Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

22.06.2010 г.

За лицата, куража и... парите


Младежът на снимката е Krijs - авторът на един от най-любимите ми блогове, приятелче, студент по психология в Германия и - не на последно място - гей. Снимах го в Червената къща на миналия гей парад, с уговорката да я публикуваме, все едно дали в моя или в неговия блог, когато събере кураж за това. Преди време му напомних за уговорката ни и се оказа, че той междувременно бил набрал кураж, но бил забравил за разговора :-). И се разбрахме да кача снимката.

Докато е в космополитния и толерантен Мюнхен,
Krijs е в безопасност. Но не се знае дали снимката му няма да се окаже в някой списък за "прочистване" тук, в България. Както и снимката на който и да човек с различна от традиционната сексуалност. Или пък хетеросексуален, но евреин. Или чужденец. Или правозащитник. Или анархист. Или твоята снимка. Или моята.

Да си призная, трудно ми е след митинга в защита на чужденците. Искаше ми се да мога да кажа - не ви трябват пари за охрана, полицията си върши работата. Искаше ми се да напиша наръчник за това, как се организира митинг без пари. Искаше ми се да кажа - няма от какво да се страхуваме.

Сега не мога да кажа нито едно от тези неща. Не защото самият митинг не се получи - напротив, много добре стана, според мен - може би леко хаотичен, с голяма доза на импровизация, но пък от сърце. А защото не съумях да опазя всички, които искаха да бъдат част от него. Вместо това, ще се присъединя към призива на организаторите на гей парада, който ще се проведе в събота, за набиране на средства. Като не мога да дам достатъчно добър пример как нещо се прави без пари, мога само да призная, че гей парадите в София досега са добър пример за това, как нещо се прави с пари :-).

Да се върна обаче на темата за страха. Много от приятелите ми няма да се съгласят, но отново ще кажа - според мен, ако участваме в публични акции, все едно дали митинги, протести, гей паради, флашмобове или каквото и да е, няма смисъл да крием лицата си. Основанията ми за тази теза се делят на две групи: прагматични и граждански.

Прагматични основания:

Когато човек е на някакво публично събиране, всеки има право да го снима. На познати можеш да обясниш, че не искаш лицето ти да се показва на снимки или на видео, но на непознати и особено на журналисти - трудно. А на недобронамерени нацистчета, документиращи кой ходи на гей паради - още по-трудно. Ако наистина имаш основания да се притесняваш, че ще си имаш неприятности с работодатели, колеги или познати, ако разберат, че си гей/лейсбийка, по-добре не ходи на прайда. Пък нали и прайдът е уж за това - да покажеш, че не ти пука, напротив - гордееш се. Как се гордееш, като се криеш?

Познавам много храбри и с пиперлив език активисти, които почти изпадат в шок, ако разберат, че всъщност знам как се казват. А ако се окаже, че знам и как изглеждат, не ми се мисли :-). Познавам хора, които съвсем основателно се опасяват, че снимките им са разпространени по разни нацистки сайтове и затова крият лицата си. Но защо ги крият, след като снимките им вече са разпространени? Какъв е проблемът, че са били на някакво събитие? По-важно е много добре да се обмисли маршрутът от и до събитието и да не изтича информация за него. Не знам дали младежите от "23 септември" щяха да крият лицата си на митинга в Бусманци - причакани са в трамвая, с който са пътували, и е нямало как да се скрият, дори и да са искали.

Граждански основания:

Знаем, че има хора, които открито се борят за определени каузи. Понеже сме на вълна "гей парад", ще спомена например Аксиния Генчева и Станимир Панайотов, не че няма и други. Както стана ясно, има и хора, които не са искали открито да се борят за каузите си, но са били разкрити и също се знае кои са. Колкото повече хора се крият (успешно), толкова по-малко ще бъдат онези в списъците за "прочистване" и, съответно, толкова по-разпознаваеми ще бъдат те. Колкото повече са лицата, толкова по-малко ще има кой да бъде бит.

Сиреч, ако си гей и се криеш, натрисаш хора като Аксиния и Станимир. Същото важи за която и да е друга област, в която храбро раздаваш акъли или дори участваш, ама да не видят кой си.

Не искам да ти обещая, че няма да си имаш неприятности, ако се разкриеш. Покрай митинга в защита на чудженците прочетох из нета ужасяващи неща по адрес на Кулеков, Яна Тавание и моя милост, включително заплахи (само за Виктор Лилов май нищо лошо не прочетох - късметлия).

Не ми беше за сефте: когато преди две години и нещо с Боряна Димитрова се осмелихме открито са се обявим срещу корупцията в ЮЗУ, бяхме подложени на тормоз на работното място, включително отнемане на часове (аз получих и дисциплинарно наказание), плюс анонимни клевети и заплахи в интернет. В резултат напуснахме (първо аз, след два дни тя), защото вече нямаше начин да преподаваме и да останем верни на себе си. Същите хора, които анонимно ме плюеха и заплашваха тогава, продължават и сега, година след като съм напуснала. Само душат и търсят повод. Въпреки че преподаването ми липсва, не съжалявам, че навремето излязох от анонимност. Защото иначе нямаше да мога да се гледам в огледалото.

Така че не мога да ти кажа, че всичко ще е по мед и масло, като се разкриеш. И само ти решаваш дали ще го направиш, или ще останеш храбър като част от масата, скривайки се зад лицата на Аксиния, Станимир, Krijs и останалите.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. ами освен да ти кажа - ще се видим в събота!

    ОтговорИзтриване
  2. Детенце мило, не знам, дали в събота ще съм в състояние - в интерес на истината, още си ме боли и не излизам... Ако се почувствам по-добре, ще ида на прайда, но не мога да обещая.

    ОтговорИзтриване
  3. ами освен да ти кажа - оправяй се, светла ен!

    ОтговорИзтриване