Една година gender.land

Сайтът Genderland стартира на 14 февруари. Домейна gender.land обаче купих доста по-рано – на 11 август 2018 г.

Идеята да направя сайт с джендър тематика окончателно изкристализира покрай скандала със спрения проект на БАН заради това, че в заглавието му се съдържа думата „джендър“. Тогава видях колко далече могат да стигнат последствията от кампанията срещу Истанбулската конвенция и реших, че на цялото това малоумие трябва да се противодейства. Неотстъпно и непукистки, с разум, но и с чувство за хумор.

Всъщност именно домейнът ми помогна да избера име на сайта. Исках да е нещо с gender, но нямах ясна идея какво. Започнах да търся свободни домейни, ала повечето с gender бяха заети. Когато погледът ми попадна на gender.land, разбрах, че това е, което ми трябва. И че сайтът ще се казва така. Веднага купих домейна, за да не го вземе някой друг, докато изграждам сайта.

Бях си наумила да направя сайта сама, приспособявайки готов Wordpress шаблон. Отделих част от есента и зимата за това. Оказа се леко над възможностите ми. Затова на сайта някои неща не му работят (дълга работа е да обяснявам защо), а други не изглеждат, както бих искала. Но досега не съм получавала оплаквания, значи очевидно на бъговете и визуалните проблеми се дразня най-вече аз.

Логото на сайта е подарък от безценния Лъчко. В критични моменти със софтуерните си умения ми помогнаха Красимир и Станислав. За фейсбук страницата на Genderland ми помага още един човек.

И по отношение на авторите сайтът не се развива спрямо първоначалния ми замисъл. Той може да се похвали със страхотни автори в лицето на Емилия Славова, Ели Иванова, Марина Лякова, Магдалена Димитрова, Мария Димова (интервюирана, но участваща със собствени фотографии). Както и останалите, които се включиха в пилотното блиц интервю на тема Как си представяте Джендърландия: Анна Кръстева, Венелин Стойчев, Виктор Лилов, Галина Лачева, Иван Стоянов, Лайла Аградо, Лилия Драгоева, Стефан Иванов, Татяна Ваксберг.

Ала понеже искам Джендърландия да не разчита на външно финансиране, няма как да плащам и хонорари. Поради това смятам, че нямам правото да упорствам и изисквам авторите да са редовни. Още по-малко – да им държа сметка защо не са редовни. От друга страна, имам определени критерии за качеството и характера на текстовете и не бих публикувала всичко, което някой би решил да напише..

Била съм и от другата страна. Така че знам, че ако си навит да работиш редовно с години без пари, хората, за които работиш, могат да решат, че това е даденост. Че си длъжен да го правиш. И в същото време да те третират така, сякаш щом го правиш за без пари, значи трудът ти не струва. А накрая дори да ти кажат в лицето, че не си истински професионалист, но те използват, защото не могат да си позволят да плащат на истински.

Не, не искам да съм причина никой да се чувства по такъв начин, по какъвто съм се чувствала аз. Смятам, че никой с нищо не ми е длъжен само поради това, че съм създала сайт.

Все се надявам, че ще намеря правилния път хем да мотивирам автори, хем да не ги експлоатирам. Междувременно Джендърландия не излиза съвсем редовно, понеже не разчитам на чужда помощ, пък и аз съм човек. Понякога пътувам, понякога съм заета, понякога просто имам нужда от малко почивка.

Последното ми хрумване е (нещо като) речник на основните понятия, свързани с ЛГБТИ проблематиката. Оказва се по-трудничко начинание, отколкото очаквах. Защото ми се иска да е хем лесно за четене, хем това да не е за сметка на сложността на проблематиката и наличието на различни гледни точки към едни и същи понятия. Виждам как е практически невъзможно да напиша речникова статия, която да се хареса на всички. С някои от читателските критики и предложения се съобразявам и се случва да коригирам статии благодарение на тях. Други отказвам да приема, защото противоречат на разбиранията ми по темата и на общия ми замисъл за речника. Но се радвам, че различни хора споделят, че имат потребност от нещо като такъв речник.

Малко повече от половин година след създаването си Джендърландия има едновременно приятна и критична общност от читатели. Покрай нея научих за съществуването на прекрасни хора. С някои от тях установих и контакт. Благодарна съм.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Mtel: отговор на загадката с есемесите

Наскоро писах за мистерията как един есемес в роуминг може да струва 5,75 без ДДС и че дори не е ясно дали есемесите са един, или два.

Приятели предложиха хипотеза, свързана с факта, че роуминг планът, който важи отвъд безплатните минути и мегабайти в роуминг, с които разполагам, е Mtel Europe Unlimited. Та по този план има дневна такса 6,90 с ДДС, което ще рече точно 5,75 без ДДС. Което обяснява и защо на едно място пише един есемес, а на друго - два. С първия есемес съм активирала тази дневна такса.

Все пак предпочетох да поизчакам, за да видя каква ще е реакцията на Mtel. Наясно съм, че PR отделите на мобилни оператори, банки и големи фирми четат какво се пише за тях в блоговете. И ето, в понеделник с мен се свърза Дебора Апостолова от PR екипа на Мтел. Писмото й беше много мило, като тя каза, че тъй като аз съм в роуминг, ще провери каква е ситуацията и ще ми пише пак. На следващия ден пак ми писа, като потвърди хипотезата на приятелите ми за роуминг тарифата Mtel Europe Unlimited.

Извод 1: Едно на нула за PR отдела на Mtel. Реакцията беше изключително адекватна и успя да настрои позитивно блогър критикар като мен.

Извод 2: Черна точка за отдела на Mtel, който решава какви циркулярни есемеси да се пращат на хората в роуминг и ги обърква за тарифите. Когато получите такива съобщения, последното, което ще ви мине през ума, е, че един есемес е възможно да ви струва близо седем лева.

Извод 3: Черна точка и за мен, защото трябваше да проверя условията на роуминг плана, която е споменат в договора. Но преди съм пътувала с много по-човешка роуминг тарифа, в чието има също фигурираше Euro (май беше Eurotariff или нещо такова), та интуитивно реших, че ще да е същото, но с по-ниски надценки. А уж знам, че договорите винаги трябва да се проучват внимателно...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Безплатен роуминг с Mtel по първоаприлски

UPDATE. Загадката е разрешена, повече информация - тук.

Или: как цената на два есемеса (или един есемес?) може да е 5,75 лв. без ДДС.

Не разбирам.

На първи април смених абонаментния си план към Мтел. Направих го, защото същия ден в блога за мобилни технологии на Никола Балов, който следя редовно, прочетох информация за нов абонаментен план, при който безплатните минути и интернет важат и в роуминг.

Понеже ми предстоеше да прекарам известно време в ЕС, а старият ми доста неизгоден най-сетне изтече, реших, че това е моментът. Веднага поръчах смяна на плана чрез сайта на Мтел - побързах, защото промоцията беше валидна само за един месец.

Като слязох от самолета в държава на ЕС, получих следните два есемеса:

Не разбрах за какви точно надценки на входящи и изходящи разговори става дума, след като не става дума за такива неща в абонаментния ми план. Предположих, че това са циркулярни съобщения, които се изпращат независимо от абонаментния план. За есемесите сметнах, че е нормално, защото планът ми не включва есемеси. И много се зарадвах, че за мобилния интернет няма надценки, защото най-вече той ми трябваше.

И тъй - пребивавах в Европата, като почти не говоря по телефона и ползвам мобилен интернет, когато ми трябва. Милият мобилен нет ме спаси да не се загубя на няколко пъти, кръстосвайки Берлин като луда.

Когато получих сметката си, тя беше с около 7 лева по-висока от таксата ми. 7 лева не са голяма сума, но се зачудих защо са се появили, след като освен двата есемеса, които съм пратила, всичко друго, което съм ползвала, е в рамките на абонаментния план. Може би става въпрос за надценките на входящите и изходящите минути?

Проверих си сметката в сайта на Мтел и първото, което видях, беше, че имам 5,75 лева без ДДС за... два есемеса. Обърках се. Дори като вземем надценките за есемес, 0,14 (максималната цена) плюс 0,046 е равно на 0,186. Като прибавим 20% ДДС, става 0,18972, или - 19 стотинки. Два есемеса по 19 стотинки правят 38 стотинки. Къде са 38 стотинки с ДДС, къде са 5,75 лева без ДДС?

Още по-интересно стана, когато отворих детайната информация за сметката си. Според нея наистина съм пратила два есемеса, но цената 5,75 лева без ДДС е само за единия от тях, а другият е без пари:

Единият есемес беше до България, другият - до Италия. Но няма логика единият да е без пари, след като дори нямам есемеси като безплатни екстри в абонаментния план. В същото време, както можете да видите, разговорите, които съм провела в роуминг (изходящи съм нямала), попадат в безплатните минути.

Нещо много неясноти стават, не мислите ли? Обикновено съм разбирала телефонните си сметки, но този път дълбоко се обърквам. Не знам дали е възможно да са ми начислявани такси на телефонните разговори, но те да са скрити в онези 5,75 за един или два есемеса.

Продължавам да пребивавам в роуминг и към днешна дата текущото ми потребление според сайта на Мтел изглежда така:

Тук пак нещо не разбирам - защо мобилният ми интернет е разделен на "в ЕС" и обикновен, след като от началото на новия период на отчитане съм си в роуминг (отделен въпрос, че и България е в ЕС, но да не влизам в терминологични уточнения).

Понеже съм в роуминг, не рискувам да звъня на *88 (а и не мога да съм сигурна дали номерът за връзка, даден в съобщението по-горе е безплатен) да питам за какво точно са тези 5,75, защото вече никак не разбирам кое как се таксува в абонаментния ми план. Но блогът е полезно нещо - който трябва, обикновено вижда.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Електронна система за проверка на матури, или: "да не се занимаваме с компютърна грамотност"

Вие сте български учител, който иска да е в крак с времето. Уведомяват ви, че има нова, електронна система за проверка на матури. Супер, казвате си. В сряда ще трябва да присъствате на обучение, на което ще ви обяснят системата. Дотогава обаче вие трябва да сте я проучили. За тази цел получавате от лице на име Николай Овчаров мейл с инструкции.

Първото, което разбирате от мейла, е, че лицето Николай Овчаров не е добре с пунктуацията. Едновременно с това разбирате, че ви смята за идиот. Господин Овчаров обосновава необходимостта да се запознаете със системата така:

"Това ще позволи по време на презентацията да не се занимаваме с компютърна грамотност"

И дава блестящ и пълен с уважение практически съвет:

"Моля, тези от Вас, които имат затруднения с влизане в системата , както смяна на паролите да се допитват до колеги,деца и до нас."

Приятели, настоящи и бивши гаджета и съпрузи, както родители и други роднини (освен деца), не се споменават, защо ли? Сигурно и те са идиоти като вас.

После разбирате, че системата можете да ползвате само с Internet Explorer. Ако сте на Windows 10, който върви с Microsoft Edge - не става, трябва Internet Explorer. Ако сте под Linux - к*р.

След това разбирате, че трябва да си свалите Microsoft Silverlight, за да работи системата. Той върви само под Windows и Mac. Ако сте под Linux - вж. по-горе.

Освен няколко помощни файла, прикачени в писмото, има и линк към видеоклипове с упътвания за матурите по различните предмети. Видеото по вашия предмет трябва да си го свалите - кой ще ви глези да ви го качва в YouTube?

Сваляте клип с обем 100 MB и нещо във формат .tvs, който нито една от програмите за филми, с които разполагате, не може да отвори. Господин Овчаров ви е предупредил: "За да ги гледате трябва да си инсталирате Team Viewer" (курсивът - мой, Св.Ен.).

Какво да правите - сваляте програмата. Оказва се, че това всъщност е софтуер за отдалечен достъп - за дистанционно управление на компютъра ви. Защо ви е такава програма, за да изгледаде едно клипче, след като има далеч по-популярни файлови формати като .avi и .mp4, чудите се.

И така, вече можете да видите лелеяния клип. На него се вижда компютърен екран със заредена система за проверка на матури, и подчертано отегчен мъжки глас (дали на същия Николай Овчаров) обяснява кое как работи.

Докато преглеждате файловете с инструкции, забелязвате един, който е озаглавен с големи букви и на кирилица "ПОМОЩ". В него ви се обяснява, ако имате проблеми, да свалите еди-кой си зипнат файл, в който ще намерите... същата програма Team Viewer, която ви беше нужна, за да гледате отегчителното клипче. Трябва да си я инсталирате и да дадете на Овчаров потребителското име и паролата си за системата, за да влезе в компютъра ви и да нагласи нещата.

Не сте параноик, но вече започвате да си мислите, че не само ви имат за идиот, ами искат достъп до компютъра ви. За ваше добро, ама...

А за отрицателно време трябва да станете на "ти" със системата за проверка на матурите, защото, заповядва ви Овчаров с големи сини букви: "До обучението да сте напълнили системата с проверени работи!"

Седите и гледате в една точка. Ще се "занимаваме с компютърна грамотност" в сряда, май... Как ли пък не. Ще се оправите, без да давате достъп до компютъра си...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Мобилна версия на блога (технологично остарявам)

Не знам дали сте забелязали, но от известно време блогът има мобилна версия. След неуспешния опит преди две години и нещо успях да намеря мобилен шаблон на Blogger, който да е съвместим със системата за коментари Disqus. Обаче цветовите варианти на този шаблон нещо не ми харесаха - известно време карах с едно синьо небе на бели облачета, обаче трудно понасях самата мисъл за такъв фон. После видях, че и други от мобилните шаблони са съвместими с Disqus и най-накрая успях да намеря фон, който поне отчасти да ми пасва - зеленикавичък, разбира се.

Основният шаблон на блога е с фиксирана ширина и трудно се чете на мобилни устройства, дори на фаблет като моя. Крайно време е да вляза в крак с времето.

Недостатъкът е, че скриптът на някои от страниците на блога (Ретроспекция и Социализация) не е видим за мобилни устройства. Това определено ме дразни, но готовите шаблони на Blogger нямат опция за избор кои елементи да се включват и кои - не.

Другият вариант е да си направя шаблона ръчно, ръчкайки малоумния код на Blogger. Само че нямам сили и нерви за това - твърде малко информация по темата намирам в нета. Ако се захвана, чака ме тежък труд, борба с всевъзможни бъгове, а и се чудя дали на някого ще му пука за резултата.

Преди години съм мъчила кода на Blogger за какво ли не - много преди някои от функциите да станат "user friendly", а и след това, ако съм имала желанието нещо да е по определен начин. Сега вече не ми се занимава. Не ми се бори и с Linux - постепенно преминах изцяло на Windows на компютрите, които ползвам. С мобилните устройства съм на Android, който е базиран на Linux, но това не се брои.

Остарявам. Поне - технологично. Ех...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Mtel Cloud: да рестартирам сега или да?

В качеството си на клиент на чисто нов абонаментен план, рекох да се възползвам "черешката на тортата" на плана - достъп до онлайн облак с прилично количество гигабайти и безплатен трафик към тях. Нали съм си един интернет Плюшкин - трупам на разни места из нета снимки, музика, писания и какво ли още не.

Инсталацията на "облака" на мобилния ми телефон мина без проблеми. При инсталирането на компютъра обаче бях изправена пред следната дилема - да рестартирам сега или да поискам да рестартирам сега. Рестартирах сега. Компютърът заби. Пак рестартирах. И вече си имам достъп до облака от домашния компютър.

Какво ли щеше да се случи, ако бях поискала да рестартирам сега?

Край.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Google Drive е крачка назад

Google Docs възникна с иновативната по онова време претенция да направи десктоп средата (с изключение на браузъра) излишна, така че човек да може да прави всичко, което му е нужно при работа с компютър, онлайн. Google Docs се опитаха да се превърнат в алтернатива основно на Microsoft Office. Доколко успешно - друг въпрос, но лично аз доста съм ги ползвала - в случаи, в които не се изисква по-специално форматиране, а също и за сътрудничество и споделяне, които възможности намирам за един от най-големите плюсове на платформата.

Google приложиха идеята за минимизиране на необходимостта от десктоп среда и с вградения в Gmail чат, посредством който могат да се провеждат и видео разговори, и с възможността да се прослушват атачмънти в музикален формат и да се гледат клипове, качени в YouTube, направо в електронната поща. Същата е философията и на недостъпната все още в България услуга Google Music.

От тази гледна точка за мен Google Drive е разочарование, особено на фона на развитието на всевъзможни "облачни" услуги.

Първо, десктоп приложението е достъпно само за Windows и Mac, не и за Linux. Основният конкурент Dropbox е достъпен за всякакви платформи. За ползващите Linux остава да използват предоставените 50 MB, за да качват файлове. Но тук стигаме до втория проблем.

