Правя си гривни от мъниста с цветовете на дъгата за прайда, експериментирам с подредбата на мънистата и с присъщия си ужасен перфекционизъм се притеснявам, че това лилаво май не върви добре с това синьо, а може би червеното трябваше да е по-ярко, и ох, сините мъниста са с по-различна форма от останалите и се набиват на очи… После един приятел от чужбина преодолява за малко отвращението си към Фейсбук, за да ми напише под снимката с експериментите и текста с притесненията, че отново усложнявам ненужно нещата, и това ме отрезвява.
Довършвам последния експеримент и все пак одобрявам за себе си два от трите варианта. Третата гривна е по идея на един мой приятел, който не може да дойде на прайда, защото още не е навършил осемнайсет години, а толкова му се иска… Ако я хареса на снимката, ще му я подаря заедно със знаменцето от прайда, което съм му обещала. Нарочно съм я оставила недовършена – трябва да го помоля да си премери китката, за да знам колко широка да я направя за него. Нека да му напомня, че един ден ще е независим от родителите си и ще може да ходи където си поиска – включително и на „гейско” мероприятие, та ако ще целият свят да научи, че той е гей. А дотогава аз ще съм там и заради него, и заради всички момчета и момичета като него, които ще ни видят на снимки и видеозаписи - дано това да им даде кураж и надежда, че един ден ще могат открито да бъдат себе си.
Решавам да си сложа и двете гривни на прайда, вместо сега пък да се измъчвам с въпроса коя от тях да избера. И тогава изненадващо сама за себе си се настройвам празнично – да не повярва човек колко могат да помогнат някакви си гривни от пластмасови мъниста на ластичен конец. Дали тази година ще успея най-после да престана да се чувствам толкова уязвима, когато дойде моментът да изляза на показ пред очите на всички? Дали е възможно и за мене този ден да бъде празник, а не изпитание?
Когато съвестта ми казва, че трябва да съм там, нищо не може да ме спре. Излизам от интровертната си невидимост и открито показвам лицето си пред всички – ето ме, нека да ме снимат журналистите, ако искат. Донякъде се забавлявам с мисълта, че днес всичко е преобърнато наопаки и страничните наблюдатели не знаят за моята хетеросексуалност. Благодарна съм за възможността да се изсмея в лицето на патриархалната система. И все пак… за мене досега това беше просто ден на протест и отчаяна дързост и не разбирах как хомосексуалните ми приятели успяваха да се настроят празнично. А тази година видях на разни снимки как други хора си правят аксесоари в цветовете на дъгата според въображението и сръчността си и взех, че се вдъхнових и аз да си направя нещо – и чудото стана.
Излизам из родния си град с една от новите гривни на ръката. Никой не обръща специално внимание на цветовете, а и не знам дали изобщо някой от случайните минувачи е наясно със символиката. Отивам на кафе с най-свободомислещата си местна приятелка – хетеросексуална като мене. Тя забелязва, че имам нова гривна, но не се досеща за какво става дума. Напомням й за какво мероприятие се подготвям, а тя ми казва през смях, че само си е помислила „Какви свежи летни цветове!” Обяснявам й накратко, че цветовете на дъгата символизират многообразието – няма нужда от много обяснения, тя е наясно с нещата.
Моят непълнолетен приятел наистина иска третата гривна. Добавям още малко мъниста, за да я направя по мярка за него. Пиша му, че го обичам такъв, какъвто е.
Обсъждам с приятели, познати и непознати във Фейсбук нашите произведения в цветовете на дъгата. Настройваме се празнично.
Автор: Дарина Иванова
Довършвам последния експеримент и все пак одобрявам за себе си два от трите варианта. Третата гривна е по идея на един мой приятел, който не може да дойде на прайда, защото още не е навършил осемнайсет години, а толкова му се иска… Ако я хареса на снимката, ще му я подаря заедно със знаменцето от прайда, което съм му обещала. Нарочно съм я оставила недовършена – трябва да го помоля да си премери китката, за да знам колко широка да я направя за него. Нека да му напомня, че един ден ще е независим от родителите си и ще може да ходи където си поиска – включително и на „гейско” мероприятие, та ако ще целият свят да научи, че той е гей. А дотогава аз ще съм там и заради него, и заради всички момчета и момичета като него, които ще ни видят на снимки и видеозаписи - дано това да им даде кураж и надежда, че един ден ще могат открито да бъдат себе си.
Решавам да си сложа и двете гривни на прайда, вместо сега пък да се измъчвам с въпроса коя от тях да избера. И тогава изненадващо сама за себе си се настройвам празнично – да не повярва човек колко могат да помогнат някакви си гривни от пластмасови мъниста на ластичен конец. Дали тази година ще успея най-после да престана да се чувствам толкова уязвима, когато дойде моментът да изляза на показ пред очите на всички? Дали е възможно и за мене този ден да бъде празник, а не изпитание?
Когато съвестта ми казва, че трябва да съм там, нищо не може да ме спре. Излизам от интровертната си невидимост и открито показвам лицето си пред всички – ето ме, нека да ме снимат журналистите, ако искат. Донякъде се забавлявам с мисълта, че днес всичко е преобърнато наопаки и страничните наблюдатели не знаят за моята хетеросексуалност. Благодарна съм за възможността да се изсмея в лицето на патриархалната система. И все пак… за мене досега това беше просто ден на протест и отчаяна дързост и не разбирах как хомосексуалните ми приятели успяваха да се настроят празнично. А тази година видях на разни снимки как други хора си правят аксесоари в цветовете на дъгата според въображението и сръчността си и взех, че се вдъхнових и аз да си направя нещо – и чудото стана.
Излизам из родния си град с една от новите гривни на ръката. Никой не обръща специално внимание на цветовете, а и не знам дали изобщо някой от случайните минувачи е наясно със символиката. Отивам на кафе с най-свободомислещата си местна приятелка – хетеросексуална като мене. Тя забелязва, че имам нова гривна, но не се досеща за какво става дума. Напомням й за какво мероприятие се подготвям, а тя ми казва през смях, че само си е помислила „Какви свежи летни цветове!” Обяснявам й накратко, че цветовете на дъгата символизират многообразието – няма нужда от много обяснения, тя е наясно с нещата.
Моят непълнолетен приятел наистина иска третата гривна. Добавям още малко мъниста, за да я направя по мярка за него. Пиша му, че го обичам такъв, какъвто е.
Обсъждам с приятели, познати и непознати във Фейсбук нашите произведения в цветовете на дъгата. Настройваме се празнично.
Автор: Дарина Иванова
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар