Ето ме пак, току що изписана от болницата.
И така, озовах се в "Пирогов", след като се наложи да позвъня на 112. Никога досега не съм викала Бърза помощ, но реших, че ако човек повръща кръв, това си е сериозно, дори и да не бяха толкова непоносими стомашните болки. Половин час след като звъннах, дойде един симпатичен, но доста неориентиран лекар, който играеше и шофьор на линейка. След като се чуди известно време какво да ме прави, накрая се смили да ме закара в хирургията на "Пирогов". Успокоих се, че най-сетне съм в сигурни ръце, но напразно. Набутаха ми една гадна сонда от носа до стомаха, установиха, че кръв има, но не от стомаха, което ги накара да заключат, че била от носа ми и е предизвикана от вкарването на сондата (?!). После ме пуснаха да си ходя по пътя. Попитах ги няма ли поне да ми бият някаква спазмолитична инжекция за болките, на което те отговориха, че това не било тяхна работа.
Прибрах се вкъщи, като не бях способна нито да седя, нито да лежа, нито нищо. Следобед отидох при джипито, който ми би инжекция против повръщане, предписа бусколизин и хапчета против повръщане и каза да съм на диета и да пия чайче. Прати ме при кварталния хирург, който с малки вариации каза същото. Инжекцията не подейства и всеки опит да поема каквото и да е през устата се увенчаваше с връщането на поетото по пътя, по който е влязло. След една безсънна за Крис и мен нощ отидохме при кварталния хирург, който ми би бусколизин. Отпусна ме, но за не повече от час. Следобед пак отидох при джипито, там сестрата ми би инжекции - спазмолитик и против повръщане - а джипито ме изпрати при кварталната гастроентереоложка и беше така добър да ми даде направление за хоспитализация, за всеки случай. Гастроентереоложката ми заповяда да престана да се лигавя, че не мога да ям и да поемам течности, а да съм почнела да пия по две глътки чай на 15 минути и да изяждам по половин или четвърт бисквита на половин час. Поуспокоена от инжекциите, опитах съвета й, но резултатът беше много силни болкии гадене всеки път, когато поемах нещо през устата.
Вечерта семейният съвет реши, че влизане в болница няма да ми се размине и след малко колебания и питане се озовах в инфекциозната клиника на Военномедицинска академия. Там ме приеха веднага и бяха много учудени, че толкова доктори са ме оставили два дена да бера душа до почти пълно обезводняване. Сложиха ме на системи и тозчас ми мина. И макар на другата сутрин да нямах вече болки и да бях способна да закуся (о, щастие!), ме държаха няколко дни на системи и специална диета и ми направиха всички възможни изследвания, като не ме пуснаха да си ида, преди да са излезли и последните резултати.
Не ви пожелавам да влизате в болница, но ако се наложи поради инфекциозни проблеми, с цялото си сърце Ви препоръчвам инфекциозната клиника на Военна болница. Първо, битовите условия са прекрасни за българските стандарти. Климатик (беше толкова топличко, че при минус десет градуса навън бях по тениска и пак ми беше горещо), телевизия, мини бар (!), а последния ден разбрах, че в стаята имало и интернет (всъщност добре, че не го разбрах по-рано, имах нужда от цялостна почивка, вкл. и от интернет, пък и би било неприятно да пиша с абокат в дясната длан). Дворът беше с едни романтични пейки и лампи и красива ограда, но времето не позволи да му се порадвам отблизо. Единствената ми забележка е, че храната беше като цяло гадна, но, първо, все пак бях на строга диета и, второ, прекалено е да очаквам от една българска болница и храната да я бива. За целия този лукс платих ни повече, ни по-малко от стандартната потребителска такса от 4,40 на ден. Нямаше дори и намек за "нещо ако дадеш". Но най-важното е отношението на персонала - и сестрите, и лекарите са изключително внимателни и се държат с пациентите като с хора, а не като с парче месо, каквото беше впечатлението ми от "Пирогов".
Знам, че и в "Пирогов" има много добри специалисти, но очевидно си е въпрос на късмет при кого ще попаднеш (ако не знаеш предварително).Задачата на поста ми е да опиша частичните си впечатления от гледната точка на пациент, нищо повече.
И така, озовах се в "Пирогов", след като се наложи да позвъня на 112. Никога досега не съм викала Бърза помощ, но реших, че ако човек повръща кръв, това си е сериозно, дори и да не бяха толкова непоносими стомашните болки. Половин час след като звъннах, дойде един симпатичен, но доста неориентиран лекар, който играеше и шофьор на линейка. След като се чуди известно време какво да ме прави, накрая се смили да ме закара в хирургията на "Пирогов". Успокоих се, че най-сетне съм в сигурни ръце, но напразно. Набутаха ми една гадна сонда от носа до стомаха, установиха, че кръв има, но не от стомаха, което ги накара да заключат, че била от носа ми и е предизвикана от вкарването на сондата (?!). После ме пуснаха да си ходя по пътя. Попитах ги няма ли поне да ми бият някаква спазмолитична инжекция за болките, на което те отговориха, че това не било тяхна работа.
Прибрах се вкъщи, като не бях способна нито да седя, нито да лежа, нито нищо. Следобед отидох при джипито, който ми би инжекция против повръщане, предписа бусколизин и хапчета против повръщане и каза да съм на диета и да пия чайче. Прати ме при кварталния хирург, който с малки вариации каза същото. Инжекцията не подейства и всеки опит да поема каквото и да е през устата се увенчаваше с връщането на поетото по пътя, по който е влязло. След една безсънна за Крис и мен нощ отидохме при кварталния хирург, който ми би бусколизин. Отпусна ме, но за не повече от час. Следобед пак отидох при джипито, там сестрата ми би инжекции - спазмолитик и против повръщане - а джипито ме изпрати при кварталната гастроентереоложка и беше така добър да ми даде направление за хоспитализация, за всеки случай. Гастроентереоложката ми заповяда да престана да се лигавя, че не мога да ям и да поемам течности, а да съм почнела да пия по две глътки чай на 15 минути и да изяждам по половин или четвърт бисквита на половин час. Поуспокоена от инжекциите, опитах съвета й, но резултатът беше много силни болкии гадене всеки път, когато поемах нещо през устата.
Вечерта семейният съвет реши, че влизане в болница няма да ми се размине и след малко колебания и питане се озовах в инфекциозната клиника на Военномедицинска академия. Там ме приеха веднага и бяха много учудени, че толкова доктори са ме оставили два дена да бера душа до почти пълно обезводняване. Сложиха ме на системи и тозчас ми мина. И макар на другата сутрин да нямах вече болки и да бях способна да закуся (о, щастие!), ме държаха няколко дни на системи и специална диета и ми направиха всички възможни изследвания, като не ме пуснаха да си ида, преди да са излезли и последните резултати.
Не ви пожелавам да влизате в болница, но ако се наложи поради инфекциозни проблеми, с цялото си сърце Ви препоръчвам инфекциозната клиника на Военна болница. Първо, битовите условия са прекрасни за българските стандарти. Климатик (беше толкова топличко, че при минус десет градуса навън бях по тениска и пак ми беше горещо), телевизия, мини бар (!), а последния ден разбрах, че в стаята имало и интернет (всъщност добре, че не го разбрах по-рано, имах нужда от цялостна почивка, вкл. и от интернет, пък и би било неприятно да пиша с абокат в дясната длан). Дворът беше с едни романтични пейки и лампи и красива ограда, но времето не позволи да му се порадвам отблизо. Единствената ми забележка е, че храната беше като цяло гадна, но, първо, все пак бях на строга диета и, второ, прекалено е да очаквам от една българска болница и храната да я бива. За целия този лукс платих ни повече, ни по-малко от стандартната потребителска такса от 4,40 на ден. Нямаше дори и намек за "нещо ако дадеш". Но най-важното е отношението на персонала - и сестрите, и лекарите са изключително внимателни и се държат с пациентите като с хора, а не като с парче месо, каквото беше впечатлението ми от "Пирогов".
Знам, че и в "Пирогов" има много добри специалисти, но очевидно си е въпрос на късмет при кого ще попаднеш (ако не знаеш предварително).Задачата на поста ми е да опиша частичните си впечатления от гледната точка на пациент, нищо повече.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
