Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

9.02.2012 г.

Общуването и културата не са престъпление


Следва дълъг текст, в който се опитвам да обясня защо за мен е важно да се включа в шествието срещу ACTA от НДК до парламента тази събота, 11 февруари, от 11 часа. За ACTA се изписаха много смислени неща, трудно мога да ги цитирам, без да пропусна нещо, затова реших да не го правя.

Когато бях много малка, вкъщи имахме само грамофонни плочи (без да броя радиото и телевизора). Бях може би на шест, когато баща ми купи, докато живеехме в Бенгази, първия ни касетофон. Повечето ни касети някой отнякъде беше презаписал - първоизточникът обикновено не беше известен. Тази практика продължи и в училище - разпространяваха се разни касети с компилации, като често пъти не знаехме кое парче на кого е. Но на 11-12 годишна възраст успях да прослушам Жан-Мишел Жар чрез презаписани касетки. По същия начин на 14 се влюбих в Kansas, на 15 - във Флойд, на 18 - в King Crimson. Което можех да намеря, купувах и на плочи - Queen, Dire Straits и други, а на "Щурците" имах към 10 плочи.

А в началото на 90-те почти цялата музика, която се продаваше в България, беше пиратска. Самоотвержено купувах касети с шарени обложки, за които никому не хрумваше да попита оригинални ли са, или не. С Крис сме купували касети на известната по онова време звукозаписна компания "Унисон", които касети свършваха, преди да е свършил албумът, записан на тях. Продължавахме да се снабдяваме и с презаписани албуми, разбира се, като за някои от тях си и плащахме. Но най-вече записвахме от приятели. Цял живот ще съм благодарна на състудентката, която ми даде сума ти касетки с ужасно лоши записи (не знам колко презаписа са били по веригата до първоизточника, но нискокачествените емпетройки, освен ако не са дигитализирани лоши записи на лента, са далеч по-добри от това) на Van der Graan Generator и Peter Hammill. Вече поне 17 години оттогава, но това си остана най-"моята" музика.

Видео никога съм нямала, но пък някъде през 90-те си купих видеокасета - "Стената" на Пинк Флойд. Защото любовта ми към този филм беше (и още е) по-силна от прагматичното съображение, че не мога да го гледам. Пазя касетата и до днес; пускала съм я веднъж-два пъти на видеото на сестра ми.

Докъм края на 80-те достъпът до текстове беше екзотика. Веднъж си купих текстове на Висоцки, май от книжарница. Английски малцина знаеха, така че грешки от типа на "Кен лий" бяха всекидневие. От началото на 90-те до времето, когато Интернет започна да набира популярност по нашите ширини, текстове на песни можеха да се купят на площад "Славейков".

През 80-те нямаше свободен достъп до копирни машини; те не бяха много популярни и в началото на 90-те. Когато приятели ми даваха книги, които харесвам, но не мога да намеря за себе си, си преписвах избрани цитати от тях. Още пазя тетрадка от 80 листа с пространни цитати от разкази на Селинджър, тетрадки с поезия - основно на български и френски. Преписвах и части от книгите от библиотеката на Френския център, които заемах, включително цели разкази на Мишел Турние. Тогава и през ум не ми е минавало, че, преписвайки, нарушавам нечии авторски права.

Разказвам тези неща, защото те са важна част от начина, по който съм станала себе си. Както и от общуването ми с хората. Не знам дали бих почувствала Крис до такава степен сродна душа, ако не ми беше давал навремето албуми на Yes, Genesis, Gentle Giant и т.н. Той ме открехна и на VdGG.

Днес е много по-лесно, отколкото по времето преди Интернет, човек да споделя нещата, които обича, слуша, чете, гледа, прави. Както и да среща сродни души. Повечето от приятелите си съм срещнала именно посредством Интернет. С повечето от близките ми хора, които съм срещнала извън мрежата, пак общувам чрез нея. Преди 20 години с приятелите ми си ходехме на гости да слушаме музика или си записвахме касетки. Днес си пращаме линкове, но това не прави общуването по-малко смислено.

Съвременните технологии ни позволяват да сме в постоянна връзка и да споделяме тези културни съдържания, които са важни за нас. Ключовата дума е "споделяме". Как се появяват "пиратските" емпетройки, филми, клипчета, книги? Ами някой, който има оригиналния носител и цени съдържанието му, е решил да го пази не само за себе си, а да го сподели и с другите. В общия случай, без нищо да печели от това. Както и моите стари касетки с лошо качество на музиката, презаписвана десетки пъти, се дължат на хора, които са имали възможност да си купят оригиналните албуми.

Качеството на масово споделяното из мрежата "пиратско" съдържание в огромната си част е много по-ниско, отколкото на оригиналите. А тези, които протестират как се губело качеството на оригинала, не си дават сметка, че за много хора е важно да имат възможността да се докоснат до дадени произведения на културата, а перфекционизмът на качеството е лукс, достъпът до който не е всеобща цел. Ако си развалям очите, четейки сканирани книги на компютърен екран, то съдържанието на тези книги за мен е по-важно от удобството. Ако гледам цял филм или концерт в Youtube, смисълът или музиката за мен са по-важни от образа и звука. И съм убедена, че за много хора е същото - иначе Интернет нямаше да е това, което го знаем.

Законите изразяват някакви съществуващи социални отношения. Не само ги изразяват, но понякога ги и създават, друг път "потичват" след тях. Законите, свързани с авторски права, изостават с десетилетия - още от времето, когато технологиите правят възможно масовото копиране на произведения с авторски права. Когато човек има свободен достъп до дадена технология, нещо повече - когато си я е купил (примерно - двукасетъчен касетофон), защо да не я използва? Ако имам възможност да споделям и да се докосвам до ценно за мен съдържание посредством Интернет, защо да не го правя? И може ли неща, които са станали основна характеристика на съвременния живот и начин на общуване, просто ей така да бъдат забранени? Може ли общуването да бъде приравнено с фалшификат?

Подобна забрана не е и много умна. Колкото е по-ограничен достъпът до дадено съдържание, толкова е по-малък шансът повече хора да развият интерес към него и част от тях да платят за него някой ден. Колцина днес си купуват независими системи за слушане на музика или гледане на филми? Почти всичко става от компютъра, който може дори да няма CD.

Крайно време е законите за авторските права да станат съответни на света. Не казвам да не се печели от авторски права изобщо. Отделен въпрос, че е широко известно (пък и ако ви се е случвало да сте автор, знаете и от опит), че т.нар. "авторски права" са по-скоро "издателски права" - основната печалба отива в издатели, звукозаписни компании и т.н.

Убедена съм, че не е толкова трудно регулирането на авторските права да придобие смислен и съвременен вид. Лично аз съм готова да плащам по няколко лева върху сметката си за интернет, които да отиват за авторски права. Смятам и че много интернет потребители биха приели подобна мярка за разумна. Но ми се струва, че е редно и провайдърите ми да се ръснат малко, защото те печелят от това, че аз ползвам интернет, т.е. опосредствано печелят и от това, че гледам клипчета в Youtube. Още повече (и все пак - в разумни и поносими граници) биха могли да се бръкнат компаниите, които пряко печелят от споделянето на съдържание с авторски права. В същото време, достъпът до съдържание с авторски права би могъл да е свободен на местата с безплатен публичен интернет, за да не се създава финансов ценз за него.

Възможни са и други варианти, стига да има добра воля за тях. Надявам се, че опита на корпорациите посредством ACTA да се поставят над закона (който като цяло е на тяхна страна, но може би осъзнават, че това е до време) е последният гърч на една система, неадекватна на времето. Но това няма да стане без нашата помощ. Защото в историята нищо не се случва без участието на хората. Та затова ще бъда в съботния студ пред НДК.

За финал ще ви разкажа историята на снимката в този пост. Van der Graaf слушах най-активно по време на студентските протести началото на 2007 г., когато с Крис нямахме пари не само за храна, ами и за чай и кафе, а за купуване на оригинални албуми не бихме могли и да помислим. Слушах ги и следващите години, някои от които бяха толкова бедни, че съм се чудила дали да си купя билетче за трамвая, или обяд на работа. Наскоро (вече в съвсем друга финансово-биографична ситуация) ми хрумна, че никога съм нямала фанелка на група. И реших, че искам тениска на VdGG, но оригинална. Не че не мога да си направя каквато си поискам, но ми се искаше парите ми да отидат директно за Van der Graaf Generator и Peter Hammill. Затова отидох на официалния сайт на Hammill sofasound.com и се опитах да си поръчам фанелка, която дори не знаех как ще изглежда. Сайтът обаче, който външно не се е променил от края на 90-те, т.е. откакто го знам, се оказа със смотана система за разплащане (което оцених по достойнство - не им е печалбата целта, а музиката) и не прие картата ми. Приятел беше така добър да ми предложи да използва неговата. И така се сдобих с най-оригинална фанелка, като се надявам, че нито стотинка от парите, които дадох, не са отишли в звукозаписна компания, като изключим личната на Hammill. Всъщност от извлечението става ясно, че парите са отишли директно за Наmmill.

Нали няма смисъл да казвам поуката :-)?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

12 коментара :

  1. Подкрепям текста, само да те подсетя да коригираш датата в началото, не десети, а 11 февруари, ако някой случайно не е разбрал кога точно е, да не се обърка - вероятността е малка, но все пак.

    ОтговорИзтриване
  2. аз пък не съм съгласен да се правят отчисления от каквито и да било такси за услуги, за да се плаща на правоносители. по две причини:

    1. Парите няма да се разпределят адекватно. Ще отиват в някоя алчна организация, която ще покрие своите си разходи и нужди преди да разпредели някакви трохи на някакви артисти. Най-просто казано. Или нека ти дам друг пример - аз съм фен на Културшок - наистина ли мислиш, че Музикаутор или Профон ще им преведат някакви суми?!? Сериозно? Или ще преведат пари на VdG. И един мармот...

    2. Аз не искам да плащам на Азис, Преслава и компания. Те не правят музика, която слушам. Точка. Но с модела, който приемаш - ще им плащам и прочие. Мерси. Всеки трябва да получава каквото е заслужил.

    ОтговорИзтриване
  3. И главната причина поради която това което предлагаш е неприемливо и против всяка здрава пазарна и нормална логика:

    Искаш да плащам не за потребен продукт, а за възможност евентуално да консумирам продукта, без значение дали съм го консумирал или не, просто защото имам необходимите условия да съм го консумирал - с две думи - съм, не съм - плащам. По тази логика и на същите основания настоявам държавата да изплаща на мен и Зори детски надбавки за три двойки близнаци. Е, вярно, че ние нямаме и едно дете, обаче имаме всички необходими условия и предпоставки да имаме, нали така?! 

    ОтговорИзтриване
  4. авторите на съдържание имат нужда от интернет-базирана свободна платформа в която да имат 100% контрол и 100% прозрачност, посредници като мюзикаутор и профон днес вече са излишни, а и доказаха че не управляват адекватно поверените им права

    ОтговорИзтриване
  5. Нуша, благодаря, а за грешката с датата се сетих след като си легнах, вече е оправена.

    Данчо, не казвам, че не си прав. Акцентът ми не беше, че трябва да се плаща на звукозаписни компании и не съм го и казала по този начин. Думата ми беше за това, че не иде реч за стиснатост - много хора са готови да дават пари за културните произведения, които обичат, и за авторите им. Разсъждавах по логиката на данъците (май напоследък олевявам, хи хи), но са възможни и други логики, по които да става това. И съм съгласна с теб, че основният проблем са алчните организации. Една приятелка например иска да издава книга. Намерила издателство, което се съгласило да ѝ я издаде, ако тя си я плати. Срещу плащането приятелката ми не получава гаранции, че книгата ще стигне до книжарниците, а няма да залежава по складове. И - естествено - основната част от печалбата няма да е за нея, въпреки че тя инвестира в книгата си, а не издателството.

    Всъщност проигравах варианта, в който хем тия, дето сега пищят, са доволни, хем никой не е изкаран престъпник заради това, че споделя клипчета от YouTube. Но не казвам, че това е най-умният вариант :-).

    Виктор, много е ценно, че сподели позицията си на човек, който се занимава с продуциране на музика не от вчера, а отскоро и с издателска дейност. Подкрепям за интернет-базираната платформа и всъщност от самите автори зависи това да стане практика.

    Каква идея за Хамил???

    ОтговорИзтриване
  6. Шапка ти свалям, направо уцелваш десятката.

    ОтговорИзтриване
  7. На хладничко, пред НДК ! ! !
    Да се поразходим всички !
    Благодарим и на те, Светле !

    ОтговорИзтриване
  8. в контекста на казаното от теб за " културното споделяне " в интернет,  току що "си свалих" и в мемнта  гледам/слушам филма" The Wall "  :) 

    ОтговорИзтриване