 |
| Митко от „Действие“. Снимката е моя, от Международния ден срещу хомофобията, 2014 г. |
Публикувам, с изричното му съгласие, отвореното писмо на Митко от Младежката ЛГБТ организация „Действие“, качено на фейсбук страницата на организацията. Заглавието е мое. Не знам дали съм чела по-силно нещо на тема София Прайд, но колкото пъти го чета, толкова пъти ме хваща за гърлото. Смятам, че повече хора трябва да го прочетат и ще се радвам, ако се намерят медии да го препечатат.
Нямам какво да добавя към думите на Митко, освен само едно пояснение: цисджендър са хората, при които физическият и психологическият пол съвпада, т.е. обратното на транс. Хрумва ми само заигравка с известното стихотворение на Джон Дън, използвано за заглавие на романа на Хемингуей „За кого бие камбаната“:
Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, ваше светейшество Борисово,
Знам, че не знаете защо ходим на София Прайд, защото така и не дойдохте да видите. Така и не прочетохте. Така и не разбрахте, че не е гей парад.
Скъпи хетеро и цис приятели, никога не ви го казвам, за да не ви обидя, но мен ме бият, а вие само гледате отдалече.
Минаха почти 10 години от първия София Прайд, на който ЛГБТИ хора бяха нападнати от неонацисти. Никога не ви го казах, но аз бях там. Не физически, но в главата си бях там. Камъните падаха по мен и коктейлите Молотов избухваха в краката ми. Когато нападат някой на 500 метра от дома ти, защото е гей, ти си там. Скъпи Николай, скъпа Мария и прекрасното ви бебе Бела, ако знаете, че в София има 1000 души, които с гордост биха носили скалпа на Николай, Мария или Бела, и вие щяхте да сте там. Ако знаехте, че скинарите носят бели връзки на кубинките си като награда. За това, че са пребили някой чужденец или гей. Ако знаехте, че белите връзки са за Николай, Мария или Бела, вие щяхте да сте там, под падащите Молотов в главата ви. Щяхте да сте под хвърчащите камъни всеки път, когато видите някой с избръсната глава на улицата. Щяхте да усещате бухалки по ребрата си всеки път, когато в парка група момчета с черни обувки се мръщят.
Минаха 6 години, откакто пребиха мен и мои приятели след един София Прайд. Никога не ви го казах, но аз не бях там. Защото когато малките юмручета и кубинки на 17-годишни нацистчета те забиват в тротоара, ти не си там. Не и в главата си, не и в този момент. После ще се връщаш на този тротоар цял живот, но в точно този момент не си там. Ако те изнасилваха четирима непознати, защото смятат, че си нищожна курва, Мария, и ти нямаше да си там. Но после всеки път, когато чуеш по-бързи стъпки зад себе си, те изнасилват наново.
И тогава, скъпи хетеро и цис приятели, се намериха хора да ми кажат „Ама недейте да ги предизвиквате, знаете, че са тъпи“. И 6 години по-късно журналистите канят рецидивистите и жертвите им за да ги насъскват под формата на зрелище. Сякаш това, че ние искаме да излизаме на улицата и това, че те искат да ни пребиват и тероризират, са двете страни на равностоен футболен мач. Сякаш ние сме си избрали да участваме.
Минаха 5 години и една седмица, откакто Българската Православна Църква излезе с официално изявление, че участниците в София Прайд трябва да бъдат пребити с камъни. И тогава не бях там. От няколко месеца се бях преместил в друга държава.
Минаха 5 години, откакто сестра ми се ожени в българска православна църква. Тогава бях там, върнах се специално. Мъж в дълга черна рокля сложи корони на сестра ми и на мъжа, от когото беше бременна, и ги благослови. Не каза нищо за камъните, но камъните падаха навсякъде около мен, заедно с коктейлите Молотов. Глътка вино и пита с мед. Аз никога няма да мога да се оженя в България. Сестра ми никога повече не дойде на прайда и не ме попита дали имам приятел.
Минаха 2 седмици от 10-ия София Прайд. Този път бях там и снимах видео на живо. Снимах щастливата усмивка на 14-годишно бисексуално момиче, което можеше смело да целува приятелката си в Борисовата градина. Снимах двамата 70-годишни мъже, просълзени на терасата си на Дондуков. Снимах Пол, който след 10 години откакто го познавам беше успял да смени пола в личната си карта.
Снимах и хилядите полицаи и мъжа, който размахваше нож срещу мен от тротоара, крещейки „Ще ви изкормя бе, педали“. После си хванахме таксита.
След радостта и гордостта заваляха съобщенията. За по-малко от седмица на фейсбук страницата на София Прайд получихме повече от 1200 лични съобщения. Не прочетох всички, но ми се отваряха нотификации. Една вечер след 12-часов работен ден не можах да се стърпя и отворих 5 от тях. Коктейл Молотов ни беше писал „Смърдите Миризливци Ще ви убием децата Лапачи мръсни“. Отговорих му, че съобщението е предадено на инспектора от полицията, с когото си сътрудничим. „Да ти умре и инспектора минетаджия мръсен ще еба тебе и него педерасти мръсни“. Петър Петров, със стилна чернобяла снимка и перфектна прическа, ни беше писал: „Дано ми се удавите в спермата педали“. Георги Иванов, с изгладена бяла риза и сако, ни писа: „Повече кур да не видите майка ви дейба долна Гейчета скапани“. Венета Друмева, с чипо носле и бузки, вероятно на 16 години, ни писа: „Абе педали долни мрете в ада да ви еба майката“. Последното съобщение, което отворих, беше на Радослав Танев, на снимката говори от смартфон и носи фешън тениска: „Умрете педали мършави Педали мрете в лайна“.
1200 съобщения.
Когато разбра, че ги чета, ми се обади силно притеснен Калоян: 'НЕДЕЙ ДА ЧЕТЕШ! ЧУВАШ ЛИ МЕ! НЕ ЧЕТИ СЪОБЩЕНИЯТА!‘
Спрях. Но това не са съобщения и лица, които просто забравяш. Разказах ги на няколко приятели. Хетеро приятелката ми Мария ме гледа в мълчание, видимо изтръпнала, после ме прегърна. Мария никога преди не беше ме прегръщала. Всички гей приятели, на които показах съобщенията, казаха „Ами, да“.
Защото след цял живот подигравки и заплахи от премиера и от улицата всеки от нас е „Ами, да“. След 5 години тормоз в гимназията това не са съобщения, които могат да те впечатлят. След като знаеш за какво са белите връзки на кубинките.
Знаеш, че Николай и Мария няма да дойдат на следващия София Прайд, надяваш се поне Мария да дойде сама.
Молиш се Бела никога да не получи такива съобщения. Развяваш дъга, надявайки се никога да не я ритат кубинки след целувка с приятелката ѝ Анджела.
Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, никога не ви го казвам, но всяка сутрин се събуждам и дори не се замислям дали днес ще ме набият или само ще ме обиждат от телевизора. Или днес най-после Радослав Танев ще се е събудил с абстиненция и наистина ще ме убие.
Защото, скъпи хетеро и цис приятели, ще минат още 2 седмици, 5 години, 6 години и мен ще ме бият, а вие само ще гледате.
Защото, скъпи хетеро и цис приятели, не дойдохте на прайда, защото това нищо няма да промени. Но и не писахте на кметицата, че е кретен да разреши рецидивисти да се събират до прайда. Не харесахте страницата на прайда и няма да разберете кога е следващия. Дори не написахте нищо във фейсбук по повод прайда, не ми се обадихте да питате дали съм добре.
Оставам ваш и нищо не ви казвам, когато ме бият, подиграват и обиждат,
Митко от Действие
Нямам какво да добавя към думите на Митко, освен само едно пояснение: цисджендър са хората, при които физическият и психологическият пол съвпада, т.е. обратното на транс. Хрумва ми само заигравка с известното стихотворение на Джон Дън, използвано за заглавие на романа на Хемингуей „За кого бие камбаната“:
не питай за кого са белите връзки на кубинките
те са за теб
Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, ваше светейшество Борисово,
Знам, че не знаете защо ходим на София Прайд, защото така и не дойдохте да видите. Така и не прочетохте. Така и не разбрахте, че не е гей парад.
Скъпи хетеро и цис приятели, никога не ви го казвам, за да не ви обидя, но мен ме бият, а вие само гледате отдалече.
Минаха почти 10 години от първия София Прайд, на който ЛГБТИ хора бяха нападнати от неонацисти. Никога не ви го казах, но аз бях там. Не физически, но в главата си бях там. Камъните падаха по мен и коктейлите Молотов избухваха в краката ми. Когато нападат някой на 500 метра от дома ти, защото е гей, ти си там. Скъпи Николай, скъпа Мария и прекрасното ви бебе Бела, ако знаете, че в София има 1000 души, които с гордост биха носили скалпа на Николай, Мария или Бела, и вие щяхте да сте там. Ако знаехте, че скинарите носят бели връзки на кубинките си като награда. За това, че са пребили някой чужденец или гей. Ако знаехте, че белите връзки са за Николай, Мария или Бела, вие щяхте да сте там, под падащите Молотов в главата ви. Щяхте да сте под хвърчащите камъни всеки път, когато видите някой с избръсната глава на улицата. Щяхте да усещате бухалки по ребрата си всеки път, когато в парка група момчета с черни обувки се мръщят.
Минаха 6 години, откакто пребиха мен и мои приятели след един София Прайд. Никога не ви го казах, но аз не бях там. Защото когато малките юмручета и кубинки на 17-годишни нацистчета те забиват в тротоара, ти не си там. Не и в главата си, не и в този момент. После ще се връщаш на този тротоар цял живот, но в точно този момент не си там. Ако те изнасилваха четирима непознати, защото смятат, че си нищожна курва, Мария, и ти нямаше да си там. Но после всеки път, когато чуеш по-бързи стъпки зад себе си, те изнасилват наново.
И тогава, скъпи хетеро и цис приятели, се намериха хора да ми кажат „Ама недейте да ги предизвиквате, знаете, че са тъпи“. И 6 години по-късно журналистите канят рецидивистите и жертвите им за да ги насъскват под формата на зрелище. Сякаш това, че ние искаме да излизаме на улицата и това, че те искат да ни пребиват и тероризират, са двете страни на равностоен футболен мач. Сякаш ние сме си избрали да участваме.
Минаха 5 години и една седмица, откакто Българската Православна Църква излезе с официално изявление, че участниците в София Прайд трябва да бъдат пребити с камъни. И тогава не бях там. От няколко месеца се бях преместил в друга държава.
Минаха 5 години, откакто сестра ми се ожени в българска православна църква. Тогава бях там, върнах се специално. Мъж в дълга черна рокля сложи корони на сестра ми и на мъжа, от когото беше бременна, и ги благослови. Не каза нищо за камъните, но камъните падаха навсякъде около мен, заедно с коктейлите Молотов. Глътка вино и пита с мед. Аз никога няма да мога да се оженя в България. Сестра ми никога повече не дойде на прайда и не ме попита дали имам приятел.
Минаха 2 седмици от 10-ия София Прайд. Този път бях там и снимах видео на живо. Снимах щастливата усмивка на 14-годишно бисексуално момиче, което можеше смело да целува приятелката си в Борисовата градина. Снимах двамата 70-годишни мъже, просълзени на терасата си на Дондуков. Снимах Пол, който след 10 години откакто го познавам беше успял да смени пола в личната си карта.
Снимах и хилядите полицаи и мъжа, който размахваше нож срещу мен от тротоара, крещейки „Ще ви изкормя бе, педали“. После си хванахме таксита.
След радостта и гордостта заваляха съобщенията. За по-малко от седмица на фейсбук страницата на София Прайд получихме повече от 1200 лични съобщения. Не прочетох всички, но ми се отваряха нотификации. Една вечер след 12-часов работен ден не можах да се стърпя и отворих 5 от тях. Коктейл Молотов ни беше писал „Смърдите Миризливци Ще ви убием децата Лапачи мръсни“. Отговорих му, че съобщението е предадено на инспектора от полицията, с когото си сътрудничим. „Да ти умре и инспектора минетаджия мръсен ще еба тебе и него педерасти мръсни“. Петър Петров, със стилна чернобяла снимка и перфектна прическа, ни беше писал: „Дано ми се удавите в спермата педали“. Георги Иванов, с изгладена бяла риза и сако, ни писа: „Повече кур да не видите майка ви дейба долна Гейчета скапани“. Венета Друмева, с чипо носле и бузки, вероятно на 16 години, ни писа: „Абе педали долни мрете в ада да ви еба майката“. Последното съобщение, което отворих, беше на Радослав Танев, на снимката говори от смартфон и носи фешън тениска: „Умрете педали мършави Педали мрете в лайна“.
1200 съобщения.
Когато разбра, че ги чета, ми се обади силно притеснен Калоян: 'НЕДЕЙ ДА ЧЕТЕШ! ЧУВАШ ЛИ МЕ! НЕ ЧЕТИ СЪОБЩЕНИЯТА!‘
Спрях. Но това не са съобщения и лица, които просто забравяш. Разказах ги на няколко приятели. Хетеро приятелката ми Мария ме гледа в мълчание, видимо изтръпнала, после ме прегърна. Мария никога преди не беше ме прегръщала. Всички гей приятели, на които показах съобщенията, казаха „Ами, да“.
Защото след цял живот подигравки и заплахи от премиера и от улицата всеки от нас е „Ами, да“. След 5 години тормоз в гимназията това не са съобщения, които могат да те впечатлят. След като знаеш за какво са белите връзки на кубинките.
Знаеш, че Николай и Мария няма да дойдат на следващия София Прайд, надяваш се поне Мария да дойде сама.
Молиш се Бела никога да не получи такива съобщения. Развяваш дъга, надявайки се никога да не я ритат кубинки след целувка с приятелката ѝ Анджела.
Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, никога не ви го казвам, но всяка сутрин се събуждам и дори не се замислям дали днес ще ме набият или само ще ме обиждат от телевизора. Или днес най-после Радослав Танев ще се е събудил с абстиненция и наистина ще ме убие.
Защото, скъпи хетеро и цис приятели, ще минат още 2 седмици, 5 години, 6 години и мен ще ме бият, а вие само ще гледате.
Защото, скъпи хетеро и цис приятели, не дойдохте на прайда, защото това нищо няма да промени. Но и не писахте на кметицата, че е кретен да разреши рецидивисти да се събират до прайда. Не харесахте страницата на прайда и няма да разберете кога е следващия. Дори не написахте нищо във фейсбук по повод прайда, не ми се обадихте да питате дали съм добре.
Оставам ваш и нищо не ви казвам, когато ме бият, подиграват и обиждат,
Митко от Действие
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар