моята америка
няма да порасне
като косата на синди
която не поникна
след химиотерапията
тревата
над симетричния ѝ череп
не е америка
няма да видя
моята америка
като майк
който така и не ми прати своя снимка
накрая се превърна
в автоматичен отговор
болен съм
ще пиша
като оздравея
като бостън
там една стена
носи моето име
няма да я докосна
там е и питър бъргър
който едва ли
отново ще ми предложи цигара
а аз едва ли пак ще му откажа
защото не пуша
поканата отдавна е оттеглена
обявявам
моята америка
за закрита
***
Написах това нещо днес. Както се е случвало и друг път, вдъхнових се да се поупражнявам от поетично четене по определена тема. Този път поводът беше вчерашното издание на София Поетики в двора на Художествената академия, което беше на тема "Америки". От сърце препоръчвам да прочетете какво са написали по темата Албена Тодорова и Стефан Иванов (и произведенията на другите участници, но тях още не съм ги видяла из мрежата).
п.п. UPDATE. Ето и стихотворението на Надежда Московска (благодаря на Бени, която го забеляза преди мен).
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Надето е качила своя.
ОтговорИзтриванеhttp://moskovska.wordpress.com/2012/06/24/противоречивите-чувства-към-новия-св/
Търсих текста на Галина Николова, но го няма.
Ех, Светле. Хубаво е.
Ей сега добавям стихотворението на Надето. И благодаря :-)!
ОтговорИзтриване