Показват се публикациите с етикет Firefox. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Firefox. Показване на всички публикации

8.01.2008 г.

Как не станах клиент на ОББ

(кликнете върху снимката, за да видите подробности)

Отдавна си бях наумила да купя на мъжа ми нов телефон за Коледа, защото той "износваше" моя бивш телефон, който пък ми беше харизан от сестра му преди две години и нещо, след като тя го е използвала неизвестно колко години преди това. Не разбирам от мобилни телефони, исках да взема нещо, на което да му държи батерията (за разлика от стария телефон), да е качествено, без излишни опции и не много скъпо. Посъветваха ме да му подаря Nokia 2610 и на мен ми се видя добър вариант.

Разрових се в Интернет и видях, че Хенди предлагат телефона изгодно (разбира се, с договор, но и без това се бях решила за целта да се простя с предплатената си карта, с която нямах достъп до MMS и GPRS), при това на изплащане без лихва, с кредит от ОББ. 79 лева за телефон не са толкова много, дори да бъдат платени наведнъж, но не бях сигурна кога ще ми преведат 13-та заплата, а трябваше да се купуват още много подаръци. Не знаех какви са им на ОББ условията за кредит, дали няма да "тръснат" някоя неприятна такса, но смятах да проверя това, когато отида да купя телефона.

Междувременно, заех се да търся опции да изплащам въпросния кредит по интернет. Плащам си всички сметки по интернет освен самия интернет и мисълта да ида до някакъв офис, за да плащам, ми е силно неприятна. ОББ обаче не са част от системата e-pay, така че исках да разбера какви начини за плащане по кредитни карти на ОББ по интернет съществуват. В сайта на ОББ видях онлайн раздел и малко се обнадеждих, въпреки че не бях сигурна дали могат да се извършват плащания от карти, които са към системата на БОРИКА. Все пак, пробно кликнах на "регистрация" и - о, ужас:

Горния скрийншот го направих преди по-малко от час. В интерес на истината, когато сега кликнах отново, се натъкнах на нещо друго:


Очевидно сайтът бива редактиран в момента, в който пиша това, много странно!

Като кликна на ОК, се появява нещо като страничка, но като кликна на "регистрация", ето какво се случва -


Явно системата все още не зацепва, че има и други браузъри, освен IE.

Продължавам след два дена. Реших да изчакам ден-два да видя какво ще стане със сайта на ОББ и да довърша постинга тогава... Резултатите са повече от странни. Като кликна на "регистрация", се появява онази удивителна на син фон. Но като отворя нов таб и вкарам същия адрес отново - https://ebb.ubb.bg/reg/ - се появава другото съобщение, онова на белия фон. Като натисна ОК, изниква нормална страница за регистрация. Ако сте на Firefox или на друг браузър, различен от Internet Explorer, при вас как е?

Както и да е, разказът ми се отнася за времето преди Коледа. Та когато видях онова некадърно съобщение на син фон с гадна въртяща се удивителна, реших, че по-скоро ще се разкарвам до офис на ОББ (три вноски, преживява се), отколкото да ме принудят да използвам IE, въпреки че на работа съм на Windows и мога да се регистрирам и да плащам там, ако искам. Но ползвам IE само в краен случай - тоест, когато съм на компютър, на който няма друг браузър и не ми е позволено да инсталирам такъв. У дома сме на линукс, което прави използването на опцията на за интернет банкиране на ОББ невъзможно.

Следва другата част от историята. Дойде време да купя самия телефон. Отидох в Хенди в Благоевград, имаха този модел. Когато обаче поисках да го купя на изплащане, момичето, което ме обслужваше, каза, че не можела. Защо, питам аз, и обяснявам какво съм видяла в сайта на Хенди. Момичето отговори, че не знае защо в сайта пише така, но от ОББ не давали кредити за суми, по-малки от 129 лева. Ако съм искала, мога да си купя същия телефон на изплащане, но без договор към Мтел, щяло да ми струва точно 129 лева.

По принцип смятам, че за някой като мен, който почти не говори по телефона, предплатената карта излиза доста по-изгодно от месечния абонамент. От друга страна, телефонът ми няма друга възможност за връзка с компютър, освен интернет, и когато и тази опция не работи като хората, не мога да използвам част от функциите, заради които съм го купила. От трета страна, мразя да отида да си купя нещо и, ако с него има някакъв проблем, да ме убеждават да си купя нещо друго (в случая - същия телефон при други условия). (Друг е въпросът, ако примерно ми е хрумнало да си купя некачествено или неизгодно нещо и продавачът ме разубеди и предложи алтернатива - в такива случаи съм благодарна.) От четвърта страна, проблемът с Firefox. Ето защо, предпочетох да платя 79 лева наведнъж, за всеки случай имах стотина лева в портмонето си.

Виждам, че от сайта на Хенди са махнали невярната информация. Надявам се, че това не е било рекламен трик за сугестиране на бедни клиенти като мен, но едно гадничко гласче в главата ми ми нашепва, че е доста вероятно да е било тъкмо това.

За щастие, преведоха ми 13-тата заплата навреме, на мъжа ми също дадоха някаква коледна добавка, така че се видяхме с доста пари и липсата на онези 79 лева изобщо не натежа. Сега се радвам на разширените функции на телефона си, мъжът ми пък за първи път, откакто го познавам, си играе с мобилен телефон като дете :-). Бурната ни радост ще пресекне, когато си видим сметките, но пък сега ни е хубаво да ни е гот...

Що се отнася до ОББ, изпитвам голямо облекчение, че не й станах клиент, и дано да не ми се наложи да стана някой ден, преди в България да има по-гъвкава система за плащане по интернет, вместо две несъвместими системи, и преди ОББ да са се справили с шизофренното си отношение към Firefox.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


3.01.2008 г.

Линукс и идеология


Това е един от двата постинга, с които предполагам, че бих станала несимпатична на част от цвета на блогърската общност в България. Вторият предстои, той ще е за екология. Третия смятам да си (ви) го спестя, засега. Не че си поставям за цел да бъда несимпатична (или симпатична) на когото и да било. Но доколкото блогърстването има за цел публичното изразяване на собствена позиция за неща, които по един или друг начин могат да се приемат за обществено значими, има теми, които не бих премълчала, просто за да не се конфронтирам.

И така - линукс, идеология и връзката между тях.

Не съм аз човекът, който би се наел да обясни какво е линукс. Мнозина от вас биха го направили по-добре от мен. Ще цитирам опрелелението от linux-bg.org, макар и то да не е особено изчерпателно:

Линукс е операционна система - нещо като Windows, но доста по-добро.
Освен за сървъри Линукс е подходящ и за крайни потребители благодарение на огромния брой графични приложения.

Как изглежда Линукс можете да видите в Галерията.

Историята на създаването и развитието на Линукс можете да прочетете от тук.

Можете да пробвате Линукс, без да го инсталирате на харддиска, като ползвате Knoppix.

Любопитен факт е, че според ZDNet Линукс е най-голямата заплаха за Mайкрософт.

Линукс е безплатен и свободен софтуер. Какво ще рече това? Накратко: можете да си го инсталирате легално на колкото компютъра си искате и да го настройвате за вашите нужди, без да е нужно да плащате лицензни такси.

Що се отнася до идеологията, съществуват много определения за идеология. Като известно обобщение нека кажем следното - идеология е, когато интересите на една социална група се представят за всеобщи. Питър Бъргър пък го е казал така - идеология е, когато човек вярва на собствената си пропаганда. Карл Манхайм и други "юнаци" твърдят, че човешкото познание е същностно идеологическо - нещо, което дълбоко приемам, но не е тук мястото да го обосновавам. Следователно, за да бъда честна, аз трябва да се опитам да проясня собствената си идеология. В случая, това е идеологията на "обикновен потребител".

Сега, да се върнем на линукса. От близо година и половина съм на линукс у дома. Вкъщи имаме два компютъра, и двата под линукс. Като цяло, харесва ми да съм с линукс и нямам намерение да се връщам към Windows, поне засега. Нито съм платила на монополиста Microsoft (мразя монополисти), нито ползвам пиратска версия. Имам легална и безплатна операционна система. Нямам антивирусна програма, нямам и вируси. При наличие на проблем мога винаги да ида във форума на моята дистрибуция (ако не се занимавате с линукс - дистрибуция ще рече нещо като операционна система; има много видове линукс и те се наричат "дистрибуции") и там почти със сигурност поне един от тези, които са създали дистрибуцията, ще ми обърне внимание. Да сте си говорили с някого от тези, дето са правили Windows?

От друга страна, аз съм с отчайващо хуманитарна нагласа и нямам никакво желание да се превръщам в програмист. Компютърът ми е нужен за работа, фотография, интернет. Искам да имам работеща правописна проверка на български, когато пиша в Open Office Word Processor. Искам да имам работещи принтер и скенер. Искам да мога да инсталирам програма без страх, че тя може да бъгне важен модул на дистрибуцията или направо ядрото й, че после да трябва да преинсталирам всичко. Искам да ми се налага да пиша в конзолата (тоест в команден ред) възможно по-рядко, защото това ме ужасява. (Е, с малки изключения - понякога обичам да отварям програма от конзолата за по-бързо, или да пиша sudo apt-get install. Така че повечето обикновени потребители са по-тежък случай и от мен.)

Ала вместо да се радвам на чисто новите си принтер и скенер, днес съм с болящи и неестетично подути очи, защото снощи до никое време се опитвах да подкарам скенера - разбира се, посредством конзолата. И мой приятел, който принципно много разбира от линукс, не можа да ми помогне, та загубих и неговата вечер. Що се отнася до принтера, и него още не съм успяла да го подкарам (друг приятел, италиански програмист, ми предложи да направи модификация на ядрото на дистрибуцията ми, за да може да тръгне принтера, представяте ли си?!). Разбира се, аз съм дебил, като се стигне до конзолата, но се питам защо и специалисти не могат да се справят, включително и тези, дето са създали дистрибуцията...

Не уточнявам коя ми е дистрибуцията, защото все ще се намери кой да каже, че еди-коя-си дистрибуция е по-добра, но в крайна сметка едва ли има такава, при която всичко тръгва без проблеми. При моята повечето неща тръгват, очевидно обаче не всички. Ще се намерят и такива, които да ме упрекнат, че съм си купила точно тези принтер и скенер, а не други. Ами тези можахме да си позволим, тези си купихме. Все пак, едното е HP, другото Canon, не са куча марка, я.

Знам, ще кажете, че в голяма степен вината е на самите производители, които не правят драйвъри за линукс, а само за Windows и в най-добрия случай за Mac. Съгласна съм. Ала, ако искат да са конкурентно-способни, създателите на линукс дистрибуции трябва да ги правят възможно най-използваеми за "обикновения потребител".

Тъй че, когато си говорим за линукс за държавната администрация, според мен е нечестно да се абстрахираме от проблеми като горните. Аз самата харесвам тази идея, но въвеждането й не е безпроблемно. Трябва да има достатъчно на брой компютърни администратори, които да са в състояние да конфигурират периферията и да направят така, че на компютрите да може да се работи безпроблемно. Тези, които ще ползват компютрите, едва ли ще се натъкнат на особени проблеми, освен ако не тръгнат да инсталират програми по свое усмотрение или не се промени нещо в периферията (а то рано или късно се променя). Open Office е доста приличен офис пакет (като се изключи, че аз още не мога да се справя с проклетия спел чек). Като цяло идеята е принципно изпълнима, но с много "но", които следва да се имат предвид от онези, които толкова пламенно я лансират.

Така изглеждат нещата от гледна точка на моята идеология на задръстен обикновен потребител. Що се отнася до линукс адептите, те особено много настояват да се осъзнае обстоятелството, че линукс не е просто безплатен, а свободен софтуер. В английския език думата "free" има и двете конотации. И звучи гордо. Тъй като не смея да обяснявам що е то "свободен софтуер", се объщам към Уикипедия:

Свободен софтуер е термин, който се използва за компютърни програми, авторите на които дават на потребителя правото да ги изпълнява, копира, изучава, променя и подобрява.

За да бъде свободен един софтуер, лицензът му трябва да гарантира следните четири основни свободи на потребителя:

  • Свобода да използва програмата за всякакви нужди. ("свобода 0")
  • Свобода да изучава начина на работа на програмата и да я променя за собствени нужди. ("свобода 1")
  • Свобода да разпространява програмата. ("свобода 2")
  • Свобода да променя програмата и да публикува променената версия. ("свобода 3")

За да бъдат осигурени свободи 1 и 3 е необходим достъп до изходния код на програмата.

За една компютърна програма казваме, че е свободна (свободен софтуер), когато потребителят получава тези четири свободи заедно с програмата.


От въпросните четири свободи, аз съм в състояние да осъществявам 0 и 2. Иначе, да, възползвам се от направени промени в определени програми (има приложения за Firefox, поради които вече не мога да си представя да работя с IE). Ама аз да правя промени в програма - сакън! Намирам за прекрасно, че има хора, които се осъществяват свободи 1 и 3 и понякога с удоволствие и благодарност използвам продукта на техния труд. Доколкото обаче на мен 0 и 2 ми стигат, очевидно свеждам "свободността" на свободния софтуер предимно до неговата безплатност. Користно копеле съм, а?

Няма свобода изобщо, има конкретни видове свобода. По един или друг начин, особено за модерния човек, свободата изглежда достойна кауза, за която да се бориш. Дори и в употребата й да влиза убиване на човешки същества. "Свободен софтуер" звучи определено възвишено, но хайде да помислим кой има полза от развяването на идеологията на свободния софтуер.

Със сигурност, не обикновените потребители. Тях просто ги интересува софтуерът и хардуерът да работят, а не да се налага да правят технологични чудеса, за да ги накарат да заработят. Затова и огромната част от тях са на Windows, въпреки че линукс е безплатен. Съответно линукс адептите се отнасят с определено презрение към такъв тип хора, изпаднали в плен на монополизма и комерсиализма и загърбили Свободата.

А защо линукс адептите така пламенно прегръщат идеята за свободата? Въпросът изглежда тъп, защото отговорът е като че самоочевиден - разбира се, свободата е хубаво нещо. Коя обаче свобода? Свобода за кого? Свобода за тях, защото те са тези, за които "свобода 1 и 3" имат конкретен смисъл. Защо тогава те толкова настояват и останалите да правят разлика между "безплатен" и "свободен"? Защото, извинявам се, най-безболезнено е да минеш на линукс, ако бъдеш като тях, ако разбираш от или започнеш да се занимаваш с програмиране, за да си в състояние да решиш по-голямата част от проблемите, които линукс ще ти стовари на главата. Цялото усилие е оправдано само тогава, когато линукс се превърне от средство (да работиш на компютър) в цел сама по себе си, в кауза. А, както вече казах, каква по-достойна кауза от свободата ;-).

Ала, докато са опиянени от линукс като ценност, като се държат високомерно и презрително (извинявам се за синонимите) към тези, които "не разбират смисъла", те на всяка крачка рискуват да загубят обикновените потребители като мен, които въпреки всичко са решили да преминат на линукс. Да не говорим за такива, които са на Windows. А без обикновени потребители линукс ще продължава да се поддържа много трудно и производителите няма да са мотивирани да правят драйвъри за, образно казано, една шепа хора.

Ето защо, "линукс за държавната администрация" е, освен безспорно икономически оправдана идея, също също така опит за силово решение на горния проблем. Както го е казал Русо - принудително въвеждане в състояние на свобода. Ако принудим повече хора, особено пък държавни институции, да минат на линукс, после можем да изискваме от производители и софтуерни разработчици да се съобразят с това.

Но не е там работата, нали? В моето разбиране за свобода се включва да уважаваш тези, които са различни от теб. И по възможност да не ги унижаваш, особено ако се надяваш да ги привлечеш към своята идея. А и изобщо.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог