Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

30.06.2008 г.

"Аз мога да обичам! А ти?" (За първия гей парад в България.)




С известно закъснение, ето и моя пост за гей парада. Извинявам се, че не съм чела други постинги за парада (малко време ми остава за блогове напоследък), така че със сигурност повтарям вече казани неща.

"Аз мога да обичам. А ти?" Така беше написала една от участничките в първия гай прайд в София (а и в България) на знаменцето и на балона си. Добре казано! Другите лозунги, които видях, бяха: "Внимавай кого мразиш! Може да е някой, когото обичаш" и "Ние сме майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри". Също добре казано. А надслова на парада беше "Аз и моето семейство".

Отидох на прайда (както всъщност се оказва по-прието да се казва) с Крис (снимката е правена от познат, който пожела да остане анонимен, но на когото благодаря). Бяхме решили да посетим събитието, за да снимаме и да изразим съпричастност към една социална група, която е системно дискриминирана. Знаем какво е да си дискриминиран, в нашия случай - да ти викат "сектант" само защото не си православен християнин. Знаем какво често ти се случва в България, когато посмееш да отстояваш правото си на избор и идентичност.

Ще разкажа собствените си частични впечатления. Ние се движехме доста назад в шествието и много неща не сме видели.

Дойдох още към четири. Имаше само хора с вид на журналисти, въоръжени с огромни фотоапарати, камери, микрофони. Една от журналистките каза: "Дано никой не дойде, че да си ходим", но за щастие имаше и много, които изглеждаха позитивни. Малко по-късно дойдоха полицаи. По едно време отидоха нанякъде, както разбрах после, да се разправят с провокатори. После един от тях обясняваше на журналистите колко лошо се били отнесли полицаите с него, но като го питаха той би ли ударил някой от хората на парада, отговори "не, защото полицаите ще ме арестуват". Странен аргумент.

С много приятна изненада видях Силвана, моя студентка, която беше дошла, за да изрази подкрепата си за парада. Когато вече много народ се чудеше ще има ли все пак парад, или са го отменили в последния момент, събитието все пак започна. Дребничка съм и нямах добра видимост. Забелязах основно две неща:

1. Голяма част от хората като че бяха дошли по същите причини, по които и аз - просто да подкрепят хората с различна сексуалност в България, без самите те да имат такава.

2. И по-важното - самите участници в прайда нямаха нищо общо с това, което сме виждали, примерно, на репортажи от гей парадите в Берлин. Макар да бяха на парад, те не "парадираха" с нищо. Държаха се като нормални, прекрасни хора. Не бяха дошли, за да правят шоу, а за да отстоят правото си на съществуване и на идентичност. Харесаха ми, много.

Също така ми направи много приятно впечатление, че имаше хора от всякакви възрасти - от малки деца до възрастни хора.

Друго, което ми направи много добро впечатление е, за мое най-голямо учудване, полицията. За първи път през живота си имах чувството, че полицията наистина ме защитава. Замислих се, че полицаите правят това, което им се заповядва, от една страна и позволява, от друга, да правят. Като им кажат да натупат невинен човек или фотограф (спомняте си случая с фотографа Емил Иванов) или да убият неудобен свидетел (примерно Чората), те изпълняват. Но като им се каже да охраняват мирен парад, и това изпълняват.

Полицаите по правеха всичко възможно да охраняват участниците в шествието от всички страни и никой да не изостава прекалено. По едно време странно как залитнах назад и паднах на мекичко в обятията на един полицай, който ме попита дали съм част от парада и аз без никакво колебание отговорих утвърдително.

Станах свидетел на два екшъна, но и двата пъти бях сравнително далеч от центъра им. В единия случай чухме силен гръм и се разнесе пушек (съжалявам, но от снимката много не личи). Надявах се противниците на парада да са пуснали нещо не по-страшно от димка, а то се оказа, че било коктейл "Молотов". Как може толкова да мразиш някого само, защото е различен от теб, че да се опитваш да го убиеш - това ми е много далечно, трудно го разбирам, въпреки че като социолог на теория мога да го обясня. Другият екшън беше почти като на филм. От една градинка в посока към шествието започнаха да тичат може би няколко десетки младежи. Тъкмо си помислих, че може да стане страшно, и полицаите съвсем навреме започнаха да тичат срещу младежите, онези съответно направиха кръгом и търтиха да бягат. Не знам дали тогава е било голямото арестуване.

Тук нарушавам хронологията, за да разкажа нещо, което видях след парада. С Крис и един познат седнахме на сладки приказки в едно заведение в градинката пред църквата "Свети Седмочисленици". Градинката беше пълна с младежи с къси коси и облечени почти еднакво, с камуфлажни бермуди. Не им обърнахме внимание до момента, в който видяхме, че един човек лежи на земята, а те са около него и после се изнизаха от мястото. Имаше и няколко момичета сред тях. Дойдоха хора и се опитваха да вдигнат човека на крака. Тъкмо се притеснихме и решихме да отидем да видим какво става и успяха да го (или "я", не знам) сложат да седне на пейка и скоро дойде полиция. Едни полицаи останаха, други отидоха да търсят младежите. Сега съжалявам, че не разпитах какво става, защото по медиите и нета не намерих информация. Но вижте на какво попаднах в интернет, докато търсех. Футболни фенове от различни отбори се събрали в същата градинка по същото време, за да страдат, че "няма нито един пострадал педал". Дори са се постарали да се облекат по такъв начин, че да са максимално неразпознаваеми. И един се хвали: "
Само аз нашамарих 3-4 и излях 1 бутилка с пикня, но пак ти казвам- Не под светлинити на прожекторите!"

Струва си да се хвърли око на този форум, както и на други форуми, в които ултраси и/или (а май това са в мнозинството си едни и същи хора) националистчета пишат за парада. Аз само малко почетох от този и ми се изправи косата.

Иначе поне за мен и Крис атмосферата на парада беше много приятна и човешка. Естествено, направих много снимки, като напълно в мой стил най-много си харесах несполучливите. Сложих "несполучливите" снимки (които всъщност ми станаха любимите) плюс една на непознат фотограф, с който спонтанно се харесахме и се снимахме в отделно слайдшоу:



Но парадът беше като цяло плах. Нямам предвид липсата на демонстрации в стил берлинските паради, а бяха дошли твърде малко хора. Пожелавам на хората с различна сексуалност в България догодина да бъдат по-смели и повече от тях да се включат в парада. Знаете, че правата са нещо, което не се дава даром, за тях трябва човек да се бори. Често пъти борбата не е безопасна. И въпреки това, ако искате да ви признаят, трябва да имате куража да заявите себе си открито.

"Важното е, че ги подкрепихме", каза моята студентка в края на парада. И аз така мисля :-).


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

15 коментара :

  1. Енчева е права. "Правата са нещо, което не се дава даром, за тях трябва човек да се бори. Често пъти борбата не е безопасна. И въпреки това, ако искате да ви признаят, трябва да имате куража да заявите себе си открито".
    Това е основния лайтмотив на постинга й. Само в такива ситуации може да се разбере колко струва един човек.

    ОтговорИзтриване
  2. Много верни мисли и оценки, поздравления за ясната позиция!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви и на двамата! Това, което ме зарадва най-много е, че на парада имаше моя студентка, дошла по същите съображения, по които и аз.

    ОтговорИзтриване
  4. Браво, Светла, хубав репортаж е станал, заедно със снимките.

    ОтговорИзтриване
  5. Хубаво е, когато накрая остава усмивка :) След наистина шокиращите закани, случки, изказвания, интервюта през седмицата.. и със сигурност напрежението (скрито или явно) във всички тези, които отидоха да изкажат с присъствието си подкрепа.
    Човечността преди всичко.. И облъскващият контраст на липсващата такава в някои, които не заслужават да се нарекат хора.
    Приятни снимки, Светла :) И аз си харесах образи сред тях - познати и непознати..

    ОтговорИзтриване
  6. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

    Когато кажа това на този ден през последните 2-3 години, мнозина - но далеч не всички - ме поглеждат изненадано.

    Днешният ден е забележителен затова, защото, доколкото ми е известно, е първият спонтанно възникнал истински празник на свободата! Разбира се, той е българско-британски празник, но интересното тук е, че британците и конкретно "виновниците" за него (Юрая Хийп) научиха за феномена едва през последните години - и проявиха съответното уважение към него с концерти и пр.

    На български хората го нарекоха "Джулая"!

    Велик български празник - на българите като мен - на стремежа към свобода, изразен чрез най-сериозната музика на ХХ век!

    Стига чужди черни празници! Като например онзи, който комунистическите обезродени диваци наложиха - 7 ноември! Стига празници на български терористи и некадърници - комунистически и други! Стига празници за това, че някой някъде подарил нещо - със специална цел - на българите!

    Джулая - това е МОЯТ най-голям български празник!

    Само съжалявам, че не съм бил тази сутрин в 05:32 на Камен бряг, където, както съобщават медиите, ЛИЧНО КЕН ХЕНСЛИ и ДЖОН ЛОУТЪН са изпълнили July Morning пред огромна публика обичащи свободата и класическия хард рок!

    Честит да е празникът на всички, които мислят по този начин!

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ти, Тото! Радвам се, че си харесал снимките и си видял и познати лица в тях :-).

    Красимир, това е за теб!

    ОтговорИзтриване
  8. Мерси много!
    Не е само за мен - за всички, които са с тая музика. Не спирам да се учудвам колко са много и на колко различни възрасти.

    ОтговорИзтриване
  9. Странно, никой не подема темата за първия гей-парад. Вероятно, защото е неудобна за обсъждане, а може би и по някакви други причини. Но аз не я разглеждам в този аспект. Четейки постинга на Енчева аз правя аналогии с мсичко случващо се в ЮЗУ през последните няколко месеца. Веднага у мене възникват асоциации за униженията, на които са подлагани всички тези, дръзнали да се опълчат срещу потъпкването на закона. Само че с тази разлика, че тези "смелчаци" няма кой да ги защити, поне от гаврите, на които ежедневно са подложени. Няма на кого да разчитат, освен на собствените си сили и убедеността в правотата на собствените им действията, подхранваща вярата им в бъдещия успех.
    Просто се изисква още малко време и подкрепа, най-вече из университетските среди в България.

    ОтговорИзтриване
  10. Вярно е, че темата за първия гей-парад не се подема така, както можеше да се очаква.
    Нека да кажа за едно недоразумение, което се получи между мен и Светла, което има отношение и по проблема за тази по-особена група хора.
    В Нета се подвизава едно психиатрично тежко болно лице (жена), което от дълги години непрекъснато привижда мен в други хора (участници в различни форуми) и с прекъсвания от по 2-3 месеца (когато очевидно се лекува) периодично излива по мой адрес водопади от вулгаризми, лъжи, простащини и глупости. Това лице спада към така наречените висши дегенерати, то не е съвсем елементарно като личност, има определени познания в определени области и две висши образования, но психопатията и конкретно деменцията му са видни и от човек, който няма никакви знания в областта на психиатрията. (Между другото по стечение на обстоятелствата през последните три години аз придобих сериозни познания в тази област.)
    Това лице с години твърдеше в най-различни Интернет сайтове, че съм "обратен", "педераст" и т.н. Аз съм хетеросексуален и, разбира се, отношението ми към тези хора е позитивно. Те не са виновни за това, че са такива, не са причинили сами състоянието си, доказано е, че то е биологически базирано. Разбира се, освен за лудостта, поведението на това лице и отношението му по въпроса за гей-общността издава и простотията му, която очевидно е базирана на произхода му.
    Какво стана. Бяхме на гей-парада със Светла и съпруга й - тримата. Снимахме доста. Вечерта или на другия ден тя беше качила своите снимки в Нета - виждат се и моите. Останах с впечатление, че се кани да напише, че това съм аз, и я помолих да остави снимките ми, но да не пише името ми. Тя се поразсърди, въпреки че й обясних причините. Има и други причини. Враговете в не по-малко от десетината форума, в които участвам, веднага щяха да избълват неща от рода на "ето го тоя педераст" - и така, ако не друго, щяха да разводнят и спамират дискусиите - може би със седмици напред.
    Ако Светла ми беше казала, че ще пише репортаж за гей-парада (а не само ще пуска в Нета снимки), нямаше да я спирам да пише името ми. Когато тя казва, че един познат е помолил да остане анонимен, има предвид мен. Аз не съм помолил да оставам анонимен, а само да го няма името ми под снимките ми. Доста различно е.
    Е, както и да е. Това са глупости. Но посочените от мен по-горе обстоятелства за това, какво става във форумите, са показателни за равнището на определени лица в тях - и не само психиатрично болни. Далеч не е само тази нещастница, която ме напада с инсинуаци или откровени просташки епитети като "педераст".
    Светла, чакам Кристиян да ми се обади да му предам диска с моите снимки.

    ОтговорИзтриване
  11. Към анонимното приятелче - постът ми за гей парада се появи доста късно, след като много блогъри вече се бяха "разписали" по темата, така че блогърската общност вече е изкоментирала, каквото е могла. Иначе аз си направих абсолютно същите аналогии със случващото се в ЮЗУ и си напълно прав, че нас няма кой да ни защити. Защитават ни блогъри, журналисти, граждани, но те не могат да ни помогнат, когато сме подложени на натиск в университета, а обръчът се затяга, не на последно място благодарение на министъра, който в предишния си пост лекомислено похвалих.

    Красимир, моля те, не ме карай сто пъти да повтарям, че не ти се сърдя :-). Просто довършвам една статия и съм под пара, поради което съм свела общуването със света до минимум. А за съображението ти да не се пише името ти - виж, за всички нас се говорят достатъчно дивотии и който иска, ще си ги повтаря, независимо дали сме отишли на гей парада, или не. Аз лично отидох, за да изразя подкрепата си към тази общност, която смятам за дискриминирана, и да снимам. Не ме притеснява, ако някой реши, че съм лесбийка поради това, нито пък Крис го притеснява, че могат да му кажат "гей". Ние сме хетеросексуално семейство, но не мислим, че е обидно човек да е хомо- или бисексуален. Поканих и теб и ти се отзова, не съм те питала какви са били мотивите ти да го направиш - повод да се опознаем и да поприказваме офлайн, купон, любопитство, повод да пощракаш с новия си апарат, толерантност към различните от теб или всичко това заедно.

    Не съм ти се разсърдила, просто реших, че ще е най-добре да не намесвам нито името, нито образа ти по никакъв начин (макар да ти направих някои, според мен, доста добри снимки).

    А за диска сме много благодарни и ще ти се обадим, но просто тези дни ни е напечено...

    ОтговорИзтриване
  12. Този парад щеше да си мине незабелязано, ако не беше кампанията на Расате срещу него. Отначало ми беше неприятно да слушам простотиите му, но после реших, че така стана по-добре - особено като се включиха и видни личности от Българската православна църква. Ще дръзна да изкажа надеждата, че тази щурава кампания на БНС е началото на края на българския яхниен патриотизъм. Той е едно голямо зло, което в съюз с православната простотия може да ни вгорчи живота съвсем. Представете си, например, Пловдивският митрополит Николай с малко власт - ами че той с удоволстгвие би организирал масови преследвания на еретици. А на какво би била способна същата тази, справила се блестящо с охраната на прайда полиция, ако някое идиотче като Расате е Министър на вътрешните работи? Така че излагацията на родните яхниени патриоти покрай този гей-парад е добре дошла за България.

    ОтговорИзтриване
  13. Благодаря за коментара. Не ми се отваря приказка за Българската православна църква, че ще стане лошо... Но съм напълно съгласна с написаното от Вас. Размерите на национализма в България (и свързаното с него малтретиране на всичко, което се отличава от "официалната култура"), олицетворяно от Расате и компания, придобива страшни размери...

    ОтговорИзтриване
  14. Светла, не се притеснявай да се отдадеш на истинската си същност.

    Ние сме толерантни, пък и при жените е някакси по-лицеприятно.

    Make Love Not Компромати.

    ОтговорИзтриване