Още от малка не обичам да участвам в игри, в които има състезателен елемент. Не толкова за да не загубя, но най-вече защото, ако спечеля, някой друг ще е загубил. Такава съм си и до днес - конкуретноспособността не е от силните ми страни.
В професионален план съм участвала в конкурси - за асистент, за докторант, за работа. Понастоящем работата ми е на проектен принцип - трябва да се печелят проекти, за да получаваме заплати. Приемам това като част от правилата, но за мен смисълът на проектите, по които работя, е много по-важен от това просто да се печелят проекти.
Съмнявам се, че бих била много "успешна" в силно конкурентна работна среда - ако виждам, че някой покрай мен много иска да бъде първи, ще изпитам спонтанна потребност да се отдръпна, за да е доволен. (Представям си как в момента де що има работодател чете и си отбелязва, че съм неблагонадеждна...)
Що се отнася до нещата, които правя в свободното си време от убеждение, за удоволствие или и двете, не желая да се състезавам. Искам да отстоявам пространство, в което смисълът е по-важен от дивидентите, идеите са по-важни от оценката им, каузата е по-важна от осребряването ѝ, общуването е по-важно от самоизтъкването.
За блога в някакъв момент реших (може би не от самото начало) да не участвам с него в никакви конкурси, да не му слагам реклами, нито да се опитвам да печеля по какъвто и да е начин от него. Не бих поела ангажимент, че това винаги ще бъде така, но засега предпочитам да бъда максимално независим блогър. Да съобразявам тематиката, стила и дизайна не с необходимостта да привличам повече трафик или да се харесвам, а с ценностите си (особено с уважението към тези, които ме четат), ако щете - и с моментните си състояния.
Затова вчера ми дойде като гръм от ясно небе, когато ми казаха (познат от групата във Facebook за прогресив рок, представете си), че съм била получила някакво отличие. Както се оказва, българският "клон" на Асоциацията на европейските журналисти, за която нямам спомен да съм чувала до този момент, ме е поставил на първо място (поделено с журналистката Нева Мичева) за 2011 г. в рубриката "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание", заради писанията ми "по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България".
Ще излъжа, ако кажа, че не ми стана приятно - щом тщеславно разказвам за това, сигурно съм поласкана. Същевременно изпаднах в силна почуда ("сигурно като постмодерен човек ще свиеш иронично рамене", ми писа една уважавана позната вчера). Макар да съм казвала, че смятам блога си за своеобразна медиа, никога не съм имала себе си за журналист. И си мисля - толкова журналисти (някои от тях - добри) дават мило и драго да получат отличие, пък то отива при някого, който дори не е журналист. Чак гузно да му стане на човек (на мен, де).
Като се абстрахирам от личния си идентичностно-ценностно-когнитивен дисонанс, смятам, че говори добре за Асоциацията на европейските журналисти - България, че гледа сериозно на новите медии. Освен мен е отличен и блогърът Комитата. Харесва ми и че изобщо има такава категория - "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание" и че правата на чужденците в България са припознати като "оригинална" (надявам се - и важна) тема.
Другите категории в класацията на АЕЖ за качествена журналистика са "Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото" (наградени са материалите на вестник "Сега" за даренията в МВР) и "Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България" (отличието отива при програма "Христо Ботев" на БНР).
АЕЖ дава "отличия" и за псевдожурналистика - напълно заслужени, според мен.
Замислих се и аз на кого бих дала отличие в съответните категории. И дори вече присъдих наградите, но за тях ще направя отделна публикация. Ще ги обявя утре.
В заключение - благодаря на Асоциацията на европейските журналисти - България. Не знам дали съм повече трогната, или повече учудена.
В професионален план съм участвала в конкурси - за асистент, за докторант, за работа. Понастоящем работата ми е на проектен принцип - трябва да се печелят проекти, за да получаваме заплати. Приемам това като част от правилата, но за мен смисълът на проектите, по които работя, е много по-важен от това просто да се печелят проекти.
Съмнявам се, че бих била много "успешна" в силно конкурентна работна среда - ако виждам, че някой покрай мен много иска да бъде първи, ще изпитам спонтанна потребност да се отдръпна, за да е доволен. (Представям си как в момента де що има работодател чете и си отбелязва, че съм неблагонадеждна...)
Що се отнася до нещата, които правя в свободното си време от убеждение, за удоволствие или и двете, не желая да се състезавам. Искам да отстоявам пространство, в което смисълът е по-важен от дивидентите, идеите са по-важни от оценката им, каузата е по-важна от осребряването ѝ, общуването е по-важно от самоизтъкването.
За блога в някакъв момент реших (може би не от самото начало) да не участвам с него в никакви конкурси, да не му слагам реклами, нито да се опитвам да печеля по какъвто и да е начин от него. Не бих поела ангажимент, че това винаги ще бъде така, но засега предпочитам да бъда максимално независим блогър. Да съобразявам тематиката, стила и дизайна не с необходимостта да привличам повече трафик или да се харесвам, а с ценностите си (особено с уважението към тези, които ме четат), ако щете - и с моментните си състояния.
Затова вчера ми дойде като гръм от ясно небе, когато ми казаха (познат от групата във Facebook за прогресив рок, представете си), че съм била получила някакво отличие. Както се оказва, българският "клон" на Асоциацията на европейските журналисти, за която нямам спомен да съм чувала до този момент, ме е поставил на първо място (поделено с журналистката Нева Мичева) за 2011 г. в рубриката "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание", заради писанията ми "по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България".
Ще излъжа, ако кажа, че не ми стана приятно - щом тщеславно разказвам за това, сигурно съм поласкана. Същевременно изпаднах в силна почуда ("сигурно като постмодерен човек ще свиеш иронично рамене", ми писа една уважавана позната вчера). Макар да съм казвала, че смятам блога си за своеобразна медиа, никога не съм имала себе си за журналист. И си мисля - толкова журналисти (някои от тях - добри) дават мило и драго да получат отличие, пък то отива при някого, който дори не е журналист. Чак гузно да му стане на човек (на мен, де).
Като се абстрахирам от личния си идентичностно-ценностно-когнитивен дисонанс, смятам, че говори добре за Асоциацията на европейските журналисти - България, че гледа сериозно на новите медии. Освен мен е отличен и блогърът Комитата. Харесва ми и че изобщо има такава категория - "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание" и че правата на чужденците в България са припознати като "оригинална" (надявам се - и важна) тема.
Другите категории в класацията на АЕЖ за качествена журналистика са "Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото" (наградени са материалите на вестник "Сега" за даренията в МВР) и "Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България" (отличието отива при програма "Христо Ботев" на БНР).
АЕЖ дава "отличия" и за псевдожурналистика - напълно заслужени, според мен.
Замислих се и аз на кого бих дала отличие в съответните категории. И дори вече присъдих наградите, но за тях ще направя отделна публикация. Ще ги обявя утре.
В заключение - благодаря на Асоциацията на европейските журналисти - България. Не знам дали съм повече трогната, или повече учудена.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
