Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.06.2012 г.

За пети път на прайд, или как различността приема себе си

На 30 юни от 16 часа ще бъда пред Паметника на Съветската армия и за пета поредна година ще стана част от гей парада. Трудно ми е да си представя вариант, в който да не отида на прайд.

Въпреки че не е съвсем да не ме е страх. Обмислям кои са обувките ми, с които мога да бягам най-бързо, надявам се, че след края на прайда с Крис ще успеем да се приберем по оживени улици и по възможност - с по-голяма компания. Притеснявам се и за организирания контрапротест, дано не се стигне до инциденти. Но ако не се стигне, това със сигурност няма да е заслуга на Столична община, която за пореден път разреши хомобофско шествие в деня на парада. Дано полицията е достатъчно и действа адекватно, както е действала на всеки прайд досега. Ако ще идвате, моля ви да се запознаете с изискванията за безопасност на прайда, освен тях - да сте с удобни обувки.

Всяка година постовете ми за прайда имат различен фокус. Досега това беше по-скоро случайно, но ми хареса как се получава, така че оттук нататък смятам да е нарочно. Миналата година писах за "невидимите хора". Този пост ми се ще да е посветен на приемането на различността - най-вече от страна на самите "различни".

В последно време е на мода един уж недискриминационен псевдологически аргумент срещу провеждането на гей паради (с елементарните хомофобски лозунги не виждам смисъл да се занимавам). Ето една негова примерна формулировка:

"Аз нямам нищо против хората с различна сексуална ориентация. Но стремежът на нехетеросексуалните да получат равни права означава да се приеме тяхната нехетеросексуалност за норма, за стандарт. А ако това стане, хетеросексуалността вече няма да бъде норма, няма да е "нормална". Нека различните са различни, но да не налагат различността си върху тези, които не са".

Тезата е аргументирана и от уважавания от мен анонимен коментатор Зелен Бетон в Webcafe. Той дава интересен пример с хората, които пишат с лявата ръка - няма проблем да пишеш с лявата ръка, но стандартът е да пишеш с дясната и повечето вещи, в които това има значение, са предназначени за използване с дясна ръка. Та така и със сексуалната ориентация. Смятам да продължа с този пример, за да покажа вътрешните противоречия в тезата:

Първо, макар уредите, инструментите и пр., предназначени за лява ръка, да са относително дефицитни и като по-скъпи, не съм чула за протести срещу съществуването им. А това е така, защото, второ, левичарите не са обект на омраза. Което не означава, че никога не са били обект на дискриминация. Спомням си, че когато бях малка, леворъките деца все още (макар и вече може би не повсеместно) бяха насилвани да се научат да пишат с дясната ръка. Защото другото не се смяташе за "нормално". Ето защо думата "левак" има негативни конотации на "смотан" или "некадърен" човек, та днес използваме други думи като "леворък" и "левичар". Съвременният ни свят не е станал по-"ненормален" от това, че не всички пишат с дясната ръка. Нито пък писането с лявата ръка е станало норма. Просто на много деца са им спестени стресът, безсмислените усилия и комплексите за непълноценност.

Ситуацията с хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност е аналогична. Борбата за равни права по никакъв начин не е претенция на различната сексуалност да се превърне в "норма" или в "стандарт", а единствено да бъде призната като легитимна. Ако хората с различна сексуалност имат право да се женят (или поне да легализират партньорствата си), да осиновявят деца и най-малкото - да не се крият от страх да не бъдат отхвърлени, това по никакъв начин не застрашава хетеросексуалните, още по-малко им се налага като норма.

В огромната част от случаите човек не си избира сексуалната ориентация (или полова идентичност); тя някак му се случва. Понякога се и променя, но това като цяло пак не зависи от волята на човека. Затова и хората с различна сексуалност не са заплаха за хетеросексуалните - ако някой е хетеросексуален, трудно ще стане нещо друго. Склонна съм да мисля, че в немалка част от случаите схващането, че приемането на различната сексуалност (под думата "сексуалност" подвеждам и ориентация, и идентичност) ще я наложи над другите, е проява на дълбоко стаен страх от собствената сексуалност - "да не би пък да се окаже, че и аз съм различен". Ако човек няма подобни подтици, не разбирам с какво би го заплашило признаването на различните.

Има обаче и друга, не по маловажна, причина различната сексуалност да не може да се наложи като "стандарт". И тя е, че всъщност не става въпрос за една различна сексуалност, а за множество. Като повечето непознати неща, различната сексуалност изглежда на хората, които нямат досег с нея, като нещо монолитно и плашещо, а тя ни най-малко не е монолитна. Кое, тогава, да сложим за "стандарт"?

И тук вече стигам до по-сериозния, според мен, проблем. Различните сексуалности са не просто различни, а и често пъти не се понасят особено. Имам предвид, разбира се, много от хората със съответните сексуалности, не самите сексуалности. Мъжествено изглеждащи хомосексуални не искат по никакъв начин да бъдат идентифицирани с по-"женствено" изглеждащите такива. Последните пък смятат, че първите използват мъжествеността си като прикритие - един вид, "не им личи". Транссексуалните не са приети от много от хомосексуалните. Особено ако изглеждат по-екстравагантно. Бисексуалните също - в общия случай биват заклеймени като лицемери и предатели. Или като такива, които просто си правят експерименти, разбивайки живота на хомосексуалните. (Един хомосексуален приятел нямам, дето да е взел насериозно признанието ми, че съм бисексуална. Или поне да е поискал да поговори с мен за това. А не е да нямам хомосексуални приятели. Само един-двама реагираха адекватно, но те също се идентифицират като бисексуални, така че не влизат в сметката.)

Горе-долу по същия начин, по който хетеросексуалните се оттласкват от хомосексуалните и ги считат за своя противоположност, различните сексуалности постъпват аналогично и често пъти се приемат една-друга полярно. Това помага на идентификацията, която върви и с намирането на съответната общност, която подкрепя дадения индивид и съответната му ориентация или идентичност и го дарява с идеология, която да му нормализира светогледа.

А всъщност става въпрос не за полюси, а за континуум, за плавни нюанси, както и, впрочем, за също толкова плавни нюанси във възприятията. На някои им личи различната сексуалност, на други - не, но кога точно започва да личи? И кой го забелязва? Например аз съм усещала различната сексуалност у някои познати, за които повечето хора хич и не подозират. Понякога дори без да съм ги виждала на живо. Къде е рязката граница, когато вече не си хетеросексуален (или гей), а си бисексуален? Кога точно преставаш да изглеждаш мъжествен и заприличваш на женствен? И на кого приличаш на мъжествен или женствен? Аз примерно никого от гей приятелите си не възприемам като женствен, дори те самите да приемат себе си за женствени. Има ли рязка граница между по-женствените лесбийки и тези, които са по-момчешки тип? А между "момчешките" и тези които се осъзнават като мъж? Ако твърде много мислим за неустановеността на границите обаче, идентичността става проблематична, оттам и полярните нагласи.

Тези нагласи се пренасят и върху отношението към гей парада. Много нехетеросексуални хора не отиват на прайд не толкова от страх да не бъдат разпознати, колкото защото не искат да бъдат идентифицирани с други типажи. Особено ако "другите" са "ония с перата" на платформата, които, в общия случай, са двама на кръст. Да си призная, и на мен не ми харесва да има платформа на прайда. Повече би ми харесало, ако той се провеждаше като мирен протест за равни права, без пера и екстравагантни шарении.

И все пак, давам си сметка, че има хора, които изпитват потребност да се изразяват и по този начин. Един приятел беше казал, че не би приел прайда като шоу и провокация, а единствено и само като политически акт. За мен няма лошо да има и провокация, и шоу, защото те също са форма на разширяване на хоризонта. Понякога различността е екстравагантна. Има го и това. Щом искам различните да бъдат приети, честно е да започна от собствените си нагласи. Освен това, какво право имам да се обявявам срещу желанието на немалка част от участниците в гей парада той по нещо да прилича на прайдовете на Запад? Да е празник, купон, карнавал на различията, а не само протестен митинг?

София Прайд е двойствено събитие, защото и отношението към хората с различна сексуалност в България е някак междинно. Няма пълно заклеймяване, нито преследване от закона, но няма и законово гарантирани права, нито особена разпознаваемост на хомофобията. Има основания за протест, но и за празник. И границата между двете е също толкова размита, колкото тази между различните сексуалности. Видът на прайда е, както би казал един мой преподавател, исторически нормален.

Оптимистиичната перспектива е година след година София Прайд да става все повече шоу и все по-малко протест. Ако тази перспектива се случи, може би пак бих ходила на прайд. Най-малкото - за да не забравям откъде започна всичко.

Та затова и тази година отивам на прайд. Защото не мога да очаквам, че българското общество ще приеме различността, ако не започна процеса по приемане от себе си.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

17 коментара :

  1. А аз си мсиля, че смесването на сериозен протест и карнавал е нещо напълно естествено за нашата балканска култура (имам едни такива спомени от уличните протести през 1997 г., а тогава и сръбските студенти протестираха  доста зрелищно).

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласна съм, но в случая нямах предвид "карнавал" в балканския смисъл на думата :-).

    ОтговорИзтриване
  3. Много добър въпрос: откъде започна всичко? Със сигурност комерсиалните паради по света и начинът, по който се случват (тук също) нямат много общо с 1969 - Стоунуол, Ню Йорк.

    ОтговорИзтриване
  4. Е, Добри - нещата обикновено не остават там, където са започнали. За добро или лошо...

    ОтговорИзтриване
  5. Имам двадесетгодишна позната, на която в столично престижно училище в първи клас са ѝ забранили да ползва лявата си ръка, та в момента е научена десничарка. Щом още съществуват подобни разбирания, изобщо не е учудващо огромното (поне така се вижда в моята среда) неприемане на такова нещо като прайд парада.

    Хубава статия, особено мисълта "ориентацията като континиум".

    *Между другото, думата "двойнствен" се пише без н-то, направи ми впечатление единствено и само защото и аз постоянно го бъркам :D*

    ОтговорИзтриване
  6. Светла, с най-искрените ми почитания - споделям защо лично аз за пета поредна година няма да отида на гей прайда. И то е защото държа колкото на човешките права и толерантността, толкова и на интимността. Ако някой иска да знае дали наистина съм трисексуална, да ме опознае като приятел. За останалите тази територия трябва да остане неприкосновена, а не афиширана, и то карнавално. Иначе престава да бъде интимна и губи дълбочина, сериозност, тежест. Това не е в мой стил. Не е по вкуса ми. Така го усещам. Не деля хората на едикаквисисексуални и го заявявам открито. Уважавам личния им живот и не бих се месила в него, доколкото не застрашава този на останалите. Благодаря за вниманието.

    ОтговорИзтриване
  7. Иво, благодаря за правописната поправка. Срам, сега ще го оправя :-). И хм, мислех си, че насилването за писане с дясната ръка е вече отживелица. Образованието действително се оказва твърде, твърде консервативна система...

    Галина, аз съм омъжена. Смятам, че тази информация не е неприкосновена и когато я споделя, не се губи интимността, дълбочината, сериозността и тежестта на връзката с мъжа ми, която връзка е от 18 години. Държавата също смята, че тази информация не ще да е толкова интимна, защото ме задължава да я вписвам в сума ти документи. Не смятам, че е справедливо моят личен статус да не се третира като нещо дълбоко интимно и тайно, докато статусът на хора с еднополови връзки, когато бъде обявен, да се посреща с упрека - ама аз не възразявам, обаче това са интимни неща и няма защо да ги споделяш. И ми е притеснително, че много нехетеросексуални хора също смятат, че това, както казвате, не е в техния "стил", поради което на практика живеят, лъжейки или поне - криейки се. За това иде реч :-).

    ОтговорИзтриване
  8. 1. И повика Господ Моисея и му каза от скинията на събранието, думайки:..
    "Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях." Левит 20.13
    Няма обувки, които да ви спасят от гнева Божи! Справедливостта му е близо. Помислете по-добре за удобни ковчези.

    ОтговорИзтриване
  9.  „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък” (Иоан. 8:7). 
    „Не съдете за да не бъдете съдени.” (Мат. 7:1) 
    „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?” (Мат. 7:2) 

    Оставих горния коментар за назидание - за да се види как от името на Бога се пращат смъртни заплахи. Ако четем Библията буквално, особено Стария завет, едва ли някой съвременен човек заслужава да е жив.

    А в коя книга пишеше, че Бог е любов?

    ОтговорИзтриване
  10. Браво!!! Изключително добър, аналитичен и интелигентен текст! Той би бил моят фаворит за конкурса „Моите цветове”!

    ОтговорИзтриване
  11. M.H. Hasanov , благодаря :-)!

    @Svoboden - ама не е по темата, не става дума за цветове, пък и надхвърля доста изискуемия обем. Пък не е и есе. Иначе благодаря :-)!

    ОтговорИзтриване
  12. Аз не съм съгласна с някои от разсъжденията ти. Може би просто не познавам достатъчно хора в тези среди, но малкото, които познавам, са ужасно толерантни към всички нюанси на сексуалността. Даже с един си говорихме, че всъщност нищо не е черно-бяло и дори най-хетеросексуалният тип може някога да се влюби в човек от своя пол, защото сексуалността е флуидна, друг е въпросът, че ние не й даваме свобода...

    ОтговорИзтриване
  13. Дано са повече хората от този вид, който ти познаваш :-)...

    ОтговорИзтриване
  14. Хм, въпрос на дефиниция е какво е "по темата". "Моите цветове" е все пак метафора, зад която едва ли е стояло очакването за описание на бояджийски магазин ;)

    Но иначе да, така е, текстът изобщо не пасва на условието да бъде есе. Той е много повече.

    ОтговорИзтриване
  15. Брей, не съм навикнала на толкоз комплименти... А иначе, още не съм се отказала да напиша нещо и пряко "по темата", но напоследък нямах време и сили.

    ОтговорИзтриване
  16. Подкрепям гей-парада въпреки че няма да отида на него. Подкрепям правото на гей-обществото, защото смятам, че всеки има право да бъде различен и да бъде себе си, без да бъде дискриминиран за това. За съжаление живеем в свят, в който различните не са толерирани. Аз съм различна. Не става въпрос за сексуалната ми ориентация, а за идеите, мнението, разсъжденията, чувствата ми. Мисля различно, чета различни книги, вярвам в различни неща и знам колко е трудно да бъдеш такъв, защото в крайна сметка оставаш неразбран. И защото си неразбран, биваш осъждан. Хората заклеймяват неща, които не могат да проумеят, може би от страх от собствената си ограниченост или да не би това ново и странно нещо да се окаже заплаха за техните твърди и ясни убеждения. Да не би да повдигне завесата и да им покаже колко малко неща разбират всъщност.. Хората не обичат истината. Аз съм за гей-парада, защото това е израз на нуждата от толерантност в обществото ни, защото смятам, че различните трябва да се подкрепят един друг. В крайна сметка всеки има право на избор в живота си и за мен този гей-парад е убеждение в това. Не само за тези с различна сексуалност, а и за тези с различно мислене.

    ОтговорИзтриване