Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.01.2008 г.

Sidebar update


От известно време обмислях ремонт на sidebar-a на този блог. Причина за това е, че самата ми концепция за блога се е променила много от времето, когато го създадох. В началото тепърва откривах, че други в България имат блогове, и то доста отпреди да направя своя, и бях оптимистично, направо еуфорично, настроена. В sidebar-a ми намериха място блогове, които си бях харесала, с течение на времето те ставаха все повече и повече, а ми се искаше да засвидетелствам уважение към всички, които чета редовно. В един момент сложих и линк към блогосферата на "Дневник" и, ако бях продължила в същия дух, трябваше да слагам линкове и към други блогосфери...

Междувременно обаче все повече и повече излизах от първоначалния си наивно-еуфоричен период. Блоговите вселени в България, а и където и да е, не са откъснати от социалния свят и съответно носят много от неговите характеристики. Така че е логично и в тях да се обособяват йерархии, борби за власт, комуналност, опити за монополизиране на дискурса... както и други неща, характерни за човешката (в частност - българската) социалност.

Тези "открития" (до които, ако имах малко акъл в главата, или поне ако бях използвала наличния си умствен багаж, нямаше да се налага да стигам, защото ситуацията щеше да ми е ясна априори) ме доведоха до своеобразна мини-криза, което пък откри пред мен въпроса за собствената ми идентификация като блогър. Както съм казвала по един или друг повод, не списвам този блог в качеството си на социолог. Ала доколкото все пак работя като социолог, понякога неизбежно мисля като такъв ;-). Например смятам, че идентичността, както твърди Питър Бъргър (и не само той) е въпрос на социално признаване. Тоест, за да се възприемаш като някакъв, обикновено има и други хора, които да те възприемат като такъв и/или които са ти повлияли да развиеш определени черти у себе си. Та ето защо докосването до вселените на други блогърстващи е от значение за идентификацията ми като блогър.

Оттук вече почнах да се замислям кои са блоговите вселени, които по един или друг начин влизат в (устойчив) досег с моята; кои са блогърстващите, с които имаме повече или по-малко трайно общуване. С течение на времето стигнах до идеята да оставя в блогрола си само тези блогове, "интерференциите" с които (или с чиито автори - това невинаги е едно и също) постоянства. Има много блогове, които харесвам, но с авторите им не сме установили симетрично общуване, както и блогъри, които са харесали моя блог, но на този етап не сме развили кой знае каква комуникация. Така че списъкът ще бъде динамичен, без особени претенции за "обективност". Със съжаление махнах линковете към някои блогове, които много харесвам, примерно този на Мартин Димитров. Но за мен е важно блогролът ми да изхожда от принцип, който да прави дължината му обозрима. Махнах също така някои финтифлюшки, банери, линкове към любими сайтове, защото те нямат пряко отношение към спецификата на блога. Инсталирах обаче показване на последните коментари, защото има блогове, чиито коментари се опитвам да следя, поради което за мен самата това приложение е било полезно. Търсенето по тагове е също нещо, което според мен има смисъл. Ако имате други идеи за подобряване на блогрола ми, моля, споделете :-).

Сега, позволете ми да обоснова присъствието на всяка от блоговите вселени в блогрола ми, като следвам начина, по който съм ги подредила - по азбучен ред, първо латиницата.

Latemoon aka Ваня Клечерова. Добра приятелка, поет и литератор. Тук издавам една тайна - името на блога ми - "Неуютен блог" е скрита (е, вече не) заигравка с начина, по който тя тематизира уюта.

Michel. Кой не знае Мишел, кой не е чувал за него. За моето отношение към него и "оптимишкия" му блог писах в предишния си пост.

Muntzer2 - Георги, живее в Щатите. Георги се интересува от история на протестантството в България, върху което аз пък се опитвам да пиша дисертация. Не знам има ли друг българин, който да е изровил толкова литература по въпроса. Работата по дисертацията ми щеше да е практически невъзможна без виртуалните "тонове" литература, с които той ме е снабдил и продължава да ме снабдява. Иначе е биолог, член на екипа, който откри човешкия геном.

Progagony - Кристиян Енчев или, накратко, Крис. Мъжът ми. Въпреки че в много отношения си приличаме (като се изключи, че той е гениален, а аз не, и че не съм чак толкова космата), блоговете ни са твърде различни. Неговият е ориентиран към общуване и блоговдъхновяване с тесен кръг сродни души. Възхитително е какви хора могат да се намерят, ако човек списва подобен тип блог.

