Мобилна версия на блога (технологично остарявам)

Не знам дали сте забелязали, но от известно време блогът има мобилна версия. След неуспешния опит преди две години и нещо успях да намеря мобилен шаблон на Blogger, който да е съвместим със системата за коментари Disqus. Обаче цветовите варианти на този шаблон нещо не ми харесаха - известно време карах с едно синьо небе на бели облачета, обаче трудно понасях самата мисъл за такъв фон. После видях, че и други от мобилните шаблони са съвместими с Disqus и най-накрая успях да намеря фон, който поне отчасти да ми пасва - зеленикавичък, разбира се.

Основният шаблон на блога е с фиксирана ширина и трудно се чете на мобилни устройства, дори на фаблет като моя. Крайно време е да вляза в крак с времето.

Недостатъкът е, че скриптът на някои от страниците на блога (Ретроспекция и Социализация) не е видим за мобилни устройства. Това определено ме дразни, но готовите шаблони на Blogger нямат опция за избор кои елементи да се включват и кои - не.

Другият вариант е да си направя шаблона ръчно, ръчкайки малоумния код на Blogger. Само че нямам сили и нерви за това - твърде малко информация по темата намирам в нета. Ако се захвана, чака ме тежък труд, борба с всевъзможни бъгове, а и се чудя дали на някого ще му пука за резултата.

Преди години съм мъчила кода на Blogger за какво ли не - много преди някои от функциите да станат "user friendly", а и след това, ако съм имала желанието нещо да е по определен начин. Сега вече не ми се занимава. Не ми се бори и с Linux - постепенно преминах изцяло на Windows на компютрите, които ползвам. С мобилните устройства съм на Android, който е базиран на Linux, но това не се брои.

Остарявам. Поне - технологично. Ех...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Google Drive е крачка назад

Google Docs възникна с иновативната по онова време претенция да направи десктоп средата (с изключение на браузъра) излишна, така че човек да може да прави всичко, което му е нужно при работа с компютър, онлайн. Google Docs се опитаха да се превърнат в алтернатива основно на Microsoft Office. Доколко успешно - друг въпрос, но лично аз доста съм ги ползвала - в случаи, в които не се изисква по-специално форматиране, а също и за сътрудничество и споделяне, които възможности намирам за един от най-големите плюсове на платформата.

Google приложиха идеята за минимизиране на необходимостта от десктоп среда и с вградения в Gmail чат, посредством който могат да се провеждат и видео разговори, и с възможността да се прослушват атачмънти в музикален формат и да се гледат клипове, качени в YouTube, направо в електронната поща. Същата е философията и на недостъпната все още в България услуга Google Music.

От тази гледна точка за мен Google Drive е разочарование, особено на фона на развитието на всевъзможни "облачни" услуги.

Първо, десктоп приложението е достъпно само за Windows и Mac, не и за Linux. Основният конкурент Dropbox е достъпен за всякакви платформи. За ползващите Linux остава да използват предоставените 50 MB, за да качват файлове. Но тук стигаме до втория проблем.

Второ, не е помислено за синхронизирането на функционалността между десктоп и онлайн версиите. Не мога например да споделя файл от десктоп версията - трябва да ида онлайн. Ако идеята беше центърът на услугата да се измести онлайн, бих нямала нищо против. Обаче онлайн функционалностите са не по-малко орязани. Примерно, онлайн не могат да се слушат песни дори в най-популярния музикален формат - mp3. Чудно защо, след като Google са разработили вече съответната технология поне два пъти - и за електронната поща, и за Google music. В това отношение Dropbox са по-напред - ако приятел сподели с мен линк с песен, аз мога директно да я чуя.

Трето, не е мислено достатъчно за интеграция с другите услуги на Google. От Drive (само от онлайн версията, както вече уточних) файлове могат да се споделят само по старата система на Docs - с други потребители, но не и в Google+. Пък Google+ уж претендираше да бъде точката на интеграция между всички услуги на Google. Единствената връзка между Drive и Google+ е, че могат да се споделят снимки. Но това е възможно само ако от плюса тръгнете да споделяте снимка и отбележите Drive като източник. Drive и Google+ не е предвидено. А и за това има готова технология - Picasa. Не виждам проблем да се използва и за Drive, както и да се разшири за други типове файлове. Защо в Google+ да не могат да се споделят текстови документи, например? А защо не и да се обработват в колаборация, както е в Google Docs?

Да обобщя. За да се превърне в сериозна алтернатива на Dropbox, Google Drive би следвало да предложи повече функционалност. Смятам, че това би могло да стане сравнително лесно - достатъчно е да се използват технологии, разработени за други услуги на Google, както и да се постигне по-голяма интеграция между тези услуги. В идеалния случай Google Drive би могло изобщо да не се инсталира на компютъра.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Пак проблеми със Сусамчо

Който иска да е под линукс, без да разбира достатъчно, рано или късно пропищява за помощ (поне в моя случай е така). От доста време насам Сусамчо (Acer Еее 901, бял) e под версията за нетбук на Ubuntu 10.10. Най-голямото ми чудене беше как да направя партициите. Трудността идва оттам, че нетбучето има два физически диска - един от 4GB и един от 16GB. След като изчетох доста форумни дискусии по темата, се спрях на решение, описано в този форум. Конкретно - това, което направих, беше:

/ on 4Gb sda
1GB swap on 16Gb sdb
/home on the rest of sdb

В началото всичко вървеше супер. Скоро обаче малкият диск започна да се препълва. Първо си помислих, че може да съм объркала партиционирането и да съм конфигурирала само малкия диск. Но се оказа, че не съм, и че документите ни са на големия. Какво ли не правих - sudo apt-get clean, sudo apt-get autoremove, дори деинсталирах доста програми - и нищо - пак дискът стои препълнен. А като е препълнен, не мога и да ъпдейтвам.

Та моля за съвет. Според вас, какво трябва да направя в този случай - да променя нещо по партициите, да оправя някакви други настройки, да сменя дистрибуцията? Или нещо друго?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Добре, предавам се! Ще... преинсталирам!

След като така и нямах нерви да добутам оправянето на проблемите с Xandros-a на Сусамчо (ASUS EEE 901, бял), нещата си останаха така - без възможност за ъпдейти. Все пак, благодарение на Гонзо, кирилицата си работеше и Крис, който основно ползваше Сусамчо, беше като цяло доволен. В последно време обаче Xandros-ът почна и него да дразни.

Междувременно, миналата седмица се случи хардуерен проблем - част от клавиатурата на Сусамчо отказа. В Most Computers ни я смениха с новичка за един ден, но междувременно са разбъзикали нещо в настройките (може би са възстановили фабричните, знам ли), та сега пак нямаме кирилица. Подозирам, че вече бих могла да се справя с проблема, обаче, честно казано, вече предпочитам да му туря някаква дистрибуция, която да не е чак толкова дървена.

Разбира се, мога да му подкарам и обикновено ubuntu, но искам да бъде дистрибуция за нетбук, най-вече заради полезната опция за различни енергийни режими. Също така, ще ми се да е дистрибуцийка, правена с мислене специално за ЕЕЕ-тата, за да няма проблеми с разпознаване на хардуера и т.н.

Дотук имам на ум две опции: EB4 (бившето eeebuntu и бъдещото Aurora), което беше похвалено от уважавания от мен delafer и EasyPeasy - не за друго, а защото е популярно, т.е. чувала съм за него. Не бих отказала и нещо друго, ако бъда убедена, че е по-добро. Проблемът е, че за инсталирането на EB4 практически няма официални упътвания, а упътванията за EasyPeasy са недостатъчни за леймър като мен. Досега не съм намерила и нещо от сорта на HowtoForge - незаменим сайт, когато инсталирам ubuntu и искам да си има всичко. Тоест, ще ми се да сe надявам, че на съответната дистрибуция няма да имам проблеми с видео, музика, PDF-и, DVD-та и т.н. И че ще мога да инсталирам, ако не си вървят със самата OS, настолни за нас с Крис програми като Picasa и Skype (дървеничкият Xandros поне тях си има по подразбиране).

И тъй, смирено моля за съвети - първо, за дистрибуцийка за нетбук и, второ, за упътване, линк и т.н. как да я подкарам, че да върши повече работа, отколкото аз - на нея. И най-вече, как да я инсталирам, било от флашка или от CD чрез външна записвачка.

Може да съм тъп леймър, но съм упорита. Windows не стои като опция.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Розово, като за момиченца

Отивам, значи, да купя външна DVD записвачка. Момъкът от магазина ми показва една. Перлено розова. Питам върви ли под линукс (предполагам, че е излишно да уточнявам дистрибуции и т.н.).  Момъкът, естествено, не знае (наистина е било излишно да уточнявам). Успокоителното е, че мога да върна записвачката до една седмица след закупуването и да си взема парите обратно, ако има проблем. Клоня към идеята да я купя, но...

- Имате ли от този модел, ама не розова? - питам, сбърчила нос.

- Имаме в светлосиньо.

- А друг цвят? - продължавам да бърча нос, защото синьото и то е едно такова бонбонено перлено.

- Имаме в бяло.

Започвам да гледам с надежда:

- А друг цвят? 

- Имаме и в черно.

Е, с това трябваше да започне. Взимам черната. И се чудя. Облечена съм с дънки и дънково яке (ако бях с рокля, щях да обвиня роклята),  брюнетка, без грим, не съм и първа младост... с какво съм заслужила да ми даде розова записвачка, без да му хрумне, че може би предпочитам по-унисекс електроника?


П.п. Записвачката си тръгна безпроблемно и под ubuntu, и под xandros. 

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

И героят е...

Вчера, след няколкочасова нелека борба, малко бира и няколко парчета кекс "Електронен вестник", проблемите на Сусамчо (Asus EEE PC 901 под Xandros) най-сетне бяха оправени от Великия Гонзо. Оказа се, че някой от ъпдейтите е пречел на кирилизирането, така че, когато не се инсталират ъпдейтите, свързани с клавиатури и езикови настройки, кирилицата може да бъде инсталирана успешно. За другия проблем (препълването на съответния дял с ъпдейти), благополучно научих, че имало sudo apt-get clean. Третият проблем май си изчезна самичък.

Освен това си прекарахме много добре, освен кеска ядохме и картофки на фурна с подправки и зехтин и филе от бял амур, поговорихме сладко за музика, за море, за блогове и блогъри и за други аспекти от живота... 


Благодаря на всички, които се включиха със съвети и коментари. Основанията ми да се доверя на Гонзо бяха две:

- първо, дори и да смята, че друга дистрибуция би била за предпочитане, уважава правото ми на избор и не се опитва да ми наложи кое е "най-добро" за мен
- не е анонимен, има блог, в който се подвизава с име и снимка и имаме общи не само виртуални, а и реални, познати, които могат да потвърдят, че той съществува и няма да ме обере или заколи :-). (Отделно съм го и снимала, преди да знам кой е.)

Та колкото и да съм леймърче-идиотче, оказа се, че не съм сгрешила в преценката си. Оказа се че и проблемът не е бил фасулски. С чиста съвест мога да кажа - ако сте пишман леймър като мен и опрете до проблем с линукс (най-вече с дебиан-базиран линукс), с който не можете да се справите, имайте предвид Гонзо! Сигурна съм, че много други също биха могли да помогнат, но за Гонзо имам лични впечатления.



Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Давам 20 лева!

Резюме: давам 20 лева на този, който се наеме (и успее) да накара Xandos линукса на новия ми Asus EEE PC 901 да работи нормално (проблемите са описани по-долу). Защо засега държа на Xandros-а, също ще обясня. Чак ако не се намери такъв човек, давам 20 лева на този, който ми подкара друг линукс за нетбуци на машинката, ама така, че да нямам проблеми с драйвъри и т.н.

Напоследък се чувствам пълен идиот (за радост на форума на "Електронен вестник" и на бившите ми колеги). Но вече се примирих, признавам, че съм идиот и най-официално моля за помощ. И докато умните и изтъкнати блогъри търсят начини да печелят пари от блоговете си, аз от моя давам пари.

Та за какво иде реч:

Наскоро си купихме Asus EEE PC 901, линукската версия. (Отварям скоба - искам да похваля момчетата от магазина PC Store на "Коперник" - докараха ми нетбучето за има-няма половин час, бяха много симпатични и отзивчиви и не настояха да ми запишат личните данни, като им казах, че не ми трябва фактура. Дано шефът им да прочете това.) От всички нетбуци, за които имам информация, този ме привлече най-много, защото е това, което аз бих желала да е моят нетбук:

- малък, но не прекалено, 9-10 инча е добре, защото смисълът на нетбука е да го лангъркаш насам-натам
- с държелива батерия, заради горното
- евтин - все пак, става въпрос за нещо, което служи основно за интернет, писане на текстове, такива работи - не за сложни обработки на изображение, например
- но пък здрав - заради лангъркането
- под линукс - заради цената (между Win и няколко гигабайта дисково пространство предпочитам второто) и защото вече ми е дошло до гуша от XP, а и защото си обичам линукс, какво да правя
- със SSD, защото нали смисълът на нетбука е да го лангъркаш насам-натам, пък аз съм джаста-праста
- ако може, да си върви и с калъфче, защото... съм джаста-праста

Сусамчо (както кръстих мъничето) има всички тези неща и изобщо е прекрасен. Освен това върви и с кърпичка за почистване, една листовка и две книжки - забележете, на български език, и два диска. Сега имаме втори лаптоп и няма да се притесняваме как ще пътуваме, защото старият Посерко (Acer TravelMate 2410) е със счупен капак и не може да се затваря и съответно пренася.

