Както споменах в предишния пост, на референдума в неделя ще подкрепя електронното гласуване. Ще го направя без еуфоричния ентусиазъм, обхванал немалка част от проповедниците му. Но и със съзнанието, че фактът, че мнозинството от големите проекти в България после трябва да се преправят, не означава, че нищо не трябва да се прави. И че по-важен от самият референдум ще е гражданският контрол върху изпълнението на евентуално положителната народна воля.
Прави ми впечатление обаче, че някои хора, които пишат в защита на електронното гласуване, говорят като че то ще отмени традиционното. Такива са например аргументите, че то ще направи изборите по-евтини, както и че ще доведе до масова компътърна грамотност из страната.
Електронното гласуване не отменя традиционното. И за добро, и за лошо.
Това означава, че за период от доста години то няма да доведе до значително по-евтини избори, а напротив - за осъществяването му ще е нужна солидна първоначална инвестиция. Докато няма достатъчно устойчиви данни какъв приблизителен дял от населението гласува електронно, ще се печатат толкова бюлетини, колкото и преди. Броят на избирателните секции вероятно ще намалее в чужбина, но в България не очаквам да има бърза промяна.
В същото време, при хипотетично компрометиране на старта на електронното гласуване, няма да се касират целите избори, защото мнозинството все пак ще е гласувало по традиционния начин. Евентуално ще се наложи само повтаряне на вота, който е подаден електронно.
Неотменянато на традиционното гласуване е облекчение за хората, които по една или друга причина не ползват компютри. Не мислете само за гетата (немалка част от обитателите на които имат интернет и го използват, впрочем). Повечето от хората, които не могат да четат и пишат, са и компютърно неграмотни. Не всички обаче - племенникът ми например, преди да се научи да говори, камо ли да чете, се оправяше прекрасно с таблет. За много деца, а вероятно и за някои възрастни, ситуацията е аналогична. Но може би всеки от нас може да се сети за свои възрастни, а и не чак толкова възрастни, роднини, които ги е страх от технологиите, не могат да им свикнат.
Да не забравяме, че в България има населени места, в които достъпът до интернет е практически невъзможен. В някои дори мобилните връзки са почти или изцяло липсващи. В други дори няма и ток. Това е ситуацията в 21 век в България - една от страните в света с най-бърз и евтин интернет.
Лесно е човек да си седи в София, сред себеподобни по възраст, образование и социален статус, и да си мисли как всички трябва да гласуват електронно. Но не е особено демократично.
Електронното гласуване обаче ще е от полза на първо място на българските граждани, които живеят в чужбина. Сега те често пъти се налага да пътуват на големи разстояния и да плащат сериозни суми, за да могат да упражнят правото си от глас. Това спира доста от тях да гласуват.
На второ място, електронното гласуване ще е облекчение за хората с трудности в придвижването - поради двигателни увреждания, временни двигателни проблеми (примерно счупен крак) или друго заболяване.
На трето място, електронното гласуване ще е от полза на широк кръг от хора, които по една или друга причина са възпрепятствани да стигнат до избирателните секции. Сред тях има такива, които не искат да се регистрират да гласуват по настоящ адрес, а не им се отделят излишни пари и/или излишно време да пътуват постоянния си адрес. И такива, които нямат удобен транспорт до избирателните си секции, обаче имат компютри с интернет. Има и хора, които в деня на изборите са в командировка в страната или чужбина или искат да отидат на екскурзия, на романтичен уикенд и т.н.
На четвърто място, има и хора като мен, които биха гласували електронно заради принципа. Плащам си сметките и данъците по електронен път, за да си спестявам опашките и административната бюрокрация, а и за да изпитвам някакво удоволствие от олекването на джоба си, все пак. Ако мога да свърша свое задължение по интернет, не бих се разкарвала да го върша по традиционния начин. И - макар избирателната секция да ми е на по-малко от десет минути път пеша от къщи, бих гласувала електронно.
Електронното гласуване може би ще мотивира някои млади хора, които живеят с дигиталните технологии, да гласуват. Не трябва да мислим обаче, че въвеждането му ще промени политическата ситуация в България като с магическа пръчка.
Технологията не е заместител на политиката. Все пак, трябва да има и за кого да гласуваме.
Прави ми впечатление обаче, че някои хора, които пишат в защита на електронното гласуване, говорят като че то ще отмени традиционното. Такива са например аргументите, че то ще направи изборите по-евтини, както и че ще доведе до масова компътърна грамотност из страната.
Електронното гласуване не отменя традиционното. И за добро, и за лошо.
Това означава, че за период от доста години то няма да доведе до значително по-евтини избори, а напротив - за осъществяването му ще е нужна солидна първоначална инвестиция. Докато няма достатъчно устойчиви данни какъв приблизителен дял от населението гласува електронно, ще се печатат толкова бюлетини, колкото и преди. Броят на избирателните секции вероятно ще намалее в чужбина, но в България не очаквам да има бърза промяна.
В същото време, при хипотетично компрометиране на старта на електронното гласуване, няма да се касират целите избори, защото мнозинството все пак ще е гласувало по традиционния начин. Евентуално ще се наложи само повтаряне на вота, който е подаден електронно.
Неотменянато на традиционното гласуване е облекчение за хората, които по една или друга причина не ползват компютри. Не мислете само за гетата (немалка част от обитателите на които имат интернет и го използват, впрочем). Повечето от хората, които не могат да четат и пишат, са и компютърно неграмотни. Не всички обаче - племенникът ми например, преди да се научи да говори, камо ли да чете, се оправяше прекрасно с таблет. За много деца, а вероятно и за някои възрастни, ситуацията е аналогична. Но може би всеки от нас може да се сети за свои възрастни, а и не чак толкова възрастни, роднини, които ги е страх от технологиите, не могат да им свикнат.
Да не забравяме, че в България има населени места, в които достъпът до интернет е практически невъзможен. В някои дори мобилните връзки са почти или изцяло липсващи. В други дори няма и ток. Това е ситуацията в 21 век в България - една от страните в света с най-бърз и евтин интернет.
Лесно е човек да си седи в София, сред себеподобни по възраст, образование и социален статус, и да си мисли как всички трябва да гласуват електронно. Но не е особено демократично.
Електронното гласуване обаче ще е от полза на първо място на българските граждани, които живеят в чужбина. Сега те често пъти се налага да пътуват на големи разстояния и да плащат сериозни суми, за да могат да упражнят правото си от глас. Това спира доста от тях да гласуват.
На второ място, електронното гласуване ще е облекчение за хората с трудности в придвижването - поради двигателни увреждания, временни двигателни проблеми (примерно счупен крак) или друго заболяване.
На трето място, електронното гласуване ще е от полза на широк кръг от хора, които по една или друга причина са възпрепятствани да стигнат до избирателните секции. Сред тях има такива, които не искат да се регистрират да гласуват по настоящ адрес, а не им се отделят излишни пари и/или излишно време да пътуват постоянния си адрес. И такива, които нямат удобен транспорт до избирателните си секции, обаче имат компютри с интернет. Има и хора, които в деня на изборите са в командировка в страната или чужбина или искат да отидат на екскурзия, на романтичен уикенд и т.н.
На четвърто място, има и хора като мен, които биха гласували електронно заради принципа. Плащам си сметките и данъците по електронен път, за да си спестявам опашките и административната бюрокрация, а и за да изпитвам някакво удоволствие от олекването на джоба си, все пак. Ако мога да свърша свое задължение по интернет, не бих се разкарвала да го върша по традиционния начин. И - макар избирателната секция да ми е на по-малко от десет минути път пеша от къщи, бих гласувала електронно.
Електронното гласуване може би ще мотивира някои млади хора, които живеят с дигиталните технологии, да гласуват. Не трябва да мислим обаче, че въвеждането му ще промени политическата ситуация в България като с магическа пръчка.
Технологията не е заместител на политиката. Все пак, трябва да има и за кого да гласуваме.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар