Заглавната снимка на "Неуютен блог" в несмачкан вид
Досега не съм отбелязвала годишнините на блога - това ми изглежда някак излишна суета. Годишнините на един блог имат значение най-вече за неговия автор. От друга страна, годишнината е хубав повод да ви благодаря, видими и невидими читатели - за това, че сте (или сте били) тук - някои от вас - мълчаливо, други - не.
Когато започнах този блог преди четири години, не предполагах нито в каква степен той ще промени живота ми, нито какъв ефект ще предизвикат някои от публикациите в него. Като се замисля, ако го нямаше този блог, нито щях да работя това, което работя в момента, нито да общувам със същите хора (нямам предвид в професионален план), нито да се вълнувам от голяма част от нещата, които са от значение за мен сега. Самият блог премина през различни периоди, както и аз.
Не мога да приема тезата, че "физическият" живот бил истински, виртуалният - не. Истинско е това, в което влагаме себе си, това, заради което сме готови да рискуваме, това, което ни радва, това, заради което страдаме. Истински са последствията от действията ни, все едно в дигиталното битие, или във физическото.
В ерата на социалните мрежи блоговете вече не са толкова на мода, колкото бяха преди четири години. И все пак блогърстването, като специфична форма на интерактивен монолог, продължава да е най-адекватната форма на публично присъствие за мен. Защото ми позволява да бъда индивидуалист, какъвто винаги съм била, и да отстоявам позиции. Защото е начин и най-непопулярната теза да стигне до точния си адресат. Защото думите променят света, а блогът е начин да имаш свое пространство от думи, насочено към света. Защото провокира общуване с други индивидуалности.
Заради всички тези неща (и заради някои други), колкото и да не обичам блогогодишнините, рекох да ви благодаря. Докато и вие, и аз, сме още тук.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Честито. хубаво е да се знае, че някъде там, почти в края на полезрението, има място, което може да се нарече "убежище".
ОтговорИзтриванеВсеки си има път. Аз също мисля, че ще е глупаво да престана да блогвам, но ще видим, в процес на обмисляне съм. ;)
ОтговорИзтриванеЧестито отвсякъде!
ОтговорИзтриванечестити четири - и да станат 44, като начало :-)
ОтговорИзтриванеБлагодаря на всички! Димитър, винаги има убежище, но е за предпочитане убежището да е отсамно - т.е. дори да е в края на полезрението, да не е съвсем отвъд...
ОтговорИзтриванеКриси, казах ти за блога, сега ще поразширя - наистина ще е глупаво, ако престанеш да блогваш. Може би в момента не осъзнаваш, но твоят блог има значение не само за теб.
Павел, благодаря отвсякъде :-).
Руми, може пък и до 444 да го докарам :-).
Поздрави :)
ОтговорИзтриванеЧестит рожден ден. Спомням си подобно споделяне за моя блог: http://lydblog.wordpress.com/2009/01/01/surva-online-godina/
ОтговорИзтриванеЧестит празник и от мен. ;-)
ОтговорИзтриванеБлагодаря и на тримата!
ОтговорИзтриванеп.п. Та като написах в поста, че понякога нещата, които пиша, стигат до точния си адресат, ето такива коментари имах предвид.
ОтговорИзтриванеЧестит празник на патерици и от екипчето на Leki:) По наше скромно мнение това е един много уютен блог:) Пожелаваме на автора да бъде все така искрен, ведър и позитивен!
ОтговорИзтриванеБлагодаря на най-любвеобилните кренвирши на света :-)! Радвам се, че намирате блога за уютен, въпреки че не се имам за най-позитивния човек, за когото мога да се сетя ;-).
ОтговорИзтриване