Английският и аз

Много хора смятат, че език се учи, когато си дете, но за мен образованието през целия живот не е лишен от смисъл лозунг.

До 9 април 2011 г. не бях учила формално английски език. Като изключим кратък период, когато бях в шести клас и вкъщи идваше частна учителка. Тя дойде няколко пъти, след което изчезна вдън земя с парите на родителите ми, тъкмо след като бяхме стигнали до "look the apple trees on the page 45".

Основната причина да се размина така с изучаването на езика на Шекспир се крие в почти клиничния ми неконформизъм. В пети клас трябваше да започнем да изучаваме чужд език. Понеже тъкмо беше станало модерно да се учи английски език, аз напук реших, че искам да уча френски. Бях в най-зубърската паралелка в училището, но в нея се чувствах като цяло зле. И когато се оказа, че в нашия клас ще се учат английски и немски, заявих, че аз пък искам френски. Класната рече заплашително: "Тогава ще трябва да се преместиш в друга паралелка". Моя милост примига и измънка: "Добре, ще се преместя." Класната направо побесня, хвана ме и ме замъкна при зам.-директорката (една такава страшна жена, с коса на кок). И се развика: "Представяш ли си, тя иска да се мести!" Аз вече треперех от ужас, но зам.-директорката отговори хладнокръвно: "Ми да се мести, бе!". И така, без никакво участие от страна на родителите ми, се озовах в класа на любимата ми по онова време учителка по биология.

С френския бях повече от добре в училище (говорех с много прилично произношение, четях си самостоятелно и в оригинал поезия, романи на Борис Виан и дори Франсоа Вийон в оригинал), но, за съжаление, откакто завърших училище, прогресивно забравих езика. Междувременно два пъти почвах да уча и немски, но поради липсата на практика позабравих и него.

С английския преживях челен сблъсък, когато започнах да посещавам докторантски семинар по социология в СУ преди десетина години. Семинарът беше върху книгата на Robert Friedrichs "A Sociology of Sociology". Всеки път един от участниците в семинара представяше по една глава в писмен вид, изпращаше предварително интерпретацията на останалите, които пък трябваше да правят анализ на интерпретацията, следователно се очакваше да са прочели съответната глава. Към началото на курса не можех да различа предлог от съюз в текст на английски, а книгата се оказа на супер висок, засукан и лексикално богат език, а едно изречение беше дълго средно между една трета страница и половин страница. Помолих моя приятелка и състудентка, която е живяла две години в Лондон, да ми помогне с главата, която трябваше да представя аз, но и на нея й се видя много трудно. И така, с много сълзи и още повече инат, започнах да навлизам в текста. Последната, дванадесета, глава, успях да прочета за една сутрин.

След това "гмуркане в дълбокото" вече можех да чета академични текстове на английски в областта на философията и социологията. И когато, няколко години по-късно, започнах да общувам на английски по интернет чрез форуми, мейли и чатове, използвах такива думи и фрази, каквито хората, с които говорех и на част от които английският беше роден език, не знаеха. Затова пък граматиката ми беше трагична. С течение на времето усвоих по-разговорен език и граматиката ми стана по-поносима, но все пак със сериозни дефекти.

Когато през 2005 отидох на световна конференция по социология на религията, изненадващо установих, че освен да пиша на английски, мога и да говоря - вярно, не съвсем без грешки, но не и по-зле от много от участниците в конференцията. Следващата година отидох на двуседмичен англоезичен социологически курс в Испания, по-следващата - пак на конференция по социология на религията.

В този период от живота си (от есента на 2004 до края на 2007 г.) преобладаващо пребивавах в България тялом, а духом се радвах на къде повече, къде по-малко анонимно съществувание в Интернет сред англоезични същества. От началото на 2008 г. ми се наложи да се върна духом тук и да се боря, от което постепенно пострада интензивността на англоезичната ми комуникация, а оттам - и нивото на общуване на английски, до което бях стигнала.

В настоящата ми работа обаче е необходимо много високо равнище на владеене на английски език - както за писане на проекти и аналитични текстове, така и за комуникация. Повечето ми колеги са учили някъде в чужбина и владеят английски по-добре от български. Затова, след като от началото на годината ми повишиха заплатата, реших, че е крайно време да инвестирам в това, да си приведа познанията по английски в приличен вид.

Първо започнах с попълване на онлайн тестове за определяне на нивото, за да имам някаква представа какво ме чака, когато се явя на тест за входно ниво. На първите тестове излизах "upper intermediate", което ми се видя достойно за душата. След като на един тест излязох "advanced", престанах с тестовете. Смятам, че един от проблемите на тестовете по принцип е, че с повече практика човек може да се научи да става по-добър в тях, без да подобрява нивото си в областта, за която се отнасят те. Просто свикваш. Така е и с тестовете за интелигентност - уж интелигентността трябва да е някаква общо взето константна величина, но ако човек попълва повече тестове за интелигентност, започва да дава по-добри резултати, което не означава, че е станал по-интелигентен.

Междувременно проучвах сайтове на курсове за езиково обучение. Повечето от тях са трагични. Липсва основна информация - за видове и дати на курсовете, за цени и т.н. В някои от сайтовете има стари данни, грешки, неразработени части. Като видях в сайта на ИЧС дати и цени, реших да пробвам там. ИЧС е близо до работното ми място, така че можех лесно да прескоча дотам за един тест за определяне на входно ниво (затова пък е далече от къщи). Обадих им се по телефона, казаха ми "дай парите и ще ти направим тест". Речено-сторено. Втрещи ме ретро-соц обстановката и обслужване там, но си викам - нищо, важното е английският да е на ниво. Затвориха ме в една стая да попълвам тест и после рекоха, че ще си науча резултата в деня на започване на курса. Заявих съботно-неделен курс, защото вечерите не са ми най-работоспособното време от денонощието.

На 9 април в 8 без нещо сутринта с трепет пристъпих пред залепените листата в коридора на ИЧС, на които се обявява разпределението по групи. Спомних си за "стената на плача" при Химическия факултет на СУ. Не без изненада установих, че съм сложена в ниво "advanced". Оказа се, че това е най-високото ниво, за което е сформирана съботно-неделна група.

Разочарованието ми от курса обаче е тотално - учителят говори предимно на български, бърка думи и все си гледа в един електронен речник, кара ни да учим правила, които после сам разбира, че са грешни и си признава, че си ги е измислил, кара ни по няколко пъти да четем условията на задачите и да ги превеждаме, вместо да комуникираме и да пишем на английски. Повечето от останалите курсисти също са разочаровани. За ниво "advanced" би трябвало да се осигури виртуозен в английския преподавател, но явно ИЧС плаща данък на нещата, от които страдат държавните образователни институции - поставянето на сигурността на работното място над качеството, интриги и т.н. (не че и в някои частни школи няма проблеми с нивото - зависи от много неща). Някои от курсистите не са по-добре с английския от мен (а аз все пак смятам, че имам сериозни дупки във владеенето на езика), въпреки че са карали предишни нива в същото ИЧС. Други пък са по-добре, очевидно зависи на какъв преподавател ще попаднеш. Което е тъпо.

Смятам да си довърша курса - платила съм 450 лева (400 за курса и 50 за учебник и учебна тетрадка), със съкурсниците ще се опитваме да изискваме повече от преподавателя. Вчера се преборихме да ни даде есе за домашно. Жалко, че всяка събота и неделя (без Великден) до към средата на юли ще ставам сутрин в пет, изпълнена не с нетърпение, а по-скоро с отегчение. Но все нещо ще науча, по-добре е от без хич. Поне ще си правя де що има упражнения в свободното време.

Междувременно вече активно проучвам за други места за чуждоезиково обучение, в които качеството е по-високо. Досега ми препоръчаха Berlitz и Avo-Bell, повече клоня към Avo-Bell (а видях, че имат и някакви ранно сутрешни делнични курсове, което е по-приятен вариант от съботно-неделните - дано продължават да ги имат, а не е само стара информация). Но за няколко месеца имам време да си изградя мнение и след лятната отпуска ще му мисля.

Вие какъв курс по английски за напреднали бихте ми препоръчали и защо?

UPDATE: За оправдание на ИЧС ще кажа, че в резултат на писмен протест от групата ни учителят беше сменен с много по-добър. Повече съм разказала тук.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог