Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.02.2012 г.

Неуютният блог(ър) и наградите

Още от малка не обичам да участвам в игри, в които има състезателен елемент. Не толкова за да не загубя, но най-вече защото, ако спечеля, някой друг ще е загубил. Такава съм си и до днес - конкуретноспособността не е от силните ми страни.

В професионален план съм участвала в конкурси - за асистент, за докторант, за работа. Понастоящем работата ми е на проектен принцип - трябва да се печелят проекти, за да получаваме заплати. Приемам това като част от правилата, но за мен смисълът на проектите, по които работя, е много по-важен от това просто да се печелят проекти.

Съмнявам се, че бих била много "успешна" в силно конкурентна работна среда - ако виждам, че някой покрай мен много иска да бъде първи, ще изпитам спонтанна потребност да се отдръпна, за да е доволен. (Представям си как в момента де що има работодател чете и си отбелязва, че съм неблагонадеждна...)

Що се отнася до нещата, които правя в свободното си време от убеждение, за удоволствие или и двете, не желая да се състезавам. Искам да отстоявам пространство, в което смисълът е по-важен от дивидентите, идеите са по-важни от оценката им, каузата е по-важна от осребряването ѝ, общуването е по-важно от самоизтъкването.

За блога в някакъв момент реших (може би не от самото начало) да не участвам с него в никакви конкурси, да не му слагам реклами, нито да се опитвам да печеля по какъвто и да е начин от него. Не бих поела ангажимент, че това винаги ще бъде така, но засега предпочитам да бъда максимално независим блогър. Да съобразявам тематиката, стила и дизайна не с необходимостта да привличам повече трафик или да се харесвам, а с ценностите си (особено с уважението към тези, които ме четат), ако щете - и с моментните си състояния.

Затова вчера ми дойде като гръм от ясно небе, когато ми казаха (познат от групата във Facebook за прогресив рок, представете си), че съм била получила някакво отличие. Както се оказва, българският "клон" на Асоциацията на европейските журналисти, за която нямам спомен да съм чувала до този момент, ме е поставил на първо място (поделено с журналистката Нева Мичева) за 2011 г. в рубриката "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание", заради писанията ми "по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България".

Ще излъжа, ако кажа, че не ми стана приятно - щом тщеславно разказвам за това, сигурно съм поласкана. Същевременно изпаднах в силна почуда ("сигурно като постмодерен човек ще свиеш иронично рамене", ми писа една уважавана позната вчера). Макар да съм казвала, че смятам блога си за своеобразна медиа, никога не съм имала себе си за журналист. И си мисля - толкова журналисти (някои от тях - добри) дават мило и драго да получат отличие, пък то отива при някого, който дори не е журналист. Чак гузно да му стане на човек (на мен, де).

Като се абстрахирам от личния си идентичностно-ценностно-когнитивен дисонанс, смятам, че говори добре за Асоциацията на европейските журналисти - България, че гледа сериозно на новите медии. Освен мен е отличен и блогърът Комитата. Харесва ми и че изобщо има такава категория - "Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание" и че правата на чужденците в България са припознати като "оригинална" (надявам се - и важна) тема.

Другите категории в класацията на АЕЖ за качествена журналистика са "Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото" (наградени са материалите на вестник "Сега" за даренията в МВР) и "Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България" (отличието отива при програма "Христо Ботев" на БНР).

АЕЖ дава "отличия" и за псевдожурналистика - напълно заслужени, според мен.

Замислих се и аз на кого бих дала отличие в съответните категории. И дори вече присъдих наградите, но за тях ще направя отделна публикация. Ще ги обявя утре.

В заключение - благодаря на Асоциацията на европейските журналисти - България. Не знам дали съм повече трогната, или повече учудена.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6 коментара :

  1. Имам да пиша домашна, затова реших да изгубя малко време и да коментирам. Ще стане дълъг коментар, защото към всеки параграф имам по няколко думи.

    Това с проектите го намирам много жалко, защото виждам как (и) при се кандидатства за проекти не заради самите проекти, а за да получаваме заплата именно. Не защото искаме да изследваме някаква тема, а защото имаме нужда от пари. И ако от експериментите ни не излезе това, което сме си пожелавали, не го признаваме директно, а се опитваме да замажем положението, защото другия път няма да получим финансиране. Ужасно порочен кръг. (Става дума за мястото, където работя. Там, където ми се иска да работа - в социалната психология - чисто и просто няма пари.)

    Второ, аз в конкурентна среда бих се чувствал притиснат и стресиран и не бих съчувствал на другите дотолкова, че да им позволя да спечелят. Но ние с теб си знаем, че сме различни (един от друг:) и че това е нещо хубаво. :)

    Трето, следването ми ме научи да не съдя и оценявам толкова много и толкова прибързано, колкото преди. Хората са различни и това е окей, защото и аз съм различен, и както аз бих могъл да кажа, че аз съм прав, а те грешат, така и другите могат да кажат, че аз съм аутсайдерът и правя нещата по грешен начин (примерно, съм романтично и сексуално привлечен от мъже). Та една полза от онази теория, според която културата е възникнала като реакция срещу безсмислието на живота: истина няма; няма правилен или грешен начин да живееш живота си. Всяко мнение е еднакво правилно или грешно. (Въпрос на гледна точка. Разбира се, едно мнение или поведение може да бъде опасно или дори пагубно.)

    И накрая: честито за признанието. Разбирам позицията ти, уважавам я и я харесвам. Но, разбира се, станало ти е приятно. И това също е окей. Твърде много скромност не е на хубаво. Това е една от чертите на българския манталитет, която ми носи много ядове тук. Радвай се на признанието на воля и без угризения на съвестта. Ти си важна за алтернативните медии в България, без значение колко читатели имаш. Благодаря ти, че те има.

    И да не си посмяла да дадеш отличие на мен утре! :D

    ОтговорИзтриване
  2. Това за проектите си е огромна тема. За щастие не смятам за безсмислен нито един от тези, в които участвам. Но омагьосаният кръг може да стане убийствен, прав си.

    Хм, не ми беше хрумнало точно на теб да връча награда за журналистика, ама сега, като каза, се позамислих... Шегувам се - бих ти връчила награда за литературен блогърски стил, не за журналистика. Заслужаваш и Голямата Награда на Светла Енчева за екзистенциална обърканост ;-). 

    ОтговорИзтриване
  3. Обърканост ли? Аз бих го определил като екзистенциална Experimentierfreudigkeit, нефиксираност или гъвкавост. ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Честито отличие. Добре е когато добрата работа е забелязана  :-).

    ОтговорИзтриване
  5. Ха, мерси за новината, от тебе разбирам! Къде мога да прочета повече, линкът не работи.

    ОтговорИзтриване