И така, щастлива, пуснах Сусамчо (както кръстих мъничето), Xandos-ът се самоинсталира и после си поиска ъпдейти. И не щеш ли:

Проблем номер едно: Ъпдейтите обаче се свалят един по един и по някое време време започват да не щат да се даунлоудват вече. Трябваха ми няколко дни, докато схвана, че те се свалят на някакъв логически дял, който е много малък и се пълни за нула време, така че не може да ги поеме всичките. Те не ми и трябват всичките, но не ще и тези ъпдейти, които искам. А целият диск все пак е 20GB, така че предполагам, че би трябвало да е възможно или да се увеличи този дял, или ъпдейтите да се свалят на друг. Или да се разкарат част от ненужните неща - не ми трябват нито игри, нито уроци по китайски.

Проблем номер две: кирилицата. Предварително бях проучвала информация за това лаптопче и за Xandros бях чела, че има проблеми с кирилицата, но че има и начини да си я подкарам. И наистина - един от ъпдейтите съдържа програмка за настройка на различни клавиатури - хубавичка е, има шарени знаменца, включително и българското, но на практика не работи.

От всички начини да подкарам кирилицата, на които бях попаднала, най-добре обяснен ми се видя този на delafer и реших да почна от него. Послушно свалих kkbswitch, опитах се да го инсталирам, махнах gcin, настроих кирилица в Xorg и... не само, че нищо не тръгна, ами се появиха сериозни проблеми и конфликти (за който се интересува, мога да приложа запис от конзолата, но сега не го правя, за да не стане твърде дълъг постът). На всичко отгоре, при опит за ъпдейт (sudo apt-get update) се оказва, че има някакъв грешен сорс, който обърква всичко:

W: Couldn't stat source package list file: tmp/main Packages (/var/lib/apt/lists/_tmp_.tkykL9Cr_dists_tmp_main_binary-i386_Packages) - stat (2 No such file or directory)
W: You may want to run apt-get update to correct these problems
E: Some index files failed to download, they have been ignored, or old ones used instead.

Пробвах процедурата и следвайки инструкциите на Lukav - същата работа. Това нещо kkbswitch си иска някаква библиотека, която пък не може да се инсталира. След много блъскане се оказа, че проблемът с грешния сорс възниква поради същото kkbswitch, така че се наложи да го махна. И си останах и без поддържащото китайски шрифтове gcin, и без kkbswitch.

Покрих следите от цялата мазня, като с F9 при рестарт възстанових фабричните настройки. След което минах на вариант 2 - описаното от Ik0, където цялата част с kkbswitch е спестена. Уверявам ви, че спазвах инструкциите много точно (естествено, вместо phonetic пиша bds, понеже съм стара и първо съм прописала на пишеща машина). Но въпреки това системата блокираше и се налагаше да възстановявам фабричните настройки с F9 отново и отново. Имам подозрение, че проблемът може да е в кодировката, защото при пействане на резултатите от труда ми във форум десните кавички излизат на маймуни. Но не знам какво бих могла да направя по въпроса.

Най-накрая ме посъветваха нещо кратко и просто, дето работи - setxkbmap -option grp:switch,grp:alt_shift_toggle,grp_led:scroll us,bg и кирилицата тръгва без проблеми :-). Да де, ама тъпият момент е, че туй нещо трябва да се прави при всяко ново включване на Сусамчо. Затова си държа кодчето на жълто "листче" на екрана, та да ми е под ръка. Крис, който беше свидетел на всичките ми мъки, заяви, че това решение го устройва, но според мен е дебилско човек да трябва да въвежда setxkbmap -option grp:switch,grp:alt_shift_toggle,grp_led:scroll us,bg всеки път, когато пусне компютъра.

Проблем номер три: понякога при изключване Сусамчо не изключва напълно, копчето за включване продължава да свети, а вентилаторът - да работи. Оправя се само с вадене на батерията. Предполагам, че проблемът е софтуерен, защото в началото си изключваше нормално. Може би зависи от някой от ъпдейтите, които сега не съм посмяла да инсталирам.

Предполагам, че при достатъчно ясни инструкции бих могла да се справя с описаните проблеми и сама, но, да си призная, вече нямам нерви. От мъките със Сусамчо ми се разби сънят, получих твърде неприятно усещане за лицева парализа и започнах да се притеснявам да не ми рецидивира хроничното заболяване, от което съм решила, че съм се излекувала. Затова предпочитам да си запазя здравето, да се призная за идиот и да помоля за помощ.

След всички тия главоболия, защо продължавам да държа на Xandros?

- Защото е правен специално за Сусамчо и му поддържа прекрасно всички драйвъри, дори, изненадващо за линукс, особено пък за нарочен за допотопен линукс - няма никакви проблеми и с принтера :-).
- Защото е с преинсталирани Skype и Picasa (на любимото ми Ubuntu не мога да подкарам Skype).
- Защото поддържа различни енергийни режими и не знам дали с друг линукс ще издържа толкова дълго на батерия.
- Защото не ми трябва дистрибуция с всички екстри за машинка, с която няма смисъл да бъдат прилагани.

Затова ужасно моля поне на първо време да се въздържате от коментари в стил: "зарежи я тая тъпа дистрибуция, сега ще ти предложа нещо много по-хубаво, специално за нетбуци". Знам, че си го мислите. И може и да сте прави. Но първо искам да се опитам да извлека максималното от дистрибуцията, с която си върви Сусамчо. Признавам си, че за това ми повлия и този пост от блога на delafer.

В същото време, тъй като продължавам да бъда фен на линукс, се ядосвам, че все още не съм попаднала на тази дистрибуция, която би привлякла тези, които са на Windows, защото е по-лесно. Повечето хора искат просто да използват компютрите, а не отново и отново да им се налага да пишат в команден ред, за да им тръгне това или онова. И не са виновни за това. По този въпрос съм писала преди време, а много ми хареса и един пост в същия дух на delafer (като цяло, много ми хареса блогът му, въпреки че не сполучих с ккbswitch).

Тъй че - давам 20 лева на този, който успее да се справи с описаните три проблема. За тази цел трябва да живеете в София или поне да имате път към София. Ако Вие сте човекът, моля, оставете коментар или ми пишете писмо (оставила съм си имейл адреса под снимката в sidebar-а). Освен 20-те лева, ще Ви поканя на гости, където с Крис ще Ви почерпим с нещо вкусно и с каквато бира обичате (може и вино, де).

И чак ако никой не се намери, признавам се за победена и обявявам втори тур - за друга дистрибуция.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Последствия в синьо

Преди доста време писах за един проблем с оцветяване в синьо, който се появи в резултат на използването на digiKam под ubuntu. Прежалих digiKam, понапреднах в Gimp и реших въпроса за приключен.

Но. През времето, в което не осъзнавах, че има проблем, бях качила много, ама много снимки във Flickr. Там те си изглеждаха нормално, което беше допълнително условие, за да не се усетя, че има проблем.

Докато изведнъж... Преди месец-два най-неочаквано и с неприятна изненада забелязах, че огромната част от снимките, които съм качила през онзи период, незнайно кога са посинели. Вероятно се е променило нещо в цветовите настройки на Flickr, знам ли :-(. А сред снимките има такива, дето са в Explore, такива, които имат много посещения, такива, които съм публикувала в блога си и на други места... Бих могла да преглътна и да си кажа - е, и сини изглеждат интересни, ама просто си личи, че нещо не е наред, и това ме вбесява.

Решение намерих напълно случайно и интуитивно. Хрумна ми да ползвам опцията "edit" във Flickr. Като снимката се отвори в Picnic, си беше с нормален цвят. После просто натиснах "Save" и зададох опцията старата снимка да се смени с новата. И готово, край на синьото! Решението, макар и лесно изпълнимо, се оказа трудоемко - докато се заредииииииии всяка снимка, докато се запазиииииииии, минава сума ти време. А снимките са, както казах, МНОГО. Не ми се и помисля колко още дълбоко безмозъчен труд ме чака...

Не стига това, ами възникна и друг проблем. Аз хубаво заменям старите снимки с новите, обаче в един момент видях, че някои снимки в блога ми не излизат. Оказва се, че при заменянето на снимките се променя и URL адресът им, което прецаква линковете (включително показване на снимките в дискусии на фликърски групи, много кофти). Та ако не виждате някои снимки в блога ми, това ще да е причината...

Така че ме чака още една хамалогия - да оправя и снимките в блога, след като ги оправя във Flickr.

Ето колко далеч могат да отидат последствията от това, че разработчиците на една иначе прекрасна програмка за обработка на снимки не са доизкусурили color management-а...



П.п. Извън контекста, но се сещам, че ме чака и друга хамалогия - тъй като Yahoo Geocities издъхва на 26 октомври, а там преди години съм качвала много снимки с цел линкване тук-таме, вкл. и в този блог, трябва да се мъча да ги свалям една по една, защото от Yahoo садистично не са предложили user-friendly начин за сваляне на всичко, ако не си платиш и защото знам ли къде ги имам всички тези снимки на файлове... Между които и снимките на (и с) Питър Бъргър. А после пак ще трябва да качвам някои от тях на друго място...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Линукски разни такива

1. Понеже още не съм се наканила да си купя външна записвачка и старият Poserko (Aser-чето, де) практически не чете никакви CD-та и DVD-та, пък и външен хард нямам, на който бих могла да стоваря цялата информация от него, реших да рискувам и директно да си ъпгрейдна убунтуто. Операцията нарекох "тройно салто" - първо ъпгрейднах от 8.04 до 8.10, после - от 8.10 до 9.04 и накрая си ъпдейтнах third-party repositories. Всичко протече забележително гладко и мазно, накрая, за мое учудване, видимо нищо не липсваше - всичките инсталирани добавки и добавчици си бяха по местата и работеха, дори RE:TV тръгна, след като преди време с помощта на Ясен Праматаров успях да я гледам, но после нещо пак се беше прецакала.

Животът обаче не е идеален. Появи се гаден проблем - нетът тръгна мравешки бавно, на моменти направо спира. Контролен тест с друг лаптоп показа, че проблемът не ще да е в нашия интернет, а нещо ще да се е разбишкало поради "тройното салто". Но нали съм прост lamer, идея си нямам как да го оправя. Приемам с благодарност всякакви идеи какво може да е станало и как да се оправи.

2. Втора точка не е конкретно линукска, а засяга по-общо софтуера с отворен код. След като на този свят има благото OpenOffice, отдавна не бях похващала Microsoft Office. Напоследък ми се случи да помагам при писането на един проект. Помагах аз, каквото помагах (под ОО 3.0.1), накрая направих обща редакция и всичко изглеждаше като слънце. Ала когато файлът попадна в компютъра на основното лице, пишещо проекта (естествено под Word), се оказа, че е станал от 50 на около 150 страници, повечето от които - бели (само с header и footer). Някои от страниците с информация просто липсваха (или поне не ги намерихме). Така не само последната част от труда ми отиде на вятъра, а и човекът, на когото исках да помогна, се сдоби с допълнителна работа - направи си последната редакция сам.

След малко търсене в нета в главата ми се роди хипотезата, че проблемът може да е свързан с номерирането на страници в ОО. Но когато пишете проекти в готови шаблони, зададени я от някое министерство, я от някоя европейска институция, не можете нито да имате претенции как си номерират страниците, нито да рискувате да промените нещо във формата, нито пък да ги посъветвате да минат на OpenOffice :-). Ако и вие сте имали такъв проблем и сте го разрешили, или ако просто знаете как и дали се разрешава той, ще се радвам да споделите познанията си.

3. Реших да завърша с хубавото, ето защо трета точка е за решен проблем. Бях писала за синьото оцветяване, което се получава, когато редактирам снимки с DigiKam под убунту. Неочаквано намерих много просто решение. Ако снимката е в .png формат, не се появява синеене, когато се отвори после с друга програма. Ако предпочитате форматът да е .jpg, първо запазвате jpg-то в .png, редактирате и после го отваряте с друга програма (например Gimp) и го запазвате в .jpg формат. И готово!

Хубаво е, когато някои проблеми имат решение :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Синьо!

Не, в този пост не става дума за "дясното политическо пространство" и за "нежните" ми чувства към ЕНП и особено към нейния председател, а за специфичен фотографско-линукски проблем. За да можете да ми помогнете, трябва да разбирате от обработка на изображения под Linux повече от мен.

DigiKam и The Gimp са две програми, без които не мога. Първата използвам за по-прости операции, а втората - за всичко, което първата не може да направи. Преди съм била все с KDE графична среда и съм нямала никакви проблеми. От септември съм на Ubuntu, което по подразбиране е с Gnome (Kubuntu-то ми изглежда нещо като компромис). Гномът ми се услажда засега, ама възникна проблемът, за който иде реч.

Както бях споменала и по-рано, едно от първите неща, които направих, след като инсталирах Ubunto, е да заменя безсмисления F-Spot с DigiKam, следвайки съветите на ето този tutorial. Но какво се получава.

Ако първо обработвам снимка с DigiKam, а после - с The Gimp, като я отворя в The Gimp, тя... синее. За да разберете какво искам да кажа, вижте снимките по-горе. Първата е от "синеещите", втората - нормална. Дори черно-бели снимки започват да синеят! При опит да запазя снимката в The Gimp, се появява предупреждение, че тя е в sRGB и въпрос дали искам да я конвертирам в RGB. Като я конвертирам, синьото си остава. Ако не я конвертирам, всичко е наред. Направих The Gimp да не променя снимките в RGB и се успокоих, че съм си решила проблема.

Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Ако дам снимка в някое фото за печат или я пратя на някой, който по една или друга причина се налага да я обработва във Photoshop или CorelDraw, пустото му синьо отново се появява.

Вероятно става въпрос за настройка на DigiKam за запазване в RGB, но досега не съм успяла да намеря такава. Може пък да трябва да се "бръкне" по-дълбоко в Ubuntu-то, знам ли.

Много ще съм благодарна на всеки, който се отзове с релевантен коментар.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

сайт с Linux документация

[видео]

Аз съм потребител на линукс, който обаче от линукс много не разбира. Признавам си го без бой, и то не за първи път. Когато с Крис решихме да минем на линукс, първият човек, който се отзова с желание да помогне във форума на http://linux-bg.org/, беше Светослав. Оказа се добро приятелче. От блога на Бого наскоро стингах до информацията, че същият Светослав се е захванал с благородната задача (линкът нещо не се отваря, дано да е временно) да инсталира безплатно линукс по домовете в Ботевград.

Преди няколко дена Светослав ми каза, че прави сайт, който съдържа различна линукс документация. Пак казвам, не разбирам много, но има и разни простички неща за леймъри като мене. Дори и видео. Има и неща, които не разбирам, значи вероятно може да послужи и на по-напреднали от мен.

Надявам се някой от читателите на блога ми да намери сайта за полезен :-).

Update. За чудещите се - да, Светослав Чуков имам предвид.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Хардуерен проблем и софтуерен проблем

Излязох от болницата и почнах да спамя блогосферите. Това е последният ми пост за днес, обещавам. Ама ме мързи да се регистрирам из форуми и да питам, (отпаднала съм още, имам good reason ) а от собствен опит знам, че като задам въпрос в блога си, много мили хора се отзовават с полезни съвети.

И така:

1. Хардуерен проблем:

Записвачката на верния ми лаптоп Acer TravelMate 2410 май напълно се скапа. Тя никога не е била съвсем наред, все даваше разни грешки при запис, но аз го отдавах на софтуерни проблеми. Смяната на няколко линукс дистрибуции обаче показа, че проблемът ще да е в записвачката. Сега при слагането на какъвто и да е диск бръмчи и бучи ужасно и дискът невинаги тръгва. Има ли нещо като стандарти за DVD записвачки за лаптопи, или трябва да се търси конкретно за този модел? Или да търся външно (съвместимо с ubuntu) устройство? Като се замисля, може би външно е дори за предпочитане, защото другият ни компютър е стар и има само CD, а външното ще можем да го включваме и към двата.

Ще съм благодарна на всякакви съвети.

2. Софтуерен проблем:

Когато минах на ubuntu, първоначално не видях никакъв проблем с мултимедийните формати. Впоследствие обаче схванах, че видеото на някои сайтове, например Re:TV, не върви (YouTube обаче си върви). Имам проблеми и с .flv формата, а под Freespire (не че го хваля в други отношения) това беше наред. И с .avi май имам проблеми. DVD-та обаче вървят, разбира се, ако устройството зацепи (вж. първия проблем). Всичките ми опити да изпълня съвета на The Perfect Desktop - как да сменя Totem с Mplayer, се "увенчават" с крах - браузърът се крашва при опит да заредя страница с видео, преставам да мога да слушам аудио файлове от компютъра, та после трябва да връщам всичко в първоначалния му вид.

Понеже много читатели ме посъветваха да инсталирам ubuntu и понеже съм като цяло много доволна от него и не искам да го сменям в обозримо бъдеще, се надявам, че ако сте имали такъв проблем, сте го решили успешно и ще съм много благодарна, ако споделите знания и/или опит.

П.п. Нов проблем - след инсталирането на mozilla-plugin-vlc и mozplugger по съвет на turin Re:TV тръгна без звук, не мога вече да слушам и емпетройки, изобщо звукът на аудио и видео файловете на компютъра ми изчезна. YouTube върви нормално.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

... накрая - Ubuntu :-)!

Много благодаря за всички коментари към предишния ми пост. Особено на онези, които не послушаха молбата ми да изберат между Fedora и Mandriva. След дълъг размисъл и четене реших да се съобразя със съвета на мнозинството и да инсталирам Ubuntu 8.04 (Бого се появи твърде късно, а и не беше много убедителен).

Основното ми притеснение беше ще мога ли да подкарам DigiKam под гномското Ubuntu, защото тази програма ми е настолна, а от каквото прочетох за F-spot, (вкл. и в блога на turin) не може да има база за сравнение. А от каквото прочетох за Kubuntu, реших, че не е добър вариант. За щастие, открих този прекрасен tutorial за "perfect desktop" и благодарение на него се справих без никакъв проблем не само с DigiKam, а и с инсталирането на Acrobat Reader и с други неща. А отделно се сетих и как да набутам всички шрифтове, дето искам (ми просто - отиваш в папката и ги слагаш).

А, да. Махнах кафявия скин и съм му сложила един лилавичък.

Засега всичко върви лесно и прекрасно и съм изключително доволна. Осъзнавам каква "каруца" беше Freespire (е, момчетата от форума ще ми липсват, винаги са били много мили и отзивчиви - впрочем логично за неособено утвърдена дистрибуция). Сега се радвам на много по-удобни настройки, вкл. и на елементарни неща като кирилица. Да не говорим за версиите на програмите.

Особено съм възхитена от DigiKam - с Freespire ползвах много по-допотопна версия, на която почти нищо не й работеше, а сега виждам опции, които са си доста сериозни - RAW converter и неща, които до този момент съм ползвала само с The Gimp. Особено ме радва инфрачервеният филтър, на който дори може да му се наглася ISO-то (досега ползвах само обикновен червен; макар и с него да постигах прилични резултати, друго си е...). Е, мечтата ми е истински инфрачервен филтър , но докато се снабдя с такъв, ще се задоволявам със софтуерен.

Разбира се, DigiKam не може да замести The Gimp. Не може да му се отрече обаче, че много работа върши.

Накратко - засега съм във възторг от Ubuntu, не съм видяла сериозен проблем, но пък и не съм го тествала чак толкова, защото го инсталирах снощи. Най-важното е, че wireless-ът тръгна веднага, а и нямам проблеми с музика и видео.

Още веднъж - благодаря на всички !

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Fedora or Mandriva?

Тъй като знам, че има доста блогъри, които са доста по-напред с Linux от мен, моля за съдействие. Макар вече от две години и нещо да съм на Linux, яснотата по тази тема в главата ми не е много по-голяма от яснотата на двете камили и малкото камилче на горната снимка ;-). Признавам си без бой.

Преди да си купим лаптопа през лятото на 2006-та, решихме той да е на Linux. Понеже нищо не знаех за този тип дистрибуции, се записах във форума на linux-bg.org и помолих за съдействие. Тъй като знаех, че между "линуксаджиите" няма съгласие за това, коя е най-добрата дистрибуция, си наумих да послушам първия, който ми даде съвет. Оказа се много свястно момче, адаш, с него сме добри приятели до ден днешен. Адашът най-добронамерено изхожда от идеята, че аз съм мила и объркана хуманитарна лелка, поради което се опитва да ми препоръчва най-user-friendly решения.

Първото предложение на адаша беше SUSE. Послушах го, пък и хамелеонът е любимото ми животно ;-), а зеленото - любимият цвят, та като видях хамелеона на зеленото SUSE, луднах (инфантилно - не отричам). Първо поисках да съм на Gnome, ама тотално се обърках и минах на KDE. Отне ми четири дена да разбера какво да инсталирам, за да разпознае безжичния интернет (сега бих се оправила много по-бързо). С течение на времето разбрах, че предупрежденията на някои форумци, че SUSE изглежда много лесна и удобна, но ако се опиташ да промениш нещо, виждаш зор, имат основания. Разни неща все току се бъгваха и аз все трябваше да се мъча в команден ред. Един ден адашът вика - SUSE се продадоха на Windows, що не минеш на Freespire? Приличало на Windows и поддържало много кодеци и драйвъри, пък си имало и "кликаш и бЕгаш".

Речено-сторено. Не че държа толкова дистрибуцията ми да прилича на Windows, но това за кодеците и драйвърите ме привлече, а също и CNR-то. И наистина - разпозна безжичната карта веднага, фотоапарата, за музика и видео да не говорим, дори плейва .mov видеотата от фотоапарата, без да се налага да се инсталира QuickTime, както на Windows. Ама с течение на времето почна да се бъгва и крашва, а напоследък забелязвам, че поддръжката стана много мърлява, почти няма ъпдейти, а като сайтът на Freespire беше изчезнал за цял един ден... защото, представете си, пропуснали да си платят. Това вече преля чашата и реших да мина на някоя по-изпитана дистрибуция, която не е с угасващи функции.

Иска ми се да мигрирам на Fedora, по няколко причини. Предпочитам Red Hat базирана дистрибуция, защото, при цялата ми симпатия към debian-ското apt-get, с Freespire ми се налагаше да се мъча с по-стари версии на програмите, на които бях свикнала, като бях на SUSE, защото били "по-стабилни". Е, предполагам, че хора, които разбират повече, могат да си инсталират която си версия поискат, но при мен поемането на подобни рискове обикновено води до появата на бъг там, където най-малко очаквам :-). Та си инсталирам версиите на програмите, които са предвидени за дистрибуцията, а те са допотопни. Друга причина е, че за Fedora съм чела добри отзиви из български блогове. Трета причина е, че вече не съм чак толкова смотана. Изчетох доста за Fedora, стана ми ясно как да си инсталирам "комерсиални" аудио и видио кодеци, научих, че последната й версия е с Gnome графична среда по подразбиране (не че не можело да се инсталира и KDE) - свикнала съм с KDE, но ми се иска да експериментирам и с Gnome. Едва ли ще се шашна както преди две години и нещо, когато нямах никакъв опит с Linux. А ако F-spot не ми понесе, не е невъзможно да подкарам любимото DigiKam, същото е и с други мили програми с "k" (като Kaffeine).

Тия дни початих с адаша за идеята си да мина на Fedora. Мислех, че ще се накефи, понеже той самият е на Fedora, той обаче не беше чак толкова възторжен. Разбирам го - когато закъсам, на него му приписквам и затова си мисли, може би с основание, че Fedora не е за моята уста лъжица. И ми вика - защо не пробваш нещо френско - Mandriva? Щяла съм да се влюбя в нея, била много елегантна и лесна и всичко ставало с едно кликане. Аз леко се потиснах, защото много се бях навила да свалям Fedora. Изказах подозрението, че, понеже ме знае какъв съм хуманитарен lamer, той все гледа да ми препоръчва дистрибуции, които са най-лесни, но леснотата на повърхностно равнище често е свързана с проблеми на по-дълбоко равнище. Адашът се съгласи.

После отидох на сайта на Mandriva и не останах особено възхитена. Останах с впечатление, че дистрибуцията е предназначена за хора, които търсят лесно и готово решение и не си задават много въпроси. Не че това само по себе си е лошо, но по-горе обясних притесненията си по този въпрос. Wiki-то им е набутано "в десета глуха", което също потвърждава впечатлението ми. Ама си мисля, че може пък и адашът да има право...

Ето защо моля за съвет - дали да си офедоря лаптопа, или да го омандривя? Както се вижда, Fedora-та ми е легнала на сърцето, ама ако с Mandriva ще мога да се оправям по-добре? И също тъй моля да не ми препоръчвате друга дистрибуция, освен тези двете, за да не се дообъркам съвсем. Ще съм благодарна на всякакви съображения и съвети, но не бъдете много строги, ако съм изтърсила някоя голяма глупост. Аз най-честно си признавам, че съм смотан lamer :-)...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Как не станах клиент на ОББ

(кликнете върху снимката, за да видите подробности)

Отдавна си бях наумила да купя на мъжа ми нов телефон за Коледа, защото той "износваше" моя бивш телефон, който пък ми беше харизан от сестра му преди две години и нещо, след като тя го е използвала неизвестно колко години преди това. Не разбирам от мобилни телефони, исках да взема нещо, на което да му държи батерията (за разлика от стария телефон), да е качествено, без излишни опции и не много скъпо. Посъветваха ме да му подаря Nokia 2610 и на мен ми се видя добър вариант.

Разрових се в Интернет и видях, че Хенди предлагат телефона изгодно (разбира се, с договор, но и без това се бях решила за целта да се простя с предплатената си карта, с която нямах достъп до MMS и GPRS), при това на изплащане без лихва, с кредит от ОББ. 79 лева за телефон не са толкова много, дори да бъдат платени наведнъж, но не бях сигурна кога ще ми преведат 13-та заплата, а трябваше да се купуват още много подаръци. Не знаех какви са им на ОББ условията за кредит, дали няма да "тръснат" някоя неприятна такса, но смятах да проверя това, когато отида да купя телефона.

Междувременно, заех се да търся опции да изплащам въпросния кредит по интернет. Плащам си всички сметки по интернет освен самия интернет и мисълта да ида до някакъв офис, за да плащам, ми е силно неприятна. ОББ обаче не са част от системата e-pay, така че исках да разбера какви начини за плащане по кредитни карти на ОББ по интернет съществуват. В сайта на ОББ видях онлайн раздел и малко се обнадеждих, въпреки че не бях сигурна дали могат да се извършват плащания от карти, които са към системата на БОРИКА. Все пак, пробно кликнах на "регистрация" и - о, ужас:

Горния скрийншот го направих преди по-малко от час. В интерес на истината, когато сега кликнах отново, се натъкнах на нещо друго:

Очевидно сайтът бива редактиран в момента, в който пиша това, много странно!

Като кликна на ОК, се появява нещо като страничка, но като кликна на "регистрация", ето какво се случва -

Явно системата все още не зацепва, че има и други браузъри, освен IE.

Продължавам след два дена. Реших да изчакам ден-два да видя какво ще стане със сайта на ОББ и да довърша постинга тогава... Резултатите са повече от странни. Като кликна на "регистрация", се появява онази удивителна на син фон. Но като отворя нов таб и вкарам същия адрес отново - https://ebb.ubb.bg/reg/ - се появава другото съобщение, онова на белия фон. Като натисна ОК, изниква нормална страница за регистрация. Ако сте на Firefox или на друг браузър, различен от Internet Explorer, при вас как е?

Както и да е, разказът ми се отнася за времето преди Коледа. Та когато видях онова некадърно съобщение на син фон с гадна въртяща се удивителна, реших, че по-скоро ще се разкарвам до офис на ОББ (три вноски, преживява се), отколкото да ме принудят да използвам IE, въпреки че на работа съм на Windows и мога да се регистрирам и да плащам там, ако искам. Но ползвам IE само в краен случай - тоест, когато съм на компютър, на който няма друг браузър и не ми е позволено да инсталирам такъв. У дома сме на линукс, което прави използването на опцията на за интернет банкиране на ОББ невъзможно.

Следва другата част от историята. Дойде време да купя самия телефон. Отидох в Хенди в Благоевград, имаха този модел. Когато обаче поисках да го купя на изплащане, момичето, което ме обслужваше, каза, че не можела. Защо, питам аз, и обяснявам какво съм видяла в сайта на Хенди. Момичето отговори, че не знае защо в сайта пише така, но от ОББ не давали кредити за суми, по-малки от 129 лева. Ако съм искала, мога да си купя същия телефон на изплащане, но без договор към Мтел, щяло да ми струва точно 129 лева.

По принцип смятам, че за някой като мен, който почти не говори по телефона, предплатената карта излиза доста по-изгодно от месечния абонамент. От друга страна, телефонът ми няма друга възможност за връзка с компютър, освен интернет, и когато и тази опция не работи като хората, не мога да използвам част от функциите, заради които съм го купила. От трета страна, мразя да отида да си купя нещо и, ако с него има някакъв проблем, да ме убеждават да си купя нещо друго (в случая - същия телефон при други условия). (Друг е въпросът, ако примерно ми е хрумнало да си купя некачествено или неизгодно нещо и продавачът ме разубеди и предложи алтернатива - в такива случаи съм благодарна.) От четвърта страна, проблемът с Firefox. Ето защо, предпочетох да платя 79 лева наведнъж, за всеки случай имах стотина лева в портмонето си.

Виждам, че от сайта на Хенди са махнали невярната информация. Надявам се, че това не е било рекламен трик за сугестиране на бедни клиенти като мен, но едно гадничко гласче в главата ми ми нашепва, че е доста вероятно да е било тъкмо това.

За щастие, преведоха ми 13-тата заплата навреме, на мъжа ми също дадоха някаква коледна добавка, така че се видяхме с доста пари и липсата на онези 79 лева изобщо не натежа. Сега се радвам на разширените функции на телефона си, мъжът ми пък за първи път, откакто го познавам, си играе с мобилен телефон като дете :-). Бурната ни радост ще пресекне, когато си видим сметките, но пък сега ни е хубаво да ни е гот...

Що се отнася до ОББ, изпитвам голямо облекчение, че не й станах клиент, и дано да не ми се наложи да стана някой ден, преди в България да има по-гъвкава система за плащане по интернет, вместо две несъвместими системи, и преди ОББ да са се справили с шизофренното си отношение към Firefox.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Линукс и идеология

Това е един от двата постинга, с които предполагам, че бих станала несимпатична на част от цвета на блогърската общност в България. Вторият предстои, той ще е за екология. Третия смятам да си (ви) го спестя, засега. Не че си поставям за цел да бъда несимпатична (или симпатична) на когото и да било. Но доколкото блогърстването има за цел публичното изразяване на собствена позиция за неща, които по един или друг начин могат да се приемат за обществено значими, има теми, които не бих премълчала, просто за да не се конфронтирам.

И така - линукс, идеология и връзката между тях.

Не съм аз човекът, който би се наел да обясни какво е линукс. Мнозина от вас биха го направили по-добре от мен. Ще цитирам опрелелението от linux-bg.org, макар и то да не е особено изчерпателно:

Линукс е операционна система - нещо като Windows, но доста по-добро.
Освен за сървъри Линукс е подходящ и за крайни потребители благодарение на огромния брой графични приложения.

Как изглежда Линукс можете да видите в Галерията.

Историята на създаването и развитието на Линукс можете да прочетете от тук.

Можете да пробвате Линукс, без да го инсталирате на харддиска, като ползвате Knoppix.

Любопитен факт е, че според ZDNet Линукс е най-голямата заплаха за Mайкрософт.

Линукс е безплатен и свободен софтуер. Какво ще рече това? Накратко: можете да си го инсталирате легално на колкото компютъра си искате и да го настройвате за вашите нужди, без да е нужно да плащате лицензни такси.

Що се отнася до идеологията, съществуват много определения за идеология. Като известно обобщение нека кажем следното - идеология е, когато интересите на една социална група се представят за всеобщи. Питър Бъргър пък го е казал така - идеология е, когато човек вярва на собствената си пропаганда. Карл Манхайм и други "юнаци" твърдят, че човешкото познание е същностно идеологическо - нещо, което дълбоко приемам, но не е тук мястото да го обосновавам. Следователно, за да бъда честна, аз трябва да се опитам да проясня собствената си идеология. В случая, това е идеологията на "обикновен потребител".

Сега, да се върнем на линукса. От близо година и половина съм на линукс у дома. Вкъщи имаме два компютъра, и двата под линукс. Като цяло, харесва ми да съм с линукс и нямам намерение да се връщам към Windows, поне засега. Нито съм платила на монополиста Microsoft (мразя монополисти), нито ползвам пиратска версия. Имам легална и безплатна операционна система. Нямам антивирусна програма, нямам и вируси. При наличие на проблем мога винаги да ида във форума на моята дистрибуция (ако не се занимавате с линукс - дистрибуция ще рече нещо като операционна система; има много видове линукс и те се наричат "дистрибуции") и там почти със сигурност поне един от тези, които са създали дистрибуцията, ще ми обърне внимание. Да сте си говорили с някого от тези, дето са правили Windows?

От друга страна, аз съм с отчайващо хуманитарна нагласа и нямам никакво желание да се превръщам в програмист. Компютърът ми е нужен за работа, фотография, интернет. Искам да имам работеща правописна проверка на български, когато пиша в Open Office Word Processor. Искам да имам работещи принтер и скенер. Искам да мога да инсталирам програма без страх, че тя може да бъгне важен модул на дистрибуцията или направо ядрото й, че после да трябва да преинсталирам всичко. Искам да ми се налага да пиша в конзолата (тоест в команден ред) възможно по-рядко, защото това ме ужасява. (Е, с малки изключения - понякога обичам да отварям програма от конзолата за по-бързо, или да пиша sudo apt-get install. Така че повечето обикновени потребители са по-тежък случай и от мен.)

Ала вместо да се радвам на чисто новите си принтер и скенер, днес съм с болящи и неестетично подути очи, защото снощи до никое време се опитвах да подкарам скенера - разбира се, посредством конзолата. И мой приятел, който принципно много разбира от линукс, не можа да ми помогне, та загубих и неговата вечер. Що се отнася до принтера, и него още не съм успяла да го подкарам (друг приятел, италиански програмист, ми предложи да направи модификация на ядрото на дистрибуцията ми, за да може да тръгне принтера, представяте ли си?!). Разбира се, аз съм дебил, като се стигне до конзолата, но се питам защо и специалисти не могат да се справят, включително и тези, дето са създали дистрибуцията...

Не уточнявам коя ми е дистрибуцията, защото все ще се намери кой да каже, че еди-коя-си дистрибуция е по-добра, но в крайна сметка едва ли има такава, при която всичко тръгва без проблеми. При моята повечето неща тръгват, очевидно обаче не всички. Ще се намерят и такива, които да ме упрекнат, че съм си купила точно тези принтер и скенер, а не други. Ами тези можахме да си позволим, тези си купихме. Все пак, едното е HP, другото Canon, не са куча марка, я.

Знам, ще кажете, че в голяма степен вината е на самите производители, които не правят драйвъри за линукс, а само за Windows и в най-добрия случай за Mac. Съгласна съм. Ала, ако искат да са конкурентно-способни, създателите на линукс дистрибуции трябва да ги правят възможно най-използваеми за "обикновения потребител".

Тъй че, когато си говорим за линукс за държавната администрация, според мен е нечестно да се абстрахираме от проблеми като горните. Аз самата харесвам тази идея, но въвеждането й не е безпроблемно. Трябва да има достатъчно на брой компютърни администратори, които да са в състояние да конфигурират периферията и да направят така, че на компютрите да може да се работи безпроблемно. Тези, които ще ползват компютрите, едва ли ще се натъкнат на особени проблеми, освен ако не тръгнат да инсталират програми по свое усмотрение или не се промени нещо в периферията (а то рано или късно се променя). Open Office е доста приличен офис пакет (като се изключи, че аз още не мога да се справя с проклетия спел чек). Като цяло идеята е принципно изпълнима, но с много "но", които следва да се имат предвид от онези, които толкова пламенно я лансират.

Така изглеждат нещата от гледна точка на моята идеология на задръстен обикновен потребител. Що се отнася до линукс адептите, те особено много настояват да се осъзнае обстоятелството, че линукс не е просто безплатен, а свободен софтуер. В английския език думата "free" има и двете конотации. И звучи гордо. Тъй като не смея да обяснявам що е то "свободен софтуер", се объщам към Уикипедия:

Свободен софтуер е термин, който се използва за компютърни програми, авторите на които дават на потребителя правото да ги изпълнява, копира, изучава, променя и подобрява.

За да бъде свободен един софтуер, лицензът му трябва да гарантира следните четири основни свободи на потребителя:

• Свобода да използва програмата за всякакви нужди. ("свобода 0")
• Свобода да изучава начина на работа на програмата и да я променя за собствени нужди. ("свобода 1")
• Свобода да разпространява програмата. ("свобода 2")
• Свобода да променя програмата и да публикува променената версия. ("свобода 3")

За да бъдат осигурени свободи 1 и 3 е необходим достъп до изходния код на програмата.

За една компютърна програма казваме, че е свободна (свободен софтуер), когато потребителят получава тези четири свободи заедно с програмата.

От въпросните четири свободи, аз съм в състояние да осъществявам 0 и 2. Иначе, да, възползвам се от направени промени в определени програми (има приложения за Firefox, поради които вече не мога да си представя да работя с IE). Ама аз да правя промени в програма - сакън! Намирам за прекрасно, че има хора, които се осъществяват свободи 1 и 3 и понякога с удоволствие и благодарност използвам продукта на техния труд. Доколкото обаче на мен 0 и 2 ми стигат, очевидно свеждам "свободността" на свободния софтуер предимно до неговата безплатност. Користно копеле съм, а?

Няма свобода изобщо, има конкретни видове свобода. По един или друг начин, особено за модерния човек, свободата изглежда достойна кауза, за която да се бориш. Дори и в употребата й да влиза убиване на човешки същества. "Свободен софтуер" звучи определено възвишено, но хайде да помислим кой има полза от развяването на идеологията на свободния софтуер.

Със сигурност, не обикновените потребители. Тях просто ги интересува софтуерът и хардуерът да работят, а не да се налага да правят технологични чудеса, за да ги накарат да заработят. Затова и огромната част от тях са на Windows, въпреки че линукс е безплатен. Съответно линукс адептите се отнасят с определено презрение към такъв тип хора, изпаднали в плен на монополизма и комерсиализма и загърбили Свободата.

А защо линукс адептите така пламенно прегръщат идеята за свободата? Въпросът изглежда тъп, защото отговорът е като че самоочевиден - разбира се, свободата е хубаво нещо. Коя обаче свобода? Свобода за кого? Свобода за тях, защото те са тези, за които "свобода 1 и 3" имат конкретен смисъл. Защо тогава те толкова настояват и останалите да правят разлика между "безплатен" и "свободен"? Защото, извинявам се, най-безболезнено е да минеш на линукс, ако бъдеш като тях, ако разбираш от или започнеш да се занимаваш с програмиране, за да си в състояние да решиш по-голямата част от проблемите, които линукс ще ти стовари на главата. Цялото усилие е оправдано само тогава, когато линукс се превърне от средство (да работиш на компютър) в цел сама по себе си, в кауза. А, както вече казах, каква по-достойна кауза от свободата ;-).

Ала, докато са опиянени от линукс като ценност, като се държат високомерно и презрително (извинявам се за синонимите) към тези, които "не разбират смисъла", те на всяка крачка рискуват да загубят обикновените потребители като мен, които въпреки всичко са решили да преминат на линукс. Да не говорим за такива, които са на Windows. А без обикновени потребители линукс ще продължава да се поддържа много трудно и производителите няма да са мотивирани да правят драйвъри за, образно казано, една шепа хора.

Ето защо, "линукс за държавната администрация" е, освен безспорно икономически оправдана идея, също също така опит за силово решение на горния проблем. Както го е казал Русо - принудително въвеждане в състояние на свобода. Ако принудим повече хора, особено пък държавни институции, да минат на линукс, после можем да изискваме от производители и софтуерни разработчици да се съобразят с това.

Но не е там работата, нали? В моето разбиране за свобода се включва да уважаваш тези, които са различни от теб. И по възможност да не ги унижаваш, особено ако се надяваш да ги привлечеш към своята идея. А и изобщо.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог