Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

4.04.2011 г.

Доби и ние

Понякога си мисля, че нещо ми има. Трябва наистина да съм сбъркана, след като вече над десет хиляди души са се включили във флашмоба във Facebook за рождения ден на Доби. Сред тях са и хора, които ценя и уважавам. Само аз ли съм толкова задръстена, че не намирам идеята за забавна?

Наивно ли е, че си мисля, че ако Доби съществува, случващото се е издевателство по отношение на нея? Мислите ли, че има хора, които заслужават да се гаврим с тях - защото нямат социални умения, защото ги смятаме за тъпи и прости? Дали човешкото достойнство зависи от интелекта, външния вид и умението да пишеш на кирилица?

Ако пък Доби не съществува, цялата история се оказва експеримент, в който опитните зайчета сме ние. И този експеримент показва що за кауза е способна да обедини петцифрено число последователи. Бих искала да видя толкова хора, обединени за нещо смислено. Каквото и да е то.

Така че за мен няма значение дали Доби съществува, или не - важното е какви сме ние.

Не ми обръщайте внимание - винаги съм била смотана и смотана ще си остана.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог