Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

8.02.2008 г.

Вял обяд

(Ани успешно убеждава случаен минувач в каузата на протеста.)



Свободният обяд вчера мина доста вяло. Съдейки по размера и вида на фотоапаратите, като че журналистите бяха повече от протестиращите срещу интернет слухтенето. Далеч съм от мисълта да смятам, че всички, които са против "директивата", са били длъжни да цъфнат на срещата. Още повече, че много от тях работят (или учат) и четвъртък на обяд едва ли е било удобно за всички потенциално желаещи. По-добре щеше да е според мен, ако срещата беше насрочена за събота или неделя. Но така или иначе, като че на този етап огромното мнозинство от българските интернет потребители (и притежатели на мобилни телефони) не се вълнуват особено дали и доколко са следени.

За да спазя традицията при представянето на блогърски срещи ;-) (то май освен журналисти, блогъри и полицаи нямаше други ентусиасти), нека и аз да кажа с кого съм се запознала и видяла. Първо се престраших да се запозная със Симеон Патеев. След това разпознах Ани и се чудех дали човекът до нея е Мишел. След известно колебание я "щурмувах", запознахме се, тя каза "това е Мишел", та и с него се запознах. А Мишел ме запозна с Григор. По-късно видях Жюстин Томс, с която не се запознах, защото се познаваме от, ако се не лъжа, 14 години. Но пък поприказвахме. А с Ани изглежда имаме много общо, дори сме се сме се срещали виртуално и преди, но под псевдоним.

Всъщност най-смисленото, което ми се случи по време на "мероприятието", бяха няколко разговора. Някои от тях полезни (надявам се, в перспектива), други задушевни. Общуването е дефицитно нещо, затова съм щастлива, когато то се случва. Не знам доколко мръзненето ми (в резултат на което днес отново съм болна) е допринесло за "каузата", но поне си струваше заради хората, които срещнах.

Не бях в добра фотографска форма, нямах нито вдъхновение, нито нерви да фокусирам ръчно с джойстика в студа. Все пак, направих онези от снимките, които според мен не са напълно безсмислени, на слайдшоу. Ето и папката, откъдето може да вземете тези от тях, които (ако) искате (cc-by-sa). Качени са с размер 1024/768, ако ви трябват в по-голям размер, пишете и ще ви ги пратя в 2048/1536.

П.п. Някога писала ли съм по-безсмислен пост?

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


2 коментара :

  1. Никак не е безсмислен - напротив, чудесен е! :-)

    Благодаря ти и за добрите думи, и за снимките, и за мръзненето. Дано не остане без полза.

    (Всъщност това си зависи от нас.)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара, Григор! Освен че съм се запознала с теб, "добра дума" по твой адрес не казах, а можех :-). Направи ми приятно впечатление не човек, който не се надува, че само преди няколко дни са го давали по телевизията. Че си и фотогеничен :-)!

    А че всичко зависи от нас - така си е!

    ОтговорИзтриване