Vselenche. С Таня се знаем от блога на Мартин Заимов. Имали сме много поводи да си говорим и да се подкрепяме в критични моменти. Именно някои от тези моменти, които сме преживели заедно, са били повод да започна да преосмислям битието си като блогър.

Борислав Борисов. И с него се намерихме посредством блога на Мартин Заимов. Трябва да призная, че интерференцията с вселената на Борислав Борисов изигра ключова роля в прехода ми към по-зряла блогърска идентификация. Провокира ме да забележа полета, посредством които да осмисля онова, което ми се случва. Накара ме да разбера, че посланието ми има адекватен адресат. Със сигурност, поне един. На практика, като че повече от един.

Мартин Заимов. Продължавам да търпя последствията от това, че се ангажирах с кампанията му. Сред приятели и в социологическите среди се разпространява убеждението, че съм от ДСБ. Не, не съм от ДСБ. И от СДС не съм. Не че съм против тези партии. Не че обикновено не гласувам за някоя от тях. Зад Заимов обаче застанах публично единствено като гражданин, защото имаше смислени идеи и показваше свободомислие - неща, които в българския политически живот рядко се срещат и поотделно, камо ли заедно. А блогът му продължава да стои в моя блогрол, защото той така и не ме изтри от своя, въпреки всичко, които избълвах по негов адрес след изборите и въпреки че продължавам да "издевателствам" над него в собствения му блог. Ще продължавам да изисквам отчетност за дейността му като общински съветник.

Мая Маркова. С Мая, както тя ми напомни напоследък, се знаем от блога на Мишел. Тя е биолог и преподава в Медицинския университет. С нея много често сме на различни мнения, особено когато иде реч за образование, но това само прави общуването ни по-интересно. Има и редица теми, по които позициите ни съвпадат.

Могилино. Блогът за Могилино се списва от Яна, за която не знаех нищо друго, освен че се казва Яна и че администрира този блог. С известно проучване стигам до хипотезата, че цялото й име е Яна Домусчиева и че е от "Движение на българските майки". Така или иначе, с нея имаме "общо място" - позицията ни спрямо отношението към децата в неравностойно положение в България. Покрай това сме намирали и други теми за разговор. Невинаги сме на едно мнение, но това е обогатяващо, нали? (Update. В коментар към този пост Яна ми показа няколко неточности в това представяне. Извинявам се за грешките и цитирам):


Светла, блогът за Могилино се списва и от Тео, и от Линда. Те двете са български майки. Аз съм свободен елемент. :)

Пиша и за списание Обкетив на Български хелзинкски комитет, все за хора с увреждания и деца!


***

Както виждате, доста хетерогенна картинка. Всяка една от тази блогови вселени е по своеобразен начин част от моята, а те, вероятно, ще стават и повече...

Сега вече млъквам. Честно!

Enjoy!

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10 коментара :

  1. Здравейте, Светла!
    Благодаря за добрите думи в този постинг!От началото на 2008г. публикувате в блога си много често, и то публикации една от друга по-интересни. Чета Ви редовно,с интерес, нищо че напоследък не участвам с коментари. Много съм уморена в последно време, лични проблеми, затова предимно чета, рядко се включвам с коментар, вкл. рядко и пиша в своя блог. Докато четях сега последния Ви постинг отворих и блога на М.Заимов. Там не се включвам с коментар от принципни съображения, макар че преди малко едва се въздържах. И то главно заради казаното в един от коментарите относно посещението на Путин!Да го е срам пишещият, който и да е той! Инак според мен е хубаво,че Заимов си възстанови блога, но трябва определено да реши, да се замисли за какво му е лично на него този блог. За мен той не се е замислил върху това, кара го някак по инерция и това е видимо от текста на постингите му.
    Поздрави, Таня С.

    ОтговорИзтриване
  2. Няма защо да ми благодарите, Таня! Не се и съмнявам, че ме четете и позволете аз да Ви благодаря. Не мисля, че коментарите са задължителни за когото и да е. Що се отнася до блога на Заимов - в интерес на истината, аз също доста се ядосвам, че той като че няма изградена представа за какво да служи той и какъв е изобщо смисълът на политическите блогове. Но ще видим, поне почва да се появява нещо като комуникация... Иначе, знаете становището ми - ако тръгна да се връзвам на всеки, който коментира, къде ще му излезе краят...

    Пожелавам Ви светлина в тунела на личните проблеми!

    ОтговорИзтриване
  3. Само така и не разбирам защо блогът да е неуютен:)) А иначе, проблемът с прекалено големия блогрол стои и пред мен; но ти даваш 1 добър ъгъл за разглеждането му. Благодаря за това и успех!!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Светла, за личните пожелания!
    А сега за нещо друго. В днешния ден на няколко пъти влизам при вас с намерението да довърша казаното от мен в 1-ия ми коментар относно блога на Заимов.И все не знам точно как да го изкажа. И дали е мястото във Вашия блог?! И е, и не е - извинявайте!
    Не става дума за коментарите, става дума за самия блог на Заимов. Знаете ли, Светла, според мен проблемът НЕ е в блога, проблемът е в самия Заимов като политик, Т.Е. заявката - Заимов, която бе дадена от него като политик пред гражданството, което го чу преди последните местни избори. Високо вдигна "летвата", а после дойде делничното, прозаичното и той не е "в час" с конкретната ситуация не относно блога си, а относно мястото си в новия, вече не толкова нов СОС. Това е от една страна. От друга страна не е ясно, поне на мен не ми е ясно, какво място му е отредено да заема, изпълнява като политик в СОС от двете партии, издигнали го, и заедно, и поотделно. С две думи казано, според мен, ако Заимов направи блог подобен на този на Мартин Димитров,например, това ще означава меко казано "революция", защото ще трябва да играе "солово" с много твърди и ясни политически позиции между двете партии, създали "Алианс за София". Може ли го, стиска ли му, на този въпрос трябва да си отговори сам, аз не съм му говорител! Във всеки случай за мен днес е ясно едно, особено след посещението на Путин в РБ - "Алианс за София" е било и остава нещо положително като идея в политическото дясно пространство, но за жалост, на практика, е политическо словоблудство, т.е.химера.
    Разреших си да изразя това свое лично мнение във Вашия блог именно заради принципите, които защитавате и ясно дефинирате неведнъж, вкл. в последния си постинг.
    П.П. Ще напиша ли подобно нещо в блога на самия Заимов? Да, Светла, но трябва аз самата да съм "в час", за да отмеря точно думите си, защото последното нещо, което бих искала е да разлая "Един и компания", и то не толкова заради самия Заимов, а заради човеците,гражданите, които срещнах благодарение на предизборния му блог!
    Поздрави, Таня С.

    ОтговорИзтриване
  5. Светла, блогът за Могилино се списва и от Тео, и от Линда. Те двете са български майки. Аз съм свободен елемент. :)

    Пиша и за списание Обкетив на Български хелзинкски комитет, все за хора с увреждания и деца!

    ОтговорИзтриване
  6. Vanilla, благодаря за коментара! Блогът се казва "неуютен", защото в него публично и неанонимно изразявам мнението си за предимно неприятни неща. За мен уютът се свързва с частното, затвореното, "домашното". Виждала съм и публични неанонимни "уютни" блогове, но аз самата не съм способна на това.

    Таня, моят блог е място да се обсъждат много теми, като Мартин Заимов се оказва една от постоянстващите. Коментарът Ви ме накара много да мисля и в резултат понаписах нещо в неговия блог. Интересно ми е какво Ви е мнението за това.

    Естествено, че блог сам по себе си не може да е проблем - блоговете си имат автори, които са в конкретна ситуация и т.н. И че Заимов е в сложна ситуация. Но чак пък "революция"?

    Мислите ли, че на Мартин Димитров му е лесно в СДС? Но това не му пречи да действа и да се отчита.

    Яна, благодаря за уточнението, цитирах го в поста си.

    ОтговорИзтриване
  7. Здравейте, Светла!
    Бих искала още нещо да споделя с Вас, което не му бе мястото в блога на Заимов. Няма как, самият Заимов не е дал заявка за подобен тип коментар. Ако бих го направила, опа - и на хоризонта "Един и компания", а не го искам - не това е целта ми.
    Става дума за М.Димитров и блога му, като пример, т.е. по принцип. Да, и според мен е вярно, което пишете, че действа и се отчита. И това е нещо положително, само че... Това негово политическо поведение, извън безспорно положителното само по себе си, да е допринесло нещо съществено за "светлинката в тунела" в СДС? Поне аз лично не съм забелязала подобно нещо. Все същата "политическа мъгла"! И неведнъж, за жалост, той ми изглежда като самотен ездач, вярно - не само той, за който/които е вярна приказката "кучетата си лаят, а керванът си върви". В този контекст говоря тук при Вас за "революция", твърда и ясна политическа позиция сред/между+към двете партии, създали "Алианс за София".
    Поздрави, Таня С.

    ОтговорИзтриване
  8. Таня,

    Смятам, че твърде много участвам в блога на Мартин, затова ще отговоря тук.

    Да, СДС продължава да е "мъгла" и все повече се "замъглява". На този етап Матин Димитров демонстрира партийна лоялност. Никога не съм чела или видяла да е направил нищо срещу партията си, впрочем само веднъж, и то цитирайки Иван Бедров. Не му се занимава с партийни разцепления. Аз самата не знам какво да мисля по въпроса. Ще ми се да има партия от такива като Мартин Димитров, тогава бих гласувала за нея. Но не знам какви са й шансовете. Ако обаче СДС се обедини с Бакърджиев, Софиянски и Герб, тогава да ме отпишат като гласоподавател.

    Но в цялата тази мъгла Мартин Димитров продължава да се бори да постига конкретни неща, поради което го уважавам. Той има изключително ясна "политическа философия", макар и според мен в някои отношения издържана в стилистиката на 18-ти век. И си я следва, посредством определени предложения и повдигане на въпроси. Резултатите от действията му имат последствия за всички нас. Ако беше избран в Европейския парламент, щеше и да доведе докрай отмяната върху акциза за домашната ракия.

    Ако беше се впуснал в опити да убеждава СДС в политическата си философия и идеите си за бъдещето на СДС, нямаше да може да постигне нито едно от тези неща. Трудно ми е да кажа кой от двата варианта е за предпочитане. Социологът Макс Вебер говори за два типа етика - "етика на убежденията" и "етика на последствията" (или на "отговорността"). Довеждането на всяка от тях до крайност може да предизвика чудовищни резултати.

    ОтговорИзтриване
  9. Здравейте, Светла!
    Благодаря за коментара Ви.Според мен ние с Вас като граждани -гласоподаватели нямаме принципни различия за кого бихме гласували "вчера - днес - утре", образно казано. Моят проблем, а може да е и Ваш, и на други, които искрено се интересуват от случващото се в РБ е, че все по-трудно се ориентирам в българското политическо пространство, и по-специално в тази част от него, която се заявява и дефинира като десница. Разбира се, тук не включвам формации като Герб, Атака и прочие.
    В тази връзка, само като примери:
    1/Цитираният постинг от Вас на Иван Бедров и в него линка към блога на "Жоро и Първан" и там постинга "Мартин Заимов - детето чудо"(http://www.joroiparvan.com/?p=41);
    2/Блогът на Ал.Божков - http://albosh.blog.bg - и по специално някои от последните му постинги - http://albosh.blog.bg/viewpost.php?id=153451, http://albosh.blog.bg/viewpost.php?id=157709, http://albosh.blog.bg/viewpost.php?id=157841;
    3/Възобновеният блог на М.Заимов, вкл.последният му постинг.
    Надявам се, посочените от мен примери добре да илюстрират какво искам да кажа с думите си "все по-трудно се ориентирам...", вкл. и защо по-преди използвах думата "революция". Но знам едно, аз самата житейски съм компромисен човек, и същевременно с принципи компромис не правя. Тъй че, това ще е моят начин как да се ориентирам (ако успея, а искам да го сторя) в тази "манджа с грозде" в дясното политическото пространство. Знам, че горните ми думи биха обидили доста качествени люде, с които се срещнах покрай блога на Заимов и да ми "затръшнат" вратата, защото проблемът си е лично мой. Но аз определено смятам, че проблемът НЕ е само лично мой! Този проблем е една от причините за все по-малкия % гласуващи.
    П.П. Светла, обърнете внимание какво пак се разигра в блога на Заимов. Изглежда има доста хора, посещаващи блога му, които направо ги е страх от "заявката-Заимов" като политик, инак нямам никакво смислено обяснение откъде идва тази истерия.
    Поздрави, Таня С.

    ОтговорИзтриване
  10. Таня, както нееднократно съм казвала, от наличните "десни" партии няма такава, която с ръка на сърцето да кажа, че одобрявам.

    За жалост, откакто Мартин е общински съветник, за него не съм чула да е направил нищо, освен въпросното тропане по масата. Колкото и да ни е симпатичен като човек, сме гласували за него в качеството му на политик и очаквам от него да се държи като такъв. Тропането по масата би имало смисъл за мен, ако беше последвано от други действия.

    Александър Божков е изключително умен и чаровен човек, но ми харесва в степента, в която не се занимава с политика. Да си изразява мнението като гражданин, бива. Но човек, който е компрометиран, да влиза пак в политиката - не, благодаря, колкото и да е интелигентен и симпатичен.

    За последните простотии в блога на Мартин Заимов - ами ако там се случваше смислена дискусия, щеше ли да ги има?

    ОтговорИзтриване