толкова искаше да му подари лятото
с кафенета с маси по тротоарите, в градини, в дворове, на тераси
дим, който се разпръсква във въздуха без остатък
ризи с къси ръкави
вечерно слънце
отворени прозорци нощем
зелено
паркове
сенки
пот
автобуси без въздух
жега
оплакване от жегата
мрънкане за климатик
досада
пътуване до далечни морета
последните остатъци от свръх-аза, които падат заедно с чорапите
плуване в безлунна нощ, в която небето и морето се сливат еднакво черни и топли
безжичен интернет край фонтани
разходки без бързане
разговори без край
той не дойде
лятото също.
***
На втори юли, по време на последния за сезона "Бавно: изговорен свят", бяха прочетени няколко стихотворения, написани по време на ателието "Поезията не е занимание старомодно". Нямах възможност да се включа в ателието, а и не мисля, ставам за поет. Докато слушах стихотворения на тема "Лято" и на тема "Списъци", започнах да си мисля какво бих написала аз. И понеже трайно се замислих, накрая реших да го напиша, обединявайки двете теми. Тъй че това няма претенцията да е поезия. То е само игра, упражнение.