Второ, не е помислено за синхронизирането на функционалността между десктоп и онлайн версиите. Не мога например да споделя файл от десктоп версията - трябва да ида онлайн. Ако идеята беше центърът на услугата да се измести онлайн, бих нямала нищо против. Обаче онлайн функционалностите са не по-малко орязани. Примерно, онлайн не могат да се слушат песни дори в най-популярния музикален формат - mp3. Чудно защо, след като Google са разработили вече съответната технология поне два пъти - и за електронната поща, и за Google music. В това отношение Dropbox са по-напред - ако приятел сподели с мен линк с песен, аз мога директно да я чуя.

Трето, не е мислено достатъчно за интеграция с другите услуги на Google. От Drive (само от онлайн версията, както вече уточних) файлове могат да се споделят само по старата система на Docs - с други потребители, но не и в Google+. Пък Google+ уж претендираше да бъде точката на интеграция между всички услуги на Google. Единствената връзка между Drive и Google+ е, че могат да се споделят снимки. Но това е възможно само ако от плюса тръгнете да споделяте снимка и отбележите Drive като източник. Drive и Google+ не е предвидено. А и за това има готова технология - Picasa. Не виждам проблем да се използва и за Drive, както и да се разшири за други типове файлове. Защо в Google+ да не могат да се споделят текстови документи, например? А защо не и да се обработват в колаборация, както е в Google Docs?

Да обобщя. За да се превърне в сериозна алтернатива на Dropbox, Google Drive би следвало да предложи повече функционалност. Смятам, че това би могло да стане сравнително лесно - достатъчно е да се използват технологии, разработени за други услуги на Google, както и да се постигне по-голяма интеграция между тези услуги. В идеалния случай Google Drive би могло изобщо да не се инсталира на компютъра.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Пак проблеми със Сусамчо

Който иска да е под линукс, без да разбира достатъчно, рано или късно пропищява за помощ (поне в моя случай е така). От доста време насам Сусамчо (Acer Еее 901, бял) e под версията за нетбук на Ubuntu 10.10. Най-голямото ми чудене беше как да направя партициите. Трудността идва оттам, че нетбучето има два физически диска - един от 4GB и един от 16GB. След като изчетох доста форумни дискусии по темата, се спрях на решение, описано в този форум. Конкретно - това, което направих, беше:

/ on 4Gb sda
1GB swap on 16Gb sdb
/home on the rest of sdb

В началото всичко вървеше супер. Скоро обаче малкият диск започна да се препълва. Първо си помислих, че може да съм объркала партиционирането и да съм конфигурирала само малкия диск. Но се оказа, че не съм, и че документите ни са на големия. Какво ли не правих - sudo apt-get clean, sudo apt-get autoremove, дори деинсталирах доста програми - и нищо - пак дискът стои препълнен. А като е препълнен, не мога и да ъпдейтвам.

Та моля за съвет. Според вас, какво трябва да направя в този случай - да променя нещо по партициите, да оправя някакви други настройки, да сменя дистрибуцията? Или нещо друго?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

В орбитите на Google

Започнах текста на тази публикация преди десетина дена, но чак сега намирам време да го довърша.

И какво се получава? Мине се, не мине, и пак всички обичат Google. Трябва да призная, че Google е забележителна компания - все успява да извади изпод "ръкава" някой "заек", който хората да харесат толкова много (или поне да говорят непрекъснато за него), че да забравят всякакви обвинения - за лични данни и други.

В рамките на няколко дена Google извади няколко "заека", най-големият от които е, разбира се, Google+. Но да не забравяме и обявяването на новия облик на Gmail, новия облик на администрацията на Blogger, новината, че Picasa и Blogger ще бъдат прекръстени на Google Photos и Google Blogs.

Докато успея да се наканя, много народ се изреди да пише за Google+. Аз (почти) няма да го сравнявам с Facebook, нито ще правя прогнози за развитието му. На този етап най-обсъжданото нещо в Google+ са прословутите кръгове - мнозина ги намират за трудни и объркващи, други (или същите) не виждат смисъл да подреждат контактите си в различни категории - искат това, което казват, да го казват на всички.

За мен тъкмо кръговете са най-хубавото нещо в Google+. Покрай социалните мрежи като че свикнахме да живеем в "post-privacy" свят. Ако колегите (родителите и пр.) са видели статуси или снимки, които бихте предпочели да не виждат, това се приписваше за вина на социалната мрежа (да, знам, че и във Facebook има начин да обособявате контактите си в различни групи, но той не се ползва от голямата част от потребителите - масовият потребител не обича да бърка в настройки). Докато в основата на Google+ е заложено зачитането на личното пространство в цялата му многомерност. Вие избирате кое да споделите с целия свят, кое - с контактите си, кое - с ограничен кръг от хора или дори - само с един човек. Вие решавате дали споделеното от вас да може да бъде споделяно и от други. И да се казва, че това нямало било значение, ми звучи като прословутото "аз нямам какво да крия".

И не само личното пространство, а и всякакви други публични дейности са безкрайно улеснени от наличието на кръгове. Можете да споделяте определен тип неща само с колеги, или само с приятелите си по фотографска линия, или с учениците си от еди-коя си група, или с контакти, с които говорите на друг език, без да се внася "излишен шум" за останалите. Така, ако полагете малко усилия, контактите ви ще виждат точно това, което е от значение за тях.

Интересът към Google+ нараства лавинообразно. Улесняващо за Google е, че почти всеки има Gmail акаунт, много хора ползват други услуги на Google, без да броим търсачката (впрочем, една виртуална позната си направи акаунт в Gmail само за да получи покана за Google+, но такива като нея са по-скоро изключение). Колкото повече от услугите на Google се интегрират към Google+, както това стана с уеб албумите Picasa, например, толкова повече хора ще започнат да го използват, без да се усетят. Но не е само там работата...

В основата на всяка социална мрежа (изключвам тези, които са копирани механично от други социални мрежи) стои разбирането за определен тип характер на човешките отношения. Дадена мрежа успява да се разпространи и задържи тогава, когато този тип общуване, който предоставя, е адекватен на потребностите на потребителите. Доколко тези потребности се създават от самата мрежа и доколко ги е имало и преди това, е тема на друг разговор. На този етап Google+ е предмет на любопитство, почти всеки добавя почти всекиго, качеството на общуванията с различните контакти тепърва ще се отсява. Но Google+ ще съумее да се превърне в значима социална мрежа тогава и само тогава, когато успее да убеди потребителите си, че им предлага нещо, от което те имат нужда и което другите социални мрежи не им предлагат. Фокусът, според мен, би трябвало да падне върху реабилитирането на личното пространство и върху удържането на различните "пространства", в които общуваме. Без да се пренебрегват останалите благинки (като възможност на редактиране на коментари и пр.), но е важно да има един лесно разпознаваем фокус.

кликнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер

Другото, за което бях обещала да пиша, е новият облик на Blogger. Blogger е много популярна платформа, но определено по-допотопна от Wordpress в редица отношения (напоследък се оплаках от системата за коментари). След промяната Blogger е станал много по-приятно и по-гугълско място, отколкото беше, но разликите са само в дизайна - във функционалността всичко си е същото. Една от най-приятните новости е показването на посещаемостта на всяка публикация. Имаше го и преди, но трябваше да се отиде в раздела за статистика. Не очаквам и съществени подобрения от прекръстването на Blogger в Google Blogs, въпреки шегите, които пусках из социалните мрежи, че най-сетне историческата справедливост е на моя страна.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Добре, предавам се! Ще... преинсталирам!

След като така и нямах нерви да добутам оправянето на проблемите с Xandros-a на Сусамчо (ASUS EEE 901, бял), нещата си останаха така - без възможност за ъпдейти. Все пак, благодарение на Гонзо, кирилицата си работеше и Крис, който основно ползваше Сусамчо, беше като цяло доволен. В последно време обаче Xandros-ът почна и него да дразни.

Междувременно, миналата седмица се случи хардуерен проблем - част от клавиатурата на Сусамчо отказа. В Most Computers ни я смениха с новичка за един ден, но междувременно са разбъзикали нещо в настройките (може би са възстановили фабричните, знам ли), та сега пак нямаме кирилица. Подозирам, че вече бих могла да се справя с проблема, обаче, честно казано, вече предпочитам да му туря някаква дистрибуция, която да не е чак толкова дървена.

Разбира се, мога да му подкарам и обикновено ubuntu, но искам да бъде дистрибуция за нетбук, най-вече заради полезната опция за различни енергийни режими. Също така, ще ми се да е дистрибуцийка, правена с мислене специално за ЕЕЕ-тата, за да няма проблеми с разпознаване на хардуера и т.н.

Дотук имам на ум две опции: EB4 (бившето eeebuntu и бъдещото Aurora), което беше похвалено от уважавания от мен delafer и EasyPeasy - не за друго, а защото е популярно, т.е. чувала съм за него. Не бих отказала и нещо друго, ако бъда убедена, че е по-добро. Проблемът е, че за инсталирането на EB4 практически няма официални упътвания, а упътванията за EasyPeasy са недостатъчни за леймър като мен. Досега не съм намерила и нещо от сорта на HowtoForge - незаменим сайт, когато инсталирам ubuntu и искам да си има всичко. Тоест, ще ми се да сe надявам, че на съответната дистрибуция няма да имам проблеми с видео, музика, PDF-и, DVD-та и т.н. И че ще мога да инсталирам, ако не си вървят със самата OS, настолни за нас с Крис програми като Picasa и Skype (дървеничкият Xandros поне тях си има по подразбиране).

И тъй, смирено моля за съвети - първо, за дистрибуцийка за нетбук и, второ, за упътване, линк и т.н. как да я подкарам, че да върши повече работа, отколкото аз - на нея. И най-вече, как да я инсталирам, било от флашка или от CD чрез външна записвачка.

Може да съм тъп леймър, но съм упорита. Windows не стои като опция.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Розово, като за момиченца

Отивам, значи, да купя външна DVD записвачка. Момъкът от магазина ми показва една. Перлено розова. Питам върви ли под линукс (предполагам, че е излишно да уточнявам дистрибуции и т.н.).  Момъкът, естествено, не знае (наистина е било излишно да уточнявам). Успокоителното е, че мога да върна записвачката до една седмица след закупуването и да си взема парите обратно, ако има проблем. Клоня към идеята да я купя, но...

- Имате ли от този модел, ама не розова? - питам, сбърчила нос.

- Имаме в светлосиньо.

- А друг цвят? - продължавам да бърча нос, защото синьото и то е едно такова бонбонено перлено.

- Имаме в бяло.

Започвам да гледам с надежда:

- А друг цвят? 

- Имаме и в черно.

Е, с това трябваше да започне. Взимам черната. И се чудя. Облечена съм с дънки и дънково яке (ако бях с рокля, щях да обвиня роклята),  брюнетка, без грим, не съм и първа младост... с какво съм заслужила да ми даде розова записвачка, без да му хрумне, че може би предпочитам по-унисекс електроника?


П.п. Записвачката си тръгна безпроблемно и под ubuntu, и под xandros. 

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Природа и култура

Знаете ли какъв е произходът на думата "култура"? Ако не, ще намерите отговора в края на този пост. Вие решавате дали да пропуснете съдържанието му.

Нямам мнение по въпроса за ГМО. Признавам си, че не разбирам от биотехнологии. Учудвам се как други, които също не разбират, имат много убедено мнение. А това, което виждам и от едната, и от другата страна, е страшно много идеология, почти никакви научни аргументи и много откровени небивалици.

За сетен начин обаче се удивлявам (както е и с говоренето за корупция, БАН, образование и какво ли още не) от възприемането на темата за ГМО "на парче", сякаш една голяма част от говорещите са извънземни, едва-що кацнали на планетата Земя.

Приемам, че наистина не може да се докаже, че ГМО не са опасни. Но, божем, не може да се докаже за абсолютно нищо, че не е опасно! Само обратното е доказуемо. Не може да се докаже, защото няма такъв инструментариум, който да "калкулира" всички възможни последствия. Когато човек се влюбва и започва връзка, няма никакво доказателство, че връзката няма да свърши зле. Когато отиваме на работа, нямаме никакви гаранции, че ще успеем да стигнем там. И все пак хората се обичат и ходят на работа. И така е с почти всичко, което ние, хората, правим - не можем да имаме пълни гаранции.

Приемам, че ГМО са намеса в природата. Ала сещате ли се коя човешка дейност не намеса в природата? Може би ходенето по нужда в тоалетна? Измиването след това? Банята? Неутрализирането на естествената ни миризма? Топлинната обработка на храната? Живеенето в сграда? Или това, че четете този пост от своя компютър (опитайте се да се замислите за поне част от намесите в природата, благодарение на които е възможно да четете тези редове). Изобщо, може ли да има човешка цивилизация без намеса в природата?

Приемам и че ГМО влияят върху естественото биоразнообразие. Но кои от храните, които консумираме, са плод на естествено биоразнообразие? Може би само неща, отрасли в диво състояние (билки, гъби, горски плодове, дивеч и т.н.). Огромната част от останалите "природни" продукти, които ядем, са резултат от сложни селекции, извършени от човека. Или може би кучето, най-добрият приятел на човека, барабар с всичките си породи, е резултат от естествено биоразнообразие?

Приемам и че ГМО в някои отношения са вредни. Правени ли са обаче сравнения - дали установените вреди за здравето поради консумация на ГМО са по-големи от тези, предизвикани от всякакви нитрати, пестициди и пр., които консумираме обилно в биоразнообразната ни салатки? И в какви отношения са по-вредни или по-малко вредни?

Най-забавно ми е как огромната част от хората се държат така, сякаш изобщо не консумират или никога не са консумирали ГМО; сякаш това е някаква нова юродивост, която едва сега зли сили се опитват да внедрят у нас. Сякаш в България не се продават продукти, резултат от генно инженерство, още от времето на социализма. Сякаш изобщо няма ГМО в голяма част от продуктите, които ядем, включително и в доста от тези с вкус на носталгичен соц. 

Надявам се, че няма да ме разберете погрешно. Нито съм за ГМО, нито съм против. Против съм само срещу наивността и липсата на желание за мислене, на усилие нещата да се възприемат и преценяват в контекст. Защото, когато действаме без разбиране, няма кого да виним, освен себе си, когато резултатите от действията ни се окажат разочароващи.

А думата "култура" е с латински произход и означава "обработване на земята".  


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо подкрепям протеста на 14.01.2009

Не искам да бъда следена. Нито  активността ми в интернет, нито кореспонденцията ми, нито телефонните ми разговори, нито местонахождението ми.

Нямам пиратски Windows. Не свалям пиратско съдържание от интернет - нито филми, нито музика, нито софтуер. Единственото нещо, което някога съм свалила с торенти, са една или две линукс дистрибуции. (Ушев, ако не си чувал какво е "линукс дистрибуция" - безплатно е и всеки има право да си го свали, даже и с торенти, колкото и да не ти се вярва.)

Не съм звъняла и на Красьо. Нито пък той на мен. Не ходя по места, където се събират криминално проявени. (Е, живея в София и понякога сигурно минавам покрай съмнителни елементи, но не е нарочно.)


Въпреки това, аз имам тайни. И искам да имам правото да продължа да си ги имам. Трудно ми е да си представя съвременен, модерен човек, който наистина да може да каже с ръка на сърцето "аз нямам какво да крия".

На всичко отгоре, имам и склонността да се впускам в граждански активности, което понякога не е съвсем безопасно. То в България и най-невинната проява на гражданска активност може да предизвика бдителността на Ушев. А станеш ли веднъж неудобен, колко му е да почнат да се ровят в живота ти с интерфейс (за патилата в резултат на това, че бях следена с камери, вече съм разказвала).

Два часа за предоставяне на разпечатки не е реалистичен срок. Необходимо е да се прецизират престъпленията, за които да се издава разрешение за следене, за да не е възможно да се намират "законни" основания да бъде следен всеки. И трябва да има много, ама много стриктен контрол върху употребата на получената информация. Може да ви е интересно да четете кой с кого какво си е говорил по телефона, ама ще се почувствате кофти, ако хората четат какво и с кого вие сте говорили.

Е, ако нямате нито вътрешен свят, нито гражданска съвест, наистина няма от какво да се страхувате.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Не питай за кого бие камбаната

Не питай за кого бие камбаната,
камбаната бие за теб.

Този стих на Джон Дън е мото на романа "За кого бие камбаната" на Хемингуей.

Много се изписа за промените в Закона за електронните съобщения, които ще бъдат гласувани днес. Писаха Вени Марковски, Бого, Пейо, Делян, Нели Огнянова и други. За съжаление, както става и с инсталирането на камери в университетите, огромната част от хората си мислят, както добре е забелязал Пейо, "аз нямам какво да крия". А именно те са потенциалните жертви.

В страна, в която
- властта почти никога не лови истински големите престъпници - нито с, нито без специални разузнавателни средства, а преследва Мишел, защото е писал за Рила
- джиповете минават на червено, а твоята трошка я дигат с паяк, ако си паркирал неправилно (поради липса на достъпен "правилен" паркинг наоколо), за да отидеш за пет минути до магазина
- виждаш как известни публични фигури имат по няколко двореца, а ти трябва да даваш обяснение откъде са парите за панелката, която притежаваш (прехвърлена от дядо ти под формата на покупко-продажба)

Та в такава страна... за какво, мислиш, ще бъде използвано запаметяването на електронните ни следи?

Или си мислиш - "преклонена главица сабя не я сече". Така е, по-вероятно е да подгонят хора с гражданска позиция, а не теб, ако си траеш и винаги си съгласен със статуквото. Но понякога изгарят и хора като теб - за назидание на останалите, за да знаят, че всички и във всеки момент са под подозрение.

Нямаш какво да криеш? Да, вече може би имаш легален Windows - лаптопът, който си купи, вървеше с него. Ама онова филмче и ония емпетройки, дето са ти на харддиска? Въй - нелегално съдържание! А онзи ден защо мобилният ти телефон е локализиран, докато си в работно време не на работното си място, а в района на коледния базар? А половинката ти защо си мисли, че си на работа? А защо говориш по телефона и си чатиш подозрително често с онзи колега?

Дори и да не си като лирическия герой на Джон Дън, който преживява всяко посегателство върху човечеството като посегателство срещу него самия, камбаната наистина бие и за теб.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Happy end

Всичко е добре, когато завършва добре :-).

Както можете да видите, след вчерашния ми пост в сайта на БГ сайт своевреманно настъпиха определени промени - текстът вече се побира на екрана, а има и хоризонтален scrollbar.

Благодаря на екипа на ABC Design & Communications в лицето на Жюстин и Dennis за бързата реакция, а също и че разбраха (за разлика от други коментатори), че критиката ми е добронамерена и за добро.

Научих и че екипът на ABC Design 10 години работи безплатно за конкурса, а таксите са за външни разходи. Така че си взимам думите за таксите назад.

Пожелавам успех на конкурса!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Бихте ли гласували за сайта на БГ сайт?

Днес влязох в сайта на БГ Сайт, за да гласувам за Бого. Досега не съм гласувала на тези класации. Реших да подкрепя Бого - първо, заради гражданската активност, която реализира не на последно място чрез блога си и, второ, заради способността му за самокритичност (и самоирония), поради която написа не само защо да гласуваме, а и защо да НЕ гласуваме за него.

Ала за друго ми е думата. Когато отидох на сайта, за да гласувам, се втрещих. Сайтът на онези, които трябва да определят кой е най-добрият сайт... не се показва с цялата си ширина на моя дисплей. Вярно, застаряващо лаптопче, резолюция 1024 на 768. Но не трябва ли сайтът на БГ Сайт да демонстрира елементарна оптимизация за различни резолюции, особено при този възход на нетбуците? Или поне да има хоризонтален scrollbar? Изобщо, след като участниците в конкурса си плащат, няма ли организаторите на кого да дадат да спретне нещо прилично?

За цветовите решения не споря, въпреки че ако трябваше да избирам дали да си купя нещо от така изглеждащ сайт, нямаше да рискувам парите си. Но коя съм аз, че да разбирам от дизайн. За специфики на кода пък нямам никакви претенции. Ама, все пак, не е ли редно най-важното съдържание на подобен тип интернет страница да се побира на екрана, да няма "отрязани" снимки?

Все пак гласувах за Бого. И за hardwareBg.com. Но ако можех да гласувам за сайта на БГ Сайт, със сигурност нямаше да го направя.

П.п. Полюбопитствах кой е правил тази перла на уеб дизайна. Обаче информацията за това е сложена долу вдясно, така че виждам само "Сайтът е изграден и се поддържа от". Дано дизайнерите не се почувстват обидени, но поне... може ли един хоризонтален scrollbar, та да разбера кои сте?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Какво става с bloghub.org?

Ваня Клечерова, моя добра приятелка, имаше блог в bloghub.org от около три години. В него беше публикувала много поезия, снимки, колажи... От няколко дни насам вместо блога се показва бяла страница. Като отворя bloghub.org - също бяла страница. Някои блогове под bloghub си работят нормално. Други пък са бели.

Най-странното е, че никъде в нета не можах да намеря информация по въпроса. А по всичко изглежда, че далеч не само Ваня има този проблем.

Ваня сравнително бързо прежали блога си и си направи нов. Аз обаче бях много привързана към стария й блог и не мога да се примиря току така.

Някой може ли да каже - какво, джанъм, се случва с bloghub?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Странни неща стават с backlink-овете в Blogger...

(скрийншот от блога на Lynn, тази сутрин)

Странни неща стават с Blogger тези дни. Под мои постове се получават автоматични линкове към постове, където блогът ми не е линкнат. Под чужди постове стоят линкове към мои, а аз не съм ги линквала изобщо. Например:

Към предишния ми пост се появи линк към публикация на Krijs. В нея обаче няма и помен от линк блога ми. Под последната публикация на Lynn са се нацвъкали мноооого линкове към мои постинги. А аз не само че нямам линкове към нейното писание в тях, а към момента на написването им то още е било в небитието (а по време на създаването на половината от тях дори не съм знаела, че Lynn съществува).

Вчера пък видях в блога си backlink към друг блог, но сега вече го няма и аз не мога да си спомня адреса на онзи блог. (От друга страна, напълно нормално е в блога ми да не се появяват линкове към постинги, в които той наистина е линкнат.)

При всички тези случаи има едно повтарящо се нещо, което ме кара да си мисля, че става въпрос за особена форма на бъг. Става въпрос за инсталирана динамична блог листа в sidebar-a (от онези, които показват най-новите публикации в "любимите блогове" най-отгоре). Онзи блог, който не се сещам кой беше, също имаше инсталирана тази джаджа и блогът ми се беше появил там веднъж като част от Блогосферата на "Дневник". С Lynn и Krijs взаимно сме си вкарали блоговете в динамичните листи.

А как конкретно е възможно да стане подобна обърквация, защо се появяват линкове към едни блогове и постове, а не към други, нямам идея...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Blogger, Wordpress и Open ID

Лоша работа. Главата ми е задръстена от идеи за нови постове и непрекъснато се появяват все нови и нови. Тъкмо си мислех да пиша за благотворителност и рейтинги и виждам, че Blogger вече поддържа Open ID коментари. Така че съмишлениците (и опонентите) ми с Wordpress (и други Open ID) блогове вече ще могат да се "разписват" тук с профилите си. Супер! Надявам се скоро да мога да се "разписвам" в Wordpress-ки блогове с Blogger-ския си профил ;-).

Между другото, преди няколко дена си направих пробен Wordpress блог (не го търсете, скрила съм го дълбоко). Създадох го, защото няколко приятели с Wordpress блогове, но неособено технологично изкушени, имаха проблеми с разни настройки - едни с коментарите, други - с други неща. За да знам какво да ги посъветвам, трябваше да видя нещата отвътре.

Когато преди две години и нещо си отворих блог в Blogger, за други блог платформи почти не бях чувала. Впоследствие Blogger ми се оказа много удобен, защото се интегрира с Google-ския ми профил. Да, вярно е, че Wordpress има редица предимства (особено като се сетих как да махна дефолтното SnapShots). Ако сега си отварях блог, може би щеше да бъде в Wordpress. Разбира се, най-готино би било човек да си купи домейн, да му тури един Wordpress и да има пълна свобода да се развихри оттук нататък. Но си имам четири блога в Blogger (един от тях - за проби и един - като част от друг) и, колкото и основания да има човек да мине на Wordpress, за себе си не съм намерила достатъчното основание да мигрирам.

Преди да се появи "новия" Blogger, за мен беше голяма краста да понауча малко HTML, да мога да си бъркам в шаблона, да разширя полето за писане, да си добавям разни работи в sidebar-а и най-вече - о! - да правя target="_blank". "Новият" Blogger уж опрости много неща, но достъпът до кода стана доста по-неудобен. Още си ми липсва добрия "стар" Blogger...

Когато бях в най-възторжения си target="_blank" период, Майк, един приятел, взе, че си направи блог в Yahoo 360. И се завихриха едни ми ти спорове. За какво ти е тази тъпа система, казвам му аз, тя никаква свобода не ти дава. Е да, отговаря Майк, но така много хора виждат какво пиша и получавам много коментари, а това Blogger е мъртвило. Blogger е каквото си го направиш, отговарям аз. Не е нужно да си в сайт - социална мрежа, може да си създадеш социалната мрежа. Но Майк е технологично неизкушен човек, той си е много щастлив в Yahoo 360, има си 50 приятелки там (и даже един мъж), които оценяват забележителния му стил и чувството му за хумор. И ще е в 360, докато го закрият, което се очертава скоро. После ще мигрира в друга подобна мрежа, барабар с 50-те приятелки.

Сега, с "неуютния" ми блог, виждам, че вече нямам особен хъс да се ровя и да модифицирам кодове. Напоследък си сложих "неуютна" снимка в хедъра, поради което се наложи да бръкна малко в кода, за да намеря и ликвидирам един орнамент, който гадно се подаваше под снимката. Възнамерявам и да разширя полето за писане малко. Но не ме тегли, както преди... Човек и в blog.bg може да има добър блог, а Wordpess платформата сама по себе си не дава гаранция с какво съдържание ще я напълниш. Доста повече ме интересува какво казвам, а не на каква платформа го правя.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Вял обяд

(Ани успешно убеждава случаен минувач в каузата на протеста.)

Свободният обяд вчера мина доста вяло. Съдейки по размера и вида на фотоапаратите, като че журналистите бяха повече от протестиращите срещу интернет слухтенето. Далеч съм от мисълта да смятам, че всички, които са против "директивата", са били длъжни да цъфнат на срещата. Още повече, че много от тях работят (или учат) и четвъртък на обяд едва ли е било удобно за всички потенциално желаещи. По-добре щеше да е според мен, ако срещата беше насрочена за събота или неделя. Но така или иначе, като че на този етап огромното мнозинство от българските интернет потребители (и притежатели на мобилни телефони) не се вълнуват особено дали и доколко са следени.

За да спазя традицията при представянето на блогърски срещи ;-) (то май освен журналисти, блогъри и полицаи нямаше други ентусиасти), нека и аз да кажа с кого съм се запознала и видяла. Първо се престраших да се запозная със Симеон Патеев. След това разпознах Ани и се чудех дали човекът до нея е Мишел. След известно колебание я "щурмувах", запознахме се, тя каза "това е Мишел", та и с него се запознах. А Мишел ме запозна с Григор. По-късно видях Жюстин Томс, с която не се запознах, защото се познаваме от, ако се не лъжа, 14 години. Но пък поприказвахме. А с Ани изглежда имаме много общо, дори сме се сме се срещали виртуално и преди, но под псевдоним.

Всъщност най-смисленото, което ми се случи по време на "мероприятието", бяха няколко разговора. Някои от тях полезни (надявам се, в перспектива), други задушевни. Общуването е дефицитно нещо, затова съм щастлива, когато то се случва. Не знам доколко мръзненето ми (в резултат на което днес отново съм болна) е допринесло за "каузата", но поне си струваше заради хората, които срещнах.

Не бях в добра фотографска форма, нямах нито вдъхновение, нито нерви да фокусирам ръчно с джойстика в студа. Все пак, направих онези от снимките, които според мен не са напълно безсмислени, на слайдшоу. Ето и папката, откъдето може да вземете тези от тях, които (ако) искате (cc-by-sa). Качени са с размер 1024/768, ако ви трябват в по-голям размер, пишете и ще ви ги пратя в 2048/1536.

П.п. Някога писала ли съм по-безсмислен пост?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог