Пет процента звучи абстрактно. Повече от 375 хиляди звучи невероятно. А и неволно си ги представяме някъде далече от нас. Нека си го представим така - един от 20. Един от 20 колеги. Един от 20 съученици (състуденти). Един от 20 преподаватели. Един от 20 приятели. Един от 20 роднини. Един от 20 души в градския транспорт. Един от 20 патриоти. Един от 20 неонацисти ;-). И т.н. И понеже 5% е твърде консервативна хипотеза (много хора не биха признали различната си сексуалност дори анонимно, не по-малко - дори и пред себе си), нека го кажем така - поне един от 20.
Разбира се, зависи. В големите градове и в определени среди се очаква хората с различна сексуалност да са повече. Сред по-млади хора се очаква да са по-видими. Но пък има среди, в които на практика няма как да оцелеят, ако не са невидими.
От 2008 не съм пропускала прайд.
През 2008 нямах нехетеросексуални познати. По-точно, така си мислех.
На прайда 2009 вече познавах неколцина. По-късно същата година на гости на морето ни дойдоха две мои бивши съученички и ни признаха, че са двойка. Зарадвахме им се. Писала съм за тях и преди, ето тяхната история днес.
През 2010 призовавах всички нехетеросексуални да се разкрият и да отидат на прайд. Вече не смятам така.
През 2011 отивам на прайд заради невидимите (поне) един от 20.
Неотдавна бях на кафе с мой стар приятел, мъж на средна възраст. Да го наречем А. Той очевидно се опитваше да сподели нещо. Започна отдалече:
- Ти си първата жена, на която ще го кажа.
- Може би точно на жена трябва да го кажеш - отговорих аз.
- Но ти не знаеш какво ще ти кажа - погледна ме той недоверчиво.
Последва кратко мълчание, след което А. си пое въздух и изрече притеснено-тържествено:
- Последната ми връзка беше с мъж.
Гледах го внимателно. Той мен също. Очакваше да съм скандализирана:
- Учудена си, нали?
- Не - отговорих с усмивка на просветление. Сега той изглеждаше скандализиран. Или поне - неприятно изненадан.
Всъщност, отдавна ми беше хрумнало, че не е хетеросексуален. Не че външно му "личи" (никой от колегите и приятелите му не предполага каква е сексуалността му). Бях усетила на по-дълбоко равнище, бях си направила някои връзки. Дори веднъж опитах да го предразположа да сподели с мен. Деликатно, отдалече. Явно не е бил дошъл моментът - А. положи специални усилия, за да приспи подозренията ми. (Трагично доверчива съм по отношение на приятелите си.)
Когато усети, че нито съм си променила отношението към него, нито го обичам и му се възхищавам по-малко от преди, а напротив - дори ми е станал по-близък, А. се поотпусна и разприказва. Оказа се, че не само последната му връзка е била с мъж, а и предпоследната, всъщност - повечето връзки, въпреки че предпочита да се идентифицира като бисексуален.
Не, А. няма да отиде на прайд. Предполагам, че ще прекара дена вкъщи и ще плаче. За него coming out пред света изглежда немислим - това би означавало да загуби работата си (да, има и такива професии), почти всичките си приятели, социалния си престиж, който е изграждал цял живот. Затова си е изработил стабилна система от принципи как нехетеросексуалните не трябва да се отличават от другите и реагира с хомофобно отвращение, ако някой му "прилича на гей".
Предполагам, че да осъзнаеш, че не си хетеросексуален в общество, в което това не е добре прието, винаги е трудно. Но е неимоверно по-лесно днес, въпреки омразата, тормоза, подигравките и нацитата, отколкото, примерно, преди 30-40 години. Тогава дори е нямало подходяща дума, с която човек да опише собствената си сексуалност, без това да изглежда унизително. Едно е да осъзнаеш, че си гей, друго, че си "педераст" или "с обратна резба". Най-толерантното, което би могъл да чуе по свой адрес А. преди 30 години, би било: "абе умно момче е, ама е обратен". Коя съм аз, че да го виня, че не ходи на прайд.
Историята на А. е само една от стотиците хиляди истории, които се крият зад невидимите над 375 000 души в България. Имам познати, които само деликатно са ми намеквали за сексуалността си. Имам и познати, за чиято сексуалност съм се досетила по една или друга причина (без да им личи външно), но не повдигат темата, не я повдигам и аз. Имам и познати, които знаят, че съм се досетила за тях, обещала съм да пазя тайна и сексуалността им не е сред обичайните ни теми за разговор. Има и един, за чийто coming out станах неволна причина, след като го изпортих във Facebook (нямаше как да предполагам, че аз, която съм му почти непозната, знам, а състудентите му не знаят.) Имам и познати, за които знам от други познати и с които никога не сме говорили за това.
Например приятел на бившия шеф на мой познат ми беше казал преди години, че щели да уволняват моя познат, понеже го хванали във връзка с мъж и какво щели да си помислят клиентите. Първоначално не повярах - неведнъж бях виждала моя познат да демонстрира интимности с жени. С течение на времето започнах да забелязвам дребни детайли и стигнах до извода, че "нещата не са такива, каквито изглеждат" (тези думи на Питър Бъргър са комай любимият социологически цитат на студентите ми). Човекът, който ми го каза, не разбра аргумента ми, че подобно основание за уволнение е дискриминационно. За късмет моят познат скоро замина за чужбина и сам напусна, което му спести уволнението. Видях го на отиване към един от предишните прайдове. Попита ме на парад ли отивам и не пропусна да уточни, че не, той не отивал на парад. Наблюдавам как в последно време позицията му еволюира и няма да се учудя, ако го видя на прайда - ако не на този, на някой от следващите.
Разказвам тези истории, защото зад всеки невидим поне един от 20 души стои жив човек. Защото никога не знаем кого и колко нараняваме с "невинни" шеги по отношение на хомосексуалните.
Защото съм убедена, че въпреки че тези невидими хора няма да отидат на прайд, а много от тях дори смятат, че подобно "демонстриране на сексуалност" е излишно, колкото повече хора отиват на прайд, толкова по-нормална ще изглежда различната сексуалност и толкова по-леко ще дишат те.
За вас отивам на прайда, невидими хора. И дори да ме упреквате, че отивам, аз не ви виня, че няма да дойдете.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
