Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.02.2012 г.

Класация на Неуютен блог за качествена журналистика и псевдожурналистика

Както оповестих вчера, хрумна ми да направя собствена оценка за качествена и некачествена журналистика, като използвам категориите на Асоциацията на европейските журналисти - България. След като съм отличена с първо място за журналистика, сигурно имам право да се произнасям кое е добра журналистика и кое - не. Шегувам се, разбира се - коя съм аз, че да съм критерий. Изразявам единствено личната си позиция и никого не ангажирам с нея. Затова моля да няма обидени - нито че не са отличени, нито че не си харесват отличието. Ако се чувствате засегнати, просто си кажете "тази пък коя е".

И все пак, въпреки че съм никоя, съм убедена в решенията си на кого какво отличие да "връча". Което не прави избора ми изчерпателен, но не си и поставям за цел да награждавам всички, които според мен заслужават.

Следва класацията за качествена журналистика на Светла Енчева за 2011 г., която се състои само от първи места :-) (наградите са морални - материално или вещно изражение засега не предвиждам):

"Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото" - първо място си поделят Иван Бакалов ("Електронен вестник") и Албена Тодорова (блог, туитър). Иван Бакалов - заради последователното отстояване на професионални стандарти и ценности с цената да бъде извън "системата". Доколко материалите му реално са станали "коректив в обществото" не знам, но той продължава да изговаря неща, които "казионните медии" не смеят. Албена Тодорова - заради информацията за земетресенията в Япония, която споделяше в Туитър. Посредством тази информация и самообладанието, което успя да запази, Албена Тодорова повлия ограмотяващо на родните медии и се превърна в реален нормализиращ коректив на общественото мнение (по-скоро обществена истерия по него време).

"Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание" - предаването "Малки истории" по БНТ с водещ Мартина Шопова. На "Малки истории" точно това му е целта - да разкрива социалната значимост на уж маргинални теми. И го прави талантливо и въздействащо.

"Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България". Първото място категорично е за Веселина Седларска. Веселина Седларска е личното ми журналистическо откритие за 2011 г. (писала е десетилетия преди това - моя си е вината, че не съм я чела). Пише хем изключително интелигентно, хем въздействащо, хем аналитично, хем смело, хем с гражданска позиция. Тези неща рядко се случват заедно. Определено един от най-добрите съвременни български публицисти, на които съм попадала. Надявам се някога да получи много голяма награда.

Асоциацията на европейските журналисти е присъдила (напълно справедливи, според мен) "отличия" и за псевдожурналистика, та ще се разпиша и аз:

"Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси": Николай Бареков, за цялостен принос.

"Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора" Отличието отива за всички медии (т.е. повечето от съществуващите в България), които не се съобразяват с човешкото достойнство и уважението към личния живот, когато отразяват било трагедии, било заподозрени в престъпления. Особено когато става въпрос за деца. Специална награда давам на Мартин Карбовски за манипулирането на разследването на убийството на Яна Кръстева.

"Принос за влошаване на българската медийна среда": Тук награди могат да бъдат давани много, но личното ми отличие отива за "Дневник" - поради превръщането му в онлайн притурка на неутвърден вестник и олекването му откъм сериозни и смели анализи и коментари. Като апотеоз на въпросното олекване вестникът се лиши от най-добрия си публицист (знам, че публицистът не желае да бъде споменавано името му в тази връзка и не го споменавам от уважение). Все по-малко качествени материали могат да бъдат прочетени в "Дневник". Там още работят и прекрасни журналисти; проблемът е по-скоро в политиката за развитие на медиата. Жалко, защото "Дневник" беше сред малкото сериозни медии в България.

Ако не забравя, мога да направя класация и догодина.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

28.02.2012 г.

Неуютният блог(ър) и наградите

Още от малка не обичам да участвам в игри, в които има състезателен елемент. Не толкова за да не загубя, но най-вече защото, ако спечеля, някой друг ще е загубил. Такава съм си и до днес - конкуретноспособността не е от силните ми страни.

В професионален план съм участвала в конкурси - за асистент, за докторант, за работа. Понастоящем работата ми е на проектен принцип - трябва да се печелят проекти, за да получаваме заплати. Приемам това като част от правилата, но за мен смисълът на проектите, по които работя, е много по-важен от това просто да се печелят проекти.

Съмнявам се, че бих била много "успешна" в силно конкурентна работна среда - ако виждам, че някой покрай мен много иска да бъде първи, ще изпитам спонтанна потребност да се отдръпна, за да е доволен. (Представям си как в момента де що има работодател чете и си отбелязва, че съм неблагонадеждна...)

Що се отнася до нещата, които правя в свободното си време от убеждение, за удоволствие или и двете, не желая да се състезавам. Искам да отстоявам пространство, в което смисълът е по-важен от дивидентите, идеите са по-важни от оценката им, каузата е по-важна от осребряването ѝ, общуването е по-важно от самоизтъкването.

За блога в някакъв момент реших (може би не от самото начало) да не участвам с него в никакви конкурси, да не му слагам реклами, нито да се опитвам да печеля по какъвто и да е начин от него. Не бих поела ангажимент, че това винаги ще бъде така, но засега предпочитам да бъда максимално независим блогър. Да съобразявам тематиката, стила и дизайна не с необходимостта да привличам повече трафик или да се харесвам, а с ценностите си (особено с уважението към тези, които ме четат), ако щете - и с моментните си състояния.

Затова вчера ми дойде като гръм от ясно небе, когато ми казаха (познат от групата във Facebook за прогресив рок, представете си), че съм била получила някакво отличие. Както се оказва, българският "клон" на Асоциацията на европейските журналисти, за която нямам спомен да съм чувала до този момент, ме е поставил на първо място (поделено с журналистката Нева Мичева) за 2011 г. в рубриката "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание", заради писанията ми "по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България".

Ще излъжа, ако кажа, че не ми стана приятно - щом тщеславно разказвам за това, сигурно съм поласкана. Същевременно изпаднах в силна почуда ("сигурно като постмодерен човек ще свиеш иронично рамене", ми писа една уважавана позната вчера). Макар да съм казвала, че смятам блога си за своеобразна медиа, никога не съм имала себе си за журналист. И си мисля - толкова журналисти (някои от тях - добри) дават мило и драго да получат отличие, пък то отива при някого, който дори не е журналист. Чак гузно да му стане на човек (на мен, де).

Като се абстрахирам от личния си идентичностно-ценностно-когнитивен дисонанс, смятам, че говори добре за Асоциацията на европейските журналисти - България, че гледа сериозно на новите медии. Освен мен е отличен и блогърът Комитата. Харесва ми и че изобщо има такава категория - "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание" и че правата на чужденците в България са припознати като "оригинална" (надявам се - и важна) тема.

Другите категории в класацията на АЕЖ за качествена журналистика са "Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото" (наградени са материалите на вестник "Сега" за даренията в МВР) и "Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България" (отличието отива при програма "Христо Ботев" на БНР).

АЕЖ дава "отличия" и за псевдожурналистика - напълно заслужени, според мен.

Замислих се и аз на кого бих дала отличие в съответните категории. И дори вече присъдих наградите, но за тях ще направя отделна публикация. Ще ги обявя утре.

В заключение - благодаря на Асоциацията на европейските журналисти - България. Не знам дали съм повече трогната, или повече учудена.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

26.02.2012 г.

"Позитивно" като литература


Вече на много места може да се прочете за книгата "Позитивно" на Тошка Иванова - за хепатита, за силата на автора, за излизането от анонимност, за гражданския ангажимент. Разбира се, тези неща са важни и трябва да бъдат казани, направила съм го и аз. Освен изтъкването на блестящия стил и неподражаемото чувство за хумор на автора (
дори когато е през сълзи) обаче, досега не съм попадала на текст, свързан с литературните качества на книгата. Може би е още рано за такъв, но като се замисля, повечето рецензии на художествена литература, на които попадам напоследък, са концентрирани в по-голяма степен върху съдържанието и психологическия ефект от него, отколкото върху формата. Затова ми се ще да опитам да направя анализ на композицията на книгата. "Анализ" може би е силна дума, да кажем - размишления.

Основния въпрос, който си задавах още преди да видя как е станала книгата на Тошка Иванова, беше - как от един личен блог се е получил роман? Всъщност нито някъде в книгата, нито в писаното за нея иде реч, че тя роман. Пише скромно "книга". Според мен обаче става дума за роман - има водеща сюжетна нишка, която се разгръща и придава на книгата характер на цялост, а не на фрагментарни текстове. Макар хронологичната последователност да не е задължителна за един съвременен роман, тестовете са подредени, доколкото е възможно, хронологично, а трите части на книгата, представящи три поредни години, съвсем прецизно фиксират времевата последователност.

Ала цялостта не се явява пречка за композиционната (не съдържателна!) лекота и "рехавост" - отделните глави са кратки (както и текстовете в блога, каквито са били повечето от тях), основната сюжетна линия прави своеобразни "паузи" с няколко стихотворения (които, лично за мен, се оказаха най-въздействащите части от книгата), есета и дори един текст в стил "автоматично писане" (също много ми хареса). Тези "паузи" от една страна сякаш прекъсват основния ход на повествованието, от друга страна подчертават отделните моменти в него, като им придават още по-наситена емоционална пълнота.

На пръв поглед, като че в романа "Позитивно" няма други герои освен разказвача, който описва собствения си живот. Трудно мога да се сетя персонаж, който да се появява повече от веднъж, какво остава за изграждане и развитие на характери (освен на главния герой) и взаимоотношения. След малко повече размисъл стигам до извода, че герои все пак има. Те не са хора, но притежават уникалност, дори характер, влизат в определени взаимоотношения с разказвача, тези отношения търпят развитие. Такива са, на първо място, интерферонът (на него е посветена и най-обемната - втора - част от книгата), вирусът, хладилникът, тоалетната в офиса (любимият ми второстепенен герой в книгата), терасата в офиса, цигарите, подът, леглото, стълбите, раницата, форумът на заразените от хепатит, Синеморец... Дори алкохолът е герой на книгата - чрез присъстващото си отсъствие.

Този оригинален подход има своите съдържателни основания - изпитанието, през което преминава главната героиня, става пречка за способността ѝ да общува години наред и я поставя в състояние на радикална самота. Наоколо на практика (почти) няма хора. Затова пък има интерферон, тераса, тоалетна, стълби, цигари, легло... и т.н. Тъй че още един плюс на книгата е, че формата е адекватна на съдържанието, а не е просто външна обвивка.

Друга отличителна характеристика на "Позитивно" е, че романът е писан, освен в първо лице, често пъти и във второ. Авторът се обръща към читателя пряко и на "ти". Така е и в блоговия прототип, но се надявам, че ще се съгласите, че тук става въпрос за подход - второто лице не се използва навсякъде дори в блоговете. (Аз често използвам второ лице, но избягвам единственото му число... така чувствам нещата.) По този начин, освен че се акцентира върху личното отношение на пишещия към аудиторията, се усилва ефектът на посланието, че това, за което става въпрос в книгата, засяга и тези, които я четат. Персонално.

В заключение - дано съм ви убедила, че "Позитивно" на Тошка Иванова си струва да се прочете не само заради личната съдба на автора ѝ или заради социалния ангажимент. Не само за да се навиете най-сетне да си направите изследване за хепатит (не че няма полза). Дори не заради прекрасния стил и чувството за хумор на автора.

А защото е литература.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

24.02.2012 г.

Продължение на акта срещу ACTA


Утре, събота, 25 февруари, от 11 часа, пред Паметника на съветската армия отново ще има протест срещу ACTA. Едва ли ще е толкова масов, колкото предишния, но ще е добре да покажем, че не могът да ни приспят със замразяване. И вероятността да се засечем там ще е по-голяма от миналия път :-).

Ще се включат още няколко града - дотук знам за Добрич, Благоевград, Сандански и Видин. Ето страницата на събитието във Facebook.

Повече подробности - при Григор.

До утре (ако ще идвате и ако сте в София)!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22.02.2012 г.

Отговор от Омбудсмана на жалбата ми относно Луковмарш

Публикувам отговора на Омбудсмана с изходящ номер 788-582/17.02.2012 г. на моята жалба относно провеждането на Луковмарш.


Относно: Жалба № 582/2012 г. до омбудсмана на Република България

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЕНЧЕВА,

Обръщате се към омбудсмана на Република Блъгария с искане за предотвратяване на провеждането на предвидените за 17 и 18 февруари 2012 г. мероприятия в памет на ген. Христо Луков. Пишете, че организаторите са планирали провеждането на международна конференция и факелно шествие, известно като "Луков марш", като посочвате, че по време на инициативите в памет на ген. Луков, провеждани през годините, открито се проповядва неонацистка и расистка идеология.

Многократно съм изразявал своята позиция, че прояви, в които активно се пропагандира словото на омраза, са недопустими и неприемливи в нашето общество, възприело демократичните принципи и ценности. Враждебната реч, наричана още слово на омразата, няма легална дефиниция във вътрешното ни законодателство, но определение съществува в Препоръка № 20 от 1997 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Според този документ, езикът на омразата се разбира като обхващащ всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основаващи се на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразяваща се в агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинствата, преселниците и имигрантите.

Безспорно е, че в чл. 39-41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. Това е едно от основните права на личността, но то не е абсолютно. Безспорно е също така, че това право и тази свобода подлежат на ограничения и санкции с цел да се гарантират други също толкова важни права и свободи (чл. 39, ал.2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). В тази връзка трябва да се подчертае, че никакви възражения за защита на свободата на словото не могат да бъдат противопоставени в случаите, когато са използвани изразни форми, подбуждащи към расова ненавист, ксенофобия, антисемитизъм и всякакви форми на нетолерантност.

Ограничаването на проповядването на идеи, които представляват призиви към разпалване на вражда и омраза, е основано на заложените в Конституцията общочовешки ценности като свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост и на забраната да се пропагандира омраза на расова, национална, етническа или религиозна основа (Решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд).

Съдът в Страсбург в своята практика подчертава: "Толерантността и уважението към равното достойнство на всички човешки същества формира основата на демократичното плуралистично общество. След като това е така, като въпрос на принцип може да се смята за необходимо в някои демократични общества да се санкционира и дори да се вземат превантивни мерки спрямо всякакви форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност." (решение по делото "Гюндюз срещу Турция").

Категоричната ми позиция като омбудсман на Република България е, че само пълното разбиране на същността на проблема и решителното противодействие на проявите на езика на омразата ще потушат общественото усещане за безнаказаност и мълчаливо насърчаване на враждебната реч.

На основание чл. 19, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана, препоръчах на кмета на Столична община при упражняване на правомощията си по Закона за събранията, митингите и манифестациите да извърши прецизна проверка на искането за провеждане на т.нар. Луков марш, в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4 от закона.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ -
ОМБУДСМАН
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Кратък коментар на писмото на Омбудсмана:

Отговора на Константин Пенчев до мен е почти идентичен с отговора му от 14.02.2012 г. до "Солидарна България" на тяхната жалба относно Луковмарш. Прави впечатление обаче, че в писмото му до мен, пратено три дена по-късно (на 17.02.2012 г.) липсват следните пасажи:

"По повод на искането Ви за предотвратяване на провеждането на предвидените на 17 и 18 февруари 2012 г. мероприятия в памет на ген. Христо Луков, трябва да Ви информирам, че в публикациите и материалите, свързани с подготовката на тези инициативи, не се съдържа пропаганда, която може да бъде определена като език на омразата. В изпратено до мен писмо преставители на Българския народен съюз, който е един от организаторите, ме уверяват, че провеждането на събитията няма за цел накърняване на правата на други лица и пропагандиране на фашистки, расистки или неонацистки идеи."


"Уверявам Ви, че ако участниците в събитията престъпят забраната за ползване на враждебна реч, омбудсманът ще предприеме необходимите действия, съгласно предоставените му правомощия."

Намирам липсата на първия пасаж за обнадеждаваща - Омбудсманът вероятно се е запознал с изпратените му доказателства и вече не би се ангажирал с тезата, че "провеждането на събитията няма за цел накърняване на правата на други лица и пропагандиране на фашистки, расистки или неонацистки идеи".

Липсата на втория пасаж обаче смятам за тревожна - като че заедно с увереността на Константин Пенчев в невинността на Луковмарш е изчезнала и решимостта му да използва правомощията си в тази връзка.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

19.02.2012 г.

Escapism



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

16.02.2012 г.

Европейската мрежа срещу расизма настоява за забрана на «Луков марш»

Секретариатът на ЕНАР в Брюксел изпрати писма до Кмета на Столична община и до Омбудсмана на Република България
Вчера, 15 февруари 2012г. Секретариатът на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР)* в Брюксел изпрати писмо до г-жа Йорданка Фандъкова, Кмет на Столична община с настояване да забрани планираното за събота, 18 февруари 2012г. възпоменателна факелно шествие в памет на ген. Христо Луков.
В писмото се казва, че «за поредна година Българският национален съюз (БНС), Национална съпротива, «Кръв и чест» и други нео-нацистки формации възнамеряват да отдадат почит към отявлените фашистки възгледи на бившия министър на войната и легионер по времето на Втората световна Война – ген. Христо Луков.»  От 2004г. траурното факелно честване се превръща в «публично демонстриране и пропаганда на расизъм и неонацистки идеи. Членове на нео-фашистки групи от други държави: Германия, Русия, Белгия, Румъния – официално забранени в собствената си страна, също участват в «Луков марш» в София». Затова ЕНАР призовава Столична община да забрани провеждането на тази демонстрация на 18 февруари 2012г. ЕНАР също настоява Ръководството на Столична община да предприеме ефективни мерки срещу проявите на расизъм.
Секретариатът на ЕНАР е изпратил копие от писмото, подписано от Майкъл Привот, Директор на ЕНАР и до Омбудсмана на Република България.
Писмото от Брюксел подкрепя протестното Отворено писмо за отмяна на «Луков марш», изпратено от ЕНАР в България** до г-жа Йорданка Фандъкова, Кмет на Столична община и до г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България на 10 февруари 2012г. В него НПО-ии призоваха г-жа Фандъкова “да приложи дадените й правомощия от Закона за събранията, митингите и манифестациите (чл.12, ал.2) и да забрани провеждането на планирания за 18 февруари 2012г. «Луков марш» като събитие, «което застрашава обществения ред в София» (чл.12, ал.2, т.2) и «нарушава правата и свободите на другите граждани» (чл.12, ал.2, т.4) като подклажда омраза и вражда на етническа, расова, религиозна и антисемитска основа». ЕНАР, България са обезпокоени също и от факта, че под наслова на тазгодишния марш «Ден на герои» организаторите се опитват да изпозват името на националния герой Васил Левски и публично да приравнят изповядваните от него идеи за равноправие на хората от всички етноси с националистическите и антисемтските идеи на ген. Христо Луков.
В началото на м.февруари Протестни писма до Кмета на Столична община и до Омбудсмана на Република България с настояване за забрана на «Луков марш» изпратиха също Гражданска инициатива «Хора срещу расизма» и сдружение «Солидарна България».

*ЕНАР – European Network Against Rasism е създадена през 1998 г. в резултат на осъзнаването от НПО на необходимостта да обединят усилията се в борбата срещу расизма. Така Мрежата става форум за обмен на информация и политическо влияние на ниво ЕС и неговите членове. Мисията на ENAR е една Европа без расизъм, където всяка една личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото.  Понастоящем в ЕНАР членуват над 700 НПО от всички държави-членове на ЕС.

**Мрежата на ЕНАР, България е създадена през 2007 г. и в нея участват 19 НПО: Български съвет за бежанци и мигранти; Център на НПО-Разград; Алианс за младежко развитие-Пловдив; Център по правата на човека (ЦПЧ) „Васил Левски”- Карлово; Български хелзински комитет; „Младежки форум 2001“РазградЦентър за подкрепа на жени–с.Стражец; Сдружение «Справедливост 21»; Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“; Асоциация за Европейска интеграция и права на човека; Асоциация за интеграция на бежанци и мигранти; Български адвокати за правата на човека; Център за междуетнически диалог и толерантност «Амалипе»; Фондация «Международен център за изследване на малцинства и културните взаимодействия» (ИМИР); Сдружение «Рома заедно»; Фондация «Ресурсен център ШАМ»-Монтана; «Roma Destiny», Сдружение «Равни права за семействата на българи и чужденци»; Гражданска инициатива «В подкрепа н етиопската общност в България».

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

15.02.2012 г.

Съботен следобед в трамвая

трамвай
телефон
следобед
майка с малко дете

има ли подходящи
място
начин
време
хора
за онази вест

още не знаят нищо
сядат
детето е малко за самостоятелна седалка
и за сериозни теми

след малко жената говори по телефона
този плач може да значи само едно

детето не разбира
защо плаче опората на света

не смее да заплаче
кой ще го утеши
не разбира

но погледът му вече знае
дошло е време да е мама на мама
и повтаря

недей недей

жената говори
плаче
не чува

недей недей

сама ли си
защо не каза по-рано
мама къде е

недей недей

има ли кой да ти помогне
ще дойда да го изкъпя
ще спя при теб

недей недей


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14.02.2012 г.

Жалба до Омбудсмана на Република България относно Луковмарш

По-долу публикувам жалбата до Омбудсмана на Република България, която подадох електронно днес. Махнала линковете към сайта на Луковмарш, за да не си цапам блога. Можете на намерите съответната информация лесно с търсачка.

Уважаеми господин Пенчев,

На 02.02.2012 г. изпратих писмо на кмета на гр. София госпожа Йорданка Фандъкова във връзка с планирания за 18.02.2012 г. Луковмарш. Текста на писмото публикувах и в личния си блог на адрес: http://svetlaen.blogspot.com/2012/02/blog-post.html. Преди мен по повод на провеждането на същото събитие кметът е сигнализиран и от Хора срещу расизма, Български хелзинкски комитет и граждани. До този момент не е известно да е получен отговор.

Уважаеми господин Пенчев, с цялото ми уважение към свободата на словото, освен откровено националистическо, Луковмарш е и неонацистко събитие, което се провежда в безнаказано в столицата на България от 2005 година насам. За доказателство прилагам официалния сайт на събитието. В него можете да откриете квалификации от типа на "хомосексуалните извратеняци", но експлицитно нацистко е описанието на готвената за от организаторите на марша конференция като "посветена на положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единственото спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло".

Провеждането на Луковмарш следва да бъде спряно поради чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, защото "нарушава правата и свободите на другите граждани". Освен това е наказуемо и по чл. 162, ал. 1* и ал. 3** от Наказателния кодекс.

Разрешавайки провеждането на Луковмарш, Столична община за пореден път се замесва в откровено престъпление. Не мога да твърдя дали това се случва поради непознаване на законите или поради факта, че общинският съветник Ангел Джамбазки е лично съпричастен към събитието. Дори ще участва в споменатата конференция с доклад на тема „Циганизация и цигански въпрос в България и Европа. Хронология на десоциализацията и самоизолацията на циганите в българското общество. Причини и последици. Възможни решения на този въпрос в България и в Европа“.

Уважаеми г-н Пенчев, моля Ви да се запознаете с позициите относно Луковмарш на Хора срещу расизма, подкрепени и от Български хелзинкски комитет и българското представителство на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР).

Уважаеми г-н Пенчев, призовавам Ви да направите възможното в рамките на Вашите правомощия, за да се спре провеждането на Луковмарш и да не се допусне София да се превърне в столица на расизма и неонацизма. По Закона за Омбудсмана става въпрос за чл. 19, ал. 1, т. 4, 6, 8, чл. 20, ал. 1, т. 3.

С уважение,
Светла Енчева, блогър

София, 14.02 2012 г.

___________________________________________

* "Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание."

** "Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание."


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13.02.2012 г.

Altair, aka Тошка


Днес, без фанфари и без да влезе в новините, се случи събитие в българската дигитална култура (и в българските култура и гражданско общество изобщо), което си заслужава да бъде отбелязано. Един анонимен блогър се превърна в неанонимен автор на книга. Не от тщеславие, а заради каузата, заради която и блогва. И въпреки стигмата и предразсъдъците. Защото важна част от защитата на една кауза е да имаш куража да я отстояваш със собственото си лице и име.

Когато читателският репортаж "Мисия Марикостиново", публикуван в "Дневник", стана хит и много коментатори убеждаваха авторката да си направи личен блог, малцина знаеха, че тя вече има, и то какъв.

Следя (и преживявам) блога "Разни мисли на един заразен човек" откакто влезе в блогосверата на "Дневник". Много рядко съм коментирала, но без да подозира, авторката беше станала почти член на семейството ми, честа тема на разговор между Крис и мен. Разстройвали сме се за нея, надявали сме се, радвали сме се. Не помня кога точно започнах да я убеждавам да издаде блога си като книга.

На пролетното издание на "София Поетики" 2011 едно високо момиче с оранжева коса дойде при мен и ми се представи - altair, а всъщност Тошка. Не си я бях представяла така. Спонтанният ми въпрос беше "Как си?". "Добре съм", гласеше отговорът, а този разговор нямаше нищо общо с всекидневния си изпразнен от съдържание двойник. Използвах случая на "физическото" запознанство отново да я поубеждавам да издаде блога като книга.

Някъде през есента Тошка ми писа, че е решила да издаде книгата. Много се зарадвах! Никога не съм я убеждавала обаче да излиза от анонимност - не знам какво е да съм в нейните "обувки"; тези неща човек решава сам. И още повече се зарадвах, когато на едно наше виждане тя спомена, че книгата ще излезе с нейното име, защото "това е смисълът", рече тя.

Всъщност, отчасти съм била в "обувките" на Тошка. Досега не съм казвала публично, че съм епилептик (от приятели, роднини и преки колеги не съм крила), въпреки че от доста години не припадам и вече не си пия и лекарствата (понеже от тях се затъпява, а и без това нямам припадъци). Епилепсията е стигма и без да е заразна (макар и като че не толкова стигма, колкото преди 10-20 години), но хепатитът е къде-къде по-стигматизиращ. Случвало ми се е и да изляза от анонимност (не като анонимен блогър, а като анонимен коментатор) и да си поема последствията. Надявам се, че няма да има негативни последствия за Тошка; и въпреки това за излизането ѝ от анонимност се иска много смелост. Както и за всичко, през което е минала, се иска много повече сила, от тази, която имам аз.

И така - добре дошла в неанонимното блогърско дигитално битие, Тошка! А книгата нямам търпение да прочета и се надявам, че ще има много, много читатели. Защото пишеш честно, силно, талантливо и с позиция.

п.п. А книгата се казва "Позитивно" - моментално обикнах това двусмислено заглавие.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9.02.2012 г.

Общуването и културата не са престъпление


Следва дълъг текст, в който се опитвам да обясня защо за мен е важно да се включа в шествието срещу ACTA от НДК до парламента тази събота, 11 февруари, от 11 часа. За ACTA се изписаха много смислени неща, трудно мога да ги цитирам, без да пропусна нещо, затова реших да не го правя.

Когато бях много малка, вкъщи имахме само грамофонни плочи (без да броя радиото и телевизора). Бях може би на шест, когато баща ми купи, докато живеехме в Бенгази, първия ни касетофон. Повечето ни касети някой отнякъде беше презаписал - първоизточникът обикновено не беше известен. Тази практика продължи и в училище - разпространяваха се разни касети с компилации, като често пъти не знаехме кое парче на кого е. Но на 11-12 годишна възраст успях да прослушам Жан-Мишел Жар чрез презаписани касетки. По същия начин на 14 се влюбих в Kansas, на 15 - във Флойд, на 18 - в King Crimson. Което можех да намеря, купувах и на плочи - Queen, Dire Straits и други, а на "Щурците" имах към 10 плочи.

А в началото на 90-те почти цялата музика, която се продаваше в България, беше пиратска. Самоотвержено купувах касети с шарени обложки, за които никому не хрумваше да попита оригинални ли са, или не. С Крис сме купували касети на известната по онова време звукозаписна компания "Унисон", които касети свършваха, преди да е свършил албумът, записан на тях. Продължавахме да се снабдяваме и с презаписани албуми, разбира се, като за някои от тях си и плащахме. Но най-вече записвахме от приятели. Цял живот ще съм благодарна на състудентката, която ми даде сума ти касетки с ужасно лоши записи (не знам колко презаписа са били по веригата до първоизточника, но нискокачествените емпетройки, освен ако не са дигитализирани лоши записи на лента, са далеч по-добри от това) на Van der Graan Generator и Peter Hammill. Вече поне 17 години оттогава, но това си остана най-"моята" музика.

Видео никога съм нямала, но пък някъде през 90-те си купих видеокасета - "Стената" на Пинк Флойд. Защото любовта ми към този филм беше (и още е) по-силна от прагматичното съображение, че не мога да го гледам. Пазя касетата и до днес; пускала съм я веднъж-два пъти на видеото на сестра ми.

Докъм края на 80-те достъпът до текстове беше екзотика. Веднъж си купих текстове на Висоцки, май от книжарница. Английски малцина знаеха, така че грешки от типа на "Кен лий" бяха всекидневие. От началото на 90-те до времето, когато Интернет започна да набира популярност по нашите ширини, текстове на песни можеха да се купят на площад "Славейков".

През 80-те нямаше свободен достъп до копирни машини; те не бяха много популярни и в началото на 90-те. Когато приятели ми даваха книги, които харесвам, но не мога да намеря за себе си, си преписвах избрани цитати от тях. Още пазя тетрадка от 80 листа с пространни цитати от разкази на Селинджър, тетрадки с поезия - основно на български и френски. Преписвах и части от книгите от библиотеката на Френския център, които заемах, включително цели разкази на Мишел Турние. Тогава и през ум не ми е минавало, че, преписвайки, нарушавам нечии авторски права.

Разказвам тези неща, защото те са важна част от начина, по който съм станала себе си. Както и от общуването ми с хората. Не знам дали бих почувствала Крис до такава степен сродна душа, ако не ми беше давал навремето албуми на Yes, Genesis, Gentle Giant и т.н. Той ме открехна и на VdGG.

Днес е много по-лесно, отколкото по времето преди Интернет, човек да споделя нещата, които обича, слуша, чете, гледа, прави. Както и да среща сродни души. Повечето от приятелите си съм срещнала именно посредством Интернет. С повечето от близките ми хора, които съм срещнала извън мрежата, пак общувам чрез нея. Преди 20 години с приятелите ми си ходехме на гости да слушаме музика или си записвахме касетки. Днес си пращаме линкове, но това не прави общуването по-малко смислено.

Съвременните технологии ни позволяват да сме в постоянна връзка и да споделяме тези културни съдържания, които са важни за нас. Ключовата дума е "споделяме". Как се появяват "пиратските" емпетройки, филми, клипчета, книги? Ами някой, който има оригиналния носител и цени съдържанието му, е решил да го пази не само за себе си, а да го сподели и с другите. В общия случай, без нищо да печели от това. Както и моите стари касетки с лошо качество на музиката, презаписвана десетки пъти, се дължат на хора, които са имали възможност да си купят оригиналните албуми.

Качеството на масово споделяното из мрежата "пиратско" съдържание в огромната си част е много по-ниско, отколкото на оригиналите. А тези, които протестират как се губело качеството на оригинала, не си дават сметка, че за много хора е важно да имат възможността да се докоснат до дадени произведения на културата, а перфекционизмът на качеството е лукс, достъпът до който не е всеобща цел. Ако си развалям очите, четейки сканирани книги на компютърен екран, то съдържанието на тези книги за мен е по-важно от удобството. Ако гледам цял филм или концерт в Youtube, смисълът или музиката за мен са по-важни от образа и звука. И съм убедена, че за много хора е същото - иначе Интернет нямаше да е това, което го знаем.

Законите изразяват някакви съществуващи социални отношения. Не само ги изразяват, но понякога ги и създават, друг път "потичват" след тях. Законите, свързани с авторски права, изостават с десетилетия - още от времето, когато технологиите правят възможно масовото копиране на произведения с авторски права. Когато човек има свободен достъп до дадена технология, нещо повече - когато си я е купил (примерно - двукасетъчен касетофон), защо да не я използва? Ако имам възможност да споделям и да се докосвам до ценно за мен съдържание посредством Интернет, защо да не го правя? И може ли неща, които са станали основна характеристика на съвременния живот и начин на общуване, просто ей така да бъдат забранени? Може ли общуването да бъде приравнено с фалшификат?

Подобна забрана не е и много умна. Колкото е по-ограничен достъпът до дадено съдържание, толкова е по-малък шансът повече хора да развият интерес към него и част от тях да платят за него някой ден. Колцина днес си купуват независими системи за слушане на музика или гледане на филми? Почти всичко става от компютъра, който може дори да няма CD.

Крайно време е законите за авторските права да станат съответни на света. Не казвам да не се печели от авторски права изобщо. Отделен въпрос, че е широко известно (пък и ако ви се е случвало да сте автор, знаете и от опит), че т.нар. "авторски права" са по-скоро "издателски права" - основната печалба отива в издатели, звукозаписни компании и т.н.

Убедена съм, че не е толкова трудно регулирането на авторските права да придобие смислен и съвременен вид. Лично аз съм готова да плащам по няколко лева върху сметката си за интернет, които да отиват за авторски права. Смятам и че много интернет потребители биха приели подобна мярка за разумна. Но ми се струва, че е редно и провайдърите ми да се ръснат малко, защото те печелят от това, че аз ползвам интернет, т.е. опосредствано печелят и от това, че гледам клипчета в Youtube. Още повече (и все пак - в разумни и поносими граници) биха могли да се бръкнат компаниите, които пряко печелят от споделянето на съдържание с авторски права. В същото време, достъпът до съдържание с авторски права би могъл да е свободен на местата с безплатен публичен интернет, за да не се създава финансов ценз за него.

Възможни са и други варианти, стига да има добра воля за тях. Надявам се, че опита на корпорациите посредством ACTA да се поставят над закона (който като цяло е на тяхна страна, но може би осъзнават, че това е до време) е последният гърч на една система, неадекватна на времето. Но това няма да стане без нашата помощ. Защото в историята нищо не се случва без участието на хората. Та затова ще бъда в съботния студ пред НДК.

За финал ще ви разкажа историята на снимката в този пост. Van der Graaf слушах най-активно по време на студентските протести началото на 2007 г., когато с Крис нямахме пари не само за храна, ами и за чай и кафе, а за купуване на оригинални албуми не бихме могли и да помислим. Слушах ги и следващите години, някои от които бяха толкова бедни, че съм се чудила дали да си купя билетче за трамвая, или обяд на работа. Наскоро (вече в съвсем друга финансово-биографична ситуация) ми хрумна, че никога съм нямала фанелка на група. И реших, че искам тениска на VdGG, но оригинална. Не че не мога да си направя каквато си поискам, но ми се искаше парите ми да отидат директно за Van der Graaf Generator и Peter Hammill. Затова отидох на официалния сайт на Hammill sofasound.com и се опитах да си поръчам фанелка, която дори не знаех как ще изглежда. Сайтът обаче, който външно не се е променил от края на 90-те, т.е. откакто го знам, се оказа със смотана система за разплащане (което оцених по достойнство - не им е печалбата целта, а музиката) и не прие картата ми. Приятел беше така добър да ми предложи да използва неговата. И така се сдобих с най-оригинална фанелка, като се надявам, че нито стотинка от парите, които дадох, не са отишли в звукозаписна компания, като изключим личната на Hammill. Всъщност от извлечението става ясно, че парите са отишли директно за Наmmill.

Нали няма смисъл да казвам поуката :-)?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6.02.2012 г.

рани от нощ


Из снощния разговор с Боянски, когото зарибявам да прочете "Метеорите" на Мишел Турние. Контекст: по някое време се отваря дума за фехтовка и се сещам да пратя на Боян линк към този пост на Стефан Иванов за "Метеорите" и бастуна-шпага. Следва откъс от разговора:

me: видя ли на Стефан поста
  с цитатите от Метеорите
  във връзка с шпагата
 Boyan: сега го чета
10:23 PM то това в неговия бастун прилича на кинжал или кортик по-скоро :)
  но е хубав бастун и пост
(...)
10:25 PM Boyan: интересна грешка
  двама араби с пронизани от шпага сърца и европеец със седемнадесет рани от нощ, от които поне четири смъртоносни
  случайна, но някак дълбока ми се видя
  рани от нощ...
10:26 PM me: хе, не бях забелязала, защото знам книгата и цитата и се плъзгах по текста...

Понякога грешките са смешни, но понякога могат да бъдат красиви, поетични и дълбоки. Като тази.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2.02.2012 г.

Отворено писмо до Йорданка Фандъкова относно Луковмарш

Уважаема госпожо Фандъкова,

Миналата пролет Ви изпратих писмо във връзка с окупирането на Орлов мост от "Атака". Вие предпочетохте да прехвърлите отговорността на тогавашния заместник-кмет по сигурността Иван Сотиров, който пък не предприе нищо. След Орлов мост - отново не без съдействието на Столична община - "Атака" отидоха да леят ксенофобия пред джамията. Необходимо ли да Ви припомням, че покрай ксенофобията се проля и кръв?

Днес Ви призовавам да не допускате поредното провеждане на Луковмарш в София, планирано за 18-ти февруари. Ако имате някакви съмнения, че Луковмарш е нацистко и расистко събитие, се надявам те да се разсеят при вида на името на конференцията, замислена от организаторите на Луковмарш и планирана за 17-ти февруари: "Положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единственото спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло". За повече подробности Ви моля да обърнете внимание на адресираната към Вас декларация на Хора срещу расизма.

Уважаема госпожо Фандъкова, ще ми се да вярвам, че след събитията пред джамията в София за Вас вече е ясно, че когато манифестирането на омраза се случва с благоволението на властта, преминаването на границата, отвъд която омразата взима съвсем истински жертви, става много лесно.

Надявам се, че и Вие като мен не искате София да се помни не като европейска столица на културата, а като столица на расизма.

Публикувам настоящото писмо и в блога си на адрес:

http://svetlaen.blogspot.com/2012/02/blog-post.html.

С уважение,
Светла Енчева

София,
02.02.2011 г.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?