Неотдавна сънувах как Дъглас Адамс радостно ми съобщава, че ще доживея числото 42.
Борислав Борисов беше любимият ми блогър, а откакто се запознахме на 5 септември 2010 г., стана и най-близкият приятел, когото съм имала някога. Боби доживя числото 42 в нумерологичния смисъл, но не и в биографичния. На 25 януари щеше да навърши 42 години. Вместо това отиде, както се беше изразил веднъж, "в една по-добра реалност" - "извън принудите, които средата ласкаво му е вградила".
Боби искаше да бъде възприеман като аватар
и се надявам, че би ми простил, че публикувах снимката му - имам нужда да го видите такъв, какъвто го виждах аз.Надявам се, че тепърва ще се говори за това, каква личност в българската култура е Борислав Борисов. Че е може би първият човек, който е започнал да говори за дигитална култура в България. Че е прочел "Being Digital" на Никълъс Нигропонте, когато дори не съм знаела, че има такова нещо като интернет, а скоро след това го е и превел. Че е чудовищно ерудиран в най-разнообразни области.
По-малко ще се говори за способността му да бъде истински приятел на много хора, да ги разбира и да им даде точния съвет.
Още по-малко ще се говори за богатия му вътрешен свят и способността му да обича.
Когато Боби (за мен тогава - все още митичният Борислав Борисов) закри първия си блог през февруари 2008 г., го поздравих с Wish you Were Here, понеже знам, че харесва Флойд. Той отговори на мен и другитe коментиращи:
А когато „Пинк Флойд“ записвали в студиото тази песен, съвсем случайно и ненадейно там влязъл Сид Барет, хей така, просто да ги види как са. Чул песента и я харесал.
Ваш, и на тримата,
Борислав Борисов
P.S.
Shyne on you crazy Diamond!
А днес, чакайки в кафето на "Шипка" 6, в което два пъти съм била с него, да дойдат и други близки приятели на Боби, с които да бъдем заедно в мъката си, излъчиха същото изпълнение, с което го бях поздравила в блога си.
Wish you were here, Борислав Барет!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
