Снимка: Лъчезар Георгиев
Не съм на себе си. Бясна съм.
На 22 юни не отидох на протеста. Чувствах се физически изтощена, но най-вече потисната поради отложения София Прайд. Сред самите ЛГБТ активисти няма единно мнение за отлагането. Едни смятат, че организаторите на прайда не е трябвало да се поддават на натиска на общината и да се съгласят прайдът да бъде отложен, други изтъкват, че ЛГБТ хората също са съпричастни на протеста и е по-добре да се включим в него, отколкото да участваме в паралелни събития. Въпреки личното ми разочарование от неслучването на парада, признавам, че това последното не е лишено от основания.
Мои приятели ЛГБТ активисти в петък се събраха в Червената къща, за да правят плакати. Идеята беше да се покаже съпричастността на ЛГБТ хората към протеста. Вярва ли ви се или не, поне 5% от участниците в протестите не са хетеросексуални. Ако едно шествие е от 15000 души, значи поне 750 от тях не са хетеросексуални. Поне. Аз залагам на повече. Ако снощи на протеста наистина са били 40000 - това ще рече поне 2000 нехетеросексуални. И тези хора търпим плакатите със "СерГЕЙ" и други хомофобски "закачки" - по адрес на Сидеров и Местан и т.н. Знаете ли, не е приятно. Но понеже смисълът на протеста е по-важен, преглъщаме.
На Орлов мост приятелите ми са били нападнати от "мирно протестиращи" поради съдържанието на плакатите - призиви #обичайтесебе, обръщане на внимание, че не само хетеросексуални хора има на протестите и че не е нужно да си хетеросексуален, за да ги подкрепяш. Няма (сериозно) бити, но има скъсани плакати, гняв и разочарование.
Замислих се защо са били нападнати чак там, а са успели да преминат необезпокоявани с плакатите и знаменцата в цветовете на дъгата (дори са раздавали знаменца) от Министерски съвет до Орлов мост. Вероятно причина са били "патриотичните" ултраси, предвождани от Елена Ваташка, които се се влели в шествието точно на Орлов мост.Но хетеросексуалното (и "неафиширащото" нехетеросексуалността си) мнозинство от красивите протестиращи не изглежда да ги е защитило (вземам си думите назад и се извинявам - впоследствие разбрах, че е имало хора от протестиращите, които са ги защитили и фактически са свършили работата на полицията).
По-интересна е реакцията на полицията. Тя е взела страната на нападателите срещу жертвите. Жертвите сами са си виновни, нали. И им е казала в прав текст - "оправяйте се".
Не по-малко ме натъжава реакцията на медиите - такава на практика липсва. Инцидентът се споменава в репортаж на bTV, но като нещо съвсем дребно, което по никакъв начин не е нарушило мирния дух на протеста.
Цитирам реакциите на някои от на жертвите в инцидентна и на други нехетеросексуални приятели във Facebook:
Не бих желала да идентифицирам останалата част от протестиращите с нападатели. Но няма как да не ми направи впечатление, че хомофобските послания се приемат със симпатия,а жертвите на хомофобията не се намира кой да защити.
Според някои от реакциите на ЛГБТ хората не е трябвало да се правят опити да се "смесват" прайдът и протестът, защото посланията им са различни. Щях да се съглася, ако някои от тези послания не бяха откровено хомофобски. Защото те обиждат не тези, към които са насочени - те нараняват нас.
Защото прайдът беше отменен, но не бяха отменени всички събития против него в страната, а триумфиращо си се проведоха. Футболни хулигани, булки, представители на различни християнски деноминации и други ограничени хорица шестваха рамо до рамо "в защита на традиционното семейство", в защита на собствените си предубеждения и против правото на различните от тях да обичат.
Затова от тук нататък на протеста винаги ще бъда с отличителни ЛГБТ знаци - гривничка, знаменце, плакат и т.н. Не очаквам полицията да ме защити, но ако бъда нападната, ще се чуе. Вервайте ми.
На 22 юни не отидох на протеста. Чувствах се физически изтощена, но най-вече потисната поради отложения София Прайд. Сред самите ЛГБТ активисти няма единно мнение за отлагането. Едни смятат, че организаторите на прайда не е трябвало да се поддават на натиска на общината и да се съгласят прайдът да бъде отложен, други изтъкват, че ЛГБТ хората също са съпричастни на протеста и е по-добре да се включим в него, отколкото да участваме в паралелни събития. Въпреки личното ми разочарование от неслучването на парада, признавам, че това последното не е лишено от основания.
Мои приятели ЛГБТ активисти в петък се събраха в Червената къща, за да правят плакати. Идеята беше да се покаже съпричастността на ЛГБТ хората към протеста. Вярва ли ви се или не, поне 5% от участниците в протестите не са хетеросексуални. Ако едно шествие е от 15000 души, значи поне 750 от тях не са хетеросексуални. Поне. Аз залагам на повече. Ако снощи на протеста наистина са били 40000 - това ще рече поне 2000 нехетеросексуални. И тези хора търпим плакатите със "СерГЕЙ" и други хомофобски "закачки" - по адрес на Сидеров и Местан и т.н. Знаете ли, не е приятно. Но понеже смисълът на протеста е по-важен, преглъщаме.
На Орлов мост приятелите ми са били нападнати от "мирно протестиращи" поради съдържанието на плакатите - призиви #обичайтесебе, обръщане на внимание, че не само хетеросексуални хора има на протестите и че не е нужно да си хетеросексуален, за да ги подкрепяш. Няма (сериозно) бити, но има скъсани плакати, гняв и разочарование.
Замислих се защо са били нападнати чак там, а са успели да преминат необезпокоявани с плакатите и знаменцата в цветовете на дъгата (дори са раздавали знаменца) от Министерски съвет до Орлов мост. Вероятно причина са били "патриотичните" ултраси, предвождани от Елена Ваташка, които се се влели в шествието точно на Орлов мост.
По-интересна е реакцията на полицията. Тя е взела страната на нападателите срещу жертвите. Жертвите сами са си виновни, нали. И им е казала в прав текст - "оправяйте се".
Не по-малко ме натъжава реакцията на медиите - такава на практика липсва. Инцидентът се споменава в репортаж на bTV, но като нещо съвсем дребно, което по никакъв начин не е нарушило мирния дух на протеста.
Цитирам реакциите на някои от на жертвите в инцидентна и на други нехетеросексуални приятели във Facebook:
Още ми треперят ръцете. Плакатът ми с послание "Аз протестирам без хомофобия и ксенофобия" и #обичайтесе е на парчета.
Така изглежда плакатът ми сега. Най-силно разтърсен съм от реакцията на полицията, която първо застана на страната на агресорите и опита да отстрани НАС от протеста, а по-късно отказа да ни защити от физическо насилие с репликата "Оправяйте се". #fuckthepolice
Полицията се изака върху прясната си претенция за „антиконфликтност”.
Тоя народ днес организира толкова прайдове - видях неонаци прайд, стрейт прайд, футбол прайд, нова десница прайд, антикоми прайд етц... нема никъв шанс никъв гей прайд да се конкурира с всичкото туй прайд, честно :-) ...
от самото начало на протеста при президентството, по целия му път до орлов мост се раздаваха знаменцата и всички хора ги приемаха, вееха и нямаха никакъв проблем. освен това плакатите бяха вдигнати и се виждаха през цялото време.
проблем стана едва на орлов мост, когато се появи елена ваташка и свитата й, дошла тъкмо за да създава безредици.
Не бих желала да идентифицирам останалата част от протестиращите с нападатели. Но няма как да не ми направи впечатление, че хомофобските послания се приемат със симпатия,
Според някои от реакциите на ЛГБТ хората не е трябвало да се правят опити да се "смесват" прайдът и протестът, защото посланията им са различни. Щях да се съглася, ако някои от тези послания не бяха откровено хомофобски. Защото те обиждат не тези, към които са насочени - те нараняват нас.
Защото прайдът беше отменен, но не бяха отменени всички събития против него в страната, а триумфиращо си се проведоха. Футболни хулигани, булки, представители на различни християнски деноминации и други ограничени хорица шестваха рамо до рамо "в защита на традиционното семейство", в защита на собствените си предубеждения и против правото на различните от тях да обичат.
Затова от тук нататък на протеста винаги ще бъда с отличителни ЛГБТ знаци - гривничка, знаменце, плакат и т.н. Не очаквам полицията да ме защити, но ако бъда нападната, ще се чуе. Вервайте ми.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
