Да се присъединя и аз към мейнстрийма с един пост за Обама. Макар да не го идеализирам и да не бях обхваната от "Обама-манията", много се радвам, че стана президент. След атентатите на 11 септември 2001, Америка, а оттам и западният тип цивилизация (към който, с голяма степен на условност, принадлежим и ние), беше обхванат от несигурност, стигаща до параноя и избиваща във войни, омраза към мюсюлманите, към имигрантите, войнстващ патриотизъм. В социологията се знае, че хората са особено склонни да търсят "врага" и да се "борят със Злото", когато имат проблеми със собствената си идентичност. Това беше защитна реакция, идеща да замени усещането, че Западният свят процъфтява и върви само напред и нагоре. На либерално настроен човек като мен, тази промяна не му понесе особено. Когато търсим "злото" и "врага", постепенно разширяваме обхвата на "опасните" - първо може да са мюсюлманите, после имигрантите, после сексуално различните, после тези, които живеят без брак, религиозно различните, играещите компютърни игри и т.н. и т.н.
В този смисъл, избирането на Барак Обама за президент на Щатите означава обрат, и то огромен. Сам по себе си фактът, че е избран чернокож президент, ме радва изключително. Де да можеше Мартин Лутер Кинг да види... От друга страна, ако за президент бяха избрани Кондолиза Райс или Колин Пауъл, нямаше да се радвам толкова. Защото, освен просто наличието на расова толерантност, избирането на Обама свидетелства и за доминацията на цивилни ценности. При цялото ми уважение към Маккейн, той е буквално закърмен с военни ценности (дори роден във военна база) и целият му живот е концентриран израз на онзи тип типичен американски военен патриотизъм, който ми е толкова антипатичен. Обама, напротив, е университетски тип човек, либерален, толерантен. Не е лесно в Америка кандидат за президент да признае, че е пушил марихуана.
Съгласна съм, че в някои отношения Обама наистина е доста "ляв". Но тук следва да се има предвид, че, за разлика от българския социален - и икономически - живот, американският в голяма степен се саморегулира. Макар и в състояние на икономическа криза, американското общество едва ли би приело реформи, които са изначално чужди на принципите му на функциониране и базисните му ценности. По същия начин, по който във Великобритания, макар Блеър да е спечелил изборите с обещанието за здравни осигуровки за всички, обещанието му се оказало неизпълнимо поради определени дълбоки културни нагласи, характерни за англосаксонския тип култура.
Накратко, доколкото американската политика неизбежно оказва влияние на света, надявам се, че в близките години светът ще бъде по-приятно и по-свободно място за живеене, отколкото беше от 2001 насам. Тук се сещам за един колега, който преподава сценография и мода, проф. Здравко Маринов. Веднъж той ми каза, че, за да е добър един моден дизайнер и за да е способен да създава модни тенденции, а не само да ги следва, той трябва да разбира от политика, тъй като модата винаги е била свързана с политиката. И ми даде пример - след събитията през 2001 година и последващата "война срещу тероризма", на мода идват камуфлажните дрехи. Когато настъпва масово разочарование от продължаващата война в Ирак, камуфлажните мотиви отстъпват на флоралните и в модата навлизат хипарски елементи. Същото се отнася и за етно мотивите.
Я сега да видим, ще се оправдае ли хипотезата ми, че на мода ще дойдат африкански тип джунджурии
?
В този смисъл, избирането на Барак Обама за президент на Щатите означава обрат, и то огромен. Сам по себе си фактът, че е избран чернокож президент, ме радва изключително. Де да можеше Мартин Лутер Кинг да види... От друга страна, ако за президент бяха избрани Кондолиза Райс или Колин Пауъл, нямаше да се радвам толкова. Защото, освен просто наличието на расова толерантност, избирането на Обама свидетелства и за доминацията на цивилни ценности. При цялото ми уважение към Маккейн, той е буквално закърмен с военни ценности (дори роден във военна база) и целият му живот е концентриран израз на онзи тип типичен американски военен патриотизъм, който ми е толкова антипатичен. Обама, напротив, е университетски тип човек, либерален, толерантен. Не е лесно в Америка кандидат за президент да признае, че е пушил марихуана.
Съгласна съм, че в някои отношения Обама наистина е доста "ляв". Но тук следва да се има предвид, че, за разлика от българския социален - и икономически - живот, американският в голяма степен се саморегулира. Макар и в състояние на икономическа криза, американското общество едва ли би приело реформи, които са изначално чужди на принципите му на функциониране и базисните му ценности. По същия начин, по който във Великобритания, макар Блеър да е спечелил изборите с обещанието за здравни осигуровки за всички, обещанието му се оказало неизпълнимо поради определени дълбоки културни нагласи, характерни за англосаксонския тип култура.
Накратко, доколкото американската политика неизбежно оказва влияние на света, надявам се, че в близките години светът ще бъде по-приятно и по-свободно място за живеене, отколкото беше от 2001 насам. Тук се сещам за един колега, който преподава сценография и мода, проф. Здравко Маринов. Веднъж той ми каза, че, за да е добър един моден дизайнер и за да е способен да създава модни тенденции, а не само да ги следва, той трябва да разбира от политика, тъй като модата винаги е била свързана с политиката. И ми даде пример - след събитията през 2001 година и последващата "война срещу тероризма", на мода идват камуфлажните дрехи. Когато настъпва масово разочарование от продължаващата война в Ирак, камуфлажните мотиви отстъпват на флоралните и в модата навлизат хипарски елементи. Същото се отнася и за етно мотивите.
Я сега да видим, ще се оправдае ли хипотезата ми, че на мода ще дойдат африкански тип джунджурии
?
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Светла, какво става тука, а?
ОтговорИзтриванеСтанах като шопа в трамвая, дето казва: "И сам да съм у трамвайо, па че се блъскам!"
Ами като нема други, че се блъскам, кво!
Светла, ти ми беше казала да пусна тук онова съобщение за съдебната система (сещаш се кое). Но стана така, че вместо него в този момент мога да съобщя нещо позитивно. Вече го направих в блога на Петър - звъннах му по телефона, той много се зарадва за това, което се е случило, и ме помоли веднага да направя съобщение в блога му.
Накратко: осъдих на първа инстанция Министерския съвет (т.е. правителството, т.е. днешната, по волята на "народа", тристранна коалиция) за противоправно поведение на негово подразделение, а именно така наричащия се Специализиран научен съвет по езикознание. Подробностите - в блога на Петър.
Като съвсем кратък коментар искам само да добавя, че тук, в твоя блог, една известна доцентка в известния университет преди време беше заявила, съвсем официално, че, видите ли, цяла една научна общност била против дисертацията ми. Ерго ... Впрочем този видна доцентка все още не може да разбере за какво става дума. Е, на някои им трябва много време да разберат определени неща. Някои си знаят нещата изначално. А някои, все едно, никога нищо няма да разберат, нали така.
Важното е съвсем друго - и то е, че събитието показва, че
В БЪЛГАРИЯ ВСЕ ПАК МОЖЕ ДА ИМА ПРАВОСЪДИЕ!
Никак не е малко, нали така!
Красимир
Off topic, ама поводът си струва! С известно закъснение ти казвам едно голямо ЧЕСТИТО! Много ни пука, ако ни наричат луди, ако накрая справедливостта възтържествува.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за поздравленията!
ОтговорИзтриванеБих казал, че всъщност не е никак off topic.
Изборът на Обама беше определен като революционна смяна на определени нагласи в US-обществото.
Аз пък мога твърдо да заявя, че и това решение, за което говоря, е революционна смяна на определени нагласи в българската съдебна система.
Знам го от личен опит.
Мога да кажа, че само при мен са налице поне десетина съдии, които досега издаваха решения, според които не само, че Министерският съвет не БИВА да бъде съден, но дори, че НЕ МОЖЕ да бъде съден.
Имам няколко издадени определения за прекратяване на дела срещу Министерския съвет от страна на първоинстанционни и второинстанционни съдии. Базират се на това, че уж Министерският съвет не бил пасивно легитимиран, което на практика означава, че едва ли не не е юридическо лице!?!?
Позовават се на Закона за администрацията, където пише, че администрацията на МС е юридическо лице, от което правят извода, че ... Министерският съвет не е юридическо лице.
Това е толкова идиотско, че ако се приеме, че Министерският съвет не е юридическо лице, то тогава ще следва, че в България изобщо няма юридически лица!
По-важният аспект на проблема е чисто психологически. Явно много от съдиите просто НЕ СА ГРАЖДАНИ (нямат чувството, че са граждани в една правова и демократична държава) - те явно намират (мое усещане), че Министерският съвет НЕ БИВА да се съди, тъй като едва ли не е някаква полубожествена инстанция (институция). Е, със сигурност има и такива съдии, които просто се страхуват, че ще си навлекат неприятности, ако съдят МС или, недай Боже, трябва да го осъдят! Впрочем те очевидно и от второто се страхуват, защото е видно, че по повечето ми дела, в които го съдя, трябва да го осъдят - тъй като не е приел правилника за атестирането по чл. 42 (2) от ЗНСНЗ. За това вече писах много в блога на Дошков. Впрочем да добавя тук, че, разбира се, досега поне, ВКС отменя тези определения и постановява, че МС може да бъде съден. И вече има и други (подобни, извън моето) решения, с които МС е осъден по граждански дела.
Светла, проблемът е много сериозен, и е социологически (и социално-психологически)! Но нямам сега време да го опиша по-точно и по-прецизно. Да се надяваме, че и това ще стане (живот и здраве), и при наличие на повече време.
Но има съдии, които не са като описаните по-горе, и един от тях се казва Кольо Колев.
ОтговорИзтриванеМинава ми през ум, че заради съществуването на такива хора, има ги, значи, Бони Тайлър пее (страхотно):
Where have all the good men gone
And where are all the gods?
Where’s the street-wise Hercules
To fight the rising odds?
и по-нататък
I need a hero
I’m holding on for a hero ‘til the morning light
He’s gotta be sure
And it’s gotta be soon
And he’s gotta be larger than life
И така нататък.