Втори брой на електронното списание NotaBene

Излезе и вторият брой на електронното списание за философия и политически науки NotaBene. Темата на броя е "Език и дискриминация". Определено има какво да се прочете в този брой - например статия на Гергана Попова за дискурса (и липсата му) за хомосексуалните в България по времето на тоталитаризма, част от превода на книгата "Почит за Каталония" на Джордж Оруел, размисли на Бъртранд Ръсел за секса като ценност, текст на Мамардашвили за психоанализата в оригинал (за който разбира руски) и други интересни неща. Този път в рубриката Poiesis има и стихове на Илиана Илиева, а "моята" фотографска колонка е на тема "Теория и практика на отражението".

Та понеже се измъчих, докато избера 5 снимки на отражения и преживея мъката да се откажа стотици други, които харесвам не по-малко, като се запитах коя от моите снимки на отражения да сложа в този пост, съдната ми способност си взе отпуска. Та затова направих насипна подборка и "излях" насипното в две слайдшоута (намирам за проява на лош вкус да заставям читателите да "претакат" примерно 50 снимки, които може да не са им интересни, особено ако четат от някой блог агрегатор и изобщо не им е до моя блог...). Ето ги (ох, май има някакъв временен проблем със слайдшоутата, в началото всичко си беше наред, както и да е, пускам линк към целия албум с отражения):

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

В очакване на... клоуна

"Сега какво ще правиме без варвари?
За нас те все пак бяха разрешение", завършва стихотворението на Константинос Кавафис "В очакване на варварите" (в превод на Атанас Далчев).

Сега какво ще правиме без Вучков*?
За нас той все пак беше забавление.

п.п. Е, "Господарите" да му мислят...
_____________
*Юлиян.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Дейвид Линч казва прогнозата за времето в Twitter :-)

Не съм в Twitter, за "микроблогване" статусите във Facebook са ми предостатъчни. Поне засега. Но ми стана изключително забавно да открия, че Дейвид Линч се подвизава в Twitter, където най-вече (макар и не само) представя... прогнозата за времето. И понеже доста хора се усъмнили, че наистина е той, приложил и видео, човекът.

Cool!

Поздравявам ви с песен, негово изпълнение:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Синьо!

Не, в този пост не става дума за "дясното политическо пространство" и за "нежните" ми чувства към ЕНП и особено към нейния председател, а за специфичен фотографско-линукски проблем. За да можете да ми помогнете, трябва да разбирате от обработка на изображения под Linux повече от мен.

DigiKam и The Gimp са две програми, без които не мога. Първата използвам за по-прости операции, а втората - за всичко, което първата не може да направи. Преди съм била все с KDE графична среда и съм нямала никакви проблеми. От септември съм на Ubuntu, което по подразбиране е с Gnome (Kubuntu-то ми изглежда нещо като компромис). Гномът ми се услажда засега, ама възникна проблемът, за който иде реч.

Както бях споменала и по-рано, едно от първите неща, които направих, след като инсталирах Ubunto, е да заменя безсмисления F-Spot с DigiKam, следвайки съветите на ето този tutorial. Но какво се получава.

Ако първо обработвам снимка с DigiKam, а после - с The Gimp, като я отворя в The Gimp, тя... синее. За да разберете какво искам да кажа, вижте снимките по-горе. Първата е от "синеещите", втората - нормална. Дори черно-бели снимки започват да синеят! При опит да запазя снимката в The Gimp, се появява предупреждение, че тя е в sRGB и въпрос дали искам да я конвертирам в RGB. Като я конвертирам, синьото си остава. Ако не я конвертирам, всичко е наред. Направих The Gimp да не променя снимките в RGB и се успокоих, че съм си решила проблема.

Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Ако дам снимка в някое фото за печат или я пратя на някой, който по една или друга причина се налага да я обработва във Photoshop или CorelDraw, пустото му синьо отново се появява.

Вероятно става въпрос за настройка на DigiKam за запазване в RGB, но досега не съм успяла да намеря такава. Може пък да трябва да се "бръкне" по-дълбоко в Ubuntu-то, знам ли.

Много ще съм благодарна на всеки, който се отзове с релевантен коментар.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Неуютният блог по Deutsche Welle днес

Преди няколко седмици писах за инициативата на Deutsche Welle "Блогърите за България и Европа". След Бого и Мария Ненова, дойде и моят ред. Тук публикувам с любезното съгласие на DW (потвърдено от Антоанета Ненкова) записа. На сайта на DW има и текст на леко по-различен вариант на интервюто плюс същия аудио запис, който публикувам тук. Докато се усетя, интервюто е било качено и в "Свежо".

Като се има предвид, че говорих 20 минути, от които по регламент могат да влязат само три, естествено е, че нямаше как да бъде излъчено всичко, което сметнах за важно да кажа. Целият пласт за сегашното състояние в ЮЗУ изобщо го няма (а по темата говорих доста). Ала като помислих, стигнах до извода, че е по-добре, че са "оцелели" принципните, а не конкретните проблеми. Защото, както ставаше дума и в дискусията към предишния ми пост, корупцията в образованието не е нещо, характерно единствено и само за ЮЗУ. Проблемите (и заслугите) са първо принципни, а чак после персонални.

Това за "витанките" обаче е специалният ми поздрав за Димка ;-).

П.п. Благодаря на Мария Ненова, че ми даде акъл как да хоствам аудио файлове и на Антоанета Ненкова (освен другите благодарности към нея), благодарение на която открих Мария.

П.п. 2. Относно текстовия вариант на интервюто, искам да добавя (и мисля, че го и казах, дали в момента на запис или на предварителния разговор, не помня), че продавачите на реферати, курсови и дипломни работи са не само преподаватели и външни хора, а не на последно място и студенти. Преди няколко седмици например открих в един от сайтовете за реферати курсова работа по социология на пола на една от най-добрите ми студентки, която навремето съм оценила с отличен. В сайта пишеше името на момичето и колко съм му писала аз. Не знам дали студентката ми си е продала работата, или са й я откраднали; друг студент ми се беше оплакал преди година-две, че от копирния били откраднали негова курсова работа и после на изпита с нея се явил и друг студент.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Таргетирана реклама или обикновена корупция № 2

[видео]

Това е запис от "Здравей, България" преди няколко дена, на който се натъкнах съвсем случайно. Ако темата за корупцията във висшето образование не ви е безразлична, вижте го внимателно. Това е репортаж за фирма, която се рекламира в интернет и която помага - срещу сума от 5 до 20 хиляди лева - на всеки желаещ, който има диплома за средно образование, да стане студент в желания университет и специалност. Без изпит. Поемат ангажимент и за "изкарването" на изпитите по време на следването.

Както казва мъжът от фирмата -

"първо ще вкарат хората, които са си платили, а после ще вкарат хората, които имат успех. Успехът е последното, което ти трябва."

И по-важното:

"корупцията, това е от политиците, това не идва от мен (...) зад мен има друг, зад другия има друг...".

Между другото, интересен рейтинг на специалностите според тази фирма - не предполагах, че философията се смята за толкова престижна, а икономика човек учел, за да стане безработен... Най-много се плаща за право и медицина, правете си сметка ръцете на какви юристи и лекари ще поверяваме живота си!

В разговора с Антоанета Ненкова за "Дойче Веле" специално подчертах, че корупцията в образованието не се случва само в Югозападен университет и че тя не би се случвала, ако нямаше политически протекции. Как е възможно министърът на образованието да моли един незаконен декан да си иде? И после да се хвали, че онзи му е обещал?

От друга страна, "не ще се уморя да повтарям", както казваше бившият ни президент, че корупция в образованието има и защото ние - и преподавателите, и студентите - допускаме тя да се случва. Ние също сме отговорни. Разбира се, лесно е да се оправдаваме с другия - с министъра, ректора, Академичния съвет, администрацията и пр., но в края на краищата образованието го правим ние.

В тази връзка, напълно подкрепям протеста на колегите от Великотърновския университет относно даването на титлата "доктор хонорис кауза" на Владимир Путин. Защото корупцията не е просто даване на подкупи, корупция е и всеки компромис с академизма. По този въпрос писаха в блоговете си Иво Инджев, Бого, Сандо и други. Красимир Кабакчиев, който е възпитаник на този университет, се включи активно в дискусиите.

Като става дума за ВТУ и корупция, неизменно се сещам за случая с доц. Иван Христов. За тези от вас, които не знаят - преди години той отказа да признае опорочен изпит, поради което беше подложен на тормоз и впоследствие напусна. Сега, доколкото ми е известно, му е добре в Пловдивския университет и доста прави за равнището на философията там. Иван Христов е пример за това, че все пак е възможно да останеш принципен и да оцелееш като учен и преподавател... Ала много сила се изисква за това.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Странни неща стават с backlink-овете в Blogger...

(скрийншот от блога на Lynn, тази сутрин)

Странни неща стават с Blogger тези дни. Под мои постове се получават автоматични линкове към постове, където блогът ми не е линкнат. Под чужди постове стоят линкове към мои, а аз не съм ги линквала изобщо. Например:

Към предишния ми пост се появи линк към публикация на Krijs. В нея обаче няма и помен от линк блога ми. Под последната публикация на Lynn са се нацвъкали мноооого линкове към мои постинги. А аз не само че нямам линкове към нейното писание в тях, а към момента на написването им то още е било в небитието (а по време на създаването на половината от тях дори не съм знаела, че Lynn съществува).

Вчера пък видях в блога си backlink към друг блог, но сега вече го няма и аз не мога да си спомня адреса на онзи блог. (От друга страна, напълно нормално е в блога ми да не се появяват линкове към постинги, в които той наистина е линкнат.)

При всички тези случаи има едно повтарящо се нещо, което ме кара да си мисля, че става въпрос за особена форма на бъг. Става въпрос за инсталирана динамична блог листа в sidebar-a (от онези, които показват най-новите публикации в "любимите блогове" най-отгоре). Онзи блог, който не се сещам кой беше, също имаше инсталирана тази джаджа и блогът ми се беше появил там веднъж като част от Блогосферата на "Дневник". С Lynn и Krijs взаимно сме си вкарали блоговете в динамичните листи.

А как конкретно е възможно да стане подобна обърквация, защо се появяват линкове към едни блогове и постове, а не към други, нямам идея...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Персонализиране на favicon-а в Blogger

Вчера ми беше ден на ровичкане в шаблона на блога с успешен край. Преди няколко дни прочетох обяснение как човек може да си смени favicon-чето в Blogger. Идеята да внеса още графична индивидуалност в блога си (за което, като се замисля, ме вдъхнови Мишел, без да знае) ме изкуши. Реших се да опитам да приложа съвета.

Първо трябваше да подбера снимка, която да изглежда добре като favicon - да е характерна, да не съдържа твърде дребни детайли и обезателно да има нещо зелено в нея. След известно търсене се спрях на тази. Повъртях я насам-натам, докато стигна до оптималното (за мен) разположение на елементите. Кропнах в квадратна форма и отидох на този сайт. Скоро имах генерирано favicon-че, което автоматично беше придобило името favicon.ico. Качих го в Google Pages (може да се качи и на друго място, аз там ъплоудвам по навик).

След това копирах въпросния код на правилното място в шаблона на блога си (след <head>), като, разбира се, не пропуснах да сменя "example" с адреса на моето фавиконче:

<link rel="icon" href="http://example.com/favicon.ico" />
<link rel="shortcut icon" href="http://example.com/favicon.ico"/>

Хубаво, ама не стана нищо. Единственият ефект беше, че понякога вместо оранжевото "B" на Blogger се появяваше още по-скучния фавикон на Google Pages и после пак се връщаше оранжевото "B". Трих cookies, рестартирах браузъра - никакъв ефект.

На другия ден пуснах в Google търсене по ключови думи favicon, Blogger, change. Попаднах на ето този блог, в който е даден друг съвет. И тъй, пак влязох в шаблона на блога, изтрих първоначалните опити, намерих <title> <data:blog.pagetitle/></title> и непосредствено под него пейстнах

<link href="http://socioswu.googlepages.com/favicon.ico" rel='shortcut icon' type='image/x-icon'>

И ПАК не стана! Този път обаче имаше прогрес - оранжевото "В" окончателно изчезна, а на негово място се настани фавикончето на Google Pages. Тогава в главата ми се роди една хипотеза - да не би пък името на фавикончето да е виновно? Смених го на favicon_svetlaen.ico, отново го качих в Google Pages и поправих кода:

<link href="http://socioswu.googlepages.com/favicon_svetlaen.ico" rel='shortcut icon' type='image/x-icon'>

Този път СТАНА! Жалко само, че фавикончето ми не излиза в списъците с "любими блогове" на други блогове (имам предвид тези списъци, в които се виждат фавиконите). Може би и за това има някакъв трик, не знам. Но на този етап съм доволна от резултата :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Имате ли мозък?

Истински разговор, на който станах свидетел в един ресторант:

Клиентът (гледа менюто, иска да поръча):

- Имате ли мозък?

Сервитьорът (с униформа, школувани маниери и равен глас):

- Аз ли? Ако имах, нямаше да работя тук.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Блогъри по Deutsche Welle

Най-сетне намирам време да споделя. Преди няколко дни изненадващо получих имейл от Антоанета Ненкова от българската секция на Deutsche Welle, която до този момент не познавах. Тя пишеше, че търси контакт с мен по повод на нова поредица на радиото - "BG блогърите за България и за Европа", та ако съм проявявала интерес, да съм й се обадила, за да обсъдим детайлите.

Никога съм нямала претенциите да бъда "топ блогър" и бях много учудена как така от Deutsche Welle са стигнали до мен. Но се обадих, разбира се, и се разбрахме да се видим в сряда.

Тони (Антоанета Ненкова) се оказа изключително сърдечен и предразполагащ човек. Сама си е водещ, звукооператор, монтажист (и се шегува, че е "one man show"), както и останалите журналисти от българската секция на Deutsche Welle, а май и от други секции на радиото, доколкото разбрах. На въпроса ми как е стигнала до мен, отговори, че от блога на Вени, по-точно от нейния списък с блогове (а не от Google, както предполагах). Направил й впечатление постингът ми за обявата за писане на реферати и курсови работи. Та се разприказвахме за блогове и блогъри, за корупцията в образованието, за ЮЗУ, за Александър Воденичаров (казусът й беше в общи линии известен), за сегашните проблеми в университета, за това, че ЮЗУ не е изолиран случай...

Докато се усетя и седнахме пред микрофона. Не бях говорила по радиото преди. Изобщо не очаквах, че ще давам интервю още на първата среща, мислех, че ще е само предварителен разговор, така че импровизирах. Затова пропуснах да кажа някои много важни неща (които, надявам се, Петър Дошков ще има шанса да компенсира) и наприказвах други, които не съм споменавала в блога си и които дори самата аз не предполагах, че ще споделя по радиото. Но всъщност, когато човек отдавна се е прежалил професионално, няма за какво да го е страх.

Общо говорих може би към 20 минути, от които, доколкото знам, ще оцелеят общо 6 - за две предавания по три минути. Едното предаване ще е за корупцията в образованието, а другото - за блогърите в България. Не очаквах да се проведе разговор и за блогърите, понеже никога не съм била сред най-изявените от тях, но стана спонтанно. Май тръгна от това, че Тони имаше идеята блогърите, които кани, да й препоръчат други блогъри. От по-известните блогъри аз препоръчах dzver. Защо ли? Защото разбира от блогове повече от мен, автор е на topbloglog, граждански активен е и в същото време не е "медийна звезда" като други, също толкова добри, блогъри, а е популярен най-вече в интернет "средите". Ог не-най-топ-блогърите препоръчах два. Единият беше блогът на Ели, заради интересните й анализи, които провокират много "нашенски" всекидневни очевидности. Другият блог беше на Krijs, заради уникалното му постижение да отстоява всекидневието си като гражданска позиция. Не че не харесвам и много други блогове, просто тези първи дойдоха в ума ми. Тук проблемът е, че Ели е в Щатите, а Krijs е анонимен, но, доколкото разбрах, в предаването ще има възможност блогъри да четат блоговете на други блогъри, така че проблемът е решим.

Няколко думи и за самото предаване. Става въпрос за триминутка на блогърите, която ще се излъчва по българското Deutsche Welle всеки понеделник (към момента на разговора ми с Тони часът не беше уточнен, но ще има и повторения). Идеята е "да се чуе гласът на блогърите" извън виртуалното пространство; те да коментират важни за тях теми и да дават прогнози. Доколкото запомних, преди мен са се включили с анализи Бого и Комитата. Очаква се предаването да стартира утре, а тук може да се ориентирате как да слушате Deutsche Welle в ефир.

С Тони се разбрахме да публикувам email адреса й в блога си (toni[точка]nenkova[at]gmail[точка]com), та ако някой блогър иска тема, за която е писал или иска да пише, да бъде включена в предаването, да й се обади :-).

Доколкото разбрах (пак ще питам), записите от предаванията ще могат да се разпространяват свободно. В тази връзка, можете ли да ми препоръчате някой хубав сайт за (безплатен) хостинг на аудио, което да вграждам тук или на други места, защото в Blogger могат да се качват само видео файлове? Ще съм благодарна на всякакви съвети и идеи.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог