Ола, сниман от мен
Следя блога "Редута" и дори съм го сложила в блогрола си, защото в него пишат умни хора като Цветозар Томов, Веселина Седларска, Любослава Русева. Та преди малко, преглеждайки Google Reader, що да видя - публикация в "Редута" от Тони Филипов, д-р. Докато преглеждам отгоре-отгоре (стилът на този автор някак не успява да провокира интереса ми), попадам на снимка на моя добър приятел Ола. А! Я да видим какво пише:
Лъжат, за щяло и не щяло лъжат! Новинар се хвали, че бил пети по доверие на читателите. А в същия брой публикували една снимка, под която пише: „Сексапилното миньонче Анн-Джи показа новия си сценичен партньор Ола. Шоколадовият красавец е професионален танцьор…” и т.н. Шоколадовият красавец е един църен негър от тия, дето, ако минат път на черна котка и тя се повръща… Що, бе, що лъжете хората в очите?! (Курсивът - мой: Св. Ен.)
В какво, според Тони Филипов, д-р, лъже "Новинар"? Да разбирам ли, че ако някой е чернокож, той не може да бъде нито красив, нито танцьор, а е единствено и само "църен негър"?
Не става въпрос за това, че Ола ми е близък приятел. Повечето хора, които са обиждани заради това, че са такива, каквито са се родили, са приятели на някого и затова почти физическата болка, която изпитвам в момента, не е чувство, познато само на мен.
Не става въпрос и за това какво е преживял и продължава да преживява Ола заради "толерантната" ни родина - неща, които ако Тони Филипов, д-р, знаеше, щеше, може би, да му стане поне малко гузно (ако е способен на подобно чувство).
Не става въпрос и за това, че Ола би се засегнал - той, за разлика от мен, е над тези неща. Което си личи и от песента му (предполагам, че Тони Филипов, д-р, не отрича правото на чернокожите да бъдат поне рапъри).
Става въпрос за това, че "Редута" е медиа (казвам "медиа" заради спецификата на съдържанието) с претенцията да бъде над "медийната" помия, която ни залива; медиа, демонстрираща критическа рефлексия върху обществото ни; медиа, изобличаваща примитивизма. Медиа, в която могат да се прочетат шедьоври като "Червена филийка, синьо стъкълце" на Веселина Седларска, "Страхуваме се да сме свободни, свободни сме да се страхуваме (или генеалогия на политическия страх)" на Цветозар Томов, "Патриотична супа за душата" на Любослава Русева.
Става въпрос за това, че има потребност от медии, в които няма простотия, дискриминационен език и елементарен расизъм, в които хората, за които основните човешки права не са само кухи фрази, могат да припознаят собствените си ценности.
Затова, видя ли вече текст на Тони Филипов, д-р, ще се повръщам като описаната от него черна котка.
Защото ми се повръща.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
