеграфна агенция в Anamnesis.
Дори да оставим настрана "пикантната" подробност, че Везенков е споменал Александър Воденичаров в книгата си (което, само по себе си, не е гаранция за научна стойност), представянето й изключително ме впечатли. Първо (което ми е методологически близко), поради обосноваването на структурната значимост на предмета. БКП се разглежда не като една от многото институции през изследвания период, а като структурата, без разбирането на която анализът на която и да е социалистическа институция би бил превратен. На пръв поглед това уж е ясно, но разликата между интуицията и структурираното разбиране е огромна. Второ, бях впечатлена от смелостта и замаха на Везенков. Може би авторът не би си позволил да изговори някои неща (или би ги изговорил не по този начин), ако не беше, по думите на Георги Зеленгора (цитирани и в "Анамнеза") институционално независим. Накратко, нямам търпение да прочета книгата.
За другата представена книга - на Мартин Иванов - мога да кажа по-малко, защото не съм специалист по икономика. Доколкото обаче в нея става въпрос не просто за икономиката по време на социализма, а за разбирането на социализма посредством неговата икономика, няма да ми навреди да прочета и нея :-). При всички случаи, интерпретацията на Румен Аврамов беше вдъхновяваща; като се замисля, преди десетина години именно първият ми сблъсък с текстове на Румен Аврамов накара философската ми глава да се позамисли, че ако искам да разбирам нещо от социология, известна икономическа култура не само не вреди, ами напротив.
Най-сетне се запознах с Везенков, с когото до този момент не бях общувала. Имам си и автограф :-). Освен сред основателите на Инициативния комитет за законното отстраняване на Воденичаров от власт (накратко - едно от основните действащи лица около каузата Hercules vs PIF), Везенков е и сред екипа, осъществил проекта "Митът Батак". Значи, още една причина да го уважавам.
Запознах се и с Андрей Лунин, администратор на легендарния (за тези, които сме малко по-запознати с предисторията на Hercules vs PIF) интернет форум Anamnesis.
П.п. До някои от присъстващите беше стигнала информация, че в блога си твърдя неща, за които никога не съм споменавала в него (дали са верни - отделен въпрос). Предложих им да прегледат блога ми и да видят какво съм писала, и какво - не. Дискусиите са достъпни в интернет и всеки, който желае, може да се запознае с тях и да си направи изводи, каквито намери за добре. Не съм направила нищо, от което да се срамувам.
Дори да оставим настрана "пикантната" подробност, че Везенков е споменал Александър Воденичаров в книгата си (което, само по себе си, не е гаранция за научна стойност), представянето й изключително ме впечатли. Първо (което ми е методологически близко), поради обосноваването на структурната значимост на предмета. БКП се разглежда не като една от многото институции през изследвания период, а като структурата, без разбирането на която анализът на която и да е социалистическа институция би бил превратен. На пръв поглед това уж е ясно, но разликата между интуицията и структурираното разбиране е огромна. Второ, бях впечатлена от смелостта и замаха на Везенков. Може би авторът не би си позволил да изговори някои неща (или би ги изговорил не по този начин), ако не беше, по думите на Георги Зеленгора (цитирани и в "Анамнеза") институционално независим. Накратко, нямам търпение да прочета книгата.
За другата представена книга - на Мартин Иванов - мога да кажа по-малко, защото не съм специалист по икономика. Доколкото обаче в нея става въпрос не просто за икономиката по време на социализма, а за разбирането на социализма посредством неговата икономика, няма да ми навреди да прочета и нея :-). При всички случаи, интерпретацията на Румен Аврамов беше вдъхновяваща; като се замисля, преди десетина години именно първият ми сблъсък с текстове на Румен Аврамов накара философската ми глава да се позамисли, че ако искам да разбирам нещо от социология, известна икономическа култура не само не вреди, ами напротив.
Най-сетне се запознах с Везенков, с когото до този момент не бях общувала. Имам си и автограф :-). Освен сред основателите на Инициативния комитет за законното отстраняване на Воденичаров от власт (накратко - едно от основните действащи лица около каузата Hercules vs PIF), Везенков е и сред екипа, осъществил проекта "Митът Батак". Значи, още една причина да го уважавам.
Запознах се и с Андрей Лунин, администратор на легендарния (за тези, които сме малко по-запознати с предисторията на Hercules vs PIF) интернет форум Anamnesis.
П.п. До някои от присъстващите беше стигнала информация, че в блога си твърдя неща, за които никога не съм споменавала в него (дали са верни - отделен въпрос). Предложих им да прегледат блога ми и да видят какво съм писала, и какво - не. Дискусиите са достъпни в интернет и всеки, който желае, може да се запознае с тях и да си направи изводи, каквито намери за добре. Не съм направила нищо, от което да се срамувам.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Светла, доколкото разбирам, вие сте неуспяла две петилетки да напише дисертация асистентка, която пледира за законност в университета, в който работи. А вашето пребивване там законно ли е след горното обстоятелство с оглед на Закона?
ОтговорИзтриванеВие се отнасяте крайно непочтително към колегите си, които са успяли нещо да направят в научната област и ги обявявате за старо поколение. Човек като вас би трябвало да има поне възпитание и етикет в обноските си. И смятата правилно да обучавате студенти. Може би модерността и демократичността ви означава точно пренебрежение и липса на уважение към другите.
Обявявате някой си световно безизвестен Везенков, който използва "научна форма на историческо изследване за уреждане на лични сметки" за върха на науката. На представянето на "научния му труд" присъстват споменати от вас доказани агенти на ДС, които вие обявявате за "най-великите учени".
Искате да ликвидирате ПИФ!? На каква цена, и за чия сметка? Само това не сте казали. Но е видно- в полза на Везенков и присъствалите на лекцията му. Представям си този университет, който вие ще създадете - вие, Йолов, Везенков,Димитрова Дечев, Дошков и "преподаватели", чиито аватари изобразяват отчаяни пияници . Лунин. Ето това е университет - мечта. За него бленуват студентите. Това е модерният, демократичният, изчистен от некадърниците стари муцуни Университет.
Този коментар беше пуснат към поста "Кант срещу катедра Социология", но смятам, че истинското му място е тук (въпреки че на автора явно не му изнася да го пусне на видно място), затова го публикувам тук.
ОтговорИзтриванеПодобни коментари ми създават много добро настроение. Няма защо човек да си прави труда да казва каквото и да е по адрес на противниците на каузата за законно отстраняване на Воденичаров, те сами се правят за резил напълно успешно. Остава ми само да им гледам сеира.
Тъй като в поста си не съм споменала имена, анонимният автор явно има предвид мой коментар в Анамнеза. Странно отношение към учени от ранга на проф. Пепка Бояджиева, която също присъстваше на представянето на книгите, не мислите ли?
п.п. Извинявам се на последния анонимен, че не пуснах коментара му за това кой е най-големият пияница, въпреки че много му се изкефих. Просто предлагам да не стреляме във всички посоки ;-).
нищо подобно
ОтговорИзтриванеПрекалено добре познавам въпросната персона за да твърдя че е един алкохолизирал се тип
Не съм казала, че това не е вярно. Но не това й е основният кусур на въпросната личност.
ОтговорИзтриване