ЛГБТИ с тапия :-)

От ляво надясно: Николета Габровска, Single Step, Виктор Лилов, моля милост, Пол Найденов, Венета Лимберова, „Действие“.

Сред наградите, които не съм очаквала да получа, се прибави още една.

Доскоро смятах, че моята принадлежност към ЛГБТИ спектъра не се възприема сериозно в активистките среди. Но това никога не ми е било проблем – за мен е по-важно аз да съм ОК със себе си, а не как ме възприемат другите.

На Деня срещу хомофобията (17 май) за свое огромно учудване разбрах, че съм била в грешка. Научих, че ЛГБТ организацията „Действие“ е решила да ми присъди отличието „ЛГБТИ личност за пример“ за 2016 г. Че научавам това с няколкомесечно закъснение, е дребна подробност. По-важното е, че съм призната за част от ЛГБТИ спектъра.

За мен именно това е от значение, защото то е свидетелство, че в ЛГБТИ средите в България вече не са в такава степен, както преди няколко години, доминиращи бинарните представи за пол и сексуалност – че човек е или едното, или другото (например гей или хетеро, идентифициращ се като мъж или жена). Че сексуалната ориентация и половата идентичност са бетонирани по рождение. Има и хора, които са помежду и които преживяват трансформации през живота си.

По един или друг начин, винаги съм била помежду. Никога не съм успявала да се впиша в общност или организация, а малкото ми опити в обратната посока са свършвали болезнено. Макар Б-то от абревиатурата ЛГБТИ в известен смисъл да ме описва най-добре, не търся и общност от Б-хора, от която да съм част. Ако за десетина години съм била с нещо полезна на ЛГБТИ активизма, съм го направила като „свободен електрон“, какъвто ще е най-добре за всички да продължавам да бъда.

Когато разбрах от „Действие“, че съм наградена, не можах да разбера за какво. Обясниха ми, че съм пищещ човек с открита нехетеросексуална ориентация, засягащ често теми, свързани с ЛГБТИ правата. И че такива журналисти нямало много. Може и така да е, не съм се замисляла. Но „Действие“ ме трогнаха много – най-вече с това, че ме признават за ЛГБТИ.

Другото нещо, което ме радва в тази награда, е, че съм в добра компания. Тя ми беше връчена от миналогодишния носител Пол Найденов – първият интерсекс активист в България, който се пребори в съда за лични документи, съответстващи на пола му по ДНК и човек, за когото се радвам, че е сред приятелите ми. А за 2014 г., когато отличието беше основано, негови носители станаха Владимир Тодоров и скъпият на сърцето ми Виктор Лилов. Грамотата за 2017 г. ще трябва да връчвам аз, и се надявам, че, растейки, компанията ще бъде все така прекрасна.

А ако вие имате някакви съмнения за моята сексуална ориентация, вече да си знаете – вече съм ЛГБТИ официално, с тапия :-).

А ако на някого му хрумне да каже „аз защо нямам тапия, че съм хетеро“ – всъщност има много такива тапии, начело със свидетелството за сключен граждански брак. То удостоверява, че имате правото и задължението да правите секс с определен човек от другия пол. Пък в моята тапия не пише дали (да) правя секс, още по-малко – с кого. Пише само, че съм човек от ЛГБТИ спектъра.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог