Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

17.07.2009 г.

Гост блогър: Боряна Димитрова

(Боряна снима абсолвентите от специалност "Социология", випуск 2009)

И Боряна Димитрова напуска ЮЗУ. Подаде предизвестие в сряда. Аз, разбира се, знаех за намерението й. Жалко, че нямахме възможност да го направим в един ден, както искахме, но и в рамките на една и съща седмица става. Студентите губят един изключителен преподавател и специалист, но знам, че разбират ситуацията достатъчно добре.

Боряна любезно се отзова на поканата ми да публикувам мотивити й за напускане. Давам й думата:



След 15 години преподавателска дейност в ЮЗУ, в сряда подадох заявление за напускане. Ако трябваше да взема чисто емоционално решение, бих го взела преди година. Не го взех тогава, въпреки че го обмислях. Някак си не можех да си представя, че ей така, изведнъж, ще престана да се виждам с моите студенти, ще престана да преподавам, да се паля, да се огорчавам от онова, което съм искала, но не съм успяла да обясня ...

След всичко, което задкулисно се случва в катедрата и университета през последните две години, съм убедена, че това е единственото правилно решение. Въпреки това, до последно търсех мотиви да не го правя. И основният мотив, който се блъскаше в мене, беше “какви ще бъдат реакциите на моите студенти?”. Ако останех, можех да преподавам ....изследователски техники. Но никога повече нямаше да мога да /по/кажа най-важното – че социологията, от простичкия въпрос във въпросника до теоретичната рефлексия, е винаги свобода на избор. Затова тя не вирее в репресивна среда. Затова и аз смятам, че трябва да си тръгна.

Текстът по-долу представя мотивите ми за напускане, изпратени в писмо до Ректора. Искаше ми се да напиша по-личен текст за хората, които ще прочетат този блог. Три дни след официалното подаване на заявлението, си давам сметка обаче, че емоциите, спомените, усещанията ми продължават да бъдат твърде остри и надали ще създам друго, освен прекалено емоционален пост. Ето защо, представям тук суховатите и май общоизвестни мотиви.

И ако на някого този текст изглежда твърде мрачен, да кажа, че днес ми се случи нещо ведро. Сутринта при мене дойдоха двама бивши студенти, завършили социология преди четири години. Нямаше никакъв конкретен повод, просто ... “вярваме ви и искаме да си поговорим с вас какво можем да правим оттук нататък....” Вече се досещате какво искам да кажа – макар и да напускам ЮЗУ, аз не изчезвам :-) и всеки от вас, скъпи студенти, който прочете този пост, е добре дошъл (в emaila, или в Алфа Рисърч), ако има нужда от разговор, помощ, съвет, или просто с конкретен въпрос ...




Защо напускам ЮЗУ “Неофит Рилски”?

Уважаеми професор Мирчев,

Прекратяването на трудовия договор по чл. 326 от Кодекса на труда, т.е. по желание на служителя, не изисква специална мотивировка. След повече от 15 години преподавателска дейност в ЮЗУ, обаче, в които съм държала всичко, което правя, да е ясно и открито, считам за важно да заявя защо взех това решение. До него не стигнах нито лесно, нито без тъга от раздялата с моите студенти.

Преподавам социология от самото създаване на Катедрата през 1994-та и до днес бях най-дългогодишният й член. Свидетел съм на нейното утвърждаване, на ентусиазма и всеотдайността на младите колеги, но също и на много изпитания и предизвикателства през годините. В нито един момент, колкото и труден да е бил той, не съм помисляла да се откажа. Съвременните университети се нуждаят от отваряне към реалната практика, а не от самозатваряне. Според знанията и опита си съм се старала да съдействам за това и бих продължила да го правя, ако поредица от събития с еднакъв почерк не ме убедиха, че принципите, които надделяха в Катедра Социология през последните две години, все повече се отдалечават от закона, академичната етика и грижата за образованието на студентите. Ще посоча само някои от тях:

1. Абсолютно безпринципното и лишено от всякаква аргументация съкращаване с 50% на три базисни курса в обучението на студентите по социология (Количествени методи, Качествени методи и обработка на данни с SPSS) и свеждането им до напълно непознатата практика от по един час седмично!, като същевременно са запазени едносеместриални курсове по 120 часа. И тук съвсем не става въпрос за “битката за часове”, която обикновено се подразбира в подобни случаи (всички в катедрата преизпълняват своя хорариум). Става въпрос за механизъм за налагане на еднолични решения, които могат само да бъдат “одобрявани”, дори и когато не могат да бъдат обосновавани. За да придобиете по-ясна представа за абсурда, за който говоря, трябва да кажа, че осем месеца по-късно същото това единодушно взето решение все така единодушно беше отхвърлено. Кой обаче може да гарантира, че то отново няма да бъде прието, или че няма да бъдат гласувани други, все така безумни от гледна точка на учебния процес решения? Въпросът има и дълбоко човешка страна. Утре днешните студенти ще завършат и нито те, нито онези, с които ще работят, ще се интересуват от това, че някога доцент Х искала да си отмъсти на доцент У. За тях ще е важно, дали имат знания, умения, професионална етика. Питам се, например, би ли поверило ръководството на Катедрата или ЮЗУ зрението си, на бивши студенти по медицина, на които са им били съкратени с 50% курсовете по очни болести?

2. Упражненият безпрецедентен натиск върху асистент и студенти от 3-ти курс, специалност “Социология”, във връзка с донос по повод избраната от тях тема “Качеството на образование в ЮЗУ” за учебното изследване в рамките на курса по SPSS. Доколко става въпрос за загриженост за процедурите по провеждане на учебни изследвания и доколко – за търсенето на механизми за лично отмъщение към неудобни преподаватели, красноречиво говорят само два факта. Първо, поисканата от мене в официално писмо до Ректора среща-обсъждане с ръководството, студентите и лицето, подписало сигнала - “ГГ от СС”, така и до днес не се е състояла. Второ, тази година, когато студентите избраха тема “Половата култура на младите хора”, никой не се “загрижи” за процедурите по провеждане на учебното изследване. А те, уверявам ви, с нищо не са се променили от тези през миналата учебна година, когато лицемерно се твърдеше, че “проверките” нямали никаква връзка с темата, нито с усилията за публичност в ЮЗУ, а само с “правилните” процедури. Въпреки цялата си жалкост и абсурдност този случай красноречиво открои поредния проблем – липсата на каквато и да било защита на студенти и преподаватели от репресивни механизми. Въпрос на време и обстоятелства е те да се повторят.

3. Недопустимото и противоречащо на всяка академична етика “отстраняване” (цитирам доц.Серафимова, тъй като никой не може да повярва, че такъв термин може да бъде използван в университетска среда в началото на 21-ви век) на преподаватели от катедра Социология от участието им в научна конференция, като ..... “наказание” за гражданската им позиция относно легитимността на тогавашния декан на ПИФ. За каква свобода на дискусиите можем да говорим тогава в Катедра Социология, а и да учим на подобни двойни стандарти нашите студенти? Но вероятно за някои това е жалон за “академична етика”.

4. Провалянето на две поредни изпитни комисии, в които бях включена – било поради необявено преместване на дата, било поради неявяване “като по команда” и на докторанта, и на .....всички останали членове на комисията. Бих отминала тези случаи, ако систематичността им не повдигаше съмнения, дали става въпрос за небрежност в изпълнение на служебни задължения, или прикриване на нежелани практики. Във всеки случай, липсата на каквато и да било реакция от страна на Катедрата, не говори за спазването нито на професионалните стандарти, нито на закона.

5. “Отлежаването” вече трети месец в Катедрата на представените от мене документи за атестация, която съгласно изпратеното ми официално уведомление трябваше да се извърши през учебната 2008/2009г., а съгласно Правилника на ЮЗУ, трябваше да има становище на Катедрата в 15 дневен срок от подаването на изискуемите документи. По-възмутително от неизпълнението на задълженията на ръководителя на катедрата е само последвалата поредна арогантна вербална демонстрация на “правото” да не се зачитат академичните правила и норми.

6. И накрая, последното засега, но изключително симптоматично за стила на катедрата, събитие – грубото погазване на закона и университетския правилник, като асистент от катедрата беше лишен от часове, без наличието нито на дисциплинарни, нито на академични мотиви за това. Ако ние приемем това да се случи с един от нашите колеги, защо утре, по същия механизъм на произвол, това да не се случи с всеки друг?



Всеки един от проблемите, които тук описах, са публична тайна в ЮЗУ. Многократните ми опити те да бъдат обсъдени са срещали само отхвърляне и враждебност, на принципа “ако в 9.15 доц. Димитрова каже “добро утро” ще гласуваме да се казва “добър вечер”. В тази атмосфера и пред неуморно създаваните препятствия за нормална работа, не смятам за възможно по-нататъшното ми оставане в ЮЗУ. Напускам сега, след като съм приключила всички свои преподавателски задължения, а Катедрата има достатъчно време да подготви новата учебна година според собствените си принципи и разбирания. Моето убеждение е, че един ден ситуацията не може да не се промени. В това виждам и смисъла на моята оставка.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14 коментара :

  1. Поздравления за куража и на двете ви!

    ОтговорИзтриване
  2. Не трябваше вие да се отказвате, трябваше да ги накарате те да се откажат :(

    ОтговорИзтриване
  3. Как не се сетих да се посъветвам с теб как да стане!

    ОтговорИзтриване
  4. Въпрос към доц. Боряна Димитрова - вероятно станала доцент в този университет, който напуска. Предполагам! След като толкова много акцентирате върху връзката ви със студентите в университета, как така за 20 години не подготвихте нито един достоен да работи във вашата компания? За справки: http://www.aresearch.org/about_alpha_research/1235.html

    ОтговорИзтриване
  5. Нора (ако си ти), не съм Боряна, ще предам въпроса. Но ето какво си мисля:

    1. Първо, има мнозина, включително и в социологията, които гледат на образователната си работа като на ресурс за собствения си бизнес. Боряна не е от тях.

    2. Второ, образованието не се дава от един преподавател, то е СИСТЕМНО нещо (в противен случай не би имало причина да напускаме, нали?). Различните дисциплини не са независими "писти", а се допълват или поне - би трябвало. Ако един, двама или трима преподават читаво, а други (и то - именно властимащите) практически не дават почти нищо, което да е полезно за социологическата култура на студентите (особено за емпирично приложимата такава), можем да си вадим изводи за крайната подготовка на тези студенти.

    Аз лично тази учебна година си направих експеримент - питах студентите от четвърти и пети курс, задочно обучение и двете групи от четвърти курс, редовно обучение, кой е написал "Протестантската етика и духът на капитализма". Не знаеха! Без базисна теоретична социологическа култура не можеш да бъдеш и добър емпиричен социолог, а Боряна нямаше практическата възможност да попълни и тази теоретична култура.

    ОтговорИзтриване
  6. П.п. Нора, като историк следва да знаеш значението на фактологическата коректност. Между 15-ти и 20-ти век има разлика. Също и между 15 и 20 години :-).

    ОтговорИзтриване
  7. Мога да кажа много неща по темата, но единственото, което ми идва на първа асоциация, е че катедра Социология загуби хората, които ми дадоха много:( През студентските ми години съм могла да видя много нередности там( от буквалното отсъствие на Ангел Цветков на семинари до изцепките на Модева за кармата по време на лекции по Етносоциология) и без да преувеличавам, никога няма да забравя лекицията на Боряна Димитрова за "операционализацията" и първата истинска курсова работа при Светла Енчева, която не можеш да свалиш от интернет......лека пръст на катедрата..почивай в мир:(

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен, благодаря. Вярно е, че при мен трудно можеше да се мине със свалени курсови работи от интернет, въпреки че за някои преподаватели в катедрата студентите да предават копи-пейст "разработки" си е в реда на нещата.

    Нямам впечатление как преподава Модева, а за Ангел ще е некоректно да се изказвам, защото все пак катедрата прецени, че той може да преподава Социология на образованието (и други дисциплини) по-добре от мен ;-).

    ОтговорИзтриване
  9. Поздравления за Боряна Димитрова и Светла Енчева и тяхното решение да напуснат този Университет. Когато потискат духа ти, единственото най-разумно решение за да можеш да съществуваш е да потърсиш друго място, което би могло да ти осигури възможността да мислиш свободно, да живееш свободно, да твориш свободно. Успех и на двете!

    ОтговорИзтриване
  10. Светла, ти за мен си единственият социолог-блогър, който съм виждал да коментира широко "в мрежата" всичко що е "симптоматичен" проблем на една или друга катедра по социология :) поздрав за което!

    ОтговорИзтриване