Ето ме пак, току що изписана от болницата.
И така, озовах се в "Пирогов", след като се наложи да позвъня на 112. Никога досега не съм викала Бърза помощ, но реших, че ако човек повръща кръв, това си е сериозно, дори и да не бяха толкова непоносими стомашните болки. Половин час след като звъннах, дойде един симпатичен, но доста неориентиран лекар, който играеше и шофьор на линейка. След като се чуди известно време какво да ме прави, накрая се смили да ме закара в хирургията на "Пирогов". Успокоих се, че най-сетне съм в сигурни ръце, но напразно. Набутаха ми една гадна сонда от носа до стомаха, установиха, че кръв има, но не от стомаха, което ги накара да заключат, че била от носа ми и е предизвикана от вкарването на сондата (?!). После ме пуснаха да си ходя по пътя. Попитах ги няма ли поне да ми бият някаква спазмолитична инжекция за болките, на което те отговориха, че това не било тяхна работа.
Прибрах се вкъщи, като не бях способна нито да седя, нито да лежа, нито нищо. Следобед отидох при джипито, който ми би инжекция против повръщане, предписа бусколизин и хапчета против повръщане и каза да съм на диета и да пия чайче. Прати ме при кварталния хирург, който с малки вариации каза същото. Инжекцията не подейства и всеки опит да поема каквото и да е през устата се увенчаваше с връщането на поетото по пътя, по който е влязло. След една безсънна за Крис и мен нощ отидохме при кварталния хирург, който ми би бусколизин. Отпусна ме, но за не повече от час. Следобед пак отидох при джипито, там сестрата ми би инжекции - спазмолитик и против повръщане - а джипито ме изпрати при кварталната гастроентереоложка и беше така добър да ми даде направление за хоспитализация, за всеки случай. Гастроентереоложката ми заповяда да престана да се лигавя, че не мога да ям и да поемам течности, а да съм почнела да пия по две глътки чай на 15 минути и да изяждам по половин или четвърт бисквита на половин час. Поуспокоена от инжекциите, опитах съвета й, но резултатът беше много силни болкии гадене всеки път, когато поемах нещо през устата.
Вечерта семейният съвет реши, че влизане в болница няма да ми се размине и след малко колебания и питане се озовах в инфекциозната клиника на Военномедицинска академия. Там ме приеха веднага и бяха много учудени, че толкова доктори са ме оставили два дена да бера душа до почти пълно обезводняване. Сложиха ме на системи и тозчас ми мина. И макар на другата сутрин да нямах вече болки и да бях способна да закуся (о, щастие!), ме държаха няколко дни на системи и специална диета и ми направиха всички възможни изследвания, като не ме пуснаха да си ида, преди да са излезли и последните резултати.
Не ви пожелавам да влизате в болница, но ако се наложи поради инфекциозни проблеми, с цялото си сърце Ви препоръчвам инфекциозната клиника на Военна болница. Първо, битовите условия са прекрасни за българските стандарти. Климатик (беше толкова топличко, че при минус десет градуса навън бях по тениска и пак ми беше горещо), телевизия, мини бар (!), а последния ден разбрах, че в стаята имало и интернет (всъщност добре, че не го разбрах по-рано, имах нужда от цялостна почивка, вкл. и от интернет, пък и би било неприятно да пиша с абокат в дясната длан). Дворът беше с едни романтични пейки и лампи и красива ограда, но времето не позволи да му се порадвам отблизо. Единствената ми забележка е, че храната беше като цяло гадна, но, първо, все пак бях на строга диета и, второ, прекалено е да очаквам от една българска болница и храната да я бива. За целия този лукс платих ни повече, ни по-малко от стандартната потребителска такса от 4,40 на ден. Нямаше дори и намек за "нещо ако дадеш". Но най-важното е отношението на персонала - и сестрите, и лекарите са изключително внимателни и се държат с пациентите като с хора, а не като с парче месо, каквото беше впечатлението ми от "Пирогов".
Знам, че и в "Пирогов" има много добри специалисти, но очевидно си е въпрос на късмет при кого ще попаднеш (ако не знаеш предварително).Задачата на поста ми е да опиша частичните си впечатления от гледната точка на пациент, нищо повече.
И така, озовах се в "Пирогов", след като се наложи да позвъня на 112. Никога досега не съм викала Бърза помощ, но реших, че ако човек повръща кръв, това си е сериозно, дори и да не бяха толкова непоносими стомашните болки. Половин час след като звъннах, дойде един симпатичен, но доста неориентиран лекар, който играеше и шофьор на линейка. След като се чуди известно време какво да ме прави, накрая се смили да ме закара в хирургията на "Пирогов". Успокоих се, че най-сетне съм в сигурни ръце, но напразно. Набутаха ми една гадна сонда от носа до стомаха, установиха, че кръв има, но не от стомаха, което ги накара да заключат, че била от носа ми и е предизвикана от вкарването на сондата (?!). После ме пуснаха да си ходя по пътя. Попитах ги няма ли поне да ми бият някаква спазмолитична инжекция за болките, на което те отговориха, че това не било тяхна работа.
Прибрах се вкъщи, като не бях способна нито да седя, нито да лежа, нито нищо. Следобед отидох при джипито, който ми би инжекция против повръщане, предписа бусколизин и хапчета против повръщане и каза да съм на диета и да пия чайче. Прати ме при кварталния хирург, който с малки вариации каза същото. Инжекцията не подейства и всеки опит да поема каквото и да е през устата се увенчаваше с връщането на поетото по пътя, по който е влязло. След една безсънна за Крис и мен нощ отидохме при кварталния хирург, който ми би бусколизин. Отпусна ме, но за не повече от час. Следобед пак отидох при джипито, там сестрата ми би инжекции - спазмолитик и против повръщане - а джипито ме изпрати при кварталната гастроентереоложка и беше така добър да ми даде направление за хоспитализация, за всеки случай. Гастроентереоложката ми заповяда да престана да се лигавя, че не мога да ям и да поемам течности, а да съм почнела да пия по две глътки чай на 15 минути и да изяждам по половин или четвърт бисквита на половин час. Поуспокоена от инжекциите, опитах съвета й, но резултатът беше много силни болкии гадене всеки път, когато поемах нещо през устата.
Вечерта семейният съвет реши, че влизане в болница няма да ми се размине и след малко колебания и питане се озовах в инфекциозната клиника на Военномедицинска академия. Там ме приеха веднага и бяха много учудени, че толкова доктори са ме оставили два дена да бера душа до почти пълно обезводняване. Сложиха ме на системи и тозчас ми мина. И макар на другата сутрин да нямах вече болки и да бях способна да закуся (о, щастие!), ме държаха няколко дни на системи и специална диета и ми направиха всички възможни изследвания, като не ме пуснаха да си ида, преди да са излезли и последните резултати.
Не ви пожелавам да влизате в болница, но ако се наложи поради инфекциозни проблеми, с цялото си сърце Ви препоръчвам инфекциозната клиника на Военна болница. Първо, битовите условия са прекрасни за българските стандарти. Климатик (беше толкова топличко, че при минус десет градуса навън бях по тениска и пак ми беше горещо), телевизия, мини бар (!), а последния ден разбрах, че в стаята имало и интернет (всъщност добре, че не го разбрах по-рано, имах нужда от цялостна почивка, вкл. и от интернет, пък и би било неприятно да пиша с абокат в дясната длан). Дворът беше с едни романтични пейки и лампи и красива ограда, но времето не позволи да му се порадвам отблизо. Единствената ми забележка е, че храната беше като цяло гадна, но, първо, все пак бях на строга диета и, второ, прекалено е да очаквам от една българска болница и храната да я бива. За целия този лукс платих ни повече, ни по-малко от стандартната потребителска такса от 4,40 на ден. Нямаше дори и намек за "нещо ако дадеш". Но най-важното е отношението на персонала - и сестрите, и лекарите са изключително внимателни и се държат с пациентите като с хора, а не като с парче месо, каквото беше впечатлението ми от "Пирогов".
Знам, че и в "Пирогов" има много добри специалисти, но очевидно си е въпрос на късмет при кого ще попаднеш (ако не знаеш предварително).Задачата на поста ми е да опиша частичните си впечатления от гледната точка на пациент, нищо повече.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Тюх, а аз тъкмо щях да почвам да събирам пари за погребение. Ама що не ги събрах? Щяхме да ги изпием!
ОтговорИзтриванеМайтап, бе! Честито оживяване!
Аз тия работи всичките ги знам. Щото, нали знаеш, жена ми е шеф на клиника. Обаче много хубаво, че ги описваш, щото повечето хора не ги знаят.
Мога да кажа, че е много сходно с положението в съдебната система. Като цяло - отврат. Обаче тук-там се появяват хора с морал, компетентност, и професионално и гражданско достойнство. Примерът ти с болниците е също верен и много показателен. Знам болници, където за 250 лв. сестрите и за 400 лекарите работят без подгъване на крак, с душа и сърце. Просто невероятно! А другаде - гадове мръсни ... Ясно какво имам предвид.
Ама ти може даже и да почерпиш, кво! Стига да можеш вече да преглътваш правилно - и каквото трябва. И Крис също трябва да почерпи. Аз знаете какво пия, нали така.
Лежах там като войник :)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че все пак си попаднала на хора. Вече никой не иска да ходи в Пирогов от такива проблеми и лошо отношение.
Красимир, с подобни майтапи не си за черпене, а направо за бой ;-)!
ОтговорИзтриванеВеско, благодаря ти. Инфекциозната клиника обаче е основно ремонтирана преди три години, така че предполагам, че по твое време не е било толкова фешън. Но дано си получил необходимата помощ!
Радвам се, че историята ти има щастлив край.Аз имам отвратителен спомен от Пирогов, описал съм го тук:
ОтговорИзтриванеhttp://fen.log.bg/article.php?article_id=4315
Пожелавам ти много здраве:)
Fen, прочетох и за твоите ходения по мъките. Явно доста хора имат основание да се оплакват от "Пирогов". С моята състайничка в клиниката на Военна болница си говорихме как не е достатъчно само да се оплакваш, че не ти стигат парите, пък да не си вършиш работата, за която ти плащат. Това си важи и за други сфери, като образованието например...
ОтговорИзтриванеОооо, радвам се, че ти е минало. Боже, ужасно звучи. Целувам те, почивай си!
ОтговорИзтриванеЯна, благодаря ти, миличка. Щастливка си ти, че вече не си клиент на българската здравна система :-).
ОтговорИзтриване