Когато приятел ми писа за задържането на Димитър Кенаров в Беларус, веднага се включих в групата във Facebook в негова защита. От подробностите, които излизаха с течение на времето, разбрах, че определено може да се говори за нарушаване на човешките права:
Очевидно е, че причина за отношението както към Димитър Кенаров, така и към американския му колега, е журналистическата дейност, която са извършвали в Беларус, а не визи, паспорти и пр. Затова се искрено се радвам, че историята приключи бързо и благополучно.
От друга страна, на фона на отношението на държавата България към чужденците, претенциите към Външно министерство, че е реагирало мудно, ми се видяха пресилени. Защото мога да си представя какво би могло да се случи на някой като Димитър Кенаров, ако е журналист от страна с не много силни позиции, който прави критично журналистическо разследване в България. Най-лесно е някой чужденец да бъде обявен за заплаха за националната сигурност, дори няма нужда да се доказва пред съда каква е заплахата и чужденецът няма как да разбере какви са конкретните обвинения към него, че да се защити от тях.
Ако не вярвате, питайте философа Мамаду Диуф, който от март 2007 г., значи вече пета година (при максимален срок по закон година и половина), е в Бусманци. Не съм сигурна обаче, че Диуф ще е в настроение да ви отговори. Ала докато за българо-американския писател и журналист Димитър Кенаров се вдигна шум, хората, които се интересуват от съдбата на сенегало-българския философ Мамаду Диуф, се броят на пръстите на една ръка. И ако с Кенаров беларуските милиционери са се отнасяли добре, познавам хора, които са били бити в Бусманци. Вече има и подобно място в Любимец. В тези места, наречени "домове за временно настаняване", а всъщност центрове за задържане (detention centers) се държат и непридружени деца.
Ако смятате, че Външно министерство е реагирало мудно - "само" за 48 часа - питайте Венцислава Боро как ще реагира, ако същото министерство издаде документи за връщане в България на нейния Джони (заминал за Нигерия преди една година, за да вземе виза Д) за същия срок. Че Венцислава и на месец ще се радва! Въпреки че досега е спечелила всички дела, които е завела, за да може да живее законно с мъжа си в България, първо МВР, а сега и МнВР продължават да измислят абсурдни спънки, за да попречат на семейството й да се събере и детето да бъде и с двамата си родители.
Може би случаят с Димитър Кенаров е подходящ повод да си припомним филма на Иван Кулеков за "българския Гуантанамо" и да помислим за равнището на хуманност и цивилизованост в България.
- всеки би трябвало да има право на адвокат, дори да подлежи на депортиране;
- ако Кенаров е задържан, понеже няма документи, то защо е депортиран американецът, който е бил изряден;
- три години забрана за влизане в страната заради един изчезнал паспорт е несъразмерна санкция.
Очевидно е, че причина за отношението както към Димитър Кенаров, така и към американския му колега, е журналистическата дейност, която са извършвали в Беларус, а не визи, паспорти и пр. Затова се искрено се радвам, че историята приключи бързо и благополучно.
От друга страна, на фона на отношението на държавата България към чужденците, претенциите към Външно министерство, че е реагирало мудно, ми се видяха пресилени. Защото мога да си представя какво би могло да се случи на някой като Димитър Кенаров, ако е журналист от страна с не много силни позиции, който прави критично журналистическо разследване в България. Най-лесно е някой чужденец да бъде обявен за заплаха за националната сигурност, дори няма нужда да се доказва пред съда каква е заплахата и чужденецът няма как да разбере какви са конкретните обвинения към него, че да се защити от тях.
Ако не вярвате, питайте философа Мамаду Диуф, който от март 2007 г., значи вече пета година (при максимален срок по закон година и половина), е в Бусманци. Не съм сигурна обаче, че Диуф ще е в настроение да ви отговори. Ала докато за българо-американския писател и журналист Димитър Кенаров се вдигна шум, хората, които се интересуват от съдбата на сенегало-българския философ Мамаду Диуф, се броят на пръстите на една ръка. И ако с Кенаров беларуските милиционери са се отнасяли добре, познавам хора, които са били бити в Бусманци. Вече има и подобно място в Любимец. В тези места, наречени "домове за временно настаняване", а всъщност центрове за задържане (detention centers) се държат и непридружени деца.
Ако смятате, че Външно министерство е реагирало мудно - "само" за 48 часа - питайте Венцислава Боро как ще реагира, ако същото министерство издаде документи за връщане в България на нейния Джони (заминал за Нигерия преди една година, за да вземе виза Д) за същия срок. Че Венцислава и на месец ще се радва! Въпреки че досега е спечелила всички дела, които е завела, за да може да живее законно с мъжа си в България, първо МВР, а сега и МнВР продължават да измислят абсурдни спънки, за да попречат на семейството й да се събере и детето да бъде и с двамата си родители.
Може би случаят с Димитър Кенаров е подходящ повод да си припомним филма на Иван Кулеков за "българския Гуантанамо" и да помислим за равнището на хуманност и цивилизованост в България.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Здр, Светла, радвам се, че след успешното приключване на конкретния случай, вниманието се насочва към проблематизиране на спазването на човешките права в БГ и нуждата властите в нашата държава да ги съблюдават.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, а аз ще се радвам, ако и други хора, освен обичайните се присетят за дереджето на човешките права в България :-).
ОтговорИзтриване