Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.01.2008 г.

Sidebar update


От известно време обмислях ремонт на sidebar-a на този блог. Причина за това е, че самата ми концепция за блога се е променила много от времето, когато го създадох. В началото тепърва откривах, че други в България имат блогове, и то доста отпреди да направя своя, и бях оптимистично, направо еуфорично, настроена. В sidebar-a ми намериха място блогове, които си бях харесала, с течение на времето те ставаха все повече и повече, а ми се искаше да засвидетелствам уважение към всички, които чета редовно. В един момент сложих и линк към блогосферата на "Дневник" и, ако бях продължила в същия дух, трябваше да слагам линкове и към други блогосфери...

Междувременно обаче все повече и повече излизах от първоначалния си наивно-еуфоричен период. Блоговите вселени в България, а и където и да е, не са откъснати от социалния свят и съответно носят много от неговите характеристики. Така че е логично и в тях да се обособяват йерархии, борби за власт, комуналност, опити за монополизиране на дискурса... както и други неща, характерни за човешката (в частност - българската) социалност.

Тези "открития" (до които, ако имах малко акъл в главата, или поне ако бях използвала наличния си умствен багаж, нямаше да се налага да стигам, защото ситуацията щеше да ми е ясна априори) ме доведоха до своеобразна мини-криза, което пък откри пред мен въпроса за собствената ми идентификация като блогър. Както съм казвала по един или друг повод, не списвам този блог в качеството си на социолог. Ала доколкото все пак работя като социолог, понякога неизбежно мисля като такъв ;-). Например смятам, че идентичността, както твърди Питър Бъргър (и не само той) е въпрос на социално признаване. Тоест, за да се възприемаш като някакъв, обикновено има и други хора, които да те възприемат като такъв и/или които са ти повлияли да развиеш определени черти у себе си. Та ето защо докосването до вселените на други блогърстващи е от значение за идентификацията ми като блогър.

Оттук вече почнах да се замислям кои са блоговите вселени, които по един или друг начин влизат в (устойчив) досег с моята; кои са блогърстващите, с които имаме повече или по-малко трайно общуване. С течение на времето стигнах до идеята да оставя в блогрола си само тези блогове, "интерференциите" с които (или с чиито автори - това невинаги е едно и също) постоянства. Има много блогове, които харесвам, но с авторите им не сме установили симетрично общуване, както и блогъри, които са харесали моя блог, но на този етап не сме развили кой знае каква комуникация. Така че списъкът ще бъде динамичен, без особени претенции за "обективност". Със съжаление махнах линковете към някои блогове, които много харесвам, примерно този на Мартин Димитров. Но за мен е важно блогролът ми да изхожда от принцип, който да прави дължината му обозрима. Махнах също така някои финтифлюшки, банери, линкове към любими сайтове, защото те нямат пряко отношение към спецификата на блога. Инсталирах обаче показване на последните коментари, защото има блогове, чиито коментари се опитвам да следя, поради което за мен самата това приложение е било полезно. Търсенето по тагове е също нещо, което според мен има смисъл. Ако имате други идеи за подобряване на блогрола ми, моля, споделете :-).

Сега, позволете ми да обоснова присъствието на всяка от блоговите вселени в блогрола ми, като следвам начина, по който съм ги подредила - по азбучен ред, първо латиницата.

Latemoon aka Ваня Клечерова. Добра приятелка, поет и литератор. Тук издавам една тайна - името на блога ми - "Неуютен блог" е скрита (е, вече не) заигравка с начина, по който тя тематизира уюта.

Michel. Кой не знае Мишел, кой не е чувал за него. За моето отношение към него и "оптимишкия" му блог писах в предишния си пост.

Muntzer2 - Георги, живее в Щатите. Георги се интересува от история на протестантството в България, върху което аз пък се опитвам да пиша дисертация. Не знам има ли друг българин, който да е изровил толкова литература по въпроса. Работата по дисертацията ми щеше да е практически невъзможна без виртуалните "тонове" литература, с които той ме е снабдил и продължава да ме снабдява. Иначе е биолог, член на екипа, който откри човешкия геном.

Progagony - Кристиян Енчев или, накратко, Крис. Мъжът ми. Въпреки че в много отношения си приличаме (като се изключи, че той е гениален, а аз не, и че не съм чак толкова космата), блоговете ни са твърде различни. Неговият е ориентиран към общуване и блоговдъхновяване с тесен кръг сродни души. Възхитително е какви хора могат да се намерят, ако човек списва подобен тип блог.

Vselenche. С Таня се знаем от блога на Мартин Заимов. Имали сме много поводи да си говорим и да се подкрепяме в критични моменти. Именно някои от тези моменти, които сме преживели заедно, са били повод да започна да преосмислям битието си като блогър.

Борислав Борисов. И с него се намерихме посредством блога на Мартин Заимов. Трябва да призная, че интерференцията с вселената на Борислав Борисов изигра ключова роля в прехода ми към по-зряла блогърска идентификация. Провокира ме да забележа полета, посредством които да осмисля онова, което ми се случва. Накара ме да разбера, че посланието ми има адекватен адресат. Със сигурност, поне един. На практика, като че повече от един.

Мартин Заимов. Продължавам да търпя последствията от това, че се ангажирах с кампанията му. Сред приятели и в социологическите среди се разпространява убеждението, че съм от ДСБ. Не, не съм от ДСБ. И от СДС не съм. Не че съм против тези партии. Не че обикновено не гласувам за някоя от тях. Зад Заимов обаче застанах публично единствено като гражданин, защото имаше смислени идеи и показваше свободомислие - неща, които в българския политически живот рядко се срещат и поотделно, камо ли заедно. А блогът му продължава да стои в моя блогрол, защото той така и не ме изтри от своя, въпреки всичко, които избълвах по негов адрес след изборите и въпреки че продължавам да "издевателствам" над него в собствения му блог. Ще продължавам да изисквам отчетност за дейността му като общински съветник.

Мая Маркова. С Мая, както тя ми напомни напоследък, се знаем от блога на Мишел. Тя е биолог и преподава в Медицинския университет. С нея много често сме на различни мнения, особено когато иде реч за образование, но това само прави общуването ни по-интересно. Има и редица теми, по които позициите ни съвпадат.

Могилино. Блогът за Могилино се списва от Яна, за която не знаех нищо друго, освен че се казва Яна и че администрира този блог. С известно проучване стигам до хипотезата, че цялото й име е Яна Домусчиева и че е от "Движение на българските майки". Така или иначе, с нея имаме "общо място" - позицията ни спрямо отношението към децата в неравностойно положение в България. Покрай това сме намирали и други теми за разговор. Невинаги сме на едно мнение, но това е обогатяващо, нали? (Update. В коментар към този пост Яна ми показа няколко неточности в това представяне. Извинявам се за грешките и цитирам):


Светла, блогът за Могилино се списва и от Тео, и от Линда. Те двете са български майки. Аз съм свободен елемент. :)

Пиша и за списание Обкетив на Български хелзинкски комитет, все за хора с увреждания и деца!


***

Както виждате, доста хетерогенна картинка. Всяка една от тази блогови вселени е по своеобразен начин част от моята, а те, вероятно, ще стават и повече...

Сега вече млъквам. Честно!

Enjoy!

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог