Още преди около година бях споменала, че смятам, че Мартин Димитров е политик, който изразява интересите на такива като мен, но само отчасти. А защо отчасти, не уточних. Сега, когато той се кандидатира за председателското място на СДС, намирам за повече от наложително да изясня какво имах предвид тогава, още повече, че някои събития потвърдиха част от опасенията ми. Пиша този пост абсолютно добронамерено. Аз самата не мога да се сетя за някой, който би могъл да бъде по-подходящ за председател на СДС от Мартин Димитров. Както Дзвер каза, той е “първият уеб 2.0 СДС политик”. Той е и един от много малкото депутати, с които можеш да имаш директна връзка, които могат да повдигнат въпрос в парламента поради твой коментар в блога му, които ще ти отговорят, ако им напишеш писмо, и на които можеш да се довериш (това го знам от личен опит). Много ще се радвам, ако именно Мартин Димитров бъде новият председател на СДС. От друга страна, точно сега е моментът, в който самият Мартин Димитров е крайно време да се самоопредели – кого точно иска да представлява и, оттук, кого да представлява СДС като партия? Дали младите, икономически активните, интернет потребителите, които в повече от случаите имат либерални разбирания – не само в икономическо, а и в личностно отношение, които са чувствителни на теми като човешки права и екология. Или ще представлява определен брой (изброими поименно) икономисти, интелектуалци, антикомунисти, представители на някои християнски деноминации в България, реститутки, изобщо, изключвайки известни вариации, нещо като електората на ДСБ.
Проблемът е сериозен, освен това е и изключително дълбок; основава се на базисни лични убеждения, а не просто на PR. За разлика от много политици, които се чудят каква идеология да “прегърнат” като най-печеливша, Мартин Димитров е верен на себе си. В какво, тогава, е проблемът? От една страна, Мартин е изключително либерален в икономическо и отчасти в политическо отношение. От друга страна, в морално отношение, той се оказва също толкова изключително консервативен. Това не би било проблем, ако нямаше политически последствия. И би било проява на тотално неразбиране да изискваме от него да се абстрахира от личния си морал в името на оцеляването на дясното пространство.
Доколкото ми е известно, Мартин Димитров е протестант по убеждения. Аз също се считам за протестант, макар и от по-различен вид. Имам протестантско кръщение и съм венчана в протестантска църква. За мен хубавото на протестантството е, че от необходим посредник в отношенията между човека и Бога, Църквата се превръща просто в общност от вярващи хора. Протестантството поставя акцент върху личните отношения между човека и Бога. Не църквата, а вярващият има свободата сам да чете, тълкува и разбира Библията. Така обаче е само на теория. На практика, за да оцелее, за да се развива и за да бъде ефективно по отношение на вярващите, протестантството се институционализира в редица деноминации. Тук не е тема да се обсъждат разликите между тях. Но е от значение, че огромната част от тези деноминации са убедени, че именно тяхното тълкуване на свещените текстове е правилното. В тази връзка, в статията си Protestantism and the Quest for Certainty, социологът Питър Бъргър (също протестант), критикува протестантството за това, че макар да упреква католицизма за наличието на куп свещени догми в него, самото то е склонно да догматизира определени прочити на Писанието по същия начин, по който и католиците си имат догми. Според Бъргър (ако чете някой мой студент, сега му е много весело), с когото тук съм абсолютно съгласна, интерпретациите на Библията винаги са повлияни от определен социален, исторически и т.н. контескт. В този смисъл, те никога не са “абсолютно правилни”, освен това, се променят с времето. Например, за много християни всяка сексуалност, различна от хетеро, е противоестествена и грешна. Но да не забравяме, че апостол Павел е твърдял, че е противоестествено мъжете да са с дълги коси, а жените – с къси :). Много неща, които са били самоочевидни по времето на Христос и първите апостоли, днес не са, но (почти) никому не би хрумнало да ги възприема като извращение или грях. Ето защо съм отново съгласна с Бъргър, че няма инстанция, която да ни каже кое е “правилното” в християнството (тук нямам предвид православието и католицизма, където има установени свещени догми, но пак по много въпроси има и спорове, де), остава ни сами да търсим и тълкуваме, но също така никой освен нас не може да бъде отговорен за това до какви изводи ще стигнем и какви решения ще вземем поради тях.
Принципно за вярата си не обичам да говоря публично, но в случая с Мартин Димитров се налага. Защото самият той в едно интервю твърди, а и дейността му като депутат доказва, че е верен на твърдението си:
Напълно съм съгласна, че за онзи, който е убеден християнин, вярата не е просто модус на живота му, а е основата на този живот. Достойно за възхищение е, че Мартин е верен на себе си. Но именно поради това той е склонен понякога да се опитва да прокарва консервативни тези в парламента, които отблъскват редица от почитателите му и са в състояние да отблъснат и много други. Като имате предвид, че говорим за младото и интернет активното поколение, тоест тъкмо за тези хора, които припознават Мартин Димитров като “нашия човек в парламента”. Като пример за такъв морален консерватизъм бих дала позицията му по промените в семейния кодекс, която беше изразена и в неговия блог. Цитирам най-показателните пасажи:
Ето с такива изказвания, както е видно и от коментарите към този постинг, Мартин загуби доверието на свои потенциални избиратели с по-либерални морални убеждения, включително и на такива с различна сексуалност. Много важно беше да намери какво да отговори на коментарите на тези хора, но той не го направи. А двама от тях, с гей ориентация, открито заявиха, че досега са гласували за СДС, но след това изказване на Мартин Димитров се съмняват дали пак да го правят. Прави са – защо да гласуваш за някого, който не само няма да защити интересите ти, а и ще работи против тях?
Както казах в началото обаче, пиша този пост добронамерено. Виждам и основания да се надявам, че като председател на СДС Мартин би могъл да представлява младите и либерално настроени хора в България. Тези основания ги виждам в либертарианските му разбирания. Нека се върна на интервюто, което цитирах по-горе. Там Мартин казва и това:
Това твърдение определено е в противоречие с позицията на Мартин за семейния кодекс. Ако не държавата, а индивидът трябва да решава как да живее и индивидът има свободна воля и право на избор (както смятам и аз), защо пък държавата да се противопоставя на съвместното съжителство и легализирането на хомосексуалното съжителство? Ако Мартин Димитров действително успее да интерпретира вярата си либертариански, не би правил изпълнения като това със семейния кодекс. Затова, нека разгледаме някои основни положения в либертарианството, които са важни в това отношение. Ще цитирам сайта на Българското общество за индивидуална свобода, чийто член е и Мартин (макар и издържани в стилистиката на 18-ти век – примерно Русо, Кант – постулатите, изложени там, заслужават внимание):
Из “Философия на свободата”:
Отричане на правата на хората с различна сексуалност насилие срещу свободата им ли е, или не?
Тъй де, целите се избират въз основа на ценностите, а по отношение на ценностите също имаме свобода на избора, нали ;)?
Из “Ценностите ни”:
Убедена съм, че единственият начин Мартин Димитров да убеди младите хора, интернет активната част от които (включително и аз) гласуваха преференциално за него на изборите за евродепутати, че представлява техните интереси, е да бъде “либерален по социалните въпроси”. От негови изказвания съдя, че не вижда противоречие между това и християнските си убеждения. От други изказвания и действия пък съдя, че подобни противоречия съществуват. Затова и се реших да напиша този пост – за да кажа, че според мен в настоящия момент е повече от необходимо Мартин Димитров да се самоопредели – типичен “каубой” като Буш ли ще бъде (в европейски условия - “християндемократ”), или модерен млад човек, който цени свободата и правото на избор. Ако реши да се придържа плътно към консервативните си християнски убеждения, ще уважа това като честна и достойна за уважение позиция, но няма да го подкрепя като председател на СДС. Ако покаже, че наистина е способен да се бори за защита на свободата на избора, тогава вече ще имам основания да се надявам, че възниква алтернатива на бойковизацията.
Надявам се Мартин Димитров да покаже, че може да бъде свободомислещ човек. Нядавам се, че ще може да убеди повече хора, че правото на избор е базисна ценност за едно модерно общество. В противен случай, като се има предвид настоящата политическа ситуация – първо ще бъдат ограничавани хората с различна сексуалност, после еколозите, после хората с увреждания, после ще дойде ред на все повече групи “различни”, докато се стигне и до протестантите, нали?...
Проблемът е сериозен, освен това е и изключително дълбок; основава се на базисни лични убеждения, а не просто на PR. За разлика от много политици, които се чудят каква идеология да “прегърнат” като най-печеливша, Мартин Димитров е верен на себе си. В какво, тогава, е проблемът? От една страна, Мартин е изключително либерален в икономическо и отчасти в политическо отношение. От друга страна, в морално отношение, той се оказва също толкова изключително консервативен. Това не би било проблем, ако нямаше политически последствия. И би било проява на тотално неразбиране да изискваме от него да се абстрахира от личния си морал в името на оцеляването на дясното пространство.
Доколкото ми е известно, Мартин Димитров е протестант по убеждения. Аз също се считам за протестант, макар и от по-различен вид. Имам протестантско кръщение и съм венчана в протестантска църква. За мен хубавото на протестантството е, че от необходим посредник в отношенията между човека и Бога, Църквата се превръща просто в общност от вярващи хора. Протестантството поставя акцент върху личните отношения между човека и Бога. Не църквата, а вярващият има свободата сам да чете, тълкува и разбира Библията. Така обаче е само на теория. На практика, за да оцелее, за да се развива и за да бъде ефективно по отношение на вярващите, протестантството се институционализира в редица деноминации. Тук не е тема да се обсъждат разликите между тях. Но е от значение, че огромната част от тези деноминации са убедени, че именно тяхното тълкуване на свещените текстове е правилното. В тази връзка, в статията си Protestantism and the Quest for Certainty, социологът Питър Бъргър (също протестант), критикува протестантството за това, че макар да упреква католицизма за наличието на куп свещени догми в него, самото то е склонно да догматизира определени прочити на Писанието по същия начин, по който и католиците си имат догми. Според Бъргър (ако чете някой мой студент, сега му е много весело), с когото тук съм абсолютно съгласна, интерпретациите на Библията винаги са повлияни от определен социален, исторически и т.н. контескт. В този смисъл, те никога не са “абсолютно правилни”, освен това, се променят с времето. Например, за много християни всяка сексуалност, различна от хетеро, е противоестествена и грешна. Но да не забравяме, че апостол Павел е твърдял, че е противоестествено мъжете да са с дълги коси, а жените – с къси :). Много неща, които са били самоочевидни по времето на Христос и първите апостоли, днес не са, но (почти) никому не би хрумнало да ги възприема като извращение или грях. Ето защо съм отново съгласна с Бъргър, че няма инстанция, която да ни каже кое е “правилното” в християнството (тук нямам предвид православието и католицизма, където има установени свещени догми, но пак по много въпроси има и спорове, де), остава ни сами да търсим и тълкуваме, но също така никой освен нас не може да бъде отговорен за това до какви изводи ще стигнем и какви решения ще вземем поради тях.
Принципно за вярата си не обичам да говоря публично, но в случая с Мартин Димитров се налага. Защото самият той в едно интервю твърди, а и дейността му като депутат доказва, че е верен на твърдението си:
Човек не може да отдели вярата си от каквато и да била човешка дейност. Няма как от време на време да вярваш и от време на време да се занимаваш с политика. Ти си един и същи човек през цялото време, а вярата е част от теб, бих казал, най-добрата част.
Напълно съм съгласна, че за онзи, който е убеден християнин, вярата не е просто модус на живота му, а е основата на този живот. Достойно за възхищение е, че Мартин е верен на себе си. Но именно поради това той е склонен понякога да се опитва да прокарва консервативни тези в парламента, които отблъскват редица от почитателите му и са в състояние да отблъснат и много други. Като имате предвид, че говорим за младото и интернет активното поколение, тоест тъкмо за тези хора, които припознават Мартин Димитров като “нашия човек в парламента”. Като пример за такъв морален консерватизъм бих дала позицията му по промените в семейния кодекс, която беше изразена и в неговия блог. Цитирам най-показателните пасажи:
В момента хората, които живеят без брак заедно – става въпрос за мъж и жена, разбира се, тук надявам се няма никакво колебание за какво говорим (...)
(...) създаването на фактическо съжителство ще намали стимулите за сключване на граждански брак в България. Това правят вносителите на този законопроект. Не си го признават, не са честни със залата, но фактически точно тази работа правят. Това ще бъде резултатът. Този резултат ще бъде много негативно тежък по развитието на тази страна.
Ето с такива изказвания, както е видно и от коментарите към този постинг, Мартин загуби доверието на свои потенциални избиратели с по-либерални морални убеждения, включително и на такива с различна сексуалност. Много важно беше да намери какво да отговори на коментарите на тези хора, но той не го направи. А двама от тях, с гей ориентация, открито заявиха, че досега са гласували за СДС, но след това изказване на Мартин Димитров се съмняват дали пак да го правят. Прави са – защо да гласуваш за някого, който не само няма да защити интересите ти, а и ще работи против тях?
Както казах в началото обаче, пиша този пост добронамерено. Виждам и основания да се надявам, че като председател на СДС Мартин би могъл да представлява младите и либерално настроени хора в България. Тези основания ги виждам в либертарианските му разбирания. Нека се върна на интервюто, което цитирах по-горе. Там Мартин казва и това:
Движещата сила на християнството е свобдната воля, което означава право но избор, на самостоятелни решения. Дясната политика също застъпва този принцип, но го нарича индивидуална свобода. Основен принцип на дясната политика е, че държавата трябва да има ограничена намеса в живота на хората, така че инидивидът да може сам да решава какво да работи и как да живее. В този смисъл не искам да кажа, че всички християни трябва да подкрепят десни партии, но аз съм направил този избор за себе си.
Това твърдение определено е в противоречие с позицията на Мартин за семейния кодекс. Ако не държавата, а индивидът трябва да решава как да живее и индивидът има свободна воля и право на избор (както смятам и аз), защо пък държавата да се противопоставя на съвместното съжителство и легализирането на хомосексуалното съжителство? Ако Мартин Димитров действително успее да интерпретира вярата си либертариански, не би правил изпълнения като това със семейния кодекс. Затова, нека разгледаме някои основни положения в либертарианството, които са важни в това отношение. Ще цитирам сайта на Българското общество за индивидуална свобода, чийто член е и Мартин (макар и издържани в стилистиката на 18-ти век – примерно Русо, Кант – постулатите, изложени там, заслужават внимание):
Из “Философия на свободата”:
5. (...) Но ти нямаш право да използваш насилие срещу живота, свободата или собствеността на другите хора. Следователно, нямаш право и да определяш някой друг да използва насилие от твое име срещу други хора.
Отричане на правата на хората с различна сексуалност насилие срещу свободата им ли е, или не?
7. Тъй като ти притежаваш своя живот, за своя собствен живот си отговорен ти. Ти не си взел живота си назаем от други хора, че те да изискват твоето покорство. Нито пък си роб на хора, че да изискват твоята саможертва. Ти избираш своите цели на основата на своите собствени ценности. Както успехите, така и провалите са необходимите стимули за усъвършенстване и израстване. Твоите действия от името на други хора, или техните действия от твое име са добри само когато произтичат от доброволно взаимно съгласие. Защото добродетелта може да съществува само там, където има свобода на избора.
Тъй де, целите се избират въз основа на ценностите, а по отношение на ценностите също имаме свобода на избора, нали ;)?
Из “Ценностите ни”:
Леви или десни?
Либералите, които се смятат за леви, обикновено искат повече държавна намеса в икономическия живот – данъци и регулиране – и по-малко държавна намеса в свободата на словото и личните решения.
Консерваторите, които са десни, обикновено искат по-малко държавна намеса в нашия икономически живот и повече намеса в областта на свободата на словото и личната свобода
Либертарианството не е нито ляво, нито дясно. Либертарианците вярват последователно и в индивидуалната свобода, и в ограничената държава, за разлика от съвременните либерали или съвременните консерватори. Либертарианците са консервативни по икономическите въпроси и са либерални по социалните въпроси.
Убедена съм, че единственият начин Мартин Димитров да убеди младите хора, интернет активната част от които (включително и аз) гласуваха преференциално за него на изборите за евродепутати, че представлява техните интереси, е да бъде “либерален по социалните въпроси”. От негови изказвания съдя, че не вижда противоречие между това и християнските си убеждения. От други изказвания и действия пък съдя, че подобни противоречия съществуват. Затова и се реших да напиша този пост – за да кажа, че според мен в настоящия момент е повече от необходимо Мартин Димитров да се самоопредели – типичен “каубой” като Буш ли ще бъде (в европейски условия - “християндемократ”), или модерен млад човек, който цени свободата и правото на избор. Ако реши да се придържа плътно към консервативните си християнски убеждения, ще уважа това като честна и достойна за уважение позиция, но няма да го подкрепя като председател на СДС. Ако покаже, че наистина е способен да се бори за защита на свободата на избора, тогава вече ще имам основания да се надявам, че възниква алтернатива на бойковизацията.
Надявам се Мартин Димитров да покаже, че може да бъде свободомислещ човек. Нядавам се, че ще може да убеди повече хора, че правото на избор е базисна ценност за едно модерно общество. В противен случай, като се има предвид настоящата политическа ситуация – първо ще бъдат ограничавани хората с различна сексуалност, после еколозите, после хората с увреждания, после ще дойде ред на все повече групи “различни”, докато се стигне и до протестантите, нали?...
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
