Преди една година и един ден няколко младежи, отиващи на митинг за правата на чужденците в България, организиран основно от мен, бяха пребити от неонацисти с метални пръти в трамвай 20. Въпреки че побоят не беше в резултат на грешки в организацията, все още изпитвам чувство на вина, че някакси не съм предвидила всички възможни развития и съм допуснала това да се случи.
На 12 юни 2011 г. от 13 часа на Света Неделя моите приятели от "Хора срещу расизма" организират митинг под наслов "Заедно за толерантност и мир". Формалният повод е годишнината от побоя в трамвай 20, както и всичко, което се случи след това, най-известното от което е:
- информацията, че две години по-рано в Борисовата градина е убито момче, само защото някому заприличало на гей
- побоят над група роми след някакъв мач - ей така, заради спорта
- побоят над афганистанеца Джавед Нури, защото заприличал някому на "мангал"
- побоят над двама младежи в Борисовата градина, понеже единият имал неблагоразумието да бъде с розова коса
- нападението над църквата на "Свидетели на Йехова" в Бургас от активисти на ВМРО и побоят над нейни членове
- побоят над молещите се в джамията в София от страна на "Атака"
Междувременно се случиха и неща, които не влязоха в центъра на общественото внимание, но са част от моя опит с националистките и неонацистките нагласи в България:
- разбрах какво е да си гей в България, когато ме освиркваха на гей парада
- разбрах какво е да си с различна сексуална ориентация в България и докъде можеш да стигнеш, само защото искаш да бъдеш приет от обществото и обичан от приятелите си, след като мой близък приятел разкри пред мен как е живял цял живот
- разбрах какво е да си ром в България, когато отидох на митинга на ромите, протестиращи пред френското посолство срещу "доброволното" депортиране на български и румънски роми от Франция - когато пресичахме улицата с митингуващите, от колите се подадоха глави на шофьори, които ни крещяха - мръсни цигани, връщайте се във Франция, тук никой не ви иска
- разбрах какво е да си чернокож в България, когато видях разбитата глава и кръвоизливите в очите на мой близък африкански приятел, чието единствено прегрешение е, че е пътувало в автобуса - според група късо подстригани младежи нямал това право
- разбрах какво е отношението към чужденците в България на политическо равнище в качеството ми на част от неформалната група, която се опитваше да убеди парламента да гласува читави промени в Закона за чужденците
- разбрах колко е страшно в България, когато се случи да мина покрай "Луков марш" и се разплаках от ужас и гняв заради всичко, което изброих по-горе
- разбрах какво е безразличието в България, когато реших да повдигна въпроса за окупирането на Орлов мост от "Атака"
Не си правя излюзии, че всички тези събития са нещо ново. И не знам дали можем да говорим за ескалацията им, или просто сме започнали да ги забелязваме повече и да ги назоваваме по правилния начин, което всъщност е хубаво. Но виждам, че вече говоренето за липсата на толерантност в България излиза от тесните рамки, в които беше доскоро, и става все по-разпространено и обхваща и представители на групи, които досега не са отваряли дума по този въпрос. Което също е хубаво. Затова и митингът, организиран от ХоРа, има подкрепа от широк и разноцветен кръг личности и организации.
И така - заповядайте на митинг в неделя, 12 юни, в 13 часа на площад "Света Неделя". А тези, на които митингът не им харесва, поздравявам с любимото си парче на Bernays Propaganda (но да се чувстват поздравени с него и всички, които го харесват като мен):
На 12 юни 2011 г. от 13 часа на Света Неделя моите приятели от "Хора срещу расизма" организират митинг под наслов "Заедно за толерантност и мир". Формалният повод е годишнината от побоя в трамвай 20, както и всичко, което се случи след това, най-известното от което е:
- информацията, че две години по-рано в Борисовата градина е убито момче, само защото някому заприличало на гей
- побоят над група роми след някакъв мач - ей така, заради спорта
- побоят над афганистанеца Джавед Нури, защото заприличал някому на "мангал"
- побоят над двама младежи в Борисовата градина, понеже единият имал неблагоразумието да бъде с розова коса
- нападението над църквата на "Свидетели на Йехова" в Бургас от активисти на ВМРО и побоят над нейни членове
- побоят над молещите се в джамията в София от страна на "Атака"
Междувременно се случиха и неща, които не влязоха в центъра на общественото внимание, но са част от моя опит с националистките и неонацистките нагласи в България:
- разбрах какво е да си гей в България, когато ме освиркваха на гей парада
- разбрах какво е да си с различна сексуална ориентация в България и докъде можеш да стигнеш, само защото искаш да бъдеш приет от обществото и обичан от приятелите си, след като мой близък приятел разкри пред мен как е живял цял живот
- разбрах какво е да си ром в България, когато отидох на митинга на ромите, протестиращи пред френското посолство срещу "доброволното" депортиране на български и румънски роми от Франция - когато пресичахме улицата с митингуващите, от колите се подадоха глави на шофьори, които ни крещяха - мръсни цигани, връщайте се във Франция, тук никой не ви иска
- разбрах какво е да си чернокож в България, когато видях разбитата глава и кръвоизливите в очите на мой близък африкански приятел, чието единствено прегрешение е, че е пътувало в автобуса - според група късо подстригани младежи нямал това право
- разбрах какво е отношението към чужденците в България на политическо равнище в качеството ми на част от неформалната група, която се опитваше да убеди парламента да гласува читави промени в Закона за чужденците
- разбрах колко е страшно в България, когато се случи да мина покрай "Луков марш" и се разплаках от ужас и гняв заради всичко, което изброих по-горе
- разбрах какво е безразличието в България, когато реших да повдигна въпроса за окупирането на Орлов мост от "Атака"
Не си правя излюзии, че всички тези събития са нещо ново. И не знам дали можем да говорим за ескалацията им, или просто сме започнали да ги забелязваме повече и да ги назоваваме по правилния начин, което всъщност е хубаво. Но виждам, че вече говоренето за липсата на толерантност в България излиза от тесните рамки, в които беше доскоро, и става все по-разпространено и обхваща и представители на групи, които досега не са отваряли дума по този въпрос. Което също е хубаво. Затова и митингът, организиран от ХоРа, има подкрепа от широк и разноцветен кръг личности и организации.
И така - заповядайте на митинг в неделя, 12 юни, в 13 часа на площад "Света Неделя". А тези, на които митингът не им харесва, поздравявам с любимото си парче на Bernays Propaganda (но да се чувстват поздравени с него и всички, които го харесват като мен):